Малкият град Буча, който е на 30 км от столицата

Малкият град Буча, който е на 30 км от столицата Киев, е подложен на безмилостни офанзиви от началото на войната. Двадесет и една годишната Анна, дружно с нейния брачен партньор и брат й в началото вземат решение да намерят леговище от ужаса, който се е надвесил над тях като капак, в мазето на техния блок. Когато остават без електричеството и отопление обаче, мазето потъва в мрак и става доста студено.

Съпругът на Анна - Владимир се колебае дали да останат в Буча или да се опитат да избягат. Когато взимат решението да поемат на път с кола, те бързо са принудени да се върнат, когато чуват, че колона от съветски военни танкове се насочва право към тях.

" Взехме решението да останем в жилището ", споделя Анна пред BBC. " Предпочетох да родя у дома, а не в прашно мазе. Имах усложнения с дишането, изпитвах болежка. "

Когато стартира да ражда, тя вика съседите си на помощ. Виктория Забродская, 49-годишната съседка на Анна, рзказва след това пред BBC какъв брой много са се притеснявали, че в случай че нещо се обърка, няма да знаят какво да вършат.

Стаята е осветена благодарение на свещи и единствената налична вода е от леденостудени бутилки.

„ Никога не съм си представяла, че ще родя в такива условия “, споделя Анна. " Беше сюрреалистично. Това е първото ми раждане и не знаех какво ме чака. "

В отчаянието си съседите на Анна се пробвали да се свържат с медици, само че телефонният сигнал бил слаб. В последна сметка съумяват да се свържат с гинеколог в Буча. Той се съгласява да пристигна, само че по този начин и не се появява. По-късно същия ден лекарят изпраща известие с опрощение и пояснение, че е бил спрян от съветски патрул, който е счупил телефона му.

Съседите на Анна израждат бебето сами. Само една от тях - Ирина Язова е с здравно обучение.

  " Тя беше синя и не знаехме какво да вършим. Тогава Ирина нежно завъртя главичката на бебето и тя излезе. В началото не плачеше –  по тази причина леко я ощипахме, а по-късно чухме гласчето й и си отдъхнахме ", споделя Виктория. 

Съпругът Владимир не сдържал сълзите си от благополучие и облекчение при появяването на бебето. То носи името Алиса и избира специфична дата, на която да се роди, а точно - Осми март - Международния ден на дамата.

 
    Вижте тази обява в Instagram.           
Публикация, споделена от Deniz Ugur (@denizugur_translation)

Два дни по-късно е оповестено, че Буча е един от коридорите за евакуация, контрактувани от украинското държавно управление и съветското министерство на защитата.

„ Прекарахме цяла нощ в разискване дали да преминем “, споделя Анна.

Тя и брачният партньор й избират да заминат с новороденото си дете. Опитват се да се свържат с хора, с цел да разпитат дали пътят е задоволително безвреден.

На идващия ден Виктория, която оказва помощ при раждането на бебето на Анна, кара с бял байрак, прикован към колата й, съпроводен от табела с предупредителен надпис: „ Деца “.

„ По пътя видяхме ужасни неща “, споделя Анна. „ Никога не съм предполагала, че ще стана очевидец на сходни неща в действителния живот – единствено във филмите. Имаше мъртви тела по пътя. Къщите бяха разрушени. Руски танкове парк насочваха оръдието си към пътя. Бяхме толкоз уплашени. "

След няколко часа евакуираните минават наред всички съветски контролно-пропускателни пунктове и идват в Киев.

„ Когато стигнахме, не можех да спра да се усмихвам “, споделя Анна. „ Не можех да допускам, че успяхме да се спасим. “

Анна се радва на майчинството и с неспокойствие чака да запознае родителите си с тяхната внучка. Но до момента в който доста от нейните родственици към този момент са напуснали страната, тя и брачният партньор й не могат.

„ Постоянно мисля за това, което се случва както в Буча, по този начин и в останалата част от страната “, споделя тя. „ Надяваме, че ще можем да се приберем вкъщи скоро. "
Майки от Полша оставят бебешки колички на границата за бежанците от Украйна