Капани на смъртта дебнат по магистралите
Мъж и жена починаха при удар в ТИР, спрял в спешното платно
Капани на гибелта дебнат по автомагистралите през лятото. Шест станаха жертвите на автомагистрала „ Тракия ” в сектора край Пловдив за първите два дни на юли. Мъж на 38 година и жена на 35 година починаха на място при тежка злополука към 16,25 ч. Те са пътували във “Фолксваген ”. Автомобилът им се забил с висока скорост в аварирал тир, спрял в крайната дясна лента. След удара лекият автомобил се завъртял и блъснал преминаващ “Мерцедес ”. Загиналата при злополуката жена била наркоманка, търсено от Осмо софийско РПУ, заяви БНР. По непотвърдена информация мъртвият водач на фолксвагена бил без брошура, като не се изключва също да е карал надрусан.
Шофьорът на тира е бил отвън него, само че също е потърпевш. Той е откаран с контузии в болница. Леко потърпевш е и лидерът на “Мерцедес ”-а.
27 са жертвите по българските автомагистрали от началото на годината, научи “Труд ” от източници в “Пътна полиция-КАТ ”. Повтаря се картината от 2017 година, която приключи с черен връх от 2011 година насам с 62-ма починали по най-широките и високоскоростни пътища у нас (виж таблицата).
Сред най-тежките произшествия бе тази, която стана в неделя на разсъмване на 107-ия километър на “Тракия ” сред Пловдив и Пазарджик, при която бяха убити дете на 2 години и три дами. През май на 122-ия км на същата автомагистрала почина младо семейство с бременна жена от Бургас, пътуващо към София. Месец по-рано – на 13 април, пътнически рейс се обърна на 28-ия км на “Тракия ” при Вакарел и починаха шестима души.
Всяка година у нас се строят и пускат в употреба километри магистрални пътища, по тази причина и не може да се прави съпоставяне сред данните от 2011 и 2017 година Различен по активност през годините е и трафикът, изясняват специалистите по пътна сигурност. Невъзможно е също нашата статистика да бъде сравнявана с тази от други европейски страни, в това число и прилежащи, където имат друга по дължина и натоварване мрежа от аутобани.
За 2016 година КАТ и АПИ оповестиха за 126 пътни прави с най-голяма централизация на произшествия. Сред рисковите попаднаха и два сектора от автомагистрала “Тракия ” – при 66 км в посока София, където има заплаха от аквапланинг, и при километри от 165 до 208 в посока Бургас, където е деформирана пътната настилка. Третият рисков сектор бе от автомагистрала “Хемус ” на излизане от София до първите мостове, а четвъртият – на “Марица ” в региона на Капитан Андреево.
Споделена (без)отговорност
КАТ и АПИ длъжни да наблюдават рисковите сектори
Катаджиите настояват, че не те дават отговор за набелязването на черните точки по пътищата. Законът ги задължавал единствено да събират и обобщават данни от протоколите за всяка тежка злополука и да ги предават на институциите, виновни за сигурността на придвижването. Сред тях е и Агенция „ Пътна инфраструктура ”, която следвало да набележи ограничения за обезопасяването на рискови сектори с централизация на ПТП. От КАТ изясняват, че те единствено предават информацията, само че без да я проучват и било работа на АПИ да набелязва кои са сериозните точки по пътищата. От организацията пък настояват, че не могат да популяризират данни, събрани от друга работа.
Обърнат ТИР и верижна злополука задръстиха „ Хемус “
Обърнатият камион затрудни придвижването по автомагистрала “Хемус ” в посока Шумен. Снимка от фейсбук
Два случая затрудниха придвижването на автомагистрала “Хемус ”. За благополучие, и в двете произшествия няма тежко потърпевши и починали.
Около 2,00 ч в нощта против понеделник камион се обърна на автомагистралата и блокира придвижването в посока Шумен. Инцидентът станал на към 2 км след разклона за Ветрино. Водачът не е потърпевш, само че поради товарния автомобил трафикът бе спрян, до момента в който дойде кран да го вдигне.
Един човек потърпевш при верижна злополука, станала малко след 8,00 ч. сутринта на 34 км преди тунела “Витиня” в посока София. В случая на автомагистралата са взели участие три автомобила. Движението в региона също бе затруднено за към 3 часа.
Сред главните аргументи
Заспиване зад кормилото поради жегата
Искат проби за сънна апнея
Заспиването зад кормилото по време на придвижване е измежду главните аргументи за произшествия по автомагистралите, изясняват специалистите по пътна сигурност. В летните горещини и при еднообразните гледки и карането в една или две ленти без насрещно придвижване, водачите се уморяват по-бързо. Опасно е в случай че имат продължителни часове, в които не са спали, или са работили без отмора. При високите скорости на автомагистралите даже едно затваряне на очите от отмалялост може да се окаже смъртоносно.
