Малко преди 5 часа сутринта на 10 август, 1961 г.

Малко преди 5 часа сутринта на 10 август, 1961 година Богдан Сташински чака пред дома си формалните посрещачи и виновния офицер Юри Александров. Преди да тръгне, Богдан съумява да унищожи безусловно всички кодови изречения, употребявани от него и брачната половинка му – Инге. През последните 6 месеца, до момента в който той е назначен в Москва, а тя е позиционирана в Източен Берлин, където би трябвало да роди, Комитет за Държавна сигурност (на СССР) се интересува доста детайлно от неговите дейности. Богдан заличава всички следи, а единствените документи, които към момента държи, са пътните паспорти, които е издал, употребявайки най-различни псевдоними.

Когато е на 19-годишна възраст, в никакъв случай не е подозирал, че ще му се наложи да бяга от организацията, която е обичал толкоз доста. Сташински е един от най-страховитите и сполучливи убийци на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) по това време. Издирван е в целия свят и няма никакви шансове да се скрие, най-малко не и на тази планета. Обучаван по най-жестоките вероятни способи от съветското разузнаване, този сътрудник съумява да извърши даже невъзможните задания и предстоящо – получава съществени облаги за този тип триумфи. Тогава за какво бяга?

Докато Джеймс Бонд в никакъв случай не се влюбва, Богдан съумява да се подхлъзне, освен това много съществено. Неговата обичана го среща през лятото на 1957 година Инге Пол е германката, която ще преобърне неговият живот. Що се отнася до Богдан, той е наследник на украински патриоти и въпреки да не е желаел да заема толкоз сериозен пост, неговото семейство е под непрекъсната опасност от новия режим, затова ще би трябвало да работи или да пожертва всички. През идващите 7 години, сътрудникът ще работи интензивно, само че не за популярност и чест, а с цел да отбрани семейството си. През 1957 година съумява да извърши едно феноменално ликвидиране, употребявайки биологичен сътрудник.

Изборът на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) е цианид, заради простата причина, че работи извънредно бързо. Тестван е толкоз доста пъти на бойното поле през Първата Световна война, че просто няма по какъв начин да не даде резултат. Комитет за Държавна сигурност (на СССР) създават специфичен газов револвер, който не издава никакви звуци, а просто пръска отровната примес и в идващите секунди жертвата умира на място. През есента на 1957 година точно Сташински ще се срещне на стълбите с украинския редактор на вестник за емигранти в Мюнхен. Достатъчно е едно поемане, с цел да забележим по какъв начин жертвата колабира. Богдан трябвало да вземе противоотровата към половин час по-рано, с цел да не се натрови при офанзивата.

След този триумф, съветските инженери вземат решение, че умерено могат да засилят дозата и прибавят втори флакон с цианид, с цел да е обезпечено, че идната цел ще бъде заличена мигновено. Само 2 години по-късно, Сташински ще се срещне с водача на украинската опозиция, укриващ се в Мюнхен. Срещата е последна, а бедният Степан Бандера даже не подозира, че е бил набелязан и мечтан от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) преди доста време. Въпреки всички гаранции и защита, жертвата поема смъртоносна доза и умира на място. Успешните задания превръщат Сташински в същински воин, той самият обаче не приказва нищо пред обичаната си и в никакъв случай не загатва, че работи за Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Единственият проблем е, че до момента в който извършва ролята на съвършеното оръжие, доста добре знае и разпоредбите за работа в Комитет за Държавна сигурност (на СССР) – никакви връзки, никакви бракове.

Въпреки това се пробва да получи тази привилегия, желае да се ожени за дама, която не работи в организацията, освен това даже не приказваме за руска дама. Няколко пъти го поучават да се откаже, а и определената има толкоз невисок статус, че умерено може да бъде привлечена от съперника, а още по-лошото е, че Кремъл няма да завоюва нищо от тази връзка. Предлагат му даже да заплати за мълчанието на любовницата и тя самата да не помни, че в миналото са се срещали. Сташински отхвърля и схваща мъчителната истина – към този момент е женен за Комитет за Държавна сигурност (на СССР), а това е доста ревностна брачна половинка.

