Червеният барон – небесното страшилище от Първата световна война
Манфред декор Рихтхофен – първокачествен военен водач в редиците на немската войска по време на Първата международна война, е определян като „ аса на асовете “. Спечелените му въздушни борби са над 80, което е самобитен връх във военната авиация. Смелият водач остава в историята по-известен с псевдонима си Червения барон и се трансформира в легенда, въодушевила доста филми и книги.
Манфред Албрехт Фрайхер декор Рихтхофен се ражда на 2 май 1892 година в Клайнбург, покрай Бреслау, Прусия (Германия). Днес родният му град носи името Вроцлав и се намира на територията на Полша. Появява се на бял свят в благородническо семейство и носи купата барон. Баща му е майор в немската войска, което значително предопределя ориста на дребния Манфред.
Едва 11-годишен бъдещият боен ас постъпва в учебно заведение за кадети. По-късно влиза във военната академия, където се образова за конен офицер към немската войска. Показва забележителни умения и откакто приключва (1911 г.), постъпва като кавалерист в армията. Само в границите на една година той е нараснал в чин лейтенант.
Двамата му по-малки братя също потеглят по стъпките на татко им и стават част от немските отбранителни сили.
Не съм отишъл на война, с цел да групирам сирене и яйца
Когато стартира Първата международна война (1914 г.) Манфред декор Рихтхофен е на 22 години. Първата му нова задача е да управлява разследващи патрули на Западния и Източния фронт.
Младият мъж обаче е припрян да се включи по-активно във военните дейности. Пише молба за пренасяне, в която декларира: „ Не съм отишъл на война, с цел да групирам сирене и яйца, а с друга цел “.Молбата му е задоволена и той става част от редиците на Въздушната работа на императорската немска войска.
В началото работи като наблюдаващ в разследващите задачи на борда на бойни самолети. Лети с опитни водачи, които засичат противников изтребители. Не след дълго той взема решение да премине образование за пилот-изтребител и да стане един от въздушните герои на Германия. И съумява.
60 сребърни чаши
Учи се бързо и тренира интензивно. Въпреки че първичните му опити в летенето не са изключително сполучливи, Манфред не се отхвърля и самоуверено продължава да пробва. Предприема първия си независим полет на 10 октомври 1915 година До края на годината публично е почетен със званието военен водач и взима пилотския си лиценз. През цялата последваща година Манфред декор Рихтхофен извършва военни задачи против противников самолети. Уменията му във въздуха го довеждат до достойнството да се причисли към елитна група водачи, известна като Бойната ескадрила.
Първата му същинска победа идва на 17 септември 1916 година, когато той смъква сполучливо първия си неприятелски аероплан. Скоро след успеха баронът се свързва с умел бижутер и му поръчва да направи сребърна чаша, на която да гравира датата и модела на самолета, който е поразил. Тази процедура се повтаря при всяка победа на водача до 60-ата такава. След нея среброто става недостиг в окопирана Германия и тази традиция е прекратена.
Постепенно въздушният войник се трансформира в един от най-хубавите летци-изтребители в редиците на немските военновъздушни сили. Запазена марка за него стават извънредно точният му мерник и отличните му тактически умения.
Въпреки че извършва отговорностите на човек с сан подполковник Рихтхофен по този начин и в никакъв случай не трябва нараснал. От една страна немските бойци били повишавани по график, а не на база заслугите им на бойното поле. От друга, в немската войска имало предписание, че синът не може да превъзхожда по сан татко си, а както споменахме нагоре татко му е бил майор.
В началото на 1917 година Манфред боядисва самолета, с който лети - Albatros D.III, в блестящо червен цвят. Това му печели прозвището Червения барон, постоянно срещано и като Червения военен водач. Интересен факт е, че първите, които го назовават по този начин, са вражеските английски бойци.
Летящ цирк
Червеният барон става пълководец на група топ водачи, наричана Летящия цирк, поради акробатичните номера, които изпълнявали във въздуха и поради ярките цветове на самолетите, които боядисвали по образеца на своя началник. Самият той написа в автобиографията си от 1917 година
„ По каквито и да е аргументи, един прелестен ден ми хрумна щайгата ми да бъде боядисана в блестящо алено. Резултатът беше, че нямаше по какъв начин безусловно всички да не виждат алената ми птица “.
За малко време (около година и половина) Манфред декор Рихтхофен се трансформира в най-успешния пилот-изтребител в историята на Първата международна война. Той съумява да смъкна над 80 противников самолета, което е самобитен връх в архивите на международната военна авиация.
След завършването на книгата си Манфред декор Рихтхофен не е удовлетворен от резултата. Казва, че написаното е „ прекомерно безсрамно “ и той към този момент не е същият човек. Планира да пренапише автобиографията си, само че по този начин и не му се удава тази опция.
През юли 1917 година военният водач е засечен от противниковата въздушна войска, ранен е с патрон в главата, само че макар моменталната дезориентация и краткотрайна частична слепота, той съумява да приземи самолета си. След голям брой интервенции оцелява и единствено след 3 седмици се завръща на бойното поле, макар експлицитната възбрана на лекарите.
При идващото такова засичане обаче няма този шанс. Последната му въздушна борба приключва с патрон в гърдите и небесното чудовище от Първата международна война издъхва минути по-късно. Самолетът му пада стремително надолу и се разрушава в земята.
Датата е 21 април 1918 година Червеният барон умира едвам 25-годишен на територията на Франция. Погребан е с военни почести.
