Макар че глупостта е временно състояние на духа, нещо като

Макар че нелепостта е краткотрайно положение на духа, нещо като тийнейджърските години, постоянно се случва хората да не могат да се оправят с нея и заради личната си нелепост да не живеят толкоз занимателно, колкото биха желали. Да не приказваме пък за приятелите и околните им, които страдат не по-малко от положението им. Но дано разберем в какво тъкмо се демонстрира нелепостта.
1. Глупакът приказва единствено за себе си
Всяко другарство допуска разговор и зрелият човек нормално схваща, че това е метод за продан на информация. Размяна, а не втълпяване. Разбира се, човек би трябвало да приказва, когато нещо се е случило. Но в случай че приказваме за патологично соло, когато събеседникът няма опция да вмъкне най-малко дума и още повече да изкаже аргументирано мнение, имаме си работа с простак. И не го наричайте нарцис. Всичко, което има значение в този случай, е, че индивидът не е осъзнал, че слушането е значим запас в процеса на придобиване на житейски опит и едно от най-ценните качества в другарската връзка. И в случай че единствено се постанова да чувам, за какво пък да не е някой по-интересен? Има толкоз интелигентни лектори.

 
 2. Глупакът е гръмък, другояче няма кой да му обърне внимание
Веднага вършим конкретизиране, че има случаи, в които човек е с толкоз заразителна харизма…, само че в такива случаи няма въпроси като „ Може би той е просто простак? “. Не приказваме за оня вид хора, а за тези глупави хора, които постоянно заместват неналичието на дълбочина и смисъл с активност. Представете си: ресторант, приглушено осветяване, хората си поддържат връзка, други имат сантиментална среща... И внезапно, измежду това уютно жужене внушителният глас на дама, която споделя на събеседника детайлностите от персоналния си живот. И към този момент никой от присъстващите не може да пренебрегва историята ѝ. Правилата на етикета са като управлението с указания за потребление на чайник и значително безпроблемни демонстрирането на простака в себе си би трябвало да се заобикаля. Не желаеме да слушаме, изключително откакто не е забавно, неуместно, плоско... Но по този начин работи мозъкът ни: би трябвало да обърнем внимание на острите звуци, тъй като животът може да зависи от него. И в този момент целият ресторант е отдаден на детайлностите за развода.

 
 3. Глупакът пренебрегва потребностите на другия човек
Интересно ли му е? Уморен ли е? Може би би трябвало да се отдалечи, само че не може да хване подобаваща пауза? На един мирис подобен човек запълва цялото пространство. Особено мъчно е за деликатни хора, които се опасяват да не обидят, да бъдат несъответствуващи. Липсата на потребност от противоположна връзка приказва за детското самочувствие. Такива събеседници са като дете, което към момента не е надарено с емпатия, което не може да разбере, че майка му е изтощена да го влачи на шейна на осемнадесетия километър. От една страна наподобява дават ясно да се разбере: „ Ако нещо не ви харесва, просто го кажете “. А от друга да, пробвайте, кажете ми и ще ви засипя с хейт “.

 
 4. Глупавият човек се опасява от всичко
Няма да отида там ето го. Не желая да пристигам тук ето го. Постоянното търсене на зона за сигурност и комфорт пречи на еволюцията. Всеки жив разум от тази еволюция е „ гладен “ и намира способи или независимо да се оправи със личните си страхове, или да изиска помощ. Глупаво е да оставяш страховете си да провеждат живота ти. Има и минус от тази страна на монетата когато човек се втурва в борба, без да претегля рисковете и да не ги съпоставя със личните си сили. Колко глупави неща са осъществени от храброст! Но този втори вид „ конници без глава “ въпреки всичко имат някаква смелост. Извършвайки някакво деяние, човек придобива опит, даже негативен, известна мъдрост. Но какъв опит и мъдрост има човек, който остава сред четири стени и от досада опитва единствено с търсенето на най-хубавия ефирен канал?

 
5. Глупакът не се съмнява в настройките си
Това е върхът на нелепостта. Погледнете всяка област на науката, по какъв начин концепциите се трансформират с течение на времето. Нещо се счита за правилно, неоспоримо и тогава едно изобретение обръща цялата система от познания с главата надолу и предишните вярвания за един ден се трансформират в дълбоки заблуди. В допълнение, твърдото мислене, когато човек не знае по какъв начин да бъде еластичен и да вземе поради нови познания, е директен път към заболяването на Алцхаймер. Така споделят актуалните откриватели. Но кой знае, може би и те ще трансформират мнението си...

 
6. Глупавият човек разделя нещата на черно и бяло
Категоричното отношение, изключително умножено с дебелоглав, е различен симптом на нелепост. Ако пропуснете завой, имате топографски проблеми. Но невъзможността за различаване на полутонове, подтекст и обстановка това сигурно не е особено за умни хора. И най-после, само че доста значимо. Този текст е образец за това разделяне. Да разделяш хората на простаци и умни, е доста неуместно.

В края на краищата всеки човек има своя лична история и собствен личен опит, което води до това, че на избран стадий от живота човек приказва единствено за себе си, не комуникира със събеседника или е в клопката на страховете си. Всеки от нас от време на време може да се държи неуместно, тъй че най-хубавото, което можем да създадем, е да обърнем внимание на вътрешния си живот и да дадем оптимално благосклонност на света към нас.