Мъдрите житейски теореми на философа на Новото време и един

Мъдрите житейски теореми на философа на Новото време и един от създателите на европейския рационализъм Бенедикт де Спиноза

(1632 ~ 1677)

Теорема 61. Желание, което произлиза от разсъдъка, не може да стигне до прекаленост. 

Доказателство. Желанието, прегледано абсолютно, е самата същина на индивида, доколкото се схваща като избрана по някакъв метод да извърши известно деяние. И по тази причина предпочитание, което произлиза от разсъдъка, т.е. което се заражда в нас, доколкото действуваме, е самата същина или природата на индивида, доколкото се схваща като избрана да извърши това, което се схваща съответно посредством самата същина на индивида. И така, в случай че сходно предпочитание би могло да стигне до прекаленост, то и човешката природа, прегледана сама за себе си, би могла да надвиши себе си, или би могла повече, в сравнение с може, което е очевидно несъгласие. И по тази причина сходно предпочитание не може да стигне до крайност; което и следваше да се потвърди. 

Теорема 63. Който се управлява от боязън и прави положително, с цел да избегне злото, той не се управлява от разсъдъка. 

Доказателство. Всички афекти, които се отнасят до душата, доколкото тя действува, т.е. които се отнасят до разсъдъка, не са нищо друго с изключение на афекти на насладата и желанието; и по тази причина, който се управлява от страха и прави положително от боязън пред злото, той не се управлява от разума; което и следваше да се потвърди. 

Забележка. Суеверните, които повече умеят да упрекват породите, в сравнение с да научат добродетелите и които се стараят не да управляват людете посредством разсъдъка, само че по този начин да ги владеят посредством страха, че по-скоро да избягнат злото, в сравнение с да обичат добродетелите, се стремят единствено да създадат и другите по този начин жалки, каквито са те самите; и по тази причина не е за удивление, в случай че те в множеството случаи са тягостни и омразни на людете. 

Извод. Чрез желанието, което произлиза от разсъдъка, ние директно следваме положителното и индиректно заобикаляме злото. 

Доказателство. Желанието, което произлиза от разсъдъка, може да произлезе от афект на насладата, която не е пристрастеност, т.е. от наслада, която не може да стигне до прекаленост, не обаче от тъга. И по този начин това предпочитание произлиза от познанието на положителното, а не на злото. И по тази причина по напътствията на разсъдъка ние напряко се стремим към положителното и единствено дотолкоз заобикаляме злото; което и следваше да се потвърди. 

Забележка. Този извод може да се изясни с образеца за болния и здравия. Болният от боязън пред гибелта гълтам нещо, което му е противно; а на здравия храната доставя наслаждение и той по този начин се любува по-добре от живота, в сравнение с в случай че се опасяваше от гибелта и желаеше напряко да я избегне. Така се управлява само от разсъдъка съдията, който не от ненавист или заради яд и прочие, а единствено от обич към общото богатство осъжда един отговорен на гибел.

От: „ Етика “, Бенедикт де Спиноза, изд. Наука и изкуство, 1981  
* Портрет на Спиноза от 1665 година, en.wikipedia.org