Проучване на Алфа рисърч: 88% от евреите се чувстват в безопасност в България
Междуетническите връзки в България се правят оценка като положителни, като се изключи тези с ромската общественост, констатацията от социологическо изследване на " Алфа рисърч ".
Още по темата
73% от хората са оценили връзките сред болшинството и представителите на еврейската общественост като положителни и доста положителни. По-добра е оценката на еврейската общественост - 82% от евреите дефинират техните връзки с болшинството като положителни и доста положителни, съобщи пред медиите Боряна Димитрова.
Тя показа резултатите от национално представително социологическо изследване на тематика " Обществени настройки към антисемитизма и езика на омразата в България " и изследване по същите въпроси измежду еврейската общественост в границите на плана " Стратегическо съдействие сред България и Норвегия в поддръжка на интернационалните задължения на България за битка с антисемитизма и опазването на еврейското завещание ", изпълняван от Министерството на външните работи в партньорство с Дипломатическия институт и Държавния културен институт, финансиран от Фонда за двустранни връзки на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм.
По данни на национално представителното изследване 83 на 100 от запитаните споделят, че биха желали да имат съседство с евреи. 59% имат положително отношение към заемането на управителни постове от евреи. 52% са съгласни със сключването на брак на член от фамилията с евреин/еврейка, осведоми Димитрова. Тя разяснява, че тези 52 на 100 по никакъв метод не са свързани с отрицателни стандарти към евреите. Те са свързани със степента на охраняване на просвета и религиозна еднаквост. Интересен подробност, съгласно Димитрова, е, че измежду изповядващите исляма въздържането от брак с представител на еврейската общественост доближава до 76 на 100.
Може да се направи изводът, че няма радикализиращи обществени дистанции, нито идеологически главния за отменяне или експанзия към еврейската общественост. Според национално представителното изследване евреите са добре интегрирани в обществото. Проучването измежду евреите също показва, че общността е добре интегрирана - 91% от респондентите са на това мнение.
Общо 88 на 100 от евреите декларират, че се усещат в сигурност в всекидневието си - от тях половината изцяло, другата половина в известна степен. Според Димитрова би трябвало да се проучва на какво се дължи този факт. Едва 11% споделят, че са избягвали визити в еверейски институции и организации, както и събития, свързани с еврейската общественост от опасения за тяхната сигурност.
По думите на Боряна Димитрова тези две изследвания са първите по рода си. Едното обгръща необятната общност, сред 18 и 55 години, които интензивно вземат участие във образуването на публичното мнение, а другото е изследване измежду еврейската общественост. В България липсваше погледът по какъв начин тези две общности се оглеждат една в друга, което е значимо, разяснява Димитрова. Проучването е направено въз основата на 1000 ефикасни изявленията и 100 от еврейската общественост.
Еврейската общественост в България е релативно дребна, към 2-3 хиляди души, сподели Боряна Димитрова. На фона на този брой 37% от необятната общност са в положение да посочат най-малко един еврейски празник, сочат данните от изследването. Интересно е и че 30% от интервюираните от необятната общност могат да посочат повече от едно име на бележити българи от еврейски генезис, съдействали за развиването на България.
Първите няколко души, които са посочени, са от политиката и сферата на културата - Соломон Паси, Етиен Леви, Ицхак Финци, Дора Габе, Валери Петров.
По отношение на езика и речта на омразата, съгласно изследването той най-често се среща под анонимни форми в интернет и обществените медии, по спортни събития, в надписи по публични здания, сочи изследването. Тоест, езикът на омразата се вижда в една неофициална среда, уточни Димитрова. Националното представителното прочуване по-малко разпознава езика на омразата като проблем, разяснява Димитрова.
Тя заяви, че и двете общности разпознават обществените медии като източник на език на омразата. Според 11 на 100 от интервюираните е налице има растеж на антисемитизма у нас. Преки очевидци на антисемитски прояви са едвам 17% от представителите на еврейската общественост в България, заяви още Боряна Димитрова.
Още по темата
73% от хората са оценили връзките сред болшинството и представителите на еврейската общественост като положителни и доста положителни. По-добра е оценката на еврейската общественост - 82% от евреите дефинират техните връзки с болшинството като положителни и доста положителни, съобщи пред медиите Боряна Димитрова.
Тя показа резултатите от национално представително социологическо изследване на тематика " Обществени настройки към антисемитизма и езика на омразата в България " и изследване по същите въпроси измежду еврейската общественост в границите на плана " Стратегическо съдействие сред България и Норвегия в поддръжка на интернационалните задължения на България за битка с антисемитизма и опазването на еврейското завещание ", изпълняван от Министерството на външните работи в партньорство с Дипломатическия институт и Държавния културен институт, финансиран от Фонда за двустранни връзки на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм.
По данни на национално представителното изследване 83 на 100 от запитаните споделят, че биха желали да имат съседство с евреи. 59% имат положително отношение към заемането на управителни постове от евреи. 52% са съгласни със сключването на брак на член от фамилията с евреин/еврейка, осведоми Димитрова. Тя разяснява, че тези 52 на 100 по никакъв метод не са свързани с отрицателни стандарти към евреите. Те са свързани със степента на охраняване на просвета и религиозна еднаквост. Интересен подробност, съгласно Димитрова, е, че измежду изповядващите исляма въздържането от брак с представител на еврейската общественост доближава до 76 на 100.
Може да се направи изводът, че няма радикализиращи обществени дистанции, нито идеологически главния за отменяне или експанзия към еврейската общественост. Според национално представителното изследване евреите са добре интегрирани в обществото. Проучването измежду евреите също показва, че общността е добре интегрирана - 91% от респондентите са на това мнение.
Общо 88 на 100 от евреите декларират, че се усещат в сигурност в всекидневието си - от тях половината изцяло, другата половина в известна степен. Според Димитрова би трябвало да се проучва на какво се дължи този факт. Едва 11% споделят, че са избягвали визити в еверейски институции и организации, както и събития, свързани с еврейската общественост от опасения за тяхната сигурност.
По думите на Боряна Димитрова тези две изследвания са първите по рода си. Едното обгръща необятната общност, сред 18 и 55 години, които интензивно вземат участие във образуването на публичното мнение, а другото е изследване измежду еврейската общественост. В България липсваше погледът по какъв начин тези две общности се оглеждат една в друга, което е значимо, разяснява Димитрова. Проучването е направено въз основата на 1000 ефикасни изявленията и 100 от еврейската общественост.
Еврейската общественост в България е релативно дребна, към 2-3 хиляди души, сподели Боряна Димитрова. На фона на този брой 37% от необятната общност са в положение да посочат най-малко един еврейски празник, сочат данните от изследването. Интересно е и че 30% от интервюираните от необятната общност могат да посочат повече от едно име на бележити българи от еврейски генезис, съдействали за развиването на България.
Първите няколко души, които са посочени, са от политиката и сферата на културата - Соломон Паси, Етиен Леви, Ицхак Финци, Дора Габе, Валери Петров.
По отношение на езика и речта на омразата, съгласно изследването той най-често се среща под анонимни форми в интернет и обществените медии, по спортни събития, в надписи по публични здания, сочи изследването. Тоест, езикът на омразата се вижда в една неофициална среда, уточни Димитрова. Националното представителното прочуване по-малко разпознава езика на омразата като проблем, разяснява Димитрова.
Тя заяви, че и двете общности разпознават обществените медии като източник на език на омразата. Според 11 на 100 от интервюираните е налице има растеж на антисемитизма у нас. Преки очевидци на антисемитски прояви са едвам 17% от представителите на еврейската общественост в България, заяви още Боряна Димитрова.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