Марин Янев прохожда на сцената във Варна
Марин Янев, който беше почетен с „ Икар “ 2020 за особени заслуги и назова „ апокалипсис “ церемонията в празната зала на Народния спектакъл, споделя потресаваща история. Когато пенсионираната от цирка кобила Звезда – в неговото детство към този момент „ чиновник “ на театъра във Варна - чувала аплодисментите след представленията, се изправяла на задните си крайници и се покланяла заедно с каруцата, в която театралните служащи товарили декорите.
„ Къде видяхте в мен особени заслуги?! Те са на българския спектакъл, който ме взе в прегръдката си и не ме пусна повече “, сподели на тържеството в Народния Марин Янев и цитира на арменски обичаната фраза на Крикор Азарян: „ Да ти взема болката “. „ Това, което през днешния ден лекарите правят, и ние се опитваме – да лекуваме душите на хората. Дано в никакъв случай не ни напуща насладата от аплаузите, която ни припомня, че към момента има смисъл “, приключи един от доайените в родния храм на Мелпомена.
А неслучайно в Народния спектакъл Марин Янев получи Икара от ръцете на своя другар, с който са дружно още от първите си години във Варна - Стефан Мавродиев. Именно там, в морската столица, стартират пристрастеността и предаността на двамата към изкуството. Днес Мъро, както го назовават околните му, има над 100 функции в безкрайната си възходяща кариера. Във ВИТИЗ учи с най-големите - Стефан Данаилов, Катя Паскалева, Стефан Мавродиев, Руси Чанев, Меглена Караламбова. Снима с някои от най-популярните кинаджии от Европа – Джан-Мария Волонте и Стефания Сандрели. Но, както споделя самият Марин Янев, доста е значимо да погалиш птиченцето, когато каца на рамото ти.
Първата му имитация пред аудитория е „ Мадам, има депеша за вас “ и когато я произнася, той е някъде на към 5. Срещу него е самата Ана Феликсова – безспорната примадона на Варна. По това време татко му е спектакъл занаятчия там, а майка му продава билети. Малкият, който безусловно прохожда на сцената във Варна, с кеф диша прахуляк и грим и още тогава усеща, че това извънредно му харесва. Във ВИТИЗ приключва класа на Боян Дановски, който назовава „ талантлив възпитател “. В Академията среща и огромната си обич – актрисата Цветана Цветкова. Двете им дъщери наследяват пристрастеността - Кристина е актриса, а Марина - сценограф. Тъкмо е приключил Академията, когато Съдбата му се усмихва – великият италиански кинаджия Карло Лидзани го избира да играе в снимания и у нас „ Любовницата на Граминя “. Точно по това време Методи Андонов го вика за „ Козият рог “. И прави нещо, което едва ли някой различен би направил за сътрудник – изчаква Марин Янев да завърши с уговорката си в Рим, с цел да влезе в най-хубавия БГ филм на всички времена. Но, както постоянно загатваше Стоянка Мутафова, Андонов е от най-необяснимите аристократи на духа, родени в дълбоката нашенска провинция.
Както се знае, Марин Янев е от същинските емблеми на златната ера в " Сълза и смях ". Той е Макмърфи в „ Полет над кукувиче гнездо " през 1982 година – пиесата на Кен Киси, която Павел Писарев дава на шефа на трупата Стойчо Мазгалов с поръчката да се трансформира в режисура. Така родната аудитория гледа спектакъла на Красимир Спасов още преди да е гледала кино лентата с Джак Никълсън. И се случва може би най-голямата сензация по домораслия „ Бродуей “, която сякаш не е повторена до през днешния ден – „ опашките “ са до „ Кристал “, тъй като от сцената звучат остри реплики против всяка власт, всяка тоталитарност, всяко принуждение. „ Имаха потребност от нас, обичаха ни по друг метод – тъй като говорехме неща, които те не можеха да си разрешат в живота, колкото и да им се искаше. Беше време на надхитряне, на дебнене. Ние се опитвахме да надхитрим тези, които поръчваха музиката. Те се правеха, че ни схващат. И нещо се случваше. Най-страшното е, когато настъпи мъртвило “, споделял е Марин Янев за „ Стандарт “.
След „ Сълзата “ идва ред на Народния спектакъл - Антифол в „ Комедия от неточности " на Шекспир, Хенри в „ Камината " от Маргарит Минков, Бубнов в „ На дъното " по Максим Горки, доктор в „ Макбет " от Шекспир, професор Сантана в „ Призраци в Неапол " от Едуардо де Филипо, Яворов в „ Стаята “ на Константин Илиев...
Марин Янев е и от доста много играещите в киното и малкия екран – близо 70 продукции са облагодетелствани от изключителния му гений. „ В един миг се усетих, че пресилвам с лудите. Започна се с „ Любовницата на Граминя “, последва шантавият Боко в „ Спомен за близначката “ на Любчо Шарланджиев. В театъра модерните партийни секретари започнаха с „ Ние, долуподписаните “. А по този начин ми се искаше да вземам участие в ярки комедии. Пророкът Леон Даниел споделяше: „ Момчета, хвърляйте се в комедията. Иначе губите, тъпчите на едно място “, прибирал е лентата маестрото.
„ Любовта към театъра е неизлечимо заболяване. Аз заболях от него напълно дребен. От нея са заболели и всички зад сцената - по какъв начин другояче да разберем за какво човек, който получава много компромисна заплата, не напуща? А не напуща, тъй като желае да е част от магията, желае да вижда по какъв начин представлението се ражда от нищото, по какъв начин Теди Москов вика на подготовки, по какъв начин артистите вдишват аплодисментите и по какъв начин очите им греят. Аз се заразих от тази болест и я предадох и на децата си ", признавал е Марин Янев.
