Малко след началото на войната срещу Украйна журналистката Маргарита Шурупова

Малко след началото на войната против Украйна журналистката Маргарита Шурупова бяга от родната си Русия. " Избягах, тъй като се задушавах. Преди Русия беше автокрация, само че в този момент е тирания. " Днес тя търси леговище в България.

Маргарита Шурупова

" Веднага след началото на войната стана ясно, че аз не мога да остана в Русия ", споделя журналистката Маргарита Шурупова от сибирския град Томск. В началото на март 2022 тя и брачният партньор ѝ, който е доктор с няколко специалности, продават колите си и отпътуват с децата си за Ереван. От няколко месеца са в София, където чакат статут на интернационална протекция.

Свободата на словото - нужда като дишането

А за какво са пристигнали в България? " Защото за мен свободата на словото е нужда като дишането ", сподели Шурупова. Тя и фамилията ѝ не остават дълго в столицата на Армения, тъй като поради вълната от съветски емигранти животът там нараства внезапно. А както споделя Маргарита, " колите ни не бяха скъпи ". Затова те идват в България, където брачният партньор ѝ има родственици. " Те ни поканиха и ни поддържат, живеем с помощта на тях. "

Още в първите дни след войната тя осъзнава, че в Русия към този момент не може да споделя това, което мисли, че към този момент не може да разгласява в обществените мрежи и медии това, което счита, че е значимо, тъй като рискът от възникването на съществени проблеми е голям. На 4 март е блокиран уеб сайтът на осведомителната организация ТВ2, в която тя работи. Агенцията е правоприемник на именитата едноименна телевизия, която е един от първите самостоятелни канали в Русия, почнал да излъчва още през 1991. Руските управляващи лишават лиценза на малкия екран през 2015 година.

Шурупова напомня, че от началото на войната в Русия доста бързо са се приели закони, които са трансформирали в наказуеми всички изявления за войната. " Дори това, което се случва в Украйна, нямаме право да го назовем война, а специфична военна интервенция. Нямаме право да кажем, че това е нещо неуместно и незаконно. Можем да се придържаме единствено към версията на формалната агитация, която върви по държавните медии. Всички останали гледни точки са приети за противозаконни и всички хора, които си разрешават да не престават самостоятелната си публицистична политика, попадат под ударите на тези закони и се трансформират в нарушители " - по този начин съветската журналистка разказва действителността.

Да замълчиш или да продължиш

Блокирането на уеб страницата на ТВ2 за нея е повратен миг. " Тогава трябваше да решим дали да останем в тази необратимо изменила се страна, която до преди този момент беше автокрация, само че се трансформира в тирания - поради военната цензура ". Шурупова споделя, че 24 февруари, първият ден от войната на Русия против Украйна, е събитие, което е пречупило живота на милионите украинци, само че и на всички руснаци. Друг значим фактор е осъзнаването, че хората, които мислят като нея, са малцинство. Част от хората се оказаха под въздействието на телевизионната агитация, а друга част просто са привикнали да са инертни и да не вземат участие в гражданското общество, споделя тя.

" Ако си бях затворила устата, нямаше да има последици за мен. Но в случай че бяхме останали в Русия, нямаше да можем да вършим това, което вършим в този момент, а точно да работим по плана " Очевидците на 24 февруари ". Това са персонални истории на хората, чийто живот е бил разрушен от войната. Да се прави подобен план в Русия е невероятно. Всеки един от материалите в него попада под удара на наказателния кодекс ", споделя журналистката.

Проектът " Очевидците на 24 февруари " цели да покаже, че не всички руснаци са идентични. Ако критикуваш войната в Русия, те чака присъда от 15 години, а съветските затвори са известни с мъченията си.

Защо руснаците мълчат

" Хората мълчат, само че не тъй като са съгласни с режима. Мълчат, тъй като даже към този момент не може да се излезе на протест. Арестуват хора, които просто лепят стикери с фразите " Не на войната " и " Мир на света ". Младеж, който излезе на открито с карта " Мир " (банкова карта от едноименната съветска платежна система), беше арестуван. Разбирате ли до какъв парадокс стигна тази система в търсенето на антивоенни послания? ", пита риторично Маргарита.

Нейният план дава глас на хората от Русия и на емигрантите. " Защото доста емигранти избягаха в " нищото ", разбивайки живота си и оставяйки жилищата си, къщите си. Хора с дребни благоприятни условия отпътуват " наникъде ", където никой не ги чака. Ереван е цялостен с руснаци, същото е ситуацията в Тбилиси, в Бишкек, в Турция. Където можеха да заминат без визи, там отидоха ", сподели Шурупова. Тя отбелязва, че доста хора не могат да изоставен Русия по финансови аргументи и са принудени да останат - те се усещат като малцинство във враждебна среда. " Чувстваш се непознат измежду свои, това е извънредно възприятие ", сподели Шурупова. После прибавя: " Разбира се, това е несравнимо със загубите и страданията на украинците и ние в никакъв случай няма да дочакаме амнистия или даже опция да ни чуят. "

Как съумя държавната агитация

Руската журналистка обръща внимание и върху съветската държавна агитация, която намира почва в общество. В продължение на десетилетие то е отучено от всякаква политическа интензивност, споделя Шурупова. " По време на социализма можеше да се оцелее единствено в случай че човек се придържа към държанието " не изпъквай ". Послед имаше къс интервал на независимост през 1990-те, а по-късно пристигна Владимир Владимирович (Путин бел. авт.). Периодът на свободата беше прекомерно къс и ние като гражданско общество го пропуснахме ", сподели Шурупова. " Ресурсите, които се наливат в пропагандата, са несравними с тези, с които разполагат независите медии. Бяха отнети главните канали на разпространяване на информацията, малките екрани, радио, уеб страниците. Бяха вложени големи средства за патриотическо образование на хората, за втълпяване на ненавист и омраза към съседите ", изяснява тя.

Да стреляш по слон с бренеке

" Ние не седяхме и не строихме фашитски режим дружно с Путин ", споделя Шурупова в отговор на един коментар на българин в нейния профил във Facebook. " Ние се опитвахме да вършим нещо. Ние ходихме по манифестации. Аз участвах като наблюдаващ на избори, занимавах се екоактивизъм, с цел да увлека хората в някаква гражданска интензивност. Ние се опитвахме да вършим нещо. Но това беше все едно да стреляш по слон с бренеке. Ние в действителност не вярвахме, че тази война е допустима. Толкова доста интелектуалци, историци, политолози… никой не предполагаше, че ще има такава война ", описа Маргарита Шурупува.

***
Вижте и това видео от нашия списък:

" Не желая да имам нищо общо с Русия "