Диспропорциите на световната икономика
Мащабът на несъответствията, насъбрани в стопанската система през днешния ден, е великански, той е доста по-лош от обстановката преди 90 години. Имам поради суматохата на фондовата борса в Ню Йорк през октомври 1929 година: Черният понеделник, Черният вторник, Черният четвъртък и по този начин нататък... Тогава всичко върви надолу чак до експлоадирането на Втората международна война, нали острата фаза до 1933 година, се трансформира в застоялост. Дори „ новият курс “ на Рузвелт не съумя да извади стопанската система на Съединени американски щати от тази дупка. Тогава кейнсианските способи за стимулиране на търсенето започнаха да се ползват в огромен мащаб, само че те се оказаха незадоволителни.
И единственият метод да се прекъсне социално-икономическата невъзможност беше Втората международна война. Разбира се, това беше по-многоизмерен и многоцелеви план, само че неговият стопански съставен елемент не може да бъде отритнат.
И през днешния ден в световната стопанска система са се натрупали такива несъответствия, че такава структура просто би трябвало да се срине. И единственото противоречие в прогнозите се отнася до това по кое време ще се случи: на следващия ден, вдругиден, след месец или след година?
Трябва да кажа, че мнозина чакаха рецесията да стартира и през 2018 година, и през 2019 година, и при започване на 2020 година Вероятно мнозина са виждали по какъв начин унищожават остарели къщи? Специална кола с желязна топка се придвижва до обекта и стартира да удря стената. Сградата, в случай че е мощна, не се срутва незабавно, тя се люлее, тресе се и е мъчно да се каже след какъв брой влияние ще се срути структурата.
Така е тук. Вече има няколко удара, започвайки от 2016 година. И апропо, тези удари не започнаха от Америка, не от Европа или Япония - те започнаха от Китай, където през лятото на 2016 година имаше доста сериозен срив на фондовите тържища. Китайците тогава по някакъв неочакван метод, съвсем по знамение, стопираха този срив. Ударите по-късно продължиха и не престават. Лично аз чаках срив както през 2018, по този начин и през 2019 година. Защо не се случи?
Пари
Това не се случи, тъй като всички специалисти подцениха степента на полуда на финансовите управляващи на актуалния свят, ръководещи световната система на централните банки: Федералния запас на Съединени американски щати, ЕЦБ, „ Нихон Гинко “ и така нататък Те продължиха политика, която комбинира огромна парична емисия, наречена „ количествено облекчение “, с понижаване на лихвените проценти до нула или даже по-ниско. Образно казано, тази политика може да се съпостави с лекуването на пациент с рак единствено с обезболяващи. Това е безусловно належащо за облекчение на болката - само че за къси интервали от време и в композиция с други, съществени лекувания. И в случай че пациентът се държи извънредно на опиати, тогава, първо, той ще се нуждае от все по-големи дози от тях, и второ, раковият развой ще се развива, до момента в който стане несъответстващ с живота.
И апропо, към този момент чухме много откровени самопризнания от водачите на финансовите управляващи, че те не знаят по какъв начин да спрат рецесията, в случай че тя стартира. Казват по този начин: „ Нямаме останали средства “.
Съвсем неотдавна, на 3 март, Федералният запас организира изключително - поради коронавирусната зараза - съвещание на своя Комитет за интервенции на открития пазар (FOMC) и намали лихвения % по заемите с половин % до 1-1,25% годишно, макар че нормално понижението е с четвърт %. И тук едновременно два пъти повече! Значи обстановката в действителност е незабавна? А на 18-19 март следва да се организира идващото съвещание на FOMC, след което Федералният запас евентуално още веднъж ще понижи главния лихвен %. Но какъв брой мощен ще бъде този спад?
Експертите споделят, че може да се върне до равнището от 0-0,25% годишно, т.е. спад едновременно с 1%. За стопанската система нулевият лихвен или „ съвсем нулев “ лихвен % е най-силното обезболяващо.
Коронавирусът няма безусловно нищо общо с това - в най-хубавия случай това е опрощение, спусък, само че никога не е повода за събитията.
