Мараба аркадашлар, Събрали сме се на този ден по традиция

Мараба аркадашлар,
Събрали сме се на този ден по традиция да проспектираме идната година.
Най-характерното за сегашния цикъл на политическото време е ускореният му темпоритъм, ускорената вътрешна пулсация и дълбинния му инстикт върху всички сфери на живота.
Големите, дълбоките пластове на геополитиката се разместват, и ние не би трябвало да си затваряме очите за нужната промяна на нашата партия - като очакване, като съответно структуриране, и като съответно деяние. Светът не върви на добре. Това за мен е реалност, а не съмнение.
Затова, от позиция на ускорената пулсация на политическото време партията би трябвало да се реформира с явен проспект на развиване, с един нов темпоритъм на интеграция. Това постанова да се увеличи наукоемкостта в политиката, а това, естествено, ще увеличи и финансоемкостта.
В един модел за развиване във всички случаи би трябвало да включва рисковите параметри за развиване на Колективното тяло. За огромно страдание аз не виждам предпочитано мислене за Колективното тяло. Понятието за " Колективното тяло " употребяваме единствено като метафора. Но Колективното тяло има особена система на чувство, усещания, оценка, очакване… Колективното тяло има вътрешен живот, който включва съзнаваното и несъзнаваното от позиция на оцеляването. В етнологията има един забавен термин - морфичен резонанс, който регистрира точно вътрешната пулсация на общността. Ето аз просто ви чувствам, уверен съм - вие също ме усещате, даже без да приказваме. Морфичният резонанс значи без да приказваш да предаваш телепатична информация на подсъзнателно равнище. Мога да настоявам, че имам отворен портал за тази информация, по тази причина не се ебавам. Лидерът би трябвало да резонира с трептенията на груповото тяло.
Не може едно групово тяло да не си дава сметка за това, каква групова пулсация създава и излъчва. Пулсацията на груповото тяло е феномен.
Анландън мъ?
Аркадашлар, както знаете, сабах секиш, алтън гиби. Сакън, извинявайте, това за Мадам В. го бях приготвил…
Аркадашлар, мисловната парадигма на времето ни постанова да създадем семантичното сканиране на отвесната асиметрия и да откроим тези екзистенциални моменти, които дефинират екзистенциалната темпоралност на обществения вектор. Не приемайте нещата инерциално, като блуждаещи политически клишета в нашия динамичен свят.
Когато има разминаване сред виртуалния и действителния статус на една партия, на прага се появява една предкризисна хубавица, която недвусмислено слага въпроса “Или, или”. В несъмнено място и време умишлено съм се подавал на изкушението на въпросната хубавица, само че с ясното желание да я преодолея в себе си, без да се одобрявам насериозно за див звяр, а при други случаи съвсем нежно, само че и коренно, съм култивирал неразорани целини, с цел да поникнат нови рози, на чийто мирис след това съм се уповавал”.
Анландън мъ?
С известна горест желая да ви кажа, че времето е доста комплицирано. Защото вибрира отрицателно в другите си пластове. Тези генериращи тревога действителности изкривяват и форсират политическото време. И политическият разсъдък основателно се изкушава да провежда и конструира света, в който живеем, по същата матрица.
Информационната ера фундаментално се отрази в самото съществуване на политиката. В политиката към този момент всичко е във всичко, по този начин да се каже онлайн. Няма изолирани дейности. Всичко е във всичко. Всички знаете, че съм наблюдаващ по формулировка, само че очевидно прекомерно на съществено съм се приел като въздържан съзерцател. Но това не значи, че ще се върна в политиката!
Накрая ви приканвам да създадем обща молитва: Господи, не ми давай повече, в сравнение с мога да понеса.

Записа Тони Филипов, доктор, Прас-Прес