М. К. Бхадракумар, indianpunchline.com Проблемът с войната в Украйна е,

М. К. Бхадракумар, indianpunchline.com

Проблемът с войната в Украйна е, че тя е единствено дим и мъгла. Руските цели за „ демилитаризация “ и „ денацификация “ на Украйна имаха халюцинационен тип. Западният разказ, че войната е сред Русия и Украйна, а централният проблем е Вестфалския принцип на националния суверенитет, се изчерпва, оставяйки все по-голяма празнина.

Днес има осъзнаване, че войната е сред Русия и НАТО, и че Украйна е престанала да бъде суверенна страна от 2014 година, когато Централно разузнавателно управление на САЩ и западните организации посестрими – Германия, Англия, Франция, Швеция и така нататък – инсталираха марионетен режим в Киев.

Мъглата на войната се подвига и бойните линии стават забележими. На авторитетно равнище стартира откровена полемика по отношение на края на играта.

Със сигурност видеоконференцията на Владимир Путин с непрекъснатите членове на Съвета за сигурност в Москва предишния петък и срещата му с президента на Беларус Александър Лукашенко в Санкт Петербург в неделя бяха решителен миг. Стенограмите от тези срещи стоят една до друга, тъй като би трябвало да се четат дружно.

Няма спор, че двете събития са имали деликатно подбрана от управляващите в Кремъл хореография и са целели да предадат голям брой послания. Русия излъчва самочувствието, че е постигнала предимство на бойния фронт – разрушила е украинските военни и „ контраофанзивата “ на Киев гледа в огледалото за назад виждане. Но Москва чака, че администрацията на Байдън може да е замислила още по-голям боен проект.

На срещата на Съвета по сигурността Путин „ разсекрети “ отчети на разузнаването, достигнали до Москва през разнообразни източници, които свидетелстват за ходове за въвеждане на полски експедиционни сили в Западна Украйна. Путин сподели, че това е „ добре проведена, екипирана, постоянна военна част, която ще се употребява за интервенции “ в Западна Украйна „ за следваща окупация на тези територии “.

В реалност, полският реваншизъм има дълга история. Путин, който е старателен възпитаник на историята, приказва просторно за това. Той звучеше твърдо, че в случай че киевските управляващи се съгласят с този полско-американски проект, „ както нормално вършат предателите, това е техният бизнес. Ние няма да се намесваме. “

Само че, добави Путин, „ Беларус е част от Съюзната страна и започването на експанзия против Беларус би означавало започване на експанзия против Руската Федерация. Ние ще отговорим на това с всички налични запаси. “ Путин предизвести, че това, което се приготвя, „ е извънредно рискова игра и създателите на сходни проекти би трябвало да се замислят за следствията. “

В неделя на срещата с Путин в Санкт Петербург Лукашенко подхвана нишката на полемиката. Той осведоми Путин за новите сили, които Полша разполага покрай беларуската граница – единствено на 40 км. от Брест – и за други мерки, които са в ход, като откриването на ремонтна работилница за танкове ‚Леопард “ в Полша, активирането на летище Жешов на границата с Украйна (на към 100 км. от Лвов), което да бъде употребявано от американците за прекачване на оръжие, наемници и впрочем.

Лукашенко сподели: „ Това е недопустимо за нас. Отчуждаването на Западна Украйна, разчленяването на Украйна и прехвърлянето на земята ѝ на Полша са неприемливи. Ако хората в Западна Украйна ни помолят, ние ще им окажем поддръжка. Моля Ви [Путин] да обсъдите и да помислите върху този проблем. Естествено, аз бих желал да ни подкрепите в това отношение. Ако потребността от такава поддръжка се усили, в случай че Западна Украйна ни помоли за помощ, то ние ще осигурим помощ и поддръжка за хората в Западна Украйна. Ако това се случи, ние ще ги подкрепим по всевъзможен вероятен метод. “

Лукашенко продължи: „ Моля Ви да обсъдите този въпрос и да го обмислите. Очевидно, аз бих желал да ни подкрепите в това отношение. С тази поддръжка, и в случай че Западна Украйна помоли за тази помощ, ние сигурно ще осигурим помощ и поддръжка на западното население на Украйна. “

Както можеше да се чака, Путин не отговори – най-малко не обществено. Лукашенко характеризира полската намеса като равнозначна на разчленяване на Украйна и нейното попиване „ на парче “ в НАТО. Лукашенко беше открит: „ Това е подкрепено от американците. “ Интересното е, че той също по този начин изиска разполагането на бойци на „ Вагнер “, с цел да се опълчи на опасността за Беларус.

