Май така и не разбра защо скандализира обществото с “чешенето

...
Май така и не разбра защо скандализира обществото с “чешенето
Коментари Харесай

Вежди вярва, че от доброто име по-важно няма

Май по този начин и не разбра за какво скандализира обществото с “чешенето на езици ”. Влагаше в политиката доста хъс, макар че все се заричаше да я смени за красива бохемска напреднала възраст по Хемингуей.

Малко повече от 14 години продължи политическата кариера на едно от знаковите и може би най-цветни имена в партия ГЕРБ - доайена на последните два Народното събрание Вежди Рашидов. На 9 август той разгласи, че се отдръпва освен от партията, само че и от политиката. Направи го тъкмо година след завръщането си в Народното събрание, при което съумя да възвърне партията си като първа политическа мощ в Пловдив - град и област.

На петия ден след съдбовния за Вежди 7 август, когато скандалният му коментар бе излъчен онлайн от пленарната зала по сякаш изключените в почивката микрофони, скулпторът май продължава да недоумява за какво по този начин скандализира обществото с думите си.

“Има и в този момент закони. К`во чешеме езици? Всички ку*ви се разсъниха да се сетят, че са били преди 15 години изнасилвани. Като с оня американския режисьор, където го напрайха на маймуна ”, обърна се той към зам.-шефовете на Народното събрание Никола Минчев и Росица Кирова. Рашидов упорства, че е

имал поради само холивудската история

Разбира се, подтекстът - настръхналото след случая с Дебора общество и изключителното съвещание на Народното събрание за промени в закона против домашното принуждение, слагат “филма ” в различен род. Отделен е въпросът за откровения език на Вежди, сложното му въздържане зад зъбите и постоянно циничния му сленг.

За броени часове партията се отхвърли от него и го прикани да се отдръпна от управлението на парламентарната комисия по просвета и от това на ГЕРБ. И той го направи. А на идващия ден внесе и оставката си като народен представител.

Рашидов нееднократно е казвал: Винаги съм напускал удоволствието, преди то да ме напусне. Може би и по тази причина в този момент разгласи, че напуща политиката. Но тези, които го познават, знаят, че шило в торба не стои. А скулпторът умее да работи с шилото - и в изкуството, и в политиката. И се завръща, като е привикнал това да става с самоувереност и ръкопляскане. Много пъти е предупреждавал, че ще се отдръпна да си кара старините бохемски и красиво - като Хемингуей, само че истината е, че влагаше доста хъс в политиката и това му носеше тръпка.

Публичните изяви импонираха на артистичното му его, признанието на елементарните хора по пловдивските села, които обиколи до едно в акцията, го въздигаше.

Мен ме обичат хората,

това доста ми оказва помощ, хубаво е да видиш обичта на хората. В Пловдив хората ме желаеха да се върна ”, изясни той за какво се завръща в политиката предходната есен, когато оглави листата под тепетата.

5104 дни - това е времето от деня, в който Рашидов постави клетва като народен представител от ГЕРБ за първи път на 14 юли 2009 година Тогава обаче изкара в 41-ото Народно събрание по-малко от две седмици и освободи депутатското си място, с цел да стане министър на културата в първото държавно управление на ГЕРБ. Беше подобен и във втория кабинет на Бойко Борисов.

През 2017 година, когато ГЕРБ още веднъж бе на власт, Рашидов разгласи, че самичък е отказал да е министър на културата за трети път. “Имам потребност да влизам и в ателието си. Животът не е безконечен, а аз прекарах тежка болест. Това са ми претекстовете. Не ме плашат тези неколцина, дето години стачкуват под прозорците ми ”, разяснява той пред “24 часа ” тогава. Но въпреки всичко остана в Народното събрание - по този начин е почтено към хората, които са го избрали.

През юни 2021 година Рашидов за пръв път разгласи, че няма да е претендент за народен представител, давал път на младите. И тъкмо тогава реши публично да стане член на ГЕРБ, въпреки да бе с Борисов от основаването ѝ, само че единствено като гражданска квота.

Приятелите се броят в труден момент, и то правилните

Това е знак, който мъжете би трябвало да демонстрират. Никога през живота си не съм бил член на партия и години наред, до момента в който ГЕРБ беше на власт, не се причислих. Но ето, с това демонстрирам и на младите по какъв начин би трябвало да се отстояват дела ”, изясни той решението си да влезе в ГЕРБ, когато бяха в тотална изолираност.

