Запушват им устата! Магистратите искат затвор за медиите, които пишат срещу тях и семействата им
Магистратите желаят да са изцяло недосегаеми. Те упорстват наказателно да се преследват медиите, които пишат против тях и фамилиите им. Предложение за такава смяна в Наказателния кодекс е залегнало в Стандартите за независимостта на правосъдната власт, направени от членовете на Съдийската гилдия Боян Магдалинчев и Цветинка Пашкунова, които са в част от екипа за реакция при рецесии. Документът ще бъде прегледан на съвещанието във вторник.
Магистратите желаят да са недосегаеми. Те упорстват наказателно да се преследват медиите, които пишат против тях и фамилиите им. Предложение за такава смяна в Наказателния кодекс е залегнало в Стандартите за независимостта на правосъдната власт, направени от членовете на Съдийската гилдия Боян Магдалинчев и Цветинка Пашкунова, които са в част от екипа за реакция при рецесии. Документът ще бъде прегледан на съвещанието във вторник.
Предлага се за закононарушение към правораздаването да се смята намесата в работата на правосъдната власт, офанзивите, заканите, непозволеното въздействие или заплашването на арбитър или прокурор по отношение на осъществяването на служебни отговорности. Така всяка дума, казана против работата на правосъдната власт, може да мине под тази дефиниция, а човекът-осъден.
За тези оферти настойчиво се мълчи. Целта е те да се пробутат неусетно от депутатите сред първо и второ четене на плана за Наказателен кодекс и по този начин да се запушат устата на медиите.
Документът е от 42 страници, като в него се показват типовете напън – външен и вътрешен, какви са рисковете, с които се визира независимостта, кой реагира при възникването им, отправени са и рекомендации за законодателни промени във връзка със отбраната на независимостта на магистратите. Освен промени в Наказателен кодекс, се предлага и смяна на нормативната база по този начин, че ограниченията за отбрана на магистратите да обгръщат и техните фамилии, когато е застрашена персоналната им сигурност, отбелязва lex.bg.
Друга концепция е с промени в Закона за правосъдната власт да се уреди опция съдиите и прокурорите, съгласно които независимостта или професионалната им известност наранена, да сезират съответната гилдия на Висш съдебен съвет, която въз основата на всеки съответен случай да може да изиска инспекция на обстоятелства посредством известяван на Инспектората към ВСС; да разгласява резултатите от следствието и да изиска от способените органи да стартират правосъдно производство; или да подхващат други нужни ограничения според закона.
Екипът предлага и да се основат нормативни гаранции за обективно медийно отразяване на активността на съда при ценене на презумпцията за непорочност и правилата за взимане на решение по вътрешно разбиране и неотменимост на влезлите в действие правосъдни актове.
Членовете на колегията са обрисували и 19 риска за независимостта на съдията. Сред тях са политиката на самия съвет по назначение, освобождение, атестиране, кариерно развиване, дисциплинарна отговорност и поощряване; накърняване на функционалния имунитет и статут на съдиите; натовареност; неоправдани дисциплинарни производства, заведени против съдии, които целят възпирането им от без значение взимане на решение по вътрешно убеждение; напън от законодателната и изпълнителната власт или други държавни органи, обществени персони или политици; медиен и публичен натиск; неприемливо въздействие от страна на административни ръководители и съдии от горестоящи инстанции; вътрешен напън от членове на Висш съдебен съвет върху съдиите или сред съдиите от разнообразни инстанции; липса на механизъм за сезиране на Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет в случаи на заплаха/засягане на независимостта на съдията; липса на съответна реакция от административния началник, Общото заседание, Съдийската гилдия или Пленума на ВСС; нецелесъобразна непосредственост сред съдии и представители на законодателната и изпълнителна власт, в това число и случаи на по този начин нареченото „ телефонно правораздаване “; голословни тъжби персонално против съдии, съответни правосъдни решения и правосъдната власт и други.
