Макс Вебер е германски юрист, икономист и един от основателите

Макс Вебер е немски правист, икономист и един от създателите на социологията като дисциплинираност. Кредитоспособният човек - същинският „ воин " на нашето време, е „ открит “ още през 1905 година от Вебер като притежател на духа на капитализма. „ Духът на капитализма е кредитоспособният човек ", написа Вебер в главния си труд „ Протестантската нравственос и духът на капитализма “ (изд. Гео Милев) и самичък признава, че присъщите белези на духа на капитализма са заложени през 18 век в проповедите на американеца Бенджамин Франклин.

Макс Вебер е повече анализатор на своята актуалност и не толкоз критик, въодушевен от огромната роля на науката в индустриализираното съвременно общество. Анализирайки предпоставките за основаване на това общество и неговия буржоазен дух, Макс Вебер приема като естествено подчиняването на моралните полезности на устрема към облага.

Maximilian Karl Emil Weber (1864 ~ 1920)

Сам за себе си стремежът към облага, към облага на пари и към допустимо оптималната облага на пари няма нищо общо с капитализма. Този блян е съществувал и съществува у келнери, лекари, кочияши, актьори, кокотки, подкупни чиновници, бойци, разбойници, кръстоносци, комарджии и просяци - би могло да се каже: при хора с най-различно публично състояние - и то във всички столетия и всички страни по света, където е имало и продължава да има справедлива опция за неговото битие.

И за децата е ясно, че би трябвало един път вечно да изоставим някои наивни избрания и понятия. Страстта за облага и в най-малка степен не е тъждествена с капитализма, а още по-малко с неговия дух.

По-скоро капитализмът може да бъде еднакъв с възпиране - най-малкото с рационално контролиране - на това ирационално увлечение. При всички случаи обаче го разпознават със устрема към облага на едно непрекъснато настоящо, рационално капиталистическо дружество, към постоянно подновяваща се облага - към „ доходност " '. И той е задължен да бъде подобен: тъй като в случай че в границите на капиталистическия ред, отнасящ се за цялото стопанство, настрана капиталистическо дружество не се ориентира към доходност, то е наказано да пропадне.

Ние сме привикнали характерно да одобряваме модерния професионален човек като „ постоянно нямащ време “. И както акцентира Гьоте в „ Години на пътешествие “, като че ли измерваме степента на капиталистическото развиване по това, че часовниците към този момент удрят на всеки четвърт час. Но ние не би трябвало да забравяме, че първият човек, който през епохата на Средновековието е живял съгласно разпределено по часове време, е бил монахът и че църковните камбани са служели точно на тази негова нужда от разпределение на времето.

Парите са най-абстрактното и " безличното " от всичко това, което съществува в човешкия живот.

Правителството е организация, която ви продава най-скъпите услуги с най-ниско качество.

Всяко настрана деяние и животът като цяло (ако не се трансформира в естествена преживелица, а се води съзнателно) значи поредност от най-дълбоки решения, посредством които душата избира своята орис, смисъла на своята активност и битие.

Човек към този момент се отнася към облагата като към смисъл на живота си, а не като към средство за угаждане на материалните си витални потребности.

Богатството е подозрително единствено като прелъщение за мързел и греховни земни удоволствия, подобен е и стремежът към него единствено в случай че по-късната цел е нехаен и радостен живот. Но като практикуване на професионалните отговорности този блян е освен нравствено позволен, само че и целесъобразен.

Не леността и удоволствието, а само действието служи на недвусмислено декларираната божия воля за увеличение на личната му популярност. Следователно пилеенето на време е първият и всъщност най-тежък грях. Продължителността на човешкия живот е безпределно къса, с цел да можеш да се „ установиш “ в личното си самопризнание. Разхищаването на времето посредством словоохотливост, мързеливи приказки, разкош, даже и с повече от нужния за здравето сън - 6 до 8 часа - е безусловно неоправдателно от нравствена позиция.

Работата е предписаната от Бога самоцел на живота въобще. Следователно бездейното съзерцаване е безсмислено, а вероятно и напряко порочно, изключително в случай че то е за сметка на професионалната работа.

Алчността е остаряла като човешката история.

Самият Цинцендорф нормално споделя: „ Не се работи единствено с цел да се живее, а се живее поради работата - и в случай че нямаш какво повече да работиш, то или страдаш, или заспиваш вечно “.

Помни, че парите имат създаваща и плодовита природа. Парите могат да създават пари, новополучените не престават основаването и така нататък Колкото повече притежаваш в наличност, толкоз повече те порастват посредством оборота, тъй че изгодата от тях непрестанно се усилва. Който убие една свиня-майка, той унищожава потомството й до хилядния член. Който загуби петшилингова монета, унищожава всичко, което би могло да се създаде от нея -цели купчини фунт стерлинги.

Помни, че - съгласно поговорката - един добър длъжник е стопанин на всяка торбичка. Известният с точното заплащане на уречената дата може когато и да е да вземе назаем парите, от които приятелите му сега не се нуждаят. Това от време на време е от огромна изгода. Заедно с прилежността и умереността нищо друго не способства по този начин за напредването на младежа, както точността и честността при всичките негови покупко-продажби. Затова по-добре не задържай и час повече дължимите пари, та твоите разсърдени другари да не завържат кесиите си вечно.

Пази се от това - да смяташ за своя благосъстоятелност всичко, което притежаваш, и да живееш съгласно притежаваното. Мнозина, които са получили заем, изпадат в сходна илюзия. За да я предотвратиш, направи точна сметка на всичко, що дължиш, и на това, което получаваш. Ако си направиш труда да се взреш в дреболиите, това би ти донесло следния позитивен резултат: ще забележиш по какъв начин сякаш незначителни разноски водят до изхарчване на големи суми - по този начин ще установиш какво може да бъде спестено и какъв брой ще бъде спестено в бъдеще.

Вероятно Бог оставя толкоз доста хора в беднотия, тъй като счита, че те не са дорасли за изкушението, което носи със себе си благосъстоянието. Защото най-често то изгонва религията от човешката душа.

Ако някой, който е явно отритнат, реализира незабравим триумф, то някои хора се успокояват посредством „ теорията за закоравелите грешници ", че Бог ги прави ненапълно съпричастни на триумфа, с цел да ги вкорави и по този метод още по-сигурно да ги погуби.

Както постоянно се загатва в пуританската литература, Бог на никое място не е заповядал да обичаш близък си повече от самия себе си, а единствено колкото самия себе си. Следователно и самолюбието е обвързване. Ако да вземем за пример някой знае, че може по-целесъобразно - и затова повече в възхвала на Бога - да ръководи своето имущество от близък си, то той не е задължен да му го даде „ от обич към близък ".

Възможното не може да бъде достигнато, в случай че в света още веднъж и още веднъж не са се стремели към невъзможното.

Има мъже, които превъзхождат дамите с красноречието си, само че нито един мъж не има красноречието на женските очи.

Не всеки схваща, че да създадеш в действителност добър журналистически артикул е най-малко толкоз интелектуално изискващо, колкото достижението на всеки академик.

От „ Протестантската нравственос и духът на капитализма “, изд. Гео Милев

Изображение: en.wikipedia.org