Лекарите поучават едри мъже над 45-50-годишна възраст, които интензивно карат, а в това време хъркат, да се изследват за така наречен – сънна апнея. Това е заболяване, което покачва от 2 до 5 пъти риска от злополука поради заспиване по време на придвижване. Появи се даже концепция в новия Закон за придвижване по пътищата да бъдат записани наложителни проби за сънна апнея за професионалните водачи на ТИР-ове и рейсове.
Край Варна и Бургас
Опасни прави вземат жертви по пътя край морето
Нашенци натискат газта, чужденците не познават пътя
Автобус с израелски туристи се възпламени към 13 ч през вчерашния ден в придвижване край Поморие. Шофьорът съумял да реагира бързо и да смъкна пасажерите, по тази причина и потърпевши няма. Изгорял е единствено двигателният отсек на рейса. Снимка: Булфото
Няколко рискови сектора от пътищата край Варна и Бургас носят черната популярност на “отсечки на гибелта ” и всяка година вземат жертви. В злополуките през лятото жертви и потърпевши са както непознати туристи, които не познават добре пътя, по този начин и сънародници, които натискат газта и губят надзор поради секунда нехайство.
Във Варненска област най-рисков е пътят Добрич-Варна освен това през цялата година, а освен през лятото. Най-натоварен е пътят Варна-Бургас, който в бъдеще би трябвало да стане така наречен автомагистрала “Черно море ”. Рисковите сектори в и край Варна са в регионите на “Евксиноград ”, “Долна Трака ” и на завоя към “Баир Баши ”.
В Бургаско има пет сектора, белязани с голям брой произшествия. Отсечката с най-черна популярност е тази след Несебър, по пътя към Обзор. Много произшествия стават и в Руенско, въпреки че там трафикът не е огромен. Заради това обаче водачите натискат газта и надвишават разрешената скорост като не се преценяват с рисковите завои, присъщи за този път.
Ришкият проход е капан за товарни коли, разясняват пътните служители на реда. Наскоро там станаха 3 произшествия в три следващи дни, а зад кормилото са били чужденци, които не познават прохода.
Много рискова e и местността “Айдар дере ” край Малко Търново, предизвестяват от пътна полиция. Край село Атия, по пътя Бургас-Созопол от години стават произшествия. Най-често пешеходци пресичат натовареното шосе, а водачите не съумяват да спрат в точния момент. От началото на месеца се строи пасарелка и локалните се надяват черната серия да спре.
Капани на гибелта дебнат по автомагистралите през лятото. Шест станаха жертвите на автомагистрала „ Тракия ” в сектора край Пловдив за първите два дни на юли. Мъж на 38 година и жена на 35 година починаха на място при тежка злополука към 16,25 ч. Те са пътували във “Фолксваген ”. Автомобилът им се забил с висока скорост в аварирал тир, спрял в крайната дясна лента. След удара лекият автомобил се завъртял и блъснал преминаващ “Мерцедес ”. Загиналата при злополуката жена била наркоманка, търсено от Осмо софийско РПУ, заяви БНР. По непотвърдена информация мъртвият водач на фолксвагена бил без брошура, като не се изключва също да е карал надрусан.
Шофьорът на тира е бил отвън него, само че също е потърпевш. Той е откаран с контузии в болница. Леко потърпевш е и лидерът на “Мерцедес ”-а.
27 са жертвите по българските автомагистрали от началото на годината, научи “Труд ” от източници в “Пътна полиция-КАТ ”. Повтаря се картината от 2017 година, която приключи с черен връх от 2011 година насам с 62-ма починали по най-широките и високоскоростни пътища у нас (виж таблицата). Сред най-тежките произшествия бе тази, която стана в неделя на разсъмване на 107-ия километър на “Тракия ” сред Пловдив и Пазарджик, при която бяха убити дете на 2 години и три дами. През май на 122-ия км на същата автомагистрала почина младо семейство с бременна жена от Бургас, пътуващо към София. Месец по-рано – на 13 април, пътнически рейс се обърна на 28-ия км на “Тракия ” при Вакарел и починаха шестима души.
Всяка година у нас се строят и пускат в употреба километри магистрални пътища, по тази причина и не може да се прави съпоставяне сред данните от 2011 и 2017 година Различен по активност през годините е и трафикът, изясняват специалистите по пътна сигурност. Невъзможно е също нашата статистика да бъде сравнявана с тази от други европейски страни, в това число и прилежащи, където имат друга по дължина и натоварване мрежа от аутобани.
За 2016 година КАТ и АПИ оповестиха за 126 пътни прави с най-голяма централизация на произшествия. Сред рисковите попаднаха и два сектора от автомагистрала “Тракия ” – при 66 км в посока София, където има заплаха от аквапланинг, и при километри от 165 до 208 в посока Бургас, където е деформирана пътната настилка. Третият рисков сектор бе от автомагистрала “Хемус ” на излизане от София до първите мостове, а четвъртият – на “Марица ” в региона на Капитан Андреево.