Маркирани са и 12 риска, които засягат обективната самостоятелност на правосъдната власт като цяло. Първият е дефиниран по този начин: „ независимостта на правосъдната власт в страната е подценявана или пренебрегната от законодателната и изпълнителната власт “. Сред останалите опасности са опити за въздействие върху членове на Висш съдебен съвет, съда и правосъдния развой от представители на други управляващи и държавни органи; влияние върху организационната самостоятелност на правосъдната власт и съдилищата, както и във връзка с самоуправлението на съдилищата посредством общите събрания на съдиите; занижаване на условията към ръководителите на висшите съдилища и членовете на Висш съдебен съвет като пазители на главните правила и полезности като самостоятелност, безпристрастност, дейно администриране на съда; отрицателни акции против системата; манипулативни изказвания; несъответстваща информационна политика за ограничение на всяка опция, при която обществени реакции и офанзиви могат да се предизвикат от ръководителите на висшите съдилища или членове на Висш съдебен съвет.
Една не дребна част от стандартите е фокусирана върху медиите и рекомендации за взаимоотношение с тях. Идеята на членовете на работната група е да се вкарат ограничения за попречване на непозволеното потребление на медиите за дискредитиране на правосъдната система или репутацията на обособени съдии, като се имат поради решенията на Европейския съд по правата на индивида и националната правосъдна процедура.
Предлага се още вниманието на медиите и жителите да се концентрира освен към наказателните каузи, само че и към цивилен, трудови, административни каузи, свързани със отбраната на съществени права и ползи на жителите, юридическите лица и страната, отбраната на персоналните данни.
Кой, по кое време и по какъв начин да реагира в случаите на накърняване независимостта на арбитър и правосъдната власт? Стандартите дават отговори и на тези въпроси.
При оказан напън, провокация или демонстрация на преднамерено отношение магистратът не би трябвало да реагира в своя отбрана, тъй като той се показва със своите решения. Административното управление на съответния съд, съответният представител или пресаташе, са тези, които би трябвало да защитят съдията, а в избрани случаи и Висш съдебен съвет.
Кадровият орган би трябвало да реагира при изключителни спешни обстановки – системност; ескалиране на напрежение; отрицателна акция, при която са нарушени и/или наранени фундаментални правила, пълномощия и функции; политическо вмешателство или напън от страна на друга държавна власт или медии.
Магистратите желаят да са недосегаеми. Те упорстват наказателно да се преследват медиите, които пишат против тях и фамилиите им. Предложение за такава смяна в Наказателния кодекс е залегнало в Стандартите за независимостта на правосъдната власт, направени от членовете на Съдийската гилдия Боян Магдалинчев и Цветинка Пашкунова, които са в част от екипа за реакция при рецесии. Документът ще бъде прегледан на съвещанието във вторник.
Предлага се за закононарушение към правораздаването да се смята намесата в работата на правосъдната власт, офанзивите, заканите, непозволеното въздействие или заплашването на арбитър или прокурор по отношение на осъществяването на служебни отговорности. Така всяка дума, казана против работата на правосъдната власт, може да мине под тази дефиниция, а човекът-осъден.
За тези оферти настойчиво се мълчи. Целта е те да се пробутат неусетно от депутатите сред първо и второ четене на плана за Наказателен кодекс и по този начин да се запушат устата на медиите.
Документът е от 42 страници, като в него се показват типовете напън – външен и вътрешен, какви са рисковете, с които се визира независимостта, кой реагира при възникването им, отправени са и рекомендации за законодателни промени във връзка със отбраната на независимостта на магистратите. Освен промени в Наказателен кодекс, се предлага и смяна на нормативната база по този начин, че ограниченията за отбрана на магистратите да обгръщат и техните фамилии, когато е застрашена персоналната им сигурност, отбелязва lex.bg.
Друга концепция е с промени в Закона за правосъдната власт да се уреди опция съдиите и прокурорите, съгласно които независимостта или професионалната им известност наранена, да сезират съответната гилдия на Висш съдебен съвет, която въз основата на всеки съответен случай да може да изиска инспекция на обстоятелства посредством известяван на Инспектората към ВСС; да разгласява резултатите от следствието и да изиска от способените органи да стартират правосъдно производство; или да подхващат други нужни ограничения според закона.
