Намаляване на вноса на енергийни продукти в ЕС в началото на годината
Между 2021 година и 2022 година имаше доста нарастване на вноса на сила в Европейски Съюз във връзка с средномесечната стойност (ръст със 121%) и като количество (с 9%).
През първото тримесечие на 2023 година обаче беше регистриран спад и при двата индикатора, като енергийният импорт се сви с 9,2% в стойностно изражение и с 3% като количество, демонстрират данни на европейската публична статистика Евростат.
След нашествието на Русия в Украйна, Европейски Съюз приложи няколко пакета от наказания, които директно и индиректно засегнаха търговията с нефт и природен газ и в този момент се отразяват в огромни отклонения на доставките на енергийни артикули. Делът на Русия във вноса на въглища, природен газ и петролни масла за Европейски Съюз непрестанно понижава от второто тримесечие на 2022 година насам.
Забраната на Европейски Съюз за импорт по море на съветски недопечен нефт влезе в действие на 5 декември 2022 година беше последвана от ембаргото върху рафинирани съветски петролни артикули от 5 февруари 2023 година Въздействието на тези ограничения беше очевидно през първото тримесечие на 2023 година Ако през първото тримесечие на 2022 година Русия беше най-големият снабдител на петролни масла за Европейски Съюз с дял от 26,0%, през първите три месеца на тази година делът на Русия беше от едвам 3,2%, което съставлява спад с цели 22,8 процентни пункта спрямо първото тримесечие на 2022 година
В същото време максимален растеж на вноса на енергийни артикули в Европейски Съюз през първото тримесечие означи Норвегия (повишение с 3,8 процентни пункта до 13,3%), следвана от Саудитска Арабия (повишение с 3,4 процентни пункта до 8,2%) и Съединените щати (с 2,7 процентни пункта до 13,1%).
Подобна беше обстановката и с природния газ в газообразно положение, като страните от Европейски Съюз се насочиха към други източници на доставки.
През първото тримесечие на 2022 година Русия беше най-големият газов снабдител за Европейски Съюз с дял от 38,8%, следвана от Норвегия (с 38,1%), само че през първото тримесечие на 2023 година делът на съветски импорт се срина с 21,4 проценти пункта до 17,4%, до момента в който делът на Норвегия се увеличи с 8 процентни пункта до 46,1%, на Алжир със 7,4 п.п. до 13,4% и на Обединеното кралство с 4 п.п. до 12,9%.
По отношение на втечнения природен газ (LNG), при започване на 2022 година Съединени американски щати бяха най-големият снабдител за Европейски Съюз с дял от 48,6%, следвани от Русия с дял от 18,1%. През първите три месеца на 2023 година обаче делът на американски LNG се намали с 8,4 процентни пункта до 40,2%, а този на съветския полутечен газ - с 4,9 процентни пункта до 13,2%. В същото време делът на LNG, внасян от Норвегия, набъбна в границите на една година с 6,5 процентни пункта до 6,6%, а на Катар и Алжир с по 2,4 процентни пункта надлежно до 13,1% и до 6,7%.
През първото тримесечие на 2023 година обаче беше регистриран спад и при двата индикатора, като енергийният импорт се сви с 9,2% в стойностно изражение и с 3% като количество, демонстрират данни на европейската публична статистика Евростат.
След нашествието на Русия в Украйна, Европейски Съюз приложи няколко пакета от наказания, които директно и индиректно засегнаха търговията с нефт и природен газ и в този момент се отразяват в огромни отклонения на доставките на енергийни артикули. Делът на Русия във вноса на въглища, природен газ и петролни масла за Европейски Съюз непрестанно понижава от второто тримесечие на 2022 година насам.
Забраната на Европейски Съюз за импорт по море на съветски недопечен нефт влезе в действие на 5 декември 2022 година беше последвана от ембаргото върху рафинирани съветски петролни артикули от 5 февруари 2023 година Въздействието на тези ограничения беше очевидно през първото тримесечие на 2023 година Ако през първото тримесечие на 2022 година Русия беше най-големият снабдител на петролни масла за Европейски Съюз с дял от 26,0%, през първите три месеца на тази година делът на Русия беше от едвам 3,2%, което съставлява спад с цели 22,8 процентни пункта спрямо първото тримесечие на 2022 година
В същото време максимален растеж на вноса на енергийни артикули в Европейски Съюз през първото тримесечие означи Норвегия (повишение с 3,8 процентни пункта до 13,3%), следвана от Саудитска Арабия (повишение с 3,4 процентни пункта до 8,2%) и Съединените щати (с 2,7 процентни пункта до 13,1%).
Подобна беше обстановката и с природния газ в газообразно положение, като страните от Европейски Съюз се насочиха към други източници на доставки.
През първото тримесечие на 2022 година Русия беше най-големият газов снабдител за Европейски Съюз с дял от 38,8%, следвана от Норвегия (с 38,1%), само че през първото тримесечие на 2023 година делът на съветски импорт се срина с 21,4 проценти пункта до 17,4%, до момента в който делът на Норвегия се увеличи с 8 процентни пункта до 46,1%, на Алжир със 7,4 п.п. до 13,4% и на Обединеното кралство с 4 п.п. до 12,9%.
По отношение на втечнения природен газ (LNG), при започване на 2022 година Съединени американски щати бяха най-големият снабдител за Европейски Съюз с дял от 48,6%, следвани от Русия с дял от 18,1%. През първите три месеца на 2023 година обаче делът на американски LNG се намали с 8,4 процентни пункта до 40,2%, а този на съветския полутечен газ - с 4,9 процентни пункта до 13,2%. В същото време делът на LNG, внасян от Норвегия, набъбна в границите на една година с 6,5 процентни пункта до 6,6%, а на Катар и Алжир с по 2,4 процентни пункта надлежно до 13,1% и до 6,7%.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