Споделена (без)отговорност
КАТ и АПИ длъжни да наблюдават рисковите сектори
Катаджиите настояват, че не те дават отговор за набелязването на черните точки по пътищата. Законът ги задължавал единствено да събират и обобщават данни от протоколите за всяка тежка злополука и да ги предават на институциите, виновни за сигурността на придвижването. Сред тях е и Агенция „ Пътна инфраструктура ”, която следвало да набележи ограничения за обезопасяването на рискови сектори с централизация на ПТП. От КАТ изясняват, че те единствено предават информацията, само че без да я проучват и било работа на АПИ да набелязва кои са сериозните точки по пътищата. От организацията пък настояват, че не могат да популяризират данни, събрани от друга работа.
Обърнат ТИР и верижна злополука задръстиха „ Хемус “
Обърнатият камион затрудни придвижването по автомагистрала “Хемус ” в посока Шумен. Снимка от фейсбук Два случая затрудниха придвижването на автомагистрала “Хемус ”. За благополучие, и в двете произшествия няма тежко потърпевши и починали.
Около 2,00 ч в нощта против понеделник камион се обърна на автомагистралата и блокира придвижването в посока Шумен. Инцидентът станал на към 2 км след разклона за Ветрино. Водачът не е потърпевш, само че поради товарния автомобил трафикът бе спрян, до момента в който дойде кран да го вдигне.
Един човек потърпевш при верижна злополука, станала малко след 8,00 ч. сутринта на 34 км преди тунела “Витиня” в посока София. В случая на автомагистралата са взели участие три автомобила. Движението в региона също бе затруднено за към 3 часа.
Сред главните аргументи
Заспиване зад кормилото поради жегата
Искат проби за сънна апнея
Заспиването зад кормилото по време на придвижване е измежду главните аргументи за произшествия по автомагистралите, изясняват специалистите по пътна сигурност. В летните горещини и при еднообразните гледки и карането в една или две ленти без насрещно придвижване, водачите се уморяват по-бързо. Опасно е в случай че имат продължителни часове, в които не са спали, или са работили без отмора. При високите скорости на автомагистралите даже едно затваряне на очите от отмалялост може да се окаже смъртоносно.
Лекарите поучават едри мъже над 45-50-годишна възраст, които интензивно карат, а в това време хъркат, да се изследват за така наречен – сънна апнея. Това е заболяване, което покачва от 2 до 5 пъти риска от злополука поради заспиване по време на придвижване. Появи се даже концепция в новия Закон за придвижване по пътищата да бъдат записани наложителни проби за сънна апнея за професионалните водачи на ТИР-ове и рейсове.
Край Варна и Бургас
Опасни прави вземат жертви по пътя край морето
Нашенци натискат газта, чужденците не познават пътя
Автобус с израелски туристи се възпламени към 13 ч през вчерашния ден в придвижване край Поморие. Шофьорът съумял да реагира бързо и да смъкна пасажерите, по тази причина и потърпевши няма. Изгорял е единствено двигателният отсек на рейса. Снимка: Булфото Няколко рискови сектора от пътищата край Варна и Бургас носят черната популярност на “отсечки на гибелта ” и всяка година вземат жертви. В злополуките през лятото жертви и потърпевши са както непознати туристи, които не познават добре пътя, по този начин и сънародници, които натискат газта и губят надзор поради секунда нехайство.
Във Варненска област най-рисков е пътят Добрич-Варна освен това през цялата година, а освен през лятото. Най-натоварен е пътят Варна-Бургас, който в бъдеще би трябвало да стане така наречен автомагистрала “Черно море ”. Рисковите сектори в и край Варна са в регионите на “Евксиноград ”, “Долна Трака ” и на завоя към “Баир Баши ”.
В Бургаско има пет сектора, белязани с голям брой произшествия. Отсечката с най-черна популярност е тази след Несебър, по пътя към Обзор. Много произшествия стават и в Руенско, въпреки че там трафикът не е огромен. Заради това обаче водачите натискат газта и надвишават разрешената скорост като не се преценяват с рисковите завои, присъщи за този път.
Ришкият проход е капан за товарни коли, разясняват пътните служители на реда. Наскоро там станаха 3 произшествия в три следващи дни, а зад кормилото са били чужденци, които не познават прохода.
Много рискова e и местността “Айдар дере ” край Малко Търново, предизвестяват от пътна полиция. Край село Атия, по пътя Бургас-Созопол от години стават произшествия. Най-често пешеходци пресичат натовареното шосе, а водачите не съумяват да спрат в точния момент. От началото на месеца се строи пасарелка и локалните се надяват черната серия да спре.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