Празнуваме международния ден на жената
Международният ден на дамата се чества всяка година на 8 март. Това е ден за интернационално самопризнание на икономическите, политическите и публичните достижения на дамите.
През декември 1977 година Общото заседание на Организация на обединените нации приема резолюция, с която афишира 8 март за Международен ден на дамата, в началото определен за Международен ден на работещите дами. Празнува се в над 30 страни по света като израз на самопризнание на икономическите, политическите и публичните достижения на дамите.
В доста страни, в това число и България, 8 март се празнува и като Ден на майката.
Като общобългарски празник 8 март се празнува от средата на ХХ век.
Първото женско сдружение в България е учредено през 1857 година в град Лом. Сред основателките му са Еленка Ценко Тодорова, Ангелина Кръстьо Пишурка, Стефания Коста Стаменова, Мария Цоно Иванова и други Първоначално от 1911 година празникът се отбелязва с беседи в стеснен кръг, а през 1915 година е първото обществено честване.
Първата жена доктор в България - доктор Тота Венкова - се дипломира през 1886 година Тя освен работи в ера, когато е немислимо жена да го прави, само че и проправя път на всички дами след нея, които мечтаят за обучение, специалност, място и самопризнание в обществото.
Райна Касабова влиза в историята и статистиката като първата жена в света, изпълнила задача от борда на военен аероплан. Тя е единствено на 15 години, когато на 30 декември 1912 година по време на Балканската война лети като водач наблюдаващ над Одрин и хвърля позиви за преустановяване на военните дейности.
От политическо събитие до интернационален ден
Първият Ден на дамата е маркиран на 23 февруари 1909 година в Съединени американски щати по самодейност на Американската социалистическа партия. Празникът е почнал като политическо събитие на социалистите, само че последователно става част от културата на доста страни. В някои от тях денят губи политическата си багра и става просто мотив за мъжете да изразят своята благосклонност и внимание към дамите към тях. В други страни тематиката за политическите и човешките права на дамите, отстоявани от Организация на обединените нации, е мощно застъпена. На битката за признание на тези права на дамите по света се гледа отговорно и с вяра.
Идеята за основаване на интернационален ден на дамата се появява след бурната индустриализация и икономическа агресия при започване на 20 век, която поражда митинги за възстановяване изискванията на труд.
Календарната дата се свързва с първата всеобща демонстрация на дами работнички, състояла се на 8 март 1857 година в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на митинг срещу неприятните условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията.
Две години по-късно, на същия месец, тези дами основават своя първи работен профсъюз. Съществуват обаче отзиви, че този факт не е доказан, а е бил фиктивен през 1955 година евентуално с претекста празникът да се счита за комунистическа идеология. Това е значимо за борещите се за права на дамите в Западна Европа и Съединени американски щати през годините на студената война.
В идващите години следват други митинги, най-известният от които е през 1908 година Жените провеждат шествие през Ню Йорк с претенции за по-кратък работен ден, по-добро възнаграждение и право на гласоподаване.
На 27 август 1910 година в Копенхаген се организира първата интернационална конференция на дамите, проведена от социалистическия интернационал.
По предложение на немската социалистка Клара Цеткин се приема: Всяка година в една от първите недели на пролетта да се чества деня на работничките и на интернационалната им взаимност, за да се активизират необятните женски трудови маси за битка за пълноправие с мъжете във всички публични сфери на живота.
През декември 1977 година Общото заседание на Организация на обединените нации приема резолюция, с която афишира 8 март за Международен ден на дамата, в началото определен за Международен ден на работещите дами. Празнува се в над 30 страни по света като израз на самопризнание на икономическите, политическите и публичните достижения на дамите.
В доста страни, в това число и България, 8 март се празнува и като Ден на майката.
Като общобългарски празник 8 март се празнува от средата на ХХ век.
Първото женско сдружение в България е учредено през 1857 година в град Лом. Сред основателките му са Еленка Ценко Тодорова, Ангелина Кръстьо Пишурка, Стефания Коста Стаменова, Мария Цоно Иванова и други Първоначално от 1911 година празникът се отбелязва с беседи в стеснен кръг, а през 1915 година е първото обществено честване.
Първата жена доктор в България - доктор Тота Венкова - се дипломира през 1886 година Тя освен работи в ера, когато е немислимо жена да го прави, само че и проправя път на всички дами след нея, които мечтаят за обучение, специалност, място и самопризнание в обществото.
Райна Касабова влиза в историята и статистиката като първата жена в света, изпълнила задача от борда на военен аероплан. Тя е единствено на 15 години, когато на 30 декември 1912 година по време на Балканската война лети като водач наблюдаващ над Одрин и хвърля позиви за преустановяване на военните дейности.
От политическо събитие до интернационален ден
Първият Ден на дамата е маркиран на 23 февруари 1909 година в Съединени американски щати по самодейност на Американската социалистическа партия. Празникът е почнал като политическо събитие на социалистите, само че последователно става част от културата на доста страни. В някои от тях денят губи политическата си багра и става просто мотив за мъжете да изразят своята благосклонност и внимание към дамите към тях. В други страни тематиката за политическите и човешките права на дамите, отстоявани от Организация на обединените нации, е мощно застъпена. На битката за признание на тези права на дамите по света се гледа отговорно и с вяра.
Идеята за основаване на интернационален ден на дамата се появява след бурната индустриализация и икономическа агресия при започване на 20 век, която поражда митинги за възстановяване изискванията на труд.
Календарната дата се свързва с първата всеобща демонстрация на дами работнички, състояла се на 8 март 1857 година в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на митинг срещу неприятните условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията.
Две години по-късно, на същия месец, тези дами основават своя първи работен профсъюз. Съществуват обаче отзиви, че този факт не е доказан, а е бил фиктивен през 1955 година евентуално с претекста празникът да се счита за комунистическа идеология. Това е значимо за борещите се за права на дамите в Западна Европа и Съединени американски щати през годините на студената война.
В идващите години следват други митинги, най-известният от които е през 1908 година Жените провеждат шествие през Ню Йорк с претенции за по-кратък работен ден, по-добро възнаграждение и право на гласоподаване.
На 27 август 1910 година в Копенхаген се организира първата интернационална конференция на дамите, проведена от социалистическия интернационал.
По предложение на немската социалистка Клара Цеткин се приема: Всяка година в една от първите недели на пролетта да се чества деня на работничките и на интернационалната им взаимност, за да се активизират необятните женски трудови маси за битка за пълноправие с мъжете във всички публични сфери на живота.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