Мълчанието в отношенията. За какво мълчим?
Мълчанието в връзките. За какво мълчим?, изясняват психолози. Мълчанието е многостранен феномен, доста двузначен и полярно противопоставен. Може да е наложително (няма връзка, устата е запушена и т.н.), а тишината може да е мечтана („ млъкни “, „ не мога да те чувам “); мълчанието може да аргументи болежка („ подценен съм от обичан човек “) и да бъде демонстрация на благополучие (разбиране без думи).
В връзките приказваме освен с думи, само че и с мълчание…, мълчание… Понякога мълчанието приказва повече от думите… Мълчанието може да се преглежда като текст, който да бъде прочетен и осмислен. Когато мълчим, ние го вършим по разнообразни способи и аргументи, за разнообразни неща.
Мълчанието е многостранен сателит на взаимоотношенията… Какво значи?
Какво може да се крие зад мълчанието?
Изброяват се типични варианти, които задават диапазона на безмълвие в връзките: като демонстрация на благополучие (моменти на преливане от възприятие на обич, взаимно разбиране); като удивление – боготворене („ уау!!!!! – дарът на словото се губи за известно време); като доверие („ добре е да мълча с теб “); като поддръжка (мълчаливо съгласие); като схващане (на това, което е вътре „ би трябвало да помисля “); като пауза в разговора (която може да продължи случаен интервал от време, като че ли нищо не се е случило – по този начин мълчат приятелите); като задържане на завладяващи страсти (за да не се каже прекомерно много); като опазване на загадка (своя или чужда); като точка в диалог („ Казах всичко!!! “); като очакване на отговор; като печал (проява на дълбока тъга); като демонстрация на слабост; като израз на централизация върху нещо значимо.
Тишината може да е израз също по този начин на вътрешно доста удобно всекидневно състояние; като боязън да кажеш това, което мислиш; като протест (проява на наказване, възмущение, яд, разочарование); като метод за влияние върху събеседника (провокация на нещо, с каквато и да е цел); като игнориране („ не желая да виждам и отвръщам “); като равнодушие („ не ми пука ”) или като разлъка, довеждане докрай („ не желая повече да поддържам връзка и да взаимодействам “).
Но въпреки всичко, когато в една двойка има прекалено много безмълвие и няма задоволително сладкодумство, изясненост в връзките, тогава мълчанието става зложелател на връзките, знак за отчуждение и възходящо недоумение.
Какво да извършите?
По предписание, е задоволително просто да коментирате с вашия събеседник, сътрудник аргументите за вашето безмълвие или да предупредите за това. Например: „ Днес съм толкоз изтощена, че желая да мълча половин час, а по-късно ще приказваме “ или „ Не знам какво да кажа за това, нуждая се от време да помисля и да мълча “, или „ Аз съм много безмълвен човек, постоянно мълча или желая да остана, без да споделям нищо “.
Ако подобен коментар не е задоволителен, а недоволството от колегата и напрежението в връзките нарастват, тогава е нужен по-задълбочен разбор на връзката ви.
