Адът в Чернобил: 37 години живот между прогреса и страха от ядрена енергия
Малко международни събития преследват актуалните ни кошмари с подобен смут, както нуклеарните произшествия.
Въпреки че всичко се случва преди 37 години, злополуката в Чернобил към момента хвърля дълга сянка върху дебата дали нуклеарната сила може да бъде безвредна или не.
Заплахата от нова нуклеарна повреда в Европа се ускори предходната година, когато съветски бойци окупираха " зоната на изключване " към Чернобилската централа за повече от пет седмици.
Светът с паника следи и украинската атомна електроцентрала в Запорожие, която избегна на косъм тежката бомбардировка на съветските сили, написа в разбор във връзка годишнината от повредата в Чернобил Euronews.
Всички погледи са към Запорожие
В Украйна има 15 атомни електроцентрали, само че с днешна дата вниманието на всички е ориентирано към Запорожие. Въпреки апелите на Международната организация за атомна сила (МААЕ), международните вести всекидневно оповестяват за офанзиви в района.
В изявление за Euronews някогашен началник на МААЕ разяснява, че през днешния ден популацията е изложено на по-голяма заплаха, в сравнение с през 1986 година
" Ситуацията в някои връзки е по-лоша, защото става дума за преднамерена, провокирана от индивида офанзива. Много мъчно е да се отбрани атомна електроцентрала, в случай че боеприпасите или ракетите паднат на неверното място ", изяснява Оли Хайнонен, теоретичен консултант по въпросите на неразпространението във Фондацията за отбрана на демокрациите и някогашен заместник-генерален шеф на МААЕ.
Световната нуклеарна асоциация, която разпространява нуклеарната енергетика и съставлява фирмите от сектора, обаче е по-оптимистично настроена.
Според директора по връзките Джонатан Коб, " това, което се случи през 1986 година, се дължи основно на слабата просвета на сигурност в Чернобилската централа ". " Не тъй като са нарушили разпоредбите. Всъщност те не са имали правила, които да съблюдават. ", добавя той и прецизира, че едвам по-късно промишлеността и регулаторните органи в бранша " са си взели поука ".
Запорожие – най-голямата атомна електроцентрала в Европа беше една от първите цели на Русия след нахлуването в Украйна.
На 4 март предходната година, осем дни след началото на нашествието, съветските войски поеха контрола над оборудването. Въпреки натиска, централата продължи да бъде експлоатирана от украински служащи.
След месеци на неустановеност, през септември 2022 година беше спрян последният реактор. Централата навлезе в друга, по-малко сензитивна, само че не по-малко рискова фаза на употреба.
На 29 март 2023 година Рафаел Гроси, началник на МААЕ, посети Запорожие.
" В реалност обстановката се утежнява ", предизвестява Хайнонен. " Ако прочетете отчета на господин Гроси от предходната седмица, ще видите, че единствено към една четвърт от личния състав по поддръжката участва в Запорожие.
" Една четвърт не е задоволителна, тъй като в атомните електроцентрали има система за постоянна поддръжка, постоянни инспекции и инспекции на сигурността от страна на управляващите. Те не съумяват да ги извършат по проект, което значи, че централата се утежнява с течение на времето. Има дефицит на аварийни елементи и всичко това дружно. Мисля, че се движим в неверна посока. А това може да има печални последствия, които са непредсказуеми и могат да доведат до изпускане на радиоактивност. ", добавя някогашният заместник-генерален шеф на МААЕ.
Според Джонатан Коб обаче, " и двете страни настояват, че експлоатират централата, тъй че не може да се чака, че ще я третират като военна цел ". Той признава, че на обстановката би трябвало да се гледа със " угриженост ", само че " самият обект не наподобява да е бил умишлена цел на бомбардировките ".
" Това са бомбардировки, които се правят към централата, и е имало един или два случая, при които снаряд е попаднал в някои елементи на обекта, а не в самите реактори. Така че, това може да се смята за неточност ", декларира той.
" Самите реактори са доста здрави. Те имат бетонни стени с дебелина един метър и стоманена обшивка. Смята се, че отбраната им е задоволителна за подобен тип инцидентни въздействия, които не са съзнателно ориентирани. ", уверен е Коб.
Какво вършим, в случай че нещо се обърка?
Всеки път, когато призракът на Чернобил се съживи - без значение дали от война или от телевизионна поредност, която е получила утвърждението на рецензията - хората неудържимо стартират да се питат какво ще се случи, в случай че нещо се обърка.
Като изключим събитията в Украйна, другите страни имат разнообразни визии за бъдещето на нуклеарната енергетика.
След повредата във Фукушима през 2011 година Германия се ангажира да спре напълно нуклеарната си мрежа и приключи процеса преди броени дни, само че милиони европейци не престават да живеят на близко разстояние от най-малко една атомна електроцентрала.
Живеещите покрай базата на Кралския военноморски флот в Портсмут, Англия, са инструктирани какво да вършат при положение на нуклеарна повреда.
Казано им е, че въпреки всяка нуклеарна повреда евентуално да е дребна и да е лимитирана в рамките въз основата - и по никакъв метод да не наподобява на детонация на нуклеарна бомба, въпреки всичко могат да бъдат изложени на радиоактивни частици или да имат контакт със нечисти повърхности, храна или питейна вода.
" Основният метод да бъдете в сигурност е да останете вътре със затворени прозорци и порти, тъй като тогава радиоактивните частици няма да могат да доближат до вас ", поучават локалните управляващи.
" Затворете всички порти и прозорци, с цел да намалите риска от навлизане на замърсяване в постройката. Изключете вентилаторите, вентилационното съоръжение или уредите, като котли за централно отопление и газови камини, които вкарват въздух извън ".
Хората се предизвикват също да слушат радио или да ревизират онлайн за последните вести, само че да се опитат да не употребяват мобилни телефони, ако всички позвънявания претоварят мрежата.
Във Франция в държавните указания за подготвеност за нуклеарна повреда е маркирано, че те се класират по канара от 1 до 7, като 7 е равно на Чернобил.
В страната има 56 атомни електроцентрали и при положение на повреда държавното управление поучава хората да приготвят комплект за незабавни случаи, съдържащ копия на значими документи и всички медикаменти, както и облекла, храна и вода.
На хората се предлага да се подслонят на закрито - със затворени прозорци - и да вземат йодни таблетки, с цел да противодействат на вероятно радиационно отравяне.
Междувременно в Испания, където 7 атомни електроцентрали създават към 20% от силата, държавното управление е изготвило препоръки на дузина езици при положение на изключителна обстановка.
" Най-добрият метод да останете в сигурност при всяка радиационна повреда е да се приберет вътре и да не излизате. Очаквайте инструкциите на службите за реагиране ", поучават испанските управляващи.
В Швеция, където има 6 реактора в 3 атомни електроцентрали, управляващите са изготвили препоръки, в които се споделя, че " готовността значи да сте готови за непредвиденото... и да можете да сведете до най-малко последствията от повреда ".
В напътствията се споделя да се съблюдава задоволително разстояние от източника на радиация и да се предпазвате от източника на радиация, да вземем за пример като намерите заслон на закрито.
За благополучие е много малко евентуално европейците да бъдат изложени на радиация след повреда в електроцентрала - въпреки че не е изцяло невероятно.
Учени от Института по биотехнологии в Женева преглеждат в детайли вредите, които биха могли да зародят вследствие на повреда в една от петте швейцарски атомни електроцентрали, измежду които е и най-старият към момента работещ реактор в света - Benzau I.
Според техните заключения повреда в швейцарската АЕЦ би могла да засегне 16-24 милиона европейци според от метеорологичните условия, а хиляди смъртни случаи, свързани с радиация, биха могли да се случат отвън границите на Швейцария.
Може ли ужасът да се повтори
Това, което направи детонацията в Чернобил през 1986 година толкоз пагубна, е комбинацията от неприятен план, недобри практики за сигурност, погрешно ръководен тест и комплициране на информацията след събитието.
Повечето от тези фактори не са налице, когато става въпрос за актуалния бранш на нуклеарната енергетика в Европа, отбелязва Euronews.
Днешните съвременни реактори са построени със защитни съдове и нормално не съставляват същата степен на риск, се споделя още в материала по тематиката. Въпреки това, някои страни към момента се тревожат за опасността от нуклеарно замърсяване и по какъв начин да се оправят с нея.
Най-старият английски реактор, към този момент изведеният от употреба Селафийлд, е болна тематика от десетилетия: пожар през 1957 година изпрати радиоактивни частици във въздуха, които бяха засечени в Скандинавия и Германия; отпадъците бяха изхвърлени и изхвърлени по нехайство в Ирландско море нееднократно.
Днес необикновено комплицираната интервенция по почистването, която продължава да се прави на обекта, коства на английската страна до 2,25 милиарда евро годишно и крие обилни опасности от изхвърляне на нови радиоактивни боклуци в морската вода, с които Ирландия, Исландия и Северозападна Европа като цяло ще би трябвало да се оправят.
Засега цялостната наклонност в нуклеарната енергетика в Европа е неразбираема, само че секторът не си отива, обобщава Euronews.
При спряно извеждане от употреба на разнообразни места, страни като Финландия включват нови реактори, с цел да запълнят енергийната празнота, оставена от енергийната политика на Русия.