„ Къде видяхте в мен особени заслуги?! Те са на българския спектакъл, който ме взе в прегръдката си и не ме пусна повече “, сподели на тържеството в Народния Марин Янев и цитира на арменски обичаната фраза на Крикор Азарян: „ Да ти взема болката “. „ Това, което през днешния ден лекарите правят, и ние се опитваме – да лекуваме душите на хората. Дано в никакъв случай не ни напуща насладата от аплаузите, която ни припомня, че към момента има смисъл “, приключи един от доайените в родния храм на Мелпомена.
А неслучайно в Народния спектакъл Марин Янев получи Икара от ръцете на своя другар, с който са дружно още от първите си години във Варна - Стефан Мавродиев. Именно там, в морската столица, стартират пристрастеността и предаността на двамата към изкуството. Днес Мъро, както го назовават околните му, има над 100 функции в безкрайната си възходяща кариера. Във ВИТИЗ учи с най-големите - Стефан Данаилов, Катя Паскалева, Стефан Мавродиев, Руси Чанев, Меглена Караламбова. Снима с някои от най-популярните кинаджии от Европа – Джан-Мария Волонте и Стефания Сандрели. Но, както споделя самият Марин Янев, доста е значимо да погалиш птиченцето, когато каца на рамото ти.
Първата му имитация пред аудитория е „ Мадам, има депеша за вас “ и когато я произнася, той е някъде на към 5. Срещу него е самата Ана Феликсова – безспорната примадона на Варна. По това време татко му е спектакъл занаятчия там, а майка му продава билети. Малкият, който безусловно прохожда на сцената във Варна, с кеф диша прахуляк и грим и още тогава усеща, че това извънредно му харесва. Във ВИТИЗ приключва класа на Боян Дановски, който назовава „ талантлив възпитател “. В Академията среща и огромната си обич – актрисата Цветана Цветкова. Двете им дъщери наследяват пристрастеността - Кристина е актриса, а Марина - сценограф. Тъкмо е приключил Академията, когато Съдбата му се усмихва – великият италиански кинаджия Карло Лидзани го избира да играе в снимания и у нас „ Любовницата на Граминя “. Точно по това време Методи Андонов го вика за „ Козият рог “. И прави нещо, което едва ли някой различен би направил за сътрудник – изчаква Марин Янев да завърши с уговорката си в Рим, с цел да влезе в най-хубавия БГ филм на всички времена. Но, както постоянно загатваше Стоянка Мутафова, Андонов е от най-необяснимите аристократи на духа, родени в дълбоката нашенска провинция.
Както се знае, Марин Янев е от същинските емблеми на златната ера в " Сълза и смях ". Той е Макмърфи в „ Полет над кукувиче гнездо " през 1982 година – пиесата на Кен Киси, която Павел Писарев дава на шефа на трупата Стойчо Мазгалов с поръчката да се трансформира в режисура. Така родната аудитория гледа спектакъла на Красимир Спасов още преди да е гледала кино лентата с Джак Никълсън. И се случва може би най-голямата сензация по домораслия „ Бродуей “, която сякаш не е повторена до през днешния ден – „ опашките “ са до „ Кристал “, тъй като от сцената звучат остри реплики против всяка власт, всяка тоталитарност, всяко принуждение. „ Имаха потребност от нас, обичаха ни по друг метод – тъй като говорехме неща, които те не можеха да си разрешат в живота, колкото и да им се искаше. Беше време на надхитряне, на дебнене. Ние се опитвахме да надхитрим тези, които поръчваха музиката. Те се правеха, че ни схващат. И нещо се случваше. Най-страшното е, когато настъпи мъртвило “, споделял е Марин Янев за „ Стандарт “.
След „ Сълзата “ идва ред на Народния спектакъл - Антифол в „ Комедия от неточности " на Шекспир, Хенри в „ Камината " от Маргарит Минков, Бубнов в „ На дъното " по Максим Горки, доктор в „ Макбет " от Шекспир, професор Сантана в „ Призраци в Неапол " от Едуардо де Филипо, Яворов в „ Стаята “ на Константин Илиев...
Марин Янев е и от доста много играещите в киното и малкия екран – близо 70 продукции са облагодетелствани от изключителния му гений. „ В един миг се усетих, че пресилвам с лудите. Започна се с „ Любовницата на Граминя “, последва шантавият Боко в „ Спомен за близначката “ на Любчо Шарланджиев. В театъра модерните партийни секретари започнаха с „ Ние, долуподписаните “. А по този начин ми се искаше да вземам участие в ярки комедии. Пророкът Леон Даниел споделяше: „ Момчета, хвърляйте се в комедията. Иначе губите, тъпчите на едно място “, прибирал е лентата маестрото.
„ Любовта към театъра е неизлечимо заболяване. Аз заболях от него напълно дребен. От нея са заболели и всички зад сцената - по какъв начин другояче да разберем за какво човек, който получава много компромисна заплата, не напуща? А не напуща, тъй като желае да е част от магията, желае да вижда по какъв начин представлението се ражда от нищото, по какъв начин Теди Москов вика на подготовки, по какъв начин артистите вдишват аплодисментите и по какъв начин очите им греят. Аз се заразих от тази болест и я предадох и на децата си ", признавал е Марин Янев.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