Макар и да се намират на двата полюса, любовта и

Макар и да се намират на двата полюса, любовта и омразата единствено на пръв взор са тотално отдалечени. Често пъти крайностите на процедура значат едно и също нещо, само че под друг знак. Чували сме да споделят: " по едно и също време го обичам и ненавиждам ". Друг път се случва противоположния развой – намразваш някого, мощно и безпощадно. Цялото ти държание към него е изпълнено с негативна страст и би трябвало време, с цел да осъзнаеш, че в действителност това е любовно възприятие, дегизирано и пред самия теб. Обикновено този измамлив парадокс се случва, когато искаш да потиснеш любовта, да се самоубедиш, че не я изпитваш. Причини колкото искаш - индивидът е тотално несъответствуващ, моментът не става или си ангажирана в друга връзка.

Кое е общото сред любовта и омразата? Страстта. И в двете има доста огън. Това полюсно преобразяване е типично за буйните натури. Най-често се случва на хора, при които няма приблизително състояние, страстите се показват в крайности. Ала още по-опустошително е, когато човек с не толкоз прочувствена природа стане жертва на пристрастеността. И въпреки всичко - по кое време любовта се трансформира в ненавист?

Колкото по-близко сме позволили някого до себе си, колкото повече сме се разкрили пред него, напълно естествено е толкоз по-силно да го намразим, щом ни е разочаровал. Все едно някой е пристъпил в нашата светая светих и оставил кални следи.

Най-често надълбоко ни жегва измяната. Предадено доверие, излъгани във вярата си у този човек. Такъв е резултатът от невярност на нашия обичан. Получава се след упованието, че този човек безусловно ще ни отбрани, ще се застъпи за нас; увереността, че ще захвърли всичко и ще ни последва; ще ни поддържа във значимо за нас начинание, … а не го прави.

Когато сме засегнати – от неистина, от колебливост, от изработен избор, от разминаване сред упованията и действителността. Болката внезапно трансформира любовната пристрастеност в безпощадна ненавист.

Когато върху ни се е стоварила неправда. Разбира се, тя е такава съгласно нашата преценка. Смятаме, че ние сме дали всичко от себе си – жертвали сме кариера, отдали сме години наред в развъждането на децата, старали сме се домът да е комфортен и спокоен, а Той най-несправедливо ни зарязва поради 10 години по-млада красавица.

Когато сме били лъгани и заблуждавани. Тормози ни болката от предаденото доверие, от това, че дълго време сме изглеждали като простаци – най-малко ние сме уверени в това. Или пък, не дай си боже, са ни съжалявали.

Когато си залагал огромни очаквания, упования, кроял си проекти, виждали сте се дружно в бъдещето и цялата тази фантазия се срути.

Слава богу, надалеч не всяка обич се трансформира в ненавист. Тя би могла да се трансформира в равно и умерено равнодушие. И това е безболезненият й край. Случва се при по-рационално устроените натури или когато просто сме се заблуждавали, че това е обич.

Би могла да се трансформира в другарство, когато пристрастеността поизтлее, само че ни свързват безчет доста общи фантазии, занимания, има построено доверие и съществува същинско другарство. Разбира се, идеалният вид е изначалната сплав сред обич и другарство.

А омразата… даже когато съставлява изкривеното в грозна мимика лице на любовта, най-добре да я надживеем и извиним. Защото тя убива от вътрешната страна първо приносителя си. Докато любовта е постоянно равнозначна на Надежда, Вяра, Живот.