Същественото тук е, че Путин и Лукашенко въобще организираха сходна полемика обществено. Ясно е, че и двамата говореха въз основа на разследващи данни. Те плануват, че следва преломна точка.

Едно е съветският народ да е изцяло наясно, че страната им де факто се бие против НАТО в Украйна. Но изцяло друго нещо е, че войната може трагично да ескалира във война с Полша – натовска войска, която Съединени американски щати смятат за най-важния си сътрудник в континентална Европа.

Спирайки се в детайли на полския реваншизъм, който има спорни прояви в актуалната европейска история, Путин евентуално е пресметнал, че в Европа, в това число в Полша, може да има опозиция против машинациите, които могат да въвлекат НАТО в континентална война с Русия.

По същия метод, Полша също би трябвало да се колебае. Според „ Политико “ полската войска наброява 150 000 души, от които 30 000 принадлежат към новите сили за териториална защита, които са „ бойци през уикенда, минали през 16-дневно образование, последвано от опреснителни курсове “.

Отново, полската войска може и да не се трансформира в политическо въздействие в Европа, защото центристките сили, които преобладават в Европейски Съюз, нямат доверие на Варшава, която се управлява от националистическата партия „ Закон и правдивост “, чието неуважение на демократичните правила и върховенството на закона накърни репутацията на Полша в целия блок.

Но на първо място Полша има аргументи да се безпокои за надеждността на Вашингтон. От тук насетне полското управление ще се тормози, парадоксално, че Доналд Тръмп може да не се върне като президент през 2024 година. Въпреки съдействието с Пентагона по отношение на войната в Украйна, настоящето управление на Полша, сходно на унгарския министър председател Виктор Орбан, продължава да се отнася с съмнение към президента Джо Байдън.

Следователно, като цяло е разумно дрънкането на оръжие от страна на Лукашенко и урокът по европейска история на Путин да се одобряват на първо място като предизвестие към Запада, за модулиране на края на играта в Украйна, което да е оптимално за съветския интерес. Разделянето на Украйна или неконтролируемото разширение на войната отвън нейните граници няма да бъдат в полза на Русия.

Ръководството на Кремъл обаче ще има поради, че нелепостите на Вашингтон, подбудени от обезверената му потребност да резервира достолепие от унизително проваляне в прокси войната, може да не оставят на съветските сили различен избор, с изключение на да преминат Днепър и да напреднат чак до границата с Полша, с цел да предотвратят окупацията на Западна Украйна от по този начин наречения „ Люблински триъгълник “ – основаният през юли 2020 година и насърчаван от Вашингтон районен съюз с гневна антируска ориентировка, включващ Полша, Литва и Украйна.

Наситените срещи на Путин в Москва и Санкт Петербург хвърлят светлина върху съветската позиция във връзка с три основни детайла за крайния излаз в Украйна.

Първо, Русия няма желание да превзема териториално Западна Украйна, само че ще упорства да има думата за метода, по който ще наподобяват новите граници на страната и за бъдещия режим, което значи, че няма да бъде позволена антируска страна.

Второ, проектът на администрацията на Байдън да измъкне успеха във войната от челюстите на провалянето е неизпълним, защото Русия няма да се поколебае да се опълчи на всеки нескончаем опит на Съединени американски щати и НАТО да употребяват украинската територия като плацдарм за водене на нова война, което значи, че приемането на Украйна в НАТО „ на парче “ ще остане фикция.

Трето, и най-важно, че закалената в борби съветска войска, подкрепена от мощна отбранителна промишленост и постоянна стопанска система, няма да се поколебае да се опълчи на страните членки на НАТО, граничещи с Украйна, в случай че те нарушат главните ползи на Русия, което значи, че главните ползи на Русия няма да бъдат пленник на член 5 от Устава на НАТО.*

*Чл. 5: „ Страните се съгласяват, че въоръжено нахлуване против една или повече от тях в Европа или Северна Америка ще се преглежда като нахлуване против всички тях и всяка страна се съгласява, че при такова нахлуване, в силата на правото за самостоятелна или групова самоотбрана, прието от член 51 на Устава на Организация на обединените нации, ще окаже помощ на нападнатата страна или нападнатите страни, предприемайки незабавни дейности, каквито счита за нужни, самостоятелно или взаимно с други страни, в това число потреблението на въоръжени сили, за възобновяване и поддържане на северноатлантическата област. “

Инфо: indianpunchline.com

Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова

Заглавието е на ни