А това значи, че жителите им ще би трябвало да продължат да живеят с атомните реактори, проектирани да работят половин век или повече.
Въпреки че всичко се случва преди 37 години, злополуката в Чернобил към момента хвърля дълга сянка върху дебата дали нуклеарната сила може да бъде безвредна или не.
Заплахата от нова нуклеарна повреда в Европа се ускори предходната година, когато съветски бойци окупираха " зоната на изключване " към Чернобилската централа за повече от пет седмици.
Светът с паника следи и украинската атомна електроцентрала в Запорожие, която избегна на косъм тежката бомбардировка на съветските сили, написа в разбор във връзка годишнината от повредата в Чернобил Euronews.
Всички погледи са към Запорожие
В Украйна има 15 атомни електроцентрали, само че с днешна дата вниманието на всички е ориентирано към Запорожие. Въпреки апелите на Международната организация за атомна сила (МААЕ), международните вести всекидневно оповестяват за офанзиви в района.
В изявление за Euronews някогашен началник на МААЕ разяснява, че през днешния ден популацията е изложено на по-голяма заплаха, в сравнение с през 1986 година
" Ситуацията в някои връзки е по-лоша, защото става дума за преднамерена, провокирана от индивида офанзива. Много мъчно е да се отбрани атомна електроцентрала, в случай че боеприпасите или ракетите паднат на неверното място ", изяснява Оли Хайнонен, теоретичен консултант по въпросите на неразпространението във Фондацията за отбрана на демокрациите и някогашен заместник-генерален шеф на МААЕ.
Световната нуклеарна асоциация, която разпространява нуклеарната енергетика и съставлява фирмите от сектора, обаче е по-оптимистично настроена.
Според директора по връзките Джонатан Коб, " това, което се случи през 1986 година, се дължи основно на слабата просвета на сигурност в Чернобилската централа ". " Не тъй като са нарушили разпоредбите. Всъщност те не са имали правила, които да съблюдават. ", добавя той и прецизира, че едвам по-късно промишлеността и регулаторните органи в бранша " са си взели поука ".
Запорожие – най-голямата атомна електроцентрала в Европа беше една от първите цели на Русия след нахлуването в Украйна.
На 4 март предходната година, осем дни след началото на нашествието, съветските войски поеха контрола над оборудването. Въпреки натиска, централата продължи да бъде експлоатирана от украински служащи.
След месеци на неустановеност, през септември 2022 година беше спрян последният реактор. Централата навлезе в друга, по-малко сензитивна, само че не по-малко рискова фаза на употреба.
На 29 март 2023 година Рафаел Гроси, началник на МААЕ, посети Запорожие.
" В реалност обстановката се утежнява ", предизвестява Хайнонен. " Ако прочетете отчета на господин Гроси от предходната седмица, ще видите, че единствено към една четвърт от личния състав по поддръжката участва в Запорожие.
" Една четвърт не е задоволителна, тъй като в атомните електроцентрали има система за постоянна поддръжка, постоянни инспекции и инспекции на сигурността от страна на управляващите. Те не съумяват да ги извършат по проект, което значи, че централата се утежнява с течение на времето. Има дефицит на аварийни елементи и всичко това дружно. Мисля, че се движим в неверна посока. А това може да има печални последствия, които са непредсказуеми и могат да доведат до изпускане на радиоактивност. ", добавя някогашният заместник-генерален шеф на МААЕ.
Според Джонатан Коб обаче, " и двете страни настояват, че експлоатират централата, тъй че не може да се чака, че ще я третират като военна цел ". Той признава, че на обстановката би трябвало да се гледа със " угриженост ", само че " самият обект не наподобява да е бил умишлена цел на бомбардировките ".
" Това са бомбардировки, които се правят към централата, и е имало един или два случая, при които снаряд е попаднал в някои елементи на обекта, а не в самите реактори. Така че, това може да се смята за неточност ", декларира той.
" Самите реактори са доста здрави. Те имат бетонни стени с дебелина един метър и стоманена обшивка. Смята се, че отбраната им е задоволителна за подобен тип инцидентни въздействия, които не са съзнателно ориентирани. ", уверен е Коб.
Какво вършим, в случай че нещо се обърка?
Всеки път, когато призракът на Чернобил се съживи - без значение дали от война или от телевизионна поредност, която е получила утвърждението на рецензията - хората неудържимо стартират да се питат какво ще се случи, в случай че нещо се обърка.
Като изключим събитията в Украйна, другите страни имат разнообразни визии за бъдещето на нуклеарната енергетика.
След повредата във Фукушима през 2011 година Германия се ангажира да спре напълно нуклеарната си мрежа и приключи процеса преди броени дни, само че милиони европейци не престават да живеят на близко разстояние от най-малко една атомна електроцентрала.