Ако не беше, щяха да открият някакъв различен фактор за „ непреодолима мощ “, това е въпрос на осведомителни технологии. Това не е въпрос на същинска пандемия, а въпрос на политика и финанси, мръсна политика и мръсни пари.
За страдание съветското управление не реагира съответно на тази обстановка, не подхваща даже най-необходимите и минимални ограничения за отбрана на вътрешната стопанска система. Ако вземем за образец обстановката с нашата национална валута, тогава актуалният срив на нейния валутен курс въобще не изненадва - би изненадало тъкмо противоположното... Когато през 2013 година Елвира Набиулина беше назначена за началник на нашата Централна банка, тя незабавно стартира да приказва за нуждата да изпрати рублата „ на свободно корабоплаване “, Но това директно опонира на член 75 от Конституцията на Руската федерация, в който категорично се показва, че отбраната и обезпечаването на стабилността на рублата е главната функционалност на Централната банка на Руската федерация. В резултат на това, след налагането на наказания получихме плевел срив на рублата през декември 2014 година
Изглежда, че някои уроци биха могли да се извлекат от тази обстановка. Например, на законодателно равнище, вземете ограничения за ограничение на свободата на трансгранично придвижване на капитали, тъй като без това ние по принцип не можем да стабилизираме рублата. Не, несъмнено, нещо се прави. Методът, който назовавам: „ обуване на гащи през главата “. Корекцията на курса на рублата се прави благодарение на валутни интервенции. И с цел да се подсигурява опцията за валутни интервенции, е належащо да се натрупват милиарди задгранична валута. Защо се прави това? Не е ли това, с цел да се подсигурява търсенето на продуктите на печатницата на Федералния запас, ЕЦБ и така нататък? Собствениците на международни пари печелят от това. И през целия интервал на битие на Руската федерация нито един от водачите на страната даже не загатна, че са нужни ограничавания и забрани за трансграничното придвижване на капитали. Освен това нееднократно се говореше, че Русия няма да постанова никакви ограничавания върху придвижването на капитали. Това е същото като да кажете: „ Момчета, не се тормозете, ние живеем по разпоредбите на Вашингтонския консенсус, можете да продължите да ни ограбвате, към момента можете да създавате рецесии тук “ и така нататък Засега няма признаци, че държавното управление в действителност е готово да пази националните ползи. Какви могат да бъдат националните ползи на страна, чието управление се кълне във честност на „ Вашингтонския консенсус “? Каква може да бъде тактиката за отбраната им?
Петрол
Причината за срутва на цените на пазара на черно злато е, че Русия отхвърли да подпише ново съглашение за в допълнение понижаване на производството на нефт със страните от ОПЕК. Следователно, от 1 април съглашението ОПЕК+ ще престане да бъде годно, петролът ще се създава доста повече, предлагането му на пазара ще се усили и надлежно цената би трябвало да падне. Но, несъмнено, не става въпрос за самата финансова механика. Зад него стои очевидното предпочитание на Саудитска Арабия да преподава и санкционира Русия с ниските цени на петрола. А в Рияд към този момент оповестиха, че ще усилят производството и износа на черно злато - и даже ще обезпечат на клиентите обилни награди от пазарната цена. Явно проектът тук е да се понижат приходите от петрол и газ за Русия под допустимия най-малко. Трудно е да се каже какъв брой изпълними са тези проекти на фона на гигантската емисия на $, маркирана нагоре, и спада на основните лихвени проценти. Във всеки случай аз персонално не мисля, че цената на " черното злато " ще слезе в диапазона от 10-20 $ за барел, както предвиждат някои специалисти. По-реални са 30-40 $ за барел и по-късно не за дълго.
Факт е, че Саудитска Арабия не е изцяло суверенна страна, а страна, тясно обвързвана със Съединени американски щати и настояща с непрекъснат взор върху Вашингтон. Като цяло човек може да се съгласи с оценката на съглашението ОПЕК + като тип „ троянски кон “, с който Съединени американски щати взеха решение своите проблеми.
Америка се нуждае от висока цена за " черно злато " - едвам тогава шистовият нефт в действителност ще се създава, а делът му в международното произвеждане на нефт - да пораства. Затова в Рияд споделиха, че за тях е неприемлива цена под 80 $, а не с цент по-малко, другояче ще има небалансиран бюджет. Ако не сте мързеливи, с цел да разгледате саудитския бюджет, разбирате, че даже и с 50 $ за барел, Саудитска Арабия може да балансира бюджета си, като просто отстрани всички „ първокласни разноски “. Те просто показаха това, от което се нуждаеха американците. Нямам никакви илюзии за това. Вярвам, че Саудитска Арабия постоянно е била и остава американска марионетка. И мисля, че по тази причина няма действителни проекти да смъкна международния пазар на нефт, тъй като в случай че дълго време задържите цената на „ черното злато “ под 50 $, цялото произвеждане на шистов нефт в Америка ще почине.
Злато
В цялата история на човечеството търсенето на злато и надлежно цената на златото нараства в навечерието на рецесии, войни и други катаклизми. Днес цената на златото се дефинира от такива механизми, които са доста надалеч от пазара и много надълбоко скрити от, да речем, непосветени наблюдаващи. Защото след премахването на стандарта за златен $ на конференцията в Ямайка през 1976 година поражда забавна обстановка. Де факто доларът беше разгласен за единствената международна валута, единствената мярка за цената на всички артикули и услуги. Но с цел да може това в действителност да бъде по този начин, че доларът да бъде монополист в света на валутите, трябваше да бъдат унищожени неговите съперници. Те бяха унищожени - нямаше валути, подкрепени от злато и други действителни активи в света. Но златото е безусловна действителност, детайл от периодическата таблица, не можете да го унищожите! Ето за какво на конференцията в Ямайка де юре демонизираното злато бе признато да не се смята за валутен актив, само че де факто този метал въпреки всичко заплашва позицията на щатския $. Следователно, в продължение на няколко десетилетия в света действаха така наречен златни картели, които играеха за намаление на цената на „ кралския метал “, който поддържаше монополната позиция на щатския $.
В началото тези картели останаха в сянка, само че последната от тях, по този начин нареченият Вашингтонски консенсус, което включваше две дузини централни банки на водещите международни стопански системи, към този момент беше публично, т.е. ползите към този момент се разминаха и беше нужен документ. Последното петгодишно съглашение във Вашингтон изтече през септември 2019 година и то не бе продължено, защото централните банки на няколко страни по света отхвърлиха да поемат отговорности за продажба на злато от запасите си и даже в противен случай, започнаха да го купуват. Това беше доста значим миг, защото означаваше преустановяване на механизмите, които защитаваха щатския $ и изкуствено лимитираха цената на златото. В края на март предходната година Банката за интернационалните разплащания в Базел взе решение за програмата Базел III, съгласно която банките получиха право да регистрират злато в личен капитал на своята 100% цена (I категория активи) вместо 50% (III категория активи), както беше преди.
И тогава американският президент Доналд Тръмп приказва за обстоятелството, че Съединени американски щати не се нуждаят от „ мощен “, а „ слаб “ $, с цел да поддържа конкурентоспособността на своята стопанска система. С какво това може да бъде обвързвано? Това може да се дължи на обстоятелството, че световният баланс на златните запаси се е трансформирал. Според моите оценки, през днешния ден Китай има повече злато от Съединени американски щати. Официалната китайска статистика доста подценява данните за златото, до момента в който американската статистика, в противен случай, ги надценява. Мисля, че в Америка златото към този момент не е 8 хиляди тона, а доста по-малко. И това, което назовават злато, са единствено позлатени волфрамови слитъци, които се съхраняват във Форт Нокс.
Следователно, цената на златото ще нарасне в близко бъдеще - и то не в проценти, а в пъти. Не е изключено даже златният стандарт да бъде възобновен под някаква форма. Въпреки че, несъмнено, е мъчно да си представим по какъв начин ще наподобява, защото през днешния ден не може да има 100% покритие на потребностите на международната стопанска система с пари в злато.
Като цяло можем да кажем, че ни чака рецесия, доста по-дълбока и мощна, в сравнение с беше през 2007-2009 година или даже в ерата на Голямата меланхолия. Може да се каже пагубно. За което нито светът като цяло, нито Русия са подготвени. /pogled.info
И единственият метод да се прекъсне социално-икономическата невъзможност беше Втората международна война. Разбира се, това беше по-многоизмерен и многоцелеви план, само че неговият стопански съставен елемент не може да бъде отритнат.
И през днешния ден в световната стопанска система са се натрупали такива несъответствия, че такава структура просто би трябвало да се срине. И единственото противоречие в прогнозите се отнася до това по кое време ще се случи: на следващия ден, вдругиден, след месец или след година?
Трябва да кажа, че мнозина чакаха рецесията да стартира и през 2018 година, и през 2019 година, и при започване на 2020 година Вероятно мнозина са виждали по какъв начин унищожават остарели къщи? Специална кола с желязна топка се придвижва до обекта и стартира да удря стената. Сградата, в случай че е мощна, не се срутва незабавно, тя се люлее, тресе се и е мъчно да се каже след какъв брой влияние ще се срути структурата.
Така е тук. Вече има няколко удара, започвайки от 2016 година. И апропо, тези удари не започнаха от Америка, не от Европа или Япония - те започнаха от Китай, където през лятото на 2016 година имаше доста сериозен срив на фондовите тържища. Китайците тогава по някакъв неочакван метод, съвсем по знамение, стопираха този срив. Ударите по-късно продължиха и не престават. Лично аз чаках срив както през 2018, по този начин и през 2019 година. Защо не се случи?
Пари
Това не се случи, тъй като всички специалисти подцениха степента на полуда на финансовите управляващи на актуалния свят, ръководещи световната система на централните банки: Федералния запас на Съединени американски щати, ЕЦБ, „ Нихон Гинко “ и така нататък Те продължиха политика, която комбинира огромна парична емисия, наречена „ количествено облекчение “, с понижаване на лихвените проценти до нула или даже по-ниско. Образно казано, тази политика може да се съпостави с лекуването на пациент с рак единствено с обезболяващи. Това е безусловно належащо за облекчение на болката - само че за къси интервали от време и в композиция с други, съществени лекувания. И в случай че пациентът се държи извънредно на опиати, тогава, първо, той ще се нуждае от все по-големи дози от тях, и второ, раковият развой ще се развива, до момента в който стане несъответстващ с живота.
И апропо, към този момент чухме много откровени самопризнания от водачите на финансовите управляващи, че те не знаят по какъв начин да спрат рецесията, в случай че тя стартира. Казват по този начин: „ Нямаме останали средства “.
Съвсем неотдавна, на 3 март, Федералният запас организира изключително - поради коронавирусната зараза - съвещание на своя Комитет за интервенции на открития пазар (FOMC) и намали лихвения % по заемите с половин % до 1-1,25% годишно, макар че нормално понижението е с четвърт %. И тук едновременно два пъти повече! Значи обстановката в действителност е незабавна? А на 18-19 март следва да се организира идващото съвещание на FOMC, след което Федералният запас евентуално още веднъж ще понижи главния лихвен %. Но какъв брой мощен ще бъде този спад?
Експертите споделят, че може да се върне до равнището от 0-0,25% годишно, т.е. спад едновременно с 1%. За стопанската система нулевият лихвен или „ съвсем нулев “ лихвен % е най-силното обезболяващо.
Коронавирусът няма безусловно нищо общо с това - в най-хубавия случай това е опрощение, спусък, само че никога не е повода за събитията.
Ако не беше, щяха да открият някакъв различен фактор за „ непреодолима мощ “, това е въпрос на осведомителни технологии. Това не е въпрос на същинска пандемия, а въпрос на политика и финанси, мръсна политика и мръсни пари.
