Мария Карагьозова разкри: Пореден опит за овладяване на прокуратурата
- Мария Карагьозова, съпредседател на Гражданския съвет към Висш съдебен съвет: Предложеният механизъм за надзор над основния прокурор е интервенция в независимостта на правосъдната власт
- Тезата, която редовно и всекидневно се насажда в обществото, че основният прокурор е безотговорен, е в действителност и правно неоснователна, разяснява ръководителят на Асоциация „ Форум “
Мария Карагьозова е председател на съдружие Асоциация „ Форум ". Магистър е по финанси и Национална сигурност. От 2009 година оглавява самодейността “Форум ” за запазване на културното завещание, която е взаимна с Министерство на вътрешните работи и прокуратурата. Съпредседател е на Гражданския съвет към Висшия правосъден съвет, в който влизат 21 организации.
- Г-жо Карагьозова, през днешния ден Правната комисия на Народното събрание ще разиска три законопроекта за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) – на служебния кабинет, на „ Демократична България “ и на „ Възраждане “, които засягат така наречен „ механизъм за надзор над основния прокурор “. Защо съгласно Вас толкоз интензивно политическите играчи са се втурнали да управляват основния прокурор?
- В момента се цели политически надзор върху правосъдната власт, в частност преодоляване на прокуратурата. Изпълнява се късата, само че съдържателна инструкция: „ Трябва да ограничим дейностите на основния прокурор и да го създадем фигурант “. Това не е нищо ново в историята, обвързвана с тоталитарните интервали. Защото най-големите репресии в обществото са били тогава, когато политиците са се опитвали да се намесват в работата на самостоятелната по Конституция правосъдна власт. Пример за това е Народният съд, работил след 1944 година в България, като в действителност орган на левия революционен гнет. Създаден е с Наредба-закон от 30 септември 1944 година на правителството в несъгласие с Търновската конституция.
Нарочното основаване на фигура за следствието на закононарушения, осъществени от основния прокурор, я трансформира в специфичен ексклузивен орган, който в известна степен превъзхожда основния прокурор (тъй като само той може да го разследва). В препоръчаните законопроекти липсва разграничаване при какви хипотези ще се организира следствие по отношение на заместител на основния прокурор.
Прокурорът за следствието на закононарушения, осъществени от основния прокурор, се назначава по напълно друг от планувания ред за назначение на всички останали прокурори, като оприличаването му на административен началник в претекстовете единствено потвърждава цялостната му извънредност.
С препоръчаните промени са изменени и пълномощията на основния прокурор за анулация на постановления на прокурора за преустановяване на производства. Подобна интервенция обаче е конституционно неприемлива, защото при неналичието на влезнал в действие правораздавателен акт, пълномощията на прокуратурата работят до приключването на отминалостта за наказателно гонене за съответното закононарушение. В противоположен случай значително ще се обиден правата на жителите. Изложените претекстовете към политическите оферти за законодателните промени, които дискутираме в тази част, също са изцяло голословни.
В препоръчаните законопроекти се разкрива непознаване на съдийските и прокурорски органи, техните функционалности, самостоятелност и конституционно уредени пълномощия, типа и характера на постановяваните актове, реда за събиране и инспекция на доказателствата, гаранциите за законосъобразно осъществяване на следствието, правата на обвинения и на други участници в производството, правилото на разделяне на управляващите и така нататък
- Нека поясним – биха ли довели, съгласно вас, сходни законови промени до действителни изгоди за правната ни система? Как си обяснявате, че политиците ни все по-рядко се допитват до настоящите адвокати преди да подхващат такива съществени законови промени?
- Реформите в правосъдната система се вършат от политици, били то и част от тях адвокати, които в никакъв случай на са правоприлагали. Тезата, която редовно и всекидневно се насажда в съзнанието на обществото, че основният прокурор е безотговорен, е в действителност и правно неоснователна. Това е само политическа теза. Всеки български прокурор може да търси наказателна отговорност и да повдигне обвиняване на основния прокурор. Конституционният съд се е произнесъл към този момент по това, надзор упражнява и Висшият правосъден съвет.
- Някои специалисти настояват, че част от концепциите в тези планове, да вземем за пример съдии да проверяват основния прокурор и заместниците му, опонират на Конституцията. Това ли е най-важният въпрос за решение в страната сега, както настояват някои политически представители, та даже да се оферират противоконституционни решения?
- Екип от правни специалисти от Асоциация „ Форум “, която ръководя, и с нея участваме в работата на Гражданския съвет към Висш съдебен съвет към този момент повече от 10 години, също е на мнение, че има основни противоконституционни моменти във визираните законопроекти. Предвидените промени, свързани с въвеждането на фигурата на прокурор за следствие на закононарушения, осъществени от основния прокурор, в известна степен разкриват същите проблеми като откритите в решение №7 на Конституционен съд по к.д. №4/2021 година Точно по същия метод, в прорез с конституционно плануванаъа конструкция на прокуратурата, със закон (ЗСВ и НПК) е основан нов орган, който не е очакван в Конституцията и не е подложен на една повърхност с другите прокурори в системата на прокуратурата както във връзка с неговия статус, на изискванията и реда за неговото назначение, освобождение и реализиране на неговата отговорност, по този начин и във връзка с предоставените му функционалности и реда на осъществяваната от него активност. При съществуването на предишно изговаряне на Конституционен съд наподобява безумно да се прибягва до подобен механизъм за търсене на отговорност на основния прокурор, в случай че несъмнено с това не се преследват други, чисто политически, цели.
В показания законопроект създателите са достигнали още по-големи висоти в оферти, които опонират на Конституцията, част от които единствено са загатнати в мнението на Венецианската комисия. Няма (и не може да има) както механизъм, по който да се отнеме конституционно установеното правомощие на всеки прокурор да образува и организира наказателно произвеждане против основния прокурор, по този начин и механизъм, по който да се отнеме конституционно откритото пълномощие на основния прокурор да реализира контрол за правда и методическото управление над всички прокурори. Недопустимо е възлагането на прокурорски пълномощия на различен орган - арбитър, посредством нарочното му преназначаване като прокурор. Това от една страна визира непозволено пълномощията на самата прокуратура, а от друга, непоправимо накърнява независимостта на съда и неговата функционалност на съдия в наказателното произвеждане.
Въведеното посредством законодателните оферти обвързване за прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет да „ назначи “ определения арбитър за прокурор във ВКП за следствие на закононарушения, осъществени от главния прокурор, е също конституционно нетърпимо, доколкото пълномощията на Висш съдебен съвет (и в частност на прокурорската колегия) по назначение произтичат директно от Конституцията и преценката за упражняването им не може да бъде лимитирана със закон.
Видно е, че във връзка с прокурора за следствие на закононарушения, осъществени от основния прокурор, не са планувани вътрешни правни средства, посредством които да бъде обезпечена главната конституционна функционалност на прокуратурата да следи за спазването на законността, защото неговата активност не предстои на вътрешноинституционален надзор в границите на самата прокуратура по отношение на използването на закона.
Предвиденият режим за следствие на основния прокурор, който се разграничава от този за всички останали магистрати (осъществяван от следователи), нарушава независимостта на основния прокурор. Изричното основаване на фигурата на прокурор за paзcлeдвaнeтo на закононарушения, осъществени от основния прокурор, трансформира основния прокурор (и неговия заместник) и възможните им съучастници в друга специална категория субекти на закононарушението, a пострадалите от дейностите им в специфична изключително уязвима категория потърпевши. Това е симптом на неравно отнасяне и на извънредност на органа.
- Вие виждате ли връзка сред „ механизма за следствие на основния прокурор “ и парите по Плана за възобновяване? Казват и, че тъкмо тези законови промени са залог за съставянето на държавно управление. Вярвате ли го или аргументите да нямаме устойчиво ръководство към този момент близо 2 години са други?
Когато изначално неосъществими (поради несъгласие с Конституцията) законодателни обещания са включени в План за възобновяване, може ли въобще да се допусне, че ще се реализира годно съображение за правомерно приемане на европейски средства? Предложените промени са удар по правовата страна и приемането им би означавало цялостен разпад на правосъдната система. Предложените законопроекти се отличават с противоконституционност и значително несъгласие с правото на Европейски Съюз и Европейския съд по правата на индивида. В последна сметка, откакто не се разграничават органи като „ прокуратура “ и „ съд “, по-сериозни правни доводи са просто непотребни.
