Мащабният археологически проект Taş Tepeler (Каменни хълмове) беше анонсиран от

...
Мащабният археологически проект Taş Tepeler (Каменни хълмове) беше анонсиран от
Коментари Харесай

Нова археологическа звезда изгрява в Турция - Карахан тепе |

Мащабният археологически план Taş Tepeler (Каменни хълмове) беше обявен от турския министър на културата и туризма Мехмет Нури Ерсой по време на серия специфични събития в края на предходната седмица в основния град на турска Месопотамия - Шарлъурфа.

Министър Ерсой дойде на място, с цел да прегледа най-новите разкопки и експозиция с последните неповторими находки в Археологическия музей на Урфа в наличието на публицисти от 26 страни.



Сред турските Каменни хълмове, Карахан тепе е изгряващата археологическа звезда. Намира се на 35 км от прочулия се към този момент Гьобекли тепе, считан от учените за най-древния паметен комлекс на планетата и включен през 2018 година в листата със международното завещание на ЮНЕСКО.

Карахан тепе се издига посред необитаем и каменист естествен парк покрай сирийската граница и към момента не е отворен за туристи.

Според археолозите в Карахан тепе можем да забележим първите в света свидетелства за установен живот и за обществени общности. Оттук стартира трансформацията на човечеството към " вкореняване " - през обработването на земята (с първите посеви на пшеница) и опитомяването на диви животни. Именно по тези места краткотрайният заслон (на дотогавашните ловци събирачи) става дом, а непрекъснатите жилища образуват първите селища по времето на неолита. В издигнатите монументални структури хората от близко и отдалеко се събират за общи ритуали. Там са открити още доказателства за първо потребление на керамика от индивида, за първи търговски начинания и така нататък Отличителна за Карахан тепе е неговата " зала с фалосите ", където са се правили най-вероятно ритуали за плодовитост (на снимката).



Турската страна е планувала 58 млн. лири за археологически разкопки идните 3 години (първоначалният бюджет е бил 1,9 млн). Предстоят археологически изследвания в 7 от набелязаните с геомагнитни изследвания 12 площадки в региона на Урфа (в цяла Турция те са общо 147). Отделно още 127 млн. лири ще се вложат за туристическа инфраструктура и промотиране на научните постижения (като Световен археологически конгрес за неолита в Шанлъурфа през 2023 година, да вземем за пример.) По плана работят 8 университета, 8 интернационалните института и музеи от Япония, Русия, Германия, Англия и Франция. " Защото не туризмът е измежду целите ни в този момент, а научните проучвания, резултатите от които желаеме да споделим със света ", увери задграничните медии министър Ерсой. Преди неговата конференция публицистите разгледаха Гьобекли Тепе и изключителния Археологически музей в Шанлъурфа. Според познатото на науката досега човечеството е заченато точно в Гьобекли тепе, което може да бъде наречено " кота нула на Историята ". Мястото в действителност припомня на вътрешност, и името му е такова: Гьобекли тепе (Кореместият хълм).

Гьобекли тепе е най-старият паметен комплекс на планетата - датиран отпреди 11 600 години (ерата на докерамичния неолит), издигнат 7000 година преди египетските пирамиди и 6000 година преди Стоунхендж. Намира се в най-югоизточната част на Турция - Месопотамия, посред надиплена като коприна земя, покрай могъщата река Ефрат, на 15 км от античния древен град Едеса (днешна Шанлъурфа).

Мегалитният храм е открит през 1994 година, разкопките му са заслуга най-много на учените от Германския археологически институт и от страхотния музей в Урфа, а турската страна прави големи старания да го консервира и разпространява.

В утробата на хълма като че ли е приютен ембрионът на нашата цивилизация, безусловно сгънат " на кравай " измежду 14-тонни колони, които образуват огромен концентричен кръг (и няколко по-малки).

Гьобекли тепе е още рождено място на индивида като създател и на пластичните изкуства като цяло. До нас са достигнали от тук първите изображения на живи същества: инсекти, влечуги, птици, диви животни и хора (главно мъже), както и най-старата статуя на човек в натурален растеж (оригиналът й е в Археологическия музей на Урфа).



Двете високи 7 метра Т-образни стели (стълбове) в центъра на Гьобекли тепе припомнят удължени човешки фигури и съгласно някои теории изобразяват божества. Предполага се, че са без глави (и надлежно без лица) и това демонстрира връзката им с божественото и нейната повсеместност. Ритуалното им предопределение и символика занапред ще се разкриват - тяхната тайнственост е едно от най-големите провокации пред международната научна мисъл през днешния ден.

Гьобекли тепе осен това обръща досегашните показа на стандартната история и археология, които настояват, че религията е зародила в уседнали общества, минали през земеделската гражданска война и одомашняването на животни. Храмовете на Гьобекли тепе обаче са строени от ловци и събирачи най-малко 2000 години преди първите селища и следи от земеделие и отглеждане на животни. Новите находки са предизвикателство пред учените, тъй като подлагат под подозрение досегашните постулати и не отхвърлят опцията религията да се окаже причина за уседналостта, а не противоположното.
Източник: offnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР