Малко зрители, слаба еуфория и никакъв истински сняг, но затова

Малко фенове, слаба еуфория и никакъв същински сняг, само че по тази причина пък безкрайни рецензии: провеждането на Зимните олипийски игри в Пекин е много подозрително. Защо тъкмо там? Имаме ли изобщо потребност от сходна Олимпиада?

Дали Томас Бах, президентът на Международния олимпийски комитет, изпитва самосъжаление? Тези дни му се постанова постоянно да театралничи пред фотографите. Принуден е да се усмихва един до друг с китайския държавен глава Си Дзинпин, който е виновен за тежки нарушавания на човешките права, за преследването, задържането и изтезанията на стотици хиляди уйгури, за обстоятелството, че демокрацията в Хонконг е задушена, както и че личният му народ не научава истината, тъй като няма нито независимост на печата, нито свободен достъп до интернет.

Но Томас Бах не може да направи нищо по въпроса: като мантра повтаря, че МОК е политически безпристрастен.. Но дали тази обосновка му оказва помощ, когато вечер се огледа в огледалото в първокласната си хотелска стая в Пекин?

Защо Олимпиадата е тъкмо в Пекин?

Си Дзинпин има надалеч по-малко задръжки, когато става въпрос за обвързването на спорта и политиката. Олимпийските игри са комфортен мотив за провеждането на едно пропагандно шоу. За китайския президент Олимпиадата е способ за използване на " мека мощ " - а на фона на растящата рецензия извън не му останаха доста сходни благоприятни условия. Затова и без да му мигне окото Си Дзинпин подреди да бъде построен цялостен регион за зимни спортове. Той изникна от нищото - без да се мисли за природата. А Китай даже не е нация, която да е обичайно обвързвана със зимните спортове.

Или най-малко към момента не е. Когато аплайваше за хазаин на Олимпиадата, Пекин даде обещание най-малко 300 милиона нови фенове на зимните спортове. През януари тази година Си Дзинпин се похвали, че набелязаната цел дори е задмината: в Китай към този момент 349 милиона души практикували зимни спортове. Ако тази информация се окаже вярна, което няма по какъв начин да се ревизира, тя ще се трансформира е същинска благословия за ски промишлеността, която не е в изключително положително положение: от години тя страда поради климатичните промени и все по-малките количества сняг, а и настройките на скиорите на Запад се трансформират - те желаят да живеят все по-екологично.

Но едва ли очакванията на ски промишлеността са били решаващият фактор за успеха на Пекин в конкуренцията за семейството. Нито пък приходите от надпреварите в размер на към 1,5 милиарда $, които ще получи МОК. Печалби от телевизия и спонсори щяха да се генерират и в демократични страни, в които човешките права се съблюдават.

Проблемът е, че нито една сходна страна не кандидатства за тази Олимпиада. Всичките седем кандидатури на демократичните страни, които са и известна дестинация за зимни спортове, бяха оттеглени. Причината: сметката просто не излизаше, разноските щяха да задминат приходите. Така претендентите останаха двама: Алмати в Казахстан и Пекин в Китай.

Томас Бах и Си Дзинпин

Имаме ли потребност въобще от Зимни олимпийски игри?

Затова в този момент е значимо да си зададем няколко съществени въпроса, в случай че не желаеме с рецензията против Китай просто да си чешем езиците: Искаме ли ние - като народи, като фенове, като фенове на спорта и като дейни участници - към момента въобще Зимни олимпийски игри? Вярваме ли още в олимпийската концепция, в концепцията за мирни надпревари сред равни, без никаква дискриминация? Могат ли игрите да бъдат с няколко мащаба по-малки - като се употребяват съществуващи спортни уреди и без в допълнение заличаване на природата? Можем ли да живеем без гигантоманията, която наподобява толкоз значима за МОК? Трябва ли да се преразпределят приходите и разноските? Има ли потребност МОК от изцяло видоизменение?

Ако отговорим с позитивен отговор на тези въпроси, то през 2026 идващите домакини на игрите - Милано и Кортина д`Ампецо - имат късмет да се показват по-добре. И още нещо: в случай че отговорим с " да ", то тогава още през днешния ден бихме могли да честваме достиженията на спортистите в Пекин и в това време да подлагаме на критика китайското държавно управление. В тази връзка да попитаме: къде е Шуай Пън?