Интервю на standarnews
- Тезата, която редовно и всекидневно се насажда в обществото, че основният прокурор е безотговорен, е в действителност и правно неоснователна, разяснява ръководителят на Асоциация „ Форум “
Мария Карагьозова е председател на съдружие Асоциация „ Форум ". Магистър е по финанси и Национална сигурност. От 2009 година оглавява самодейността “Форум ” за запазване на културното завещание, която е взаимна с Министерство на вътрешните работи и прокуратурата. Съпредседател е на Гражданския съвет към Висшия правосъден съвет, в който влизат 21 организации.
- Г-жо Карагьозова, през днешния ден Правната комисия на Народното събрание ще разиска три законопроекта за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) – на служебния кабинет, на „ Демократична България “ и на „ Възраждане “, които засягат така наречен „ механизъм за надзор над основния прокурор “. Защо съгласно Вас толкоз интензивно политическите играчи са се втурнали да управляват основния прокурор?
- В момента се цели политически надзор върху правосъдната власт, в частност преодоляване на прокуратурата. Изпълнява се късата, само че съдържателна инструкция: „ Трябва да ограничим дейностите на основния прокурор и да го създадем фигурант “. Това не е нищо ново в историята, обвързвана с тоталитарните интервали. Защото най-големите репресии в обществото са били тогава, когато политиците са се опитвали да се намесват в работата на самостоятелната по Конституция правосъдна власт. Пример за това е Народният съд, работил след 1944 година в България, като в действителност орган на левия революционен гнет. Създаден е с Наредба-закон от 30 септември 1944 година на правителството в несъгласие с Търновската конституция.
Нарочното основаване на фигура за следствието на закононарушения, осъществени от основния прокурор, я трансформира в специфичен ексклузивен орган, който в известна степен превъзхожда основния прокурор (тъй като само той може да го разследва). В препоръчаните законопроекти липсва разграничаване при какви хипотези ще се организира следствие по отношение на заместител на основния прокурор.
Прокурорът за следствието на закононарушения, осъществени от основния прокурор, се назначава по напълно друг от планувания ред за назначение на всички останали прокурори, като оприличаването му на административен началник в претекстовете единствено потвърждава цялостната му извънредност.
С препоръчаните промени са изменени и пълномощията на основния прокурор за анулация на постановления на прокурора за преустановяване на производства. Подобна интервенция обаче е конституционно неприемлива, защото при неналичието на влезнал в действие правораздавателен акт, пълномощията на прокуратурата работят до приключването на отминалостта за наказателно гонене за съответното закононарушение. В противоположен случай значително ще се обиден правата на жителите. Изложените претекстовете към политическите оферти за законодателните промени, които дискутираме в тази част, също са изцяло голословни.
В препоръчаните законопроекти се разкрива непознаване на съдийските и прокурорски органи, техните функционалности, самостоятелност и конституционно уредени пълномощия, типа и характера на постановяваните актове, реда за събиране и инспекция на доказателствата, гаранциите за законосъобразно осъществяване на следствието, правата на обвинения и на други участници в производството, правилото на разделяне на управляващите и така нататък
- Нека поясним – биха ли довели, съгласно вас, сходни законови промени до действителни изгоди за правната ни система? Как си обяснявате, че политиците ни все по-рядко се допитват до настоящите адвокати преди да подхващат такива съществени законови промени?
- Реформите в правосъдната система се вършат от политици, били то и част от тях адвокати, които в никакъв случай на са правоприлагали. Тезата, която редовно и всекидневно се насажда в съзнанието на обществото, че основният прокурор е безотговорен, е в действителност и правно неоснователна. Това е само политическа теза. Всеки български прокурор може да търси наказателна отговорност и да повдигне обвиняване на основния прокурор. Конституционният съд се е произнесъл към този момент по това, надзор упражнява и Висшият правосъден съвет.
- Някои специалисти настояват, че част от концепциите в тези планове, да вземем за пример съдии да проверяват основния прокурор и заместниците му, опонират на Конституцията. Това ли е най-важният въпрос за решение в страната сега, както настояват някои политически представители, та даже да се оферират противоконституционни решения?