Живеещите покрай базата на Кралския военноморски флот в Портсмут, Англия, са инструктирани какво да вършат при положение на нуклеарна повреда.
Казано им е, че въпреки всяка нуклеарна повреда евентуално да е дребна и да е лимитирана в рамките въз основата - и по никакъв метод да не наподобява на детонация на нуклеарна бомба, въпреки всичко могат да бъдат изложени на радиоактивни частици или да имат контакт със нечисти повърхности, храна или питейна вода.
" Основният метод да бъдете в сигурност е да останете вътре със затворени прозорци и порти, тъй като тогава радиоактивните частици няма да могат да доближат до вас ", поучават локалните управляващи.
" Затворете всички порти и прозорци, с цел да намалите риска от навлизане на замърсяване в постройката. Изключете вентилаторите, вентилационното съоръжение или уредите, като котли за централно отопление и газови камини, които вкарват въздух извън ".
Хората се предизвикват също да слушат радио или да ревизират онлайн за последните вести, само че да се опитат да не употребяват мобилни телефони, ако всички позвънявания претоварят мрежата.
Във Франция в държавните указания за подготвеност за нуклеарна повреда е маркирано, че те се класират по канара от 1 до 7, като 7 е равно на Чернобил.
В страната има 56 атомни електроцентрали и при положение на повреда държавното управление поучава хората да приготвят комплект за незабавни случаи, съдържащ копия на значими документи и всички медикаменти, както и облекла, храна и вода.
На хората се предлага да се подслонят на закрито - със затворени прозорци - и да вземат йодни таблетки, с цел да противодействат на вероятно радиационно отравяне.
Междувременно в Испания, където 7 атомни електроцентрали създават към 20% от силата, държавното управление е изготвило препоръки на дузина езици при положение на изключителна обстановка.
" Най-добрият метод да останете в сигурност при всяка радиационна повреда е да се приберет вътре и да не излизате. Очаквайте инструкциите на службите за реагиране ", поучават испанските управляващи.
В Швеция, където има 6 реактора в 3 атомни електроцентрали, управляващите са изготвили препоръки, в които се споделя, че " готовността значи да сте готови за непредвиденото... и да можете да сведете до най-малко последствията от повреда ".
В напътствията се споделя да се съблюдава задоволително разстояние от източника на радиация и да се предпазвате от източника на радиация, да вземем за пример като намерите заслон на закрито.
За благополучие е много малко евентуално европейците да бъдат изложени на радиация след повреда в електроцентрала - въпреки че не е изцяло невероятно.
Учени от Института по биотехнологии в Женева преглеждат в детайли вредите, които биха могли да зародят вследствие на повреда в една от петте швейцарски атомни електроцентрали, измежду които е и най-старият към момента работещ реактор в света - Benzau I.
Според техните заключения повреда в швейцарската АЕЦ би могла да засегне 16-24 милиона европейци според от метеорологичните условия, а хиляди смъртни случаи, свързани с радиация, биха могли да се случат отвън границите на Швейцария.
Може ли ужасът да се повтори
Това, което направи детонацията в Чернобил през 1986 година толкоз пагубна, е комбинацията от неприятен план, недобри практики за сигурност, погрешно ръководен тест и комплициране на информацията след събитието.
Повечето от тези фактори не са налице, когато става въпрос за актуалния бранш на нуклеарната енергетика в Европа, отбелязва Euronews.
Днешните съвременни реактори са построени със защитни съдове и нормално не съставляват същата степен на риск, се споделя още в материала по тематиката. Въпреки това, някои страни към момента се тревожат за опасността от нуклеарно замърсяване и по какъв начин да се оправят с нея.
Най-старият английски реактор, към този момент изведеният от употреба Селафийлд, е болна тематика от десетилетия: пожар през 1957 година изпрати радиоактивни частици във въздуха, които бяха засечени в Скандинавия и Германия; отпадъците бяха изхвърлени и изхвърлени по нехайство в Ирландско море нееднократно.
Днес необикновено комплицираната интервенция по почистването, която продължава да се прави на обекта, коства на английската страна до 2,25 милиарда евро годишно и крие обилни опасности от изхвърляне на нови радиоактивни боклуци в морската вода, с които Ирландия, Исландия и Северозападна Европа като цяло ще би трябвало да се оправят.
Засега цялостната наклонност в нуклеарната енергетика в Европа е неразбираема, само че секторът не си отива, обобщава Euronews.
При спряно извеждане от употреба на разнообразни места, страни като Финландия включват нови реактори, с цел да запълнят енергийната празнота, оставена от енергийната политика на Русия.
А това значи, че жителите им ще би трябвало да продължат да живеят с атомните реактори, проектирани да работят половин век или повече.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