И двете страни се намират в патова обстановка и най-сетне идва решението – Инге би трябвало да получи руско поданство и да оказва помощ на брачна половинка си в работата му. Големият проблем е, че това не е решение, а още един доста добър капан, в който най-милият човек в живота му ще се трансформира в окова. След като няма никакъв различен избор, Богдан се съгласява и това е най-хубавото, което може да получи, изключително откакто доста други сътрудници завършват своята кариера, както и живота си по-късно.

По-всичко проличава, че Сташински желае да се отдалечи и да избяга по-далече от източния блок, единственият проблем е, че към този момент е следен под лупа и началниците желаят да бъдат сигурни, че най-хубавият им състезател няма да напусне тима. По тази причина се слагат нови специфични правила. Всеки може да пътува независимо в чужбина, само че двамата в никакъв случай няма да изоставен дружно рамките на Съюз на съветските социалистически републики. Забранено е на Богдан да отиде в Източен Берлин, където брачната половинка му ще го подари с правоприемник. Опасният танц явно ще продължи постоянно, до момента в който един необикновен жест, маскиран под формата на покруса, не удря съществено семейството.

На 8 август 1961 година Инге звъни в Москва и оповестява на своя брачен партньор, че техният наследник Петър е умрял. В 4-я месец, момченцето се разболява доста тежко, подвига температура и повече в никакъв случай не се разсънва. Инге е унищожена от случилото се и моли през сълзи своя брачен партньор да пристигна в Берлин. Единственото, което Богдан може да отговори е, че ще поиска позволение от началството си. Опитва се да се свърже със своя командващ офицер, само че без триумф. Полковник Юри Александров не е разполагаем, най-малко не и до идващият ден. Докато мисли за сина си, който даже не е съумял да види, Богдан взема решение, че няма да бъде повече марионетка.

За жал ще употребява трагичния мотив, с цел да стигне до брачната половинка си, а по-късно ще впрегне всичко научено, с цел да се обърне против своите господари. Докато се вози в автомобила дружно с Юри, Богдан споделя, че се тормози за своята брачна половинка. Разказва, че в това положение тя може да направи нещо неуместно, като опит за самоубийство, а това ще донесе съществени негативи за Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Със същите думи се обръща и към немските управляващи, настоявайки да се срещне със брачната половинка си, с цел да не изгърми неговото прикритие. Няколко часа по-късно, Сташински получава позволение да замине. Необходими са единствено един-два дни и свободата към този момент може да се помирише. Юри урежда полет с боен аероплан до Берлин, който ще замине рано сутринта.

Ще имат още една среща преди този момент, в която сътрудникът би трябвало да съобщи всички свои документи, с които може да пътува из целия свят. Новият му паспорт е с името Александър Крилов. Богдан обаче пази още един доста сериозен коз, крие паспорта на Йозеф Лехман в себе си, същият щял да изтече през април 1970 година и също така има шофьорска брошура на същото име. Към тези артефакти прибавя и руския си паспорт, както и картата за задграничен студент – двете заверени под същинското му име. Към тях прибавя и предложеното си писмо от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), което постоянно отваря доста порти. Сташински има задачата не просто да избяга, а да се съобщи като сътрудник и да разкрие всяка една задача, която е изпълнявал.

На 10 август, до момента в който пътува към летището, сътрудникът предава всички документи, които биха коствали живота му при вероятно откриване. Единственият проблем е, че с сътрудника ще се возят до летището. Богдан изтръпва на място, във всеки един миг знае че, багажът му предстои на инспекция, а наличието значи смъртна присъда. Юри обаче в никакъв случай не пита и не ревизира за изчезналите документи. По мемоари, Богдан споделя, че в Берлин ще има автомобил и протекцията на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Това е още едно опрощение, което припомня доста ясно, че този кадър ще бъде постоянно под наблюдаване и надзор. Веднъж щом се среща със брачната половинка си, Сташински споделя какви са проектите за бъдещия им живот. Това е верният миг, тъй като втора опция може и в никакъв случай да няма. Избират да посетят фамилията на Инге, което живее в предградието Далгау в Източна Германия.

