Най-напред държа да отбележа, че обичам автентичната българска култура и

Най-напред държа да отбележа, че обичам достоверната българска просвета и природа. Мога да ги откривам по през целия ден, както в битовата повърхнина на нашенеца (без да бъда несертифициран тъпанар или шепа фашага от Възраждане), по този начин и там, където слънце не огрява (под земята, имам поради, под формата на археологически находки и кореноплодни). Ето за какво рецензията ми към българския павилион на ЕКСПОТО в Дубай е резултат на изчерпателен разбор и няма да е под формата на вайкане за пари, както изисква обичайният диалог на тази тематика у нас.

Доколкото разбирам, страната ни е отделила близо 7 милиона лв. за това ревю и съгласно мнозина сме се показали изцяло съответно в подтекста на ръководството на ГЕРБ. Други считат, че това не подхожда на способността ни да се излагаме качествено и можем доста по-добре. Лично за мен сумата не трябва да е обект на дискутиране. Трябва един път вечно да се научим, че парите нямат значение, изключително в случай че ги имаш някак си. Забележките ми са чисто концептуални.

Мускалчета с розово масло, мокет с писмеността ни и фотоси на известни българи – това представлявал към днешна дата нашият павилион. Не разбрах кого тъкмо демонстрират фотографиите, уповавам се да включват Христо Стоичков и Димитър Рачков – двама от сънародниците ни, които всекидневно виждаме на всички места, а и светът добре познава. Що се отнася до останалите артефакти – те сигурно имат своето непокътнато място в паметта и традициите ни. И въпреки всичко много хора бързат да кажат, че всичко това е едно огромно нищо. Тук съм задължен да възразявам. Проблемът е, че в действителност е малко нещо. Иначе концепцията за Голямо нищо е доста по-интригуваща и артистично издържана.

Виждате ли, България не е това, което ние демонстрираме на света, а това, което той избира да види. Но по какъв начин бихме могли да знаем кое е то, откакто се втренчваме в пъпа си. Каквото и да сложим на тезгяха и по витрините, все няма да е задоволително. Затова трикът е да не слагаме нищо. Точно по този начин – безусловно нищо! Нека павилионът ни на ЕКСПОТО да бъде едно уютно празно пространство с опция да си довлечеш каквото решиш. Така самият свят ще взе участие в културното ни нареждане, както го прави и сега.

Последвайте ме във виртуалната разходка. Влизаме в павилиона и там е празно. Но не чак толкоз празно, че да би трябвало да си фантазираме несъществуващи неща. Като в приказката Новите облекла на царя или Политическа партия Продължаваме промяната. Празно е като в склад. Празно, само че цялостно откъм очакване и площ. После някой донася нещо и го демонстрира за малко – проект за суперкомпютър, тапия от Харвард, цех на Фолксваген. След това го скриваме. Кой видял – видял. Останалите ще би трябвало да почакат, в случай че желаят да ни усетят. Чудесата на България са в тяхната краткосрочност, като при илюзионистите. Така в павилионът ни непрекъснато няма да има нищо, само че краткотрайно ще е имало какво ли не. Например в случай че бяхте пристигнали през вчерашния ден, щяхте да видите македонски космонавт и даже правосъдна промяна. Днес има парчета от античната автомагистрала “Хемус ”, стартирана още от хан Аспарух. Утре и нея отново няма да я има. Следите ли мисълта ми? Всеки ден – нещо ново и нереално ще се появява, след това ще изчезва. Иначе пространството ще е непрекъснато празно, само че с капацитет. Все отново ние сме хора с хрумвания, които просто не остават прекомерно дълго на едно място и по тази причина се поражда мнимо чувство за празнина. Но всяко Голямо нищо е и Голяма опция там да има нещо.

Моля, дано арт-концепцията ми бъде взета поради от новия министър на културата и когато и където да е новото международно ревю с наше присъединяване, да ми бъде поверено осъществяването на Голямото нищо. Ще коства напълно малко под 7 милиона лв. с рационален кешбек! Разумна цена за всяка нова вяра, не мислите ли?

 

Автор: Драго Симеонов, Прас-Прес

Още от ПРАС-ПРЕС: