Притча: Защо плачат жените?
Малко момче попитало майка си, „ Защо плачеш? "
„ Защото съм жена! ", дала отговор му тя.
„ Не разбирам ", споделил той. Неговата майка единствено го прегърнала и споделила „ И в никакъв случай няма да схванеш ".
По-късно дребното момче попитало татко си, „ Защо мама като че ли плаче без причина? "
„ Всички дами плачат без причина ", единствено това могъл да каже татко му.
Малкото момче пораснало и станало мъж, само че към момента се чудел за какво плачат дамите.
Най-накрая попитал Господ: „ Господи, за какво дамите плачат толкоз елементарно?
Господ дал отговор: „ Когато създавах дамата, тя трябваше да е специфична. Направих раменете й задоволително мощни да поемат тежестта на целия свят, и все пак задоволително нежни, с цел да подаряват улеснение. Дадох й вътрешна мощ да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което доста пъти идва от децата й.
Дадох й неотстъпчивост, която й разрешава да продължава напред, когато другите се отхвърлят и да се грижи за фамилията си даже при болест и безсилие без да се оплаква. Дадох й сензитивност да обича децата си макар каквото и да се случи и макар всички условия, даже когато детето й я е наранило доста.
Дадох ѝ сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я сътворих от неговото ребро, с цел да отбрани сърцето му.
Дадох ѝ мъдрост, с цел да знае, че положителният брачен партньор в никакъв случай не би наранил жена си, само че от време на време изпитва нейната мощ и нейното решение да бъде непоколебимо до него.