Преди да тръгнат, Богдан взима своя по-дебел шлифер, брачната половинка следва образеца му. Жената съумява да вземе само одеялцето, с което е повивала момчето си. Самото предградие се намира доста покрай граничния пост. Избират да се качат от по-малка гара, с цел да не привлекат вниманието на сътрудниците. Братът на Инге даже споделя, че е по-добре да внимават, тъй като инспекциите се случват даже на дребните гари. Сташински преразглежда картата и избира дребното селце Фалкензе, което се намира на няколко километра от въпросното предградие. Измъкват се безшумно от вкъщи на домакините и се насочват към въпросното село. По пътя никой не ги стопира, а по-късно за по-сериозна сигурност, взимат такси, което да ги върне назад в Берлин.

В града са спрени и откакто са поискани документи, Богдан вади паспорта на името на Джозеф Лехман. Всеки различен паспорт би коствал живота му. Няма време за прощаване, Инге съумява да даде 300 марки на брат си, с цел да поеме разноските по погребението на сина ѝ. Ако някой попита Фриц, къде е фамилията, той би трябвало да дава отговор, че са отишли на посетители на другари в Берлин. Докато се качват за повторно във влака, шансът стартира да работи. Нито един служител на реда не ги ревизира. Влакът потегля и след 20-30 минути и двамата се намират от другата страна на желязната завеса – Западен Берлин.

Там хващат такси до жилището на лелята на Инге. След това незабавно се насочват към полицейския сектор Темпелхоф, покрай летището, от което някогашният сътрудник е летял толкоз доста пъти за Мюнхен. В предишното се е опитвал да избегне тези хора, колкото се може по-сериозно, а в този момент ги търсил като избавителен пояс. Полицията обаче не се трогнала, руски сътрудник, който желае да се съобщи на американците? Това може да се преглежда по-скоро като анекдот, в сравнение с като каквото и да било друго. Ханц Вилворк – чичото на Инге – към този момент преговарял с полицията и уговорил изискванията, за задачата чакал към 20 минути, с цел да откри офицер, с който да организира по-специфичният диалог.

Ситуацията за Богдан не е по-различна, първо беседва с един служител на реда, по-късно с различен, до 9 часа вечерта, никой не търси американското разузнаване, с цел да показа каква риба е доплавала непринудено в мрежите. Един час по-късно Юри Александров ще разбере за изгубването на Сташински. Веднага ще се активизира армията, ще се разпъне бодливата тел към стената и патрулите ще стартират подробно претършуване. Около 3 часа по-рано, сътрудниците на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), които пазели гробището, забелязали, че фамилията не се появило. На 13 август 1961 година Богдан бяга на запад. Георги Саников – 32-годишен сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) с прикритието на посланик, споделя, че едвам в края на деня е станала ясна неналичието.

Това бягство автоматизирано задейства идващите защитни ограничения – отзовават се всички сътрудници, които в миналото са оперирали с беглеца. Всеки един от тях можел да бъде под сериозен риск, затова ползата към полетите на изток, може да се окаже повече от висок. От другата страна, няма медия, която да не отразява събитието. Тук не се приказва просто за човек, който е правил някоя друга задача, а за острието на руското разузнаване, което можело да премине всички бариери и с взор да убива. Хрушчов чете западните вестници, беснее в кабинета и отстранява всички, които са позволили тази неточност. Междувременно шефът на Централно разузнавателно управление на САЩ Уилям Грейвър даже не знае за събитията в Европа. Единствено е схванал, че руснаците за следващ път разпъват бодливата тел към периметъра и са се превели в цялостна бойна подготвеност. Той се приготвя за отбрана на Западен Берлин и се пробва да разбере какво тъкмо може да направи, с цел да отбрани града.

Вече е потърсил проектите за евакуация, желае подкрепления и се пробва да откри всички вероятни способи да спре първата вълна на офанзивата. Всички сътрудници на Централно разузнавателно управление на САЩ стартират един по един да оповестяват за паника и повишение на напрежението, освен това изключително бързо. Докато Германия се трансформира в доста гореща точка, Сташински даже не знае по какъв начин да реагира. Следващите няколко часа всички чакат да се случи Третата Световна война, само че без триумф. Бившият сътрудник е откаран във Франкфурт, където прекарва към 1 месец в квартирата на Централно разузнавателно управление на САЩ, разпитван за всяка една задача. След това стартира едно доста съществено преместване от точка в точка, до момента в който стане ясно, че Богдан не може да бъде проследен.

Семейството се разделя за следващ път – Инге остава в Западна Германия, с цел да бъде разпитана от управляващите там, Сташински потъва в неопределеност. Руснакът най-сетне е изпратен във военно отделение, употребявано от сътрудници на Централно разузнавателно управление на САЩ и американската войска – това било най-сигурното допустимо място. След това стартират разпити от разнообразни психолози на Централно разузнавателно управление на САЩ. Първият проблем е, че никой не може да удостовери самоличността на Богдан. Наличието на толкоз доста документи задавало и доста съществени въпроси. В него може да се открият персоналния му паспорт, този на Йозеф Лехман и Александър Крилов. Въпреки дадените показания, че точно той е умъртвил Степан Бандера и Лев Ребет, никой не може да удостовери. При убийството на Бандера, сътрудниците на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) съумели да дават задоволително подправени улики, с цел да покрият следите. Централно разузнавателно управление на САЩ до последно считали, че най-вероятно водачът на съпротивата е погубен от непосредствен, а не от инцидентен човек.

Необходимо е да се извадят старите файлове, с цел да се ревизира версията още веднъж. Стигат до заключението, че осъщественото ликвидиране е съмнително, само че просто няма смисъл. Централно разузнавателно управление на САЩ стигат до заключението, че Богдан Сташински би трябвало да бъде нечий различен проблем, още по-лошото е, че същият даже не можел да се употребява за двоен сътрудник, каквито били проектите. По тази причина го изпращат в Западна Германия, където да бъде изправен на съд за делата си. Надеждите за живот в Съединени американски щати се изпарили. Информацията, която можел да предложи на запад, била считана за небивалица, а в това време Съюз на съветските социалистически републики били подготвени да го екзекутират на място. В един от всички разпити, Богдан декларира, че не се усеща като нарушител, а като човек, който изпълнявал поръчките в името на страната си.

Патриотизмът обаче не се гледал с положително око в Западна Германия. Добрата вест е, че най-малко немският затвор можел да се преглежда като доста по-безопасно място. На 1 септември 1961 година се завръща назад при немските управляващи. За следващ път Богдан би трябвало да потвърди, че е отговорен, а не почтен, в противоположен случай ще се върне назад в Източна Германия, а ориста там няма да бъде толкоз благосклонна. Два дни в разпити и немските управляващи стартират да имат вяра. На 11 септември е изпратен немски сътрудник в Мюнхен, който да ревизира входната врата на жилището на Бандера.

Понеже Богдан два пъти счупил шперц, до момента в който се пробва да отключи, би трябвало да са оставени следи и в действителност се оказва, че е тъкмо по този начин. Инге също удостоверява историята и декларира, че е сътрудник. На 12 септември излиза наяве, че спокойният роман, точните елементи и времето, отговаряли доста съществено на всичко написано в архивите. Следователно това в действителност може да е сътрудникът на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), който е съумял да убие двама души. На 22 септември с полицейска отбрана, Богдан е още веднъж заведен на двете местопрестъпления в Мюнхен. Агентът освен демонстрира по какъв начин е работил, само че и изяснява какво тъкмо се е случило. При убийството на Ребет – редакторът на вестника – той бил принуден да се качи на втория етаж и до момента в който се разминава с журналиста, да пусне отровата в лицето му, а самият пълнител бил прикрит във вестник. В края на месеца още веднъж предстои на разпити, с цел да може да потвърди, че точно той е острието на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), което убива и извършва някои от най-опасните поръчки.

Относно убийството на Бандера, Съюз на съветските социалистически републики публично декларират, че жертвата е убита от някогашни нацисти, които били наети от западните сили. Това остава и формалната история през идващите няколко десетилетия. До този миг никой не може да каже какво се случва по-късно с Богдан Сташински. Западна Германия го изправя на съд през 1962 година за осъществените закононарушения. Осъден е на 8 години, като присъдата се преписва на Съюз на съветските социалистически републики. В новогодишната нощ на 1966 година е пуснат под гаранция и изчезва вечно.

Мнозина считат, че е изпратен в Съединени американски щати, като Централно разузнавателно управление на САЩ са създали всичко допустимо да го приберат. До този миг разследващата организация в никакъв случай не дава отговор. Според някои е бил видян в Южна Африка – страна, която няма никакви дипломатически връзки с Съюз на съветските социалистически републики. Най-вероятно може и да е още там, само че това остава огромната тайнственост.