Учени откриха как звукът намалява болката при мишки
Международен екип от учени откри невралните механизми, чрез които звукът притъпява болката при мишки. Откритията са оповестени в Science. Те биха могли да подкрепят основаването на по-безопасни способи за облекчение на болки.
Изследването е ръководено от откриватели от Националния институт за дентални и краниолицеви проучвания (NIDCR), от Университета за просвета и технологии в Китай и медицинския университет „ Анхуй “, също в Китай. NIDCR е част от Националните здравни институти на Съединени американски щати.
“Нуждаем се от по-ефективни способи за управление на острата и хроничната болежка. За тази цел би трябвало да разберем по-добре главните невронни процеси, които контролират болката “, споделя директорката на NIDCR Рина Д‘Суза. „ Това проучване открива механизмите, които извършват посредническа роля при болкоуспокояващия резултат на звука при мишки, и по този метод дава основни познания, които в края на краищата могат да доведат до основаването на нови подходи за болкоуспокояващи лечения. “
От 60-те години на предишния век до момента проучвания неведнъж демонстрират, че музиката (и други типове звуци като цяло) могат да облекчат острата и хроничната болежка, в това число такава, провокирана от дентални и медицински хирургии, при раждане и рак. Учените обаче не са изцяло сигурни по какъв начин тъкмо мозъкът създава този резултат.
За да открият какво действително се случва, откривателите излагат мишки с възпалени крачета на три типа звуци – прелестно класическо произведение, противен аранжимент на същото произведение и бял звук. Интересното е, че и трите типа звуци понижават чувствителността на мишките към болежка – стига да бъдат пуснати със мощ, сходна тази на фонов звук (горе-долу до равнището на шепот). Увеличаването на звуците не създава обезболяващ резултат при животните.
Източник: Conghuan Ye
„ Бяхме извънредно сюрпризирани от обстоятелството, че точно интензитета на звука (а не неговия вид или евентуална приятност) е от голяма важност “, прибавя докторантът Юанюан Лю от NIDCR, старши създател на проучването.
За да открият кои тъкмо механизми в мозъка са виновни за този резултат, учените употребяват неинфекциозни вируси, съчетани с флуоресциращи протеини, с цел да проследят връзките сред мозъчните райони. Те разпознават пътека от звуковия кортекс, който получава и обработва информацията за звука, до таламуса, които извършва ролята на самобитна преразпределителна станция за сензорните сигнали (включително болка) от тялото. При свободно движещите се мишки белия звук с невисок интензитет понижава интензивността на невроните в таламуса, които получават сигналите.
След като потискат тази мозъчна пътека (в отсъствието на звук) със светлина и техники, употребяващи дребни молекули, учените създават същия обезболяващ резултат, присъщ за звука с невисок интензитет. Когато задействат още веднъж пътеката, те възвръщат чувствителността на животните към болежка.
Според Лю няма по какъв начин да знаем сигурно дали същите мозъчни процеси се следят и при хората и дали други аспекти на звука (например естетика или приятност) оказват някакво значение. Следващата цел на учените обаче е да намерят отговори точно на тези въпроси.
Източник: Medical Xpress