Манфред Албрехт Фрайхер декор Рихтхофен се ражда на 2 май 1892 година в Клайнбург, покрай Бреслау, Прусия (Германия). Днес родният му град носи името Вроцлав и се намира на територията на Полша. Появява се на бял свят в благородническо семейство и носи купата барон. Баща му е майор в немската войска, което значително предопределя ориста на дребния Манфред.
Едва 11-годишен бъдещият боен ас постъпва в учебно заведение за кадети. По-късно влиза във военната академия, където се образова за конен офицер към немската войска. Показва забележителни умения и откакто приключва (1911 г.), постъпва като кавалерист в армията. Само в границите на една година той е нараснал в чин лейтенант.
Двамата му по-малки братя също потеглят по стъпките на татко им и стават част от немските отбранителни сили.
Не съм отишъл на война, с цел да групирам сирене и яйца
Когато стартира Първата международна война (1914 г.) Манфред декор Рихтхофен е на 22 години. Първата му нова задача е да управлява разследващи патрули на Западния и Източния фронт.
Младият мъж обаче е припрян да се включи по-активно във военните дейности. Пише молба за пренасяне, в която декларира: „ Не съм отишъл на война, с цел да групирам сирене и яйца, а с друга цел “.Молбата му е задоволена и той става част от редиците на Въздушната работа на императорската немска войска.
В началото работи като наблюдаващ в разследващите задачи на борда на бойни самолети. Лети с опитни водачи, които засичат противников изтребители. Не след дълго той взема решение да премине образование за пилот-изтребител и да стане един от въздушните герои на Германия. И съумява.
60 сребърни чаши
Учи се бързо и тренира интензивно. Въпреки че първичните му опити в летенето не са изключително сполучливи, Манфред не се отхвърля и самоуверено продължава да пробва. Предприема първия си независим полет на 10 октомври 1915 година До края на годината публично е почетен със званието военен водач и взима пилотския си лиценз. През цялата последваща година Манфред декор Рихтхофен извършва военни задачи против противников самолети. Уменията му във въздуха го довеждат до достойнството да се причисли към елитна група водачи, известна като Бойната ескадрила.
Първата му същинска победа идва на 17 септември 1916 година, когато той смъква сполучливо първия си неприятелски аероплан. Скоро след успеха баронът се свързва с умел бижутер и му поръчва да направи сребърна чаша, на която да гравира датата и модела на самолета, който е поразил. Тази процедура се повтаря при всяка победа на водача до 60-ата такава. След нея среброто става недостиг в окопирана Германия и тази традиция е прекратена.
Постепенно въздушният войник се трансформира в един от най-хубавите летци-изтребители в редиците на немските военновъздушни сили. Запазена марка за него стават извънредно точният му мерник и отличните му тактически умения.
Въпреки че извършва отговорностите на човек с сан подполковник Рихтхофен по този начин и в никакъв случай не трябва нараснал. От една страна немските бойци били повишавани по график, а не на база заслугите им на бойното поле. От друга, в немската войска имало предписание, че синът не може да превъзхожда по сан татко си, а както споменахме нагоре татко му е бил майор.
В началото на 1917 година Манфред боядисва самолета, с който лети - Albatros D.III, в блестящо червен цвят. Това му печели прозвището Червения барон, постоянно срещано и като Червения военен водач. Интересен факт е, че първите, които го назовават по този начин, са вражеските английски бойци.
Летящ цирк
Червеният барон става пълководец на група топ водачи, наричана Летящия цирк, поради акробатичните номера, които изпълнявали във въздуха и поради ярките цветове на самолетите, които боядисвали по образеца на своя началник. Самият той написа в автобиографията си от 1917 година
„ По каквито и да е аргументи, един прелестен ден ми хрумна щайгата ми да бъде боядисана в блестящо алено. Резултатът беше, че нямаше по какъв начин безусловно всички да не виждат алената ми птица “.
За малко време (около година и половина) Манфред декор Рихтхофен се трансформира в най-успешния пилот-изтребител в историята на Първата международна война. Той съумява да смъкна над 80 противников самолета, което е самобитен връх в архивите на международната военна авиация.
Когато майка му го пита за какво рискува живота си всеки ден, ненадминатият ас й дава отговор:„ За индивида в окопите. Искам да облекча тежката му орис в живота, като държа вражеските летци надалеч от него ". В своята автобиография той написа: „ Аз съм в окаяно въодушевление след всеки въздушен пердах. Вярвам, че войната не е такава, каквато хората вкъщи си я показват - с ура и рев; тя е доста сериозна, доста мрачна “.Последната борба
След завършването на книгата си Манфред декор Рихтхофен не е удовлетворен от резултата. Казва, че написаното е „ прекомерно безсрамно “ и той към този момент не е същият човек. Планира да пренапише автобиографията си, само че по този начин и не му се удава тази опция.
През юли 1917 година военният водач е засечен от противниковата въздушна войска, ранен е с патрон в главата, само че макар моменталната дезориентация и краткотрайна частична слепота, той съумява да приземи самолета си. След голям брой интервенции оцелява и единствено след 3 седмици се завръща на бойното поле, макар експлицитната възбрана на лекарите.
При идващото такова засичане обаче няма този шанс. Последната му въздушна борба приключва с патрон в гърдите и небесното чудовище от Първата международна война издъхва минути по-късно. Самолетът му пада стремително надолу и се разрушава в земята.
Датата е 21 април 1918 година Червеният барон умира едвам 25-годишен на територията на Франция. Погребан е с военни почести.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