За страдание съветското управление не реагира съответно на тази обстановка, не подхваща даже най-необходимите и минимални ограничения за отбрана на вътрешната стопанска система. Ако вземем за образец обстановката с нашата национална валута, тогава актуалният срив на нейния валутен курс въобще не изненадва - би изненадало тъкмо противоположното... Когато през 2013 година Елвира Набиулина беше назначена за началник на нашата Централна банка, тя незабавно стартира да приказва за нуждата да изпрати рублата „ на свободно корабоплаване “, Но това директно опонира на член 75 от Конституцията на Руската федерация, в който категорично се показва, че отбраната и обезпечаването на стабилността на рублата е главната функционалност на Централната банка на Руската федерация. В резултат на това, след налагането на наказания получихме плевел срив на рублата през декември 2014 година
Изглежда, че някои уроци биха могли да се извлекат от тази обстановка. Например, на законодателно равнище, вземете ограничения за ограничение на свободата на трансгранично придвижване на капитали, тъй като без това ние по принцип не можем да стабилизираме рублата. Не, несъмнено, нещо се прави. Методът, който назовавам: „ обуване на гащи през главата “. Корекцията на курса на рублата се прави благодарение на валутни интервенции. И с цел да се подсигурява опцията за валутни интервенции, е належащо да се натрупват милиарди задгранична валута. Защо се прави това? Не е ли това, с цел да се подсигурява търсенето на продуктите на печатницата на Федералния запас, ЕЦБ и така нататък? Собствениците на международни пари печелят от това. И през целия интервал на битие на Руската федерация нито един от водачите на страната даже не загатна, че са нужни ограничавания и забрани за трансграничното придвижване на капитали. Освен това нееднократно се говореше, че Русия няма да постанова никакви ограничавания върху придвижването на капитали. Това е същото като да кажете: „ Момчета, не се тормозете, ние живеем по разпоредбите на Вашингтонския консенсус, можете да продължите да ни ограбвате, към момента можете да създавате рецесии тук “ и така нататък Засега няма признаци, че държавното управление в действителност е готово да пази националните ползи. Какви могат да бъдат националните ползи на страна, чието управление се кълне във честност на „ Вашингтонския консенсус “? Каква може да бъде тактиката за отбраната им?
Петрол
Причината за срутва на цените на пазара на черно злато е, че Русия отхвърли да подпише ново съглашение за в допълнение понижаване на производството на нефт със страните от ОПЕК. Следователно, от 1 април съглашението ОПЕК+ ще престане да бъде годно, петролът ще се създава доста повече, предлагането му на пазара ще се усили и надлежно цената би трябвало да падне. Но, несъмнено, не става въпрос за самата финансова механика. Зад него стои очевидното предпочитание на Саудитска Арабия да преподава и санкционира Русия с ниските цени на петрола. А в Рияд към този момент оповестиха, че ще усилят производството и износа на черно злато - и даже ще обезпечат на клиентите обилни награди от пазарната цена. Явно проектът тук е да се понижат приходите от петрол и газ за Русия под допустимия най-малко. Трудно е да се каже какъв брой изпълними са тези проекти на фона на гигантската емисия на $, маркирана нагоре, и спада на основните лихвени проценти. Във всеки случай аз персонално не мисля, че цената на " черното злато " ще слезе в диапазона от 10-20 $ за барел, както предвиждат някои специалисти. По-реални са 30-40 $ за барел и по-късно не за дълго.
Факт е, че Саудитска Арабия не е изцяло суверенна страна, а страна, тясно обвързвана със Съединени американски щати и настояща с непрекъснат взор върху Вашингтон. Като цяло човек може да се съгласи с оценката на съглашението ОПЕК + като тип „ троянски кон “, с който Съединени американски щати взеха решение своите проблеми.
Америка се нуждае от висока цена за " черно злато " - едвам тогава шистовият нефт в действителност ще се създава, а делът му в международното произвеждане на нефт - да пораства. Затова в Рияд споделиха, че за тях е неприемлива цена под 80 $, а не с цент по-малко, другояче ще има небалансиран бюджет. Ако не сте мързеливи, с цел да разгледате саудитския бюджет, разбирате, че даже и с 50 $ за барел, Саудитска Арабия може да балансира бюджета си, като просто отстрани всички „ първокласни разноски “. Те просто показаха това, от което се нуждаеха американците. Нямам никакви илюзии за това. Вярвам, че Саудитска Арабия постоянно е била и остава американска марионетка. И мисля, че по тази причина няма действителни проекти да смъкна международния пазар на нефт, тъй като в случай че дълго време задържите цената на „ черното злато “ под 50 $, цялото произвеждане на шистов нефт в Америка ще почине.
Злато
В цялата история на човечеството търсенето на злато и надлежно цената на златото нараства в навечерието на рецесии, войни и други катаклизми. Днес цената на златото се дефинира от такива механизми, които са доста надалеч от пазара и много надълбоко скрити от, да речем, непосветени наблюдаващи. Защото след премахването на стандарта за златен $ на конференцията в Ямайка през 1976 година поражда забавна обстановка. Де факто доларът беше разгласен за единствената международна валута, единствената мярка за цената на всички артикули и услуги. Но с цел да може това в действителност да бъде по този начин, че доларът да бъде монополист в света на валутите, трябваше да бъдат унищожени неговите съперници. Те бяха унищожени - нямаше валути, подкрепени от злато и други действителни активи в света. Но златото е безусловна действителност, детайл от периодическата таблица, не можете да го унищожите! Ето за какво на конференцията в Ямайка де юре демонизираното злато бе признато да не се смята за валутен актив, само че де факто този метал въпреки всичко заплашва позицията на щатския $. Следователно, в продължение на няколко десетилетия в света действаха така наречен златни картели, които играеха за намаление на цената на „ кралския метал “, който поддържаше монополната позиция на щатския $.
В началото тези картели останаха в сянка, само че последната от тях, по този начин нареченият Вашингтонски консенсус, което включваше две дузини централни банки на водещите международни стопански системи, към този момент беше публично, т.е. ползите към този момент се разминаха и беше нужен документ. Последното петгодишно съглашение във Вашингтон изтече през септември 2019 година и то не бе продължено, защото централните банки на няколко страни по света отхвърлиха да поемат отговорности за продажба на злато от запасите си и даже в противен случай, започнаха да го купуват. Това беше доста значим миг, защото означаваше преустановяване на механизмите, които защитаваха щатския $ и изкуствено лимитираха цената на златото. В края на март предходната година Банката за интернационалните разплащания в Базел взе решение за програмата Базел III, съгласно която банките получиха право да регистрират злато в личен капитал на своята 100% цена (I категория активи) вместо 50% (III категория активи), както беше преди.
И тогава американският президент Доналд Тръмп приказва за обстоятелството, че Съединени американски щати не се нуждаят от „ мощен “, а „ слаб “ $, с цел да поддържа конкурентоспособността на своята стопанска система. С какво това може да бъде обвързвано? Това може да се дължи на обстоятелството, че световният баланс на златните запаси се е трансформирал. Според моите оценки, през днешния ден Китай има повече злато от Съединени американски щати. Официалната китайска статистика доста подценява данните за златото, до момента в който американската статистика, в противен случай, ги надценява. Мисля, че в Америка златото към този момент не е 8 хиляди тона, а доста по-малко. И това, което назовават злато, са единствено позлатени волфрамови слитъци, които се съхраняват във Форт Нокс.
Следователно, цената на златото ще нарасне в близко бъдеще - и то не в проценти, а в пъти. Не е изключено даже златният стандарт да бъде възобновен под някаква форма. Въпреки че, несъмнено, е мъчно да си представим по какъв начин ще наподобява, защото през днешния ден не може да има 100% покритие на потребностите на международната стопанска система с пари в злато.
Като цяло можем да кажем, че ни чака рецесия, доста по-дълбока и мощна, в сравнение с беше през 2007-2009 година или даже в ерата на Голямата меланхолия. Може да се каже пагубно. За което нито светът като цяло, нито Русия са подготвени. /pogled.info
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