Екипът предлага и да се основат нормативни гаранции за обективно медийно отразяване на активността на съда при ценене на презумпцията за непорочност и правилата за взимане на решение по вътрешно разбиране и неотменимост на влезлите в действие правосъдни актове.
Членовете на колегията са обрисували и 19 риска за независимостта на съдията. Сред тях са политиката на самия съвет по назначение, освобождение, атестиране, кариерно развиване, дисциплинарна отговорност и поощряване; накърняване на функционалния имунитет и статут на съдиите; натовареност; неоправдани дисциплинарни производства, заведени против съдии, които целят възпирането им от без значение взимане на решение по вътрешно убеждение; напън от законодателната и изпълнителната власт или други държавни органи, обществени персони или политици; медиен и публичен натиск; неприемливо въздействие от страна на административни ръководители и съдии от горестоящи инстанции; вътрешен напън от членове на Висш съдебен съвет върху съдиите или сред съдиите от разнообразни инстанции; липса на механизъм за сезиране на Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет в случаи на заплаха/засягане на независимостта на съдията; липса на съответна реакция от административния началник, Общото заседание, Съдийската гилдия или Пленума на ВСС; нецелесъобразна непосредственост сред съдии и представители на законодателната и изпълнителна власт, в това число и случаи на по този начин нареченото „ телефонно правораздаване “; голословни тъжби персонално против съдии, съответни правосъдни решения и правосъдната власт и други.
Маркирани са и 12 риска, които засягат обективната самостоятелност на правосъдната власт като цяло. Първият е дефиниран по този начин: „ независимостта на правосъдната власт в страната е подценявана или пренебрегната от законодателната и изпълнителната власт “. Сред останалите опасности са опити за въздействие върху членове на Висш съдебен съвет, съда и правосъдния развой от представители на други управляващи и държавни органи; влияние върху организационната самостоятелност на правосъдната власт и съдилищата, както и във връзка с самоуправлението на съдилищата посредством общите събрания на съдиите; занижаване на условията към ръководителите на висшите съдилища и членовете на Висш съдебен съвет като пазители на главните правила и полезности като самостоятелност, безпристрастност, дейно администриране на съда; отрицателни акции против системата; манипулативни изказвания; несъответстваща информационна политика за ограничение на всяка опция, при която обществени реакции и офанзиви могат да се предизвикат от ръководителите на висшите съдилища или членове на Висш съдебен съвет.
Една не дребна част от стандартите е фокусирана върху медиите и рекомендации за взаимоотношение с тях. Идеята на членовете на работната група е да се вкарат ограничения за попречване на непозволеното потребление на медиите за дискредитиране на правосъдната система или репутацията на обособени съдии, като се имат поради решенията на Европейския съд по правата на индивида и националната правосъдна процедура.
Предлага се още вниманието на медиите и жителите да се концентрира освен към наказателните каузи, само че и към цивилен, трудови, административни каузи, свързани със отбраната на съществени права и ползи на жителите, юридическите лица и страната, отбраната на персоналните данни.
Кой, по кое време и по какъв начин да реагира в случаите на накърняване независимостта на арбитър и правосъдната власт? Стандартите дават отговори и на тези въпроси.
При оказан напън, провокация или демонстрация на преднамерено отношение магистратът не би трябвало да реагира в своя отбрана, тъй като той се показва със своите решения. Административното управление на съответния съд, съответният представител или пресаташе, са тези, които би трябвало да защитят съдията, а в избрани случаи и Висш съдебен съвет.
Кадровият орган би трябвало да реагира при изключителни спешни обстановки – системност; ескалиране на напрежение; отрицателна акция, при която са нарушени и/или наранени фундаментални правила, пълномощия и функции; политическо вмешателство или напън от страна на друга държавна власт или медии.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