Определено тематиката за другарството и измяната е от значимите в живота на Вежди. Например постоянно е обяснявал, че няма да се отхвърли от Илия Павлов, поради другарството с който го назоваха “мултак ”. Сега се разбра импровизирано, че е имало разискване в групата на ГЕРБ и малко на брой са предложили сътрудника им да бъде оставен самичък да реши по какъв начин да реагира и от кой пост да подаде оставка. Останалите настояли незабавно да бъде остракиран.

Има едно нещо, към което никой не обича да се връща - борбата със гибелта. А Рашидов я завоюва, като преодоля тежката диагноза рак. Не крие, че към живота го връща брачната половинка му доктор Снежана Бахарова, която е доктор в “Пирогов ”.

“Бях на ръба да си отида, само че в случай че Всевишният ми е дал късмет, ще продължа.

Ако брачната половинка ми я нямаше, нямаше да съм жив ”, изповяда той. Голямата смяна е, че към този момент не пуши, нито прокламира философията “Малка водка и дребна статуя ” (Вежди бе фамозен като създател точно с дребните железни форми, само че в последните години преоткри акварела). А шегите, които от време на време пуска по адрес на болестта си, демонстрират, че в действителност към този момент го е преодолял. Затова си разрешава да поучава сътрудниците политици да не се вземат прекомерно на съществено.

Пътят към славата и върховете в политиката и изкуството на родения през 1951 година ваятел не е елементарен. Израсъл е в дом за сираци след гибелта на майка му, певицата Кадрие Латифова. Тя умира, когато Вежди е едвам на 11 година Автомобила тогава ръководи по-големият му брат.

Не съумява да влезе от раз в Художествената гимназия в София и учи година в техникума по минна електромеханика в Мадан. След това взема пари от джоба на татко си и бяга в столицата, с цел да кандидатства още веднъж в Художествената. Спи на гарата. Този път го одобряват, стартира да жъне триумфи в областта на скулптурата и илюстрациите. Джобни си е докарвал, като чиракувал в ателиета, в маданските рудници, даже като общ служащ на Гара Искър или на Сточна гара.

Известен е с благотворителността си. А приятелите му са от всяка сфера и с друга политическа багра - знакови имена от спорта, културата, политиката. От тези,

“мъжкарските ” другарства - множеството хора като него с непосредствен изказ, дребни задръжки и огромна преданост

На 19 октомври 2022 година Рашидов откри 48-ото Народно събрание като най-възрастния народен представител.

И въпреки да не искаше, стана титуляр на председателския пост, тъй като се оказа единствената фигура, способна да сплоти ГЕРБ и Българска социалистическа партия, да получи утвърждение от Движение за права и свободи, а импровизирано - и от останалите партии. “Намалете перченето. Не ви оказва помощ. Намалете неналичието на разсъдък, а влагайте повече работа. Стойте покрай хората ”, съветваше сътрудниците от най-високата естрада на страната.

Но с изключение на откровени послания, които в действителност ще останат в аналите на Народното събрание, Вежди има зад тила си и такива, поради които също се е извинявал през годините.

“Моят живот не е небивалица от два дни и не е копнеж на един или различен. Правя неточности, само че намирам и достолепието и мъжеството да се извиня ”, сподели той през ноември 2017 година, когато изпусна фразата, че “от останалите в България клин за зеле не става ”.

Помоли за амнистия

Тогава нямаше особени последствия, може би тъй като няколко години по-рано Бойко Борисов към този момент се бе “изпуснал ” в Чикаго, че в страната ни са останали най-вече турци, роми и пенсионери и “лош човешки материал ”.

Не се тормози да бъде и контра на формалната линия на ГЕРБ. През есента на 2022 година, още преди Народното събрание да се събере, Рашидов напрегна водача Борисов с изказванието, че в случай че съветският дипломат Елеонора Митрофанова не бъде поканена на първото съвещание на Народно събрание, това щяло да е равнозначно на оповестяване на война. Тогава ръководителят на ГЕРБ разпореди на всеки народен представител от партията си “дори да има персонално мнение - да го показва по всички други тематики. По тази тематика няма да върша компромис с никого ”. Но Рашидов постоянно е защитавал водача на ГЕРБ, с който са в това “мъжко другарство ”, и точно по тази причина неналичието в този момент на реакция от него по абсурда, взел главата на Рашидов, очевидно доста му тежи.

