Съдиите избраха шестимата си представители в новия ВСС
Мария Терзийска – зам.-председател на окръжния съд във Варна, Явор Колев – ръководител на административния съд в Пловдив, Миглена Тянкова – ръководител на Окръжен съд -Хасково, Васил Петков – ръководител на Окръжен съд – Ямбол, Даниела Александрова – зам.-председател на Софийския областен съд и Младен Димитров – ръководител на районния съд във Велико Търново.
Това са шестимата избраници на съдиите за новия Висш правосъден съвет (ВСС).
Те бяха определени от втория опит откакто през вчерашния ден нито един от 15-имата претенденти за членове на Висш съдебен съвет не получи повече от половината гласове. Затова в неделя съдиите гласоподаваха още веднъж и при този избор за определени се одобряват шестимата с най-вече гласове.
Във второто гласоподаване участваха 1411 съдии (предишния ден бяха 1442-ама).
Още през вчерашния ден точно Терзийска, Колев, Тянкова, Петков, Александрова и Димитров получиха максимален избор.
Всички те са ръководители или зам.-председатели на съдилища. Освен това идват от разнообразни градове.
Така сред настоящите и новите избраници на съдиите се обрисуват няколко разлики. Първата стана ясна още при номинациите – в бъдещия Висш съдебен съвет съдиите не изпращат нито един висш или апелативен арбитър, просто претенденти от това равнище на системата нямаше. В настоящия съвет пък всички техни избраници бяха висши съдии, като се изключи напусналата предходната година Боряна Димитрова. Тя беше изключението и по различен индикатор – за разлика от останалите си сътрудници от съдийската квота не беше от София. Сега единственият арбитър от столицата е Даниела Александрова, а останалите са от Пловдив, Варна, Велико Търново, Хасково и Ямбол.
Основна разлика сред новоизбраните и членовете на настоящия съвет е, че в този момент съдиите гласоподаваха единствено за така наречен административни ръководители. В сегашния съвет няма такива – изключение беше още веднъж Боряна Димитрова, която преди избора си беше ръководител на ОС-Бургас, както и Стефан Гроздев, който преди да влезе във Висш съдебен съвет дълги години беше зам.-председател на Софийския апелативен съд, а след това и негов и.ф. началник.
Ето какъв брой гласа получи всеки от 15-имата претенденти при финалния избор на съдиите:
Антоанета Аргирова (АССГ) – 244
Атанас Атанасов (СГС) – 434
Васил Петков (председател на ОС-Ямбол) – 645
Владимир Вълков (СГС) – 367
Даниела Александрова (зам.-председател на СРС) – 591
Дора Михайлова (зам.-шеф на ОС-София) – 343
Иван Калибацев (председател на РС-Пловдив) – 201
Йордан Дамаскинов (ОС-Русе) – 404
Красимир Лесенски (РС-Пазарджик) – 335
Любомир Нинов (РС-Варна) – 112
Мария Терзийска (зам.-председател на ОС-Варна) – 721
Миглена Тянкова (председател на ОС-Хасково) – 676
Младен Димитров (председател на РС-Велико Търново) – 552
Татяна Жилова (АССГ) – 249
Явор Колев (председател на АдмС-Пловдив) – 699
След вота на съдиите остава прокурорите да изберат четиримата си представители във Висш съдебен съвет, което би трябвало да стане на 9 или 10 юли. С това съставът на квотата на правосъдната власт ще е запълнен, защото още преди две седмици следователите избраха за член на съвета Петко Петков.
Мандатът на настоящия Висш съдебен съвет изтича на 3 октомври 2022 година, само че дали тогава ще встъпи нов състав е под въпрос. Причината за това е, че не е известно какъв брой ще продължи животът на Народното събрание, което би трябвало да избере останалите 11 членове на съвета, а то даже не е разкрило процедура.
Затова има концепция с смяна в Закона за правосъдната власт да се регламентира, че новият състав на Висш съдебен съвет се смята за конституиран с избора на правосъдната квота. Осъществяването ѝ обаче също изисква намесата на законодателя.
Както е известно, чака се и изговаряне на Конституционния съд, което също ще е от голяма важност и ще даде отговор дали е възможно членовете на остарелия Висш съдебен съвет да останат на поста си, макар че мандатът им е изминал, в случай че Народно събрание не избере своите показали в новия. Решението не се отнася непосредствено за Висш съдебен съвет, а за Инспектората към него, само че съжденията на Конституционен съд за това дали в сходна обстановка потребността от непрестанно действие на конституционно откритите органи взема превес над мандатността, ще са относими към обстановката със съвета.
Източник: news.lex.bg
Това са шестимата избраници на съдиите за новия Висш правосъден съвет (ВСС).
Те бяха определени от втория опит откакто през вчерашния ден нито един от 15-имата претенденти за членове на Висш съдебен съвет не получи повече от половината гласове. Затова в неделя съдиите гласоподаваха още веднъж и при този избор за определени се одобряват шестимата с най-вече гласове.
Във второто гласоподаване участваха 1411 съдии (предишния ден бяха 1442-ама).
Още през вчерашния ден точно Терзийска, Колев, Тянкова, Петков, Александрова и Димитров получиха максимален избор.
Всички те са ръководители или зам.-председатели на съдилища. Освен това идват от разнообразни градове.
Така сред настоящите и новите избраници на съдиите се обрисуват няколко разлики. Първата стана ясна още при номинациите – в бъдещия Висш съдебен съвет съдиите не изпращат нито един висш или апелативен арбитър, просто претенденти от това равнище на системата нямаше. В настоящия съвет пък всички техни избраници бяха висши съдии, като се изключи напусналата предходната година Боряна Димитрова. Тя беше изключението и по различен индикатор – за разлика от останалите си сътрудници от съдийската квота не беше от София. Сега единственият арбитър от столицата е Даниела Александрова, а останалите са от Пловдив, Варна, Велико Търново, Хасково и Ямбол.
Основна разлика сред новоизбраните и членовете на настоящия съвет е, че в този момент съдиите гласоподаваха единствено за така наречен административни ръководители. В сегашния съвет няма такива – изключение беше още веднъж Боряна Димитрова, която преди избора си беше ръководител на ОС-Бургас, както и Стефан Гроздев, който преди да влезе във Висш съдебен съвет дълги години беше зам.-председател на Софийския апелативен съд, а след това и негов и.ф. началник.
Ето какъв брой гласа получи всеки от 15-имата претенденти при финалния избор на съдиите:
Антоанета Аргирова (АССГ) – 244
Атанас Атанасов (СГС) – 434
Васил Петков (председател на ОС-Ямбол) – 645
Владимир Вълков (СГС) – 367
Даниела Александрова (зам.-председател на СРС) – 591
Дора Михайлова (зам.-шеф на ОС-София) – 343
Иван Калибацев (председател на РС-Пловдив) – 201
Йордан Дамаскинов (ОС-Русе) – 404
Красимир Лесенски (РС-Пазарджик) – 335
Любомир Нинов (РС-Варна) – 112
Мария Терзийска (зам.-председател на ОС-Варна) – 721
Миглена Тянкова (председател на ОС-Хасково) – 676
Младен Димитров (председател на РС-Велико Търново) – 552
Татяна Жилова (АССГ) – 249
Явор Колев (председател на АдмС-Пловдив) – 699
След вота на съдиите остава прокурорите да изберат четиримата си представители във Висш съдебен съвет, което би трябвало да стане на 9 или 10 юли. С това съставът на квотата на правосъдната власт ще е запълнен, защото още преди две седмици следователите избраха за член на съвета Петко Петков.
Мандатът на настоящия Висш съдебен съвет изтича на 3 октомври 2022 година, само че дали тогава ще встъпи нов състав е под въпрос. Причината за това е, че не е известно какъв брой ще продължи животът на Народното събрание, което би трябвало да избере останалите 11 членове на съвета, а то даже не е разкрило процедура.
Затова има концепция с смяна в Закона за правосъдната власт да се регламентира, че новият състав на Висш съдебен съвет се смята за конституиран с избора на правосъдната квота. Осъществяването ѝ обаче също изисква намесата на законодателя.
Както е известно, чака се и изговаряне на Конституционния съд, което също ще е от голяма важност и ще даде отговор дали е възможно членовете на остарелия Висш съдебен съвет да останат на поста си, макар че мандатът им е изминал, в случай че Народно събрание не избере своите показали в новия. Решението не се отнася непосредствено за Висш съдебен съвет, а за Инспектората към него, само че съжденията на Конституционен съд за това дали в сходна обстановка потребността от непрестанно действие на конституционно откритите органи взема превес над мандатността, ще са относими към обстановката със съвета.
Източник: news.lex.bg
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