- Екип от правни специалисти от Асоциация „ Форум “, която ръководя, и с нея участваме в работата на Гражданския съвет към Висш съдебен съвет към този момент повече от 10 години, също е на мнение, че има основни противоконституционни моменти във визираните законопроекти. Предвидените промени, свързани с въвеждането на фигурата на прокурор за следствие на закононарушения, осъществени от основния прокурор, в известна степен разкриват същите проблеми като откритите в решение №7 на Конституционен съд по к.д. №4/2021 година Точно по същия метод, в прорез с конституционно плануванаъа конструкция на прокуратурата, със закон (ЗСВ и НПК) е основан нов орган, който не е очакван в Конституцията и не е подложен на една повърхност с другите прокурори в системата на прокуратурата както във връзка с неговия статус, на изискванията и реда за неговото назначение, освобождение и реализиране на неговата отговорност, по този начин и във връзка с предоставените му функционалности и реда на осъществяваната от него активност. При съществуването на предишно изговаряне на Конституционен съд наподобява безумно да се прибягва до подобен механизъм за търсене на отговорност на основния прокурор, в случай че несъмнено с това не се преследват други, чисто политически, цели.
В показания законопроект създателите са достигнали още по-големи висоти в оферти, които опонират на Конституцията, част от които единствено са загатнати в мнението на Венецианската комисия. Няма (и не може да има) както механизъм, по който да се отнеме конституционно установеното правомощие на всеки прокурор да образува и организира наказателно произвеждане против основния прокурор, по този начин и механизъм, по който да се отнеме конституционно откритото пълномощие на основния прокурор да реализира контрол за правда и методическото управление над всички прокурори. Недопустимо е възлагането на прокурорски пълномощия на различен орган - арбитър, посредством нарочното му преназначаване като прокурор. Това от една страна визира непозволено пълномощията на самата прокуратура, а от друга, непоправимо накърнява независимостта на съда и неговата функционалност на съдия в наказателното произвеждане.
Въведеното посредством законодателните оферти обвързване за прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет да „ назначи “ определения арбитър за прокурор във ВКП за следствие на закононарушения, осъществени от главния прокурор, е също конституционно нетърпимо, доколкото пълномощията на Висш съдебен съвет (и в частност на прокурорската колегия) по назначение произтичат директно от Конституцията и преценката за упражняването им не може да бъде лимитирана със закон.
Видно е, че във връзка с прокурора за следствие на закононарушения, осъществени от основния прокурор, не са планувани вътрешни правни средства, посредством които да бъде обезпечена главната конституционна функционалност на прокуратурата да следи за спазването на законността, защото неговата активност не предстои на вътрешноинституционален надзор в границите на самата прокуратура по отношение на използването на закона.
Предвиденият режим за следствие на основния прокурор, който се разграничава от този за всички останали магистрати (осъществяван от следователи), нарушава независимостта на основния прокурор. Изричното основаване на фигурата на прокурор за paзcлeдвaнeтo на закононарушения, осъществени от основния прокурор, трансформира основния прокурор (и неговия заместник) и възможните им съучастници в друга специална категория субекти на закононарушението, a пострадалите от дейностите им в специфична изключително уязвима категория потърпевши. Това е симптом на неравно отнасяне и на извънредност на органа.
- Вие виждате ли връзка сред „ механизма за следствие на основния прокурор “ и парите по Плана за възобновяване? Казват и, че тъкмо тези законови промени са залог за съставянето на държавно управление. Вярвате ли го или аргументите да нямаме устойчиво ръководство към този момент близо 2 години са други?
Когато изначално неосъществими (поради несъгласие с Конституцията) законодателни обещания са включени в План за възобновяване, може ли въобще да се допусне, че ще се реализира годно съображение за правомерно приемане на европейски средства? Предложените промени са удар по правовата страна и приемането им би означавало цялостен разпад на правосъдната система. Предложените законопроекти се отличават с противоконституционност и значително несъгласие с правото на Европейски Съюз и Европейския съд по правата на индивида. В последна сметка, откакто не се разграничават органи като „ прокуратура “ и „ съд “, по-сериозни правни доводи са просто непотребни.
Интервю на standarnews
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