“Тази мантра, че е деспот, не е истина. Той е отстъпчив човек, отворен към разговор. Не виждам какво значи да чувам Бойко Борисов. Ще чувам гласа на хората и ще го подсещам непрестанно на депутатите ”, сподели той преди време по адрес на водача на ГЕРБ.

“На старта на 48-ото Народно събрание Вежди самичък най-добре разказа себе си: “Никога в живота си не съм слагал нищо пред името си и никакви звания. Аз съм непосредствен, само че не конфликтен. Идвам от сиропиталище в село Студен бунар. Завършил съм Художествената гимназия и Националната художествена академия с отличен. 11 години съм преподавал в академията. Когато приказваме за критерии, да си кажем и биографията. Академик съм в две страни, от Франция до Москва, член-кореспондент съм, два пъти съм обсъждан за учен, само че отхвърлих, тъй като и там се получи едно говорене. Почетен професор съм, лекар хонорис идея. Помните преди време Дечко Узунов, водят го на галерия в Париж на Пикасо, стигат с бай Марин и го показват: Това е огромният български художник, професор, учен и така нататък Пикасо подвига ръка и споделя - прави ми удоволствие, Пикасо. От положителното име, което има човек, няма по-добро! ”.

А малко преди като началник на Народно събрание да бие последния звънец за оня мандат, като че ли провидя и настоящия край:

“В политиката посрещат с цветя и изпращат с камъни, всеки от нас ще заплати тази цена, само че сме длъжни да запазим фантазиите си. ”

Наказаха и ръководители на парламента заради непремерени думи

Вежди Рашидов е първият народен представител от демократичните промени насам, който напуща Народно събрание поради свое изявление. Но другояче не е първият опарен от непремерена приказка и публичен напън.

Димитър Главчев остана отпред на 44-ия парламент малко повече от 200 дни - от 19 април 2017 година до 17 ноември. Секунди изпускане на нервите в несъответствуващ миг му коства първия пост. “Всеки човек самичък взема решение по какъв начин би трябвало да постъпва. Оставката е надълбоко персонален акт. Не се усещам изхарчен от ГЕРБ ”, твърдеше Главчев, откакто се отдръпна като ръководител на Народното събрание, меко казано подбуден от премиера по това време Бойко Борисов. Драмата - той изгони от пленарната зала соцлидерката Корнелия Нинова за 2 съвещания, тъй като оскърбявала Борисов.

  Опозицията в лицето на Българска социалистическа партия отхвърли да влиза в пленарната зала, до момента в който той е отпред на Народно събрание. 80-те леви депутати и осем от Движение за права и свободи внесоха искане за освобождението на Главчев от поста. След като подадената от него оставка бе гласувана, Главчев разгласи, че обмисля да напусне Народното събрание въобще, защото не можел да стои в една зала с хора като Корнелия Нинова и Антон Кутев. Но си остана, а преди 10-ина дни бе определен за началник на Сметната палата.

Освен Главчев още двама ръководители на Народното събрание са си тръгвали с оставка - Стефан Савов и Огнян Герджиков.

Само 3 месеца след понижаването на Димитър Главчев Валери Жаблянов от Българска социалистическа партия също пожертва значим пост поради персонална позиция и публичен напън.

Оставката му като зам.-председател на Народно събрание бе подкрепена от 110 депутати от ГЕРБ, “Обединени патриоти ”, “Воля ” и самостоятелни, 71 от Българска социалистическа партия гласоподаваха " срещу ", а Движение за права и свободи не участваха във вота. Скандалът към Жаблянов се разгоря поради изречение в послание на Изпълнителното бюро на Българска социалистическа партия до премиера, в което се споделя, че Народният съд от 1945 година е “едно належащо и неизбежно военновременно правораздаване ”. Автор на позицията бил Жаблянов, само че не съгласувал окончателния вид с управлението.

Социалистът си завоюва гнева на ГЕРБ и Оперативна програма, тъй като не зачете отдаването на респект към жертвите на комунизма. Управляващото болшинство тогава го атакува и поради позициите му по тематиката Северна Македония - той дефинира контракта за съдействие като “търгашество от най-ниска проба ”, “недоносче и измислица ”. Пред Жаблянов обаче по този начин и не стоеше въпрос да напуща политиката. Опита да съди страната в Страсбург, само че загуби. 2 години след случката дружно с още четирима депутати на Българска социалистическа партия напусна парламентарната група и се разгласи за самостоятелен, а предходната година бе изключен от партията като един от 14-имата опозиционери, поискали оставката на Нинова на конгреса на Българска социалистическа партия.

Павлета Давидова
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР