А защо на 31-и вместо Радев да не чуем Митрофанова?
Малко, но напълно малко, съчувствам колегиално на Петър Волгин - всички публицисти имаме някъде из диктофоните и бележниците си по някое изявление, което в никакъв случай няма да види бял свят. Я тематиката е изпаднала от осведомителния поток, току-виж влачен с години проблем е намерил изненадващо позволение на идващия ден, или, не дай, Боже, събеседникът се е споминал часове след диалога. Има обаче метод прословутият му диалог с Елеонора Митрофанова да влезе в приложимост – малко преди среднощ на 31 декември.
Ами да – вместо да слушаме бавнорекия фатмак от Славяново, може за настъпващата нова година да се почерпим с потпури от фундаменталното изказване на руската полковничка, трансформирало се в мит като тефтерчето на Левски или тайния дневник на Леонардо да Винчи. Визуално спекулация особена няма – и двамата не са в горната част на фотогеничния набор, само че пък другарката Елеонора е надалеч по-артикулирана и даже съумява да съобщи известно количество жестомимични страсти, за разлика от нашия гланокомандващ, който има едно и също изражение когато открива стълб, връчва мандат, яде кисело зеле и когато ака.
В смислово отношение пък постоянно е по-добре да черпиш непосредствено от първоизточника. Няма никакъв смисъл думите на Митрофанова да минават през редакцията на сътрудник Майстора и останалите дърти ченгета от „ Дондуков “, с цел да ни ги чете най-после миротворецът с вдигнатия пестник. По-добре да си ги чуем непосредствено както са пристигнали по телекса от Москва, другояче ще вземе нещо да се загуби в превода.
Ако се върнем малко обратно, при започване на първия си мандат президентът Радев успяваше ненапълно надарено и напълно по балкански да се разчеква сред Москва и Брюксел. Той хем намекваше, че не харесва глобите, наложени на Русия поради анексията на Крим и поддържаше кремълските енергийни планове, хем го играеше демократ, борещ се против властническата политика на ГЕРБ. И промотираше прозападни, съвременно мислещи политици като Кирил Петков и Асен Василев.
Тази маска обаче от дълго време падна и въпросното разкрачване от дълго време към този момент не наподобява като върховен политически пилотаж, а като лицемерие, лукавство, безволие и отявлен путинизъм. Държавният ни глава с всеки ден се трансформира в мъжко копие на Елеонора Митрофанова и като изказ, и като послания, а даже и като първично лъчение. И двамата имат носталгичната поза на партиен секретар от средата на 70-те – намръщено лице и присвити устни, изпъчени гърди, ориентиран пръст. Те се карат, упрекват, недоволстват, показват недъзите, само че са постоянно подготвени да изправят кривините, да дадат правилен съвет, да посочат правилния път. Към евразия и надалеч от педофилския Запад, несъмнено.
Така че вместо да се изтезаваме с досадната и примитивна петминутка на Румен малко преди среднощ на 31 декември, от Българска национална телевизия умерено могат да помолят Волгин да ги зарадва със записа на Елеонора. Така хем ще се откри сигергия сред публичните медии, хем петърчовият труд няма да отиде на вятъра, хем Пилота няма да се труди да срича. А пък може да се окаже и алегорично – със остарялата година да изпратим и остарялата посланичка. Ама едва ли.
Ами да – вместо да слушаме бавнорекия фатмак от Славяново, може за настъпващата нова година да се почерпим с потпури от фундаменталното изказване на руската полковничка, трансформирало се в мит като тефтерчето на Левски или тайния дневник на Леонардо да Винчи. Визуално спекулация особена няма – и двамата не са в горната част на фотогеничния набор, само че пък другарката Елеонора е надалеч по-артикулирана и даже съумява да съобщи известно количество жестомимични страсти, за разлика от нашия гланокомандващ, който има едно и също изражение когато открива стълб, връчва мандат, яде кисело зеле и когато ака.
В смислово отношение пък постоянно е по-добре да черпиш непосредствено от първоизточника. Няма никакъв смисъл думите на Митрофанова да минават през редакцията на сътрудник Майстора и останалите дърти ченгета от „ Дондуков “, с цел да ни ги чете най-после миротворецът с вдигнатия пестник. По-добре да си ги чуем непосредствено както са пристигнали по телекса от Москва, другояче ще вземе нещо да се загуби в превода.
Ако се върнем малко обратно, при започване на първия си мандат президентът Радев успяваше ненапълно надарено и напълно по балкански да се разчеква сред Москва и Брюксел. Той хем намекваше, че не харесва глобите, наложени на Русия поради анексията на Крим и поддържаше кремълските енергийни планове, хем го играеше демократ, борещ се против властническата политика на ГЕРБ. И промотираше прозападни, съвременно мислещи политици като Кирил Петков и Асен Василев.
Тази маска обаче от дълго време падна и въпросното разкрачване от дълго време към този момент не наподобява като върховен политически пилотаж, а като лицемерие, лукавство, безволие и отявлен путинизъм. Държавният ни глава с всеки ден се трансформира в мъжко копие на Елеонора Митрофанова и като изказ, и като послания, а даже и като първично лъчение. И двамата имат носталгичната поза на партиен секретар от средата на 70-те – намръщено лице и присвити устни, изпъчени гърди, ориентиран пръст. Те се карат, упрекват, недоволстват, показват недъзите, само че са постоянно подготвени да изправят кривините, да дадат правилен съвет, да посочат правилния път. Към евразия и надалеч от педофилския Запад, несъмнено.
Така че вместо да се изтезаваме с досадната и примитивна петминутка на Румен малко преди среднощ на 31 декември, от Българска национална телевизия умерено могат да помолят Волгин да ги зарадва със записа на Елеонора. Така хем ще се откри сигергия сред публичните медии, хем петърчовият труд няма да отиде на вятъра, хем Пилота няма да се труди да срича. А пък може да се окаже и алегорично – със остарялата година да изпратим и остарялата посланичка. Ама едва ли.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