Рибари и хотелиери искат оттеглянето на законопроекта за ВЕИ в Черно море
Люти диспути по необятно обсъждана тематика от политици през последните дни се водиха в Народното събрание.
За отдръпване на законопроекта за силата от възобновими източници (ВЕИ) в морските пространства приканиха риболовци, природозащитници, хотелиери и ресторантьори на кръгла маса в Народното събрание.
Дискусията беше проведена от Ивайло Мирчев от „ Да България “, един от вносителите на Законопроекта за силата от възобновими източници в морските пространства, който обаче не участва на срещата, осведоми Българска телеграфна агенция.
Председателят на енергийната комисия Делян Добрев (ГЕРБ-СДС), който е съвносител на текстовете, увери, че до момента в който не видят всички мнения, няма да приключат с гледането на законопроекта на второ четене в комисията.
От „ Българска социалистическа партия за България “ и „ Възраждане “ също приканиха за отдръпване на законопроекта. В полемиката бяха изразени опасения за лобизъм, терзания за резултата върху туризма и за спад в цените на парцелите.
Законопроектът за силата от възобновими източници в морските пространства бе приет на първо четене от Народното събрание на 25 януари т.г., само че още тогава провокира доста разногласия в пленарната зала. С текстовете се урежда правно-административният път и правила за планирането, построяването, употребата и премахването в края на потребния им живот на електроенергийни централи в морските пространства на страната.
Ирина Матеева, отговорник по европейските политики на Българско сдружение за отбрана на птиците, уточни, че има европейска инструкция, която изисква авансово обмисляне и основаване на карта на ВЕИ накъде би трябвало да се насочи инвеститорският интерес. Тя настоя за отдръпване на законопроекта, а Народното събрание да се концентрира върху транспониране на директивата. Матеева означи, че ветрогенераторите директно убиват птиците, само че също по този начин губят местообитание. Те не вървят там, където се перките, посочи тя.
Емил Милев от „ Черноморски изгрев “ изиска да бъде отдръпнат законопроектът в този му тип. Той уточни, че като риболовец, не го интересува дали ветрогенераторите ще се виждат, а какъв брой ще бъде нарушено екологичното равновесие в морето. Милев разяснява, че с построяването на вятърни паркове ще бъдат лимитирани рибните полета. Три-четири офшорни парка ще ни вземат над 20 % от територията на морето, означи той. По думите му, където се построи подобен парк, където минава кабел, там лов на риба няма.
Атанас Карагеоргиев от Съюза на хотелиерите в „ Златни пясъци “ и „ Свети Константин и Елена “ разяснява, че вносителите обричат целия отрасъл на крах. Вятърни паркове има в Северно море, само че там няма развъртян туризъм, означи той. По думите му с 10 % понижават цените на парцелите, единствено като се заприказва за перки, а с 50-70 %, когато стартират да се строят. Става въпрос за лобистки ползи, счита Карагеоргиев.
Красимира Катинчарова от екосдружение „ Човек - природа - живот “ отбеляза, че третото заплащане по Плана за възобновяване и резистентност зависи от няколко законопроекта и законопроектът за ветрогенераторите в морските пространства е един от тях.
Борислав Гуцанов („ Българска социалистическа партия за България “) коментира, че към 250 хиляди души са заети в туризма и най-вероятно този дял от стопанската система ще бъде подложен на риск. Вятърните паркове ще бъдат ситуирани покрай брега, в 6-милната зона, това е по-малко от 12 км. Ако ги разположиш по-навътре в морето, ще коства на вложителите доста пари, уточни той. Оттеглете го този рисков и неприличен закон, прикани Гуцанов.
Коста Стоянов („ Възраждане “) коментира, че на процедура перките в морето ще унищожат бранш „ Рибарство “. Това е специфичен закон, който трябваше да бъде импортиран от Министерския съвет, а не през народни представители, откакто се вземат всички мнения, уточни той. Къде са кметовете, локалните общности, за какво ги няма, попита Стоянов. Този законопроект в действителност е лобистки и съгласно нас той би трябвало да бъде отдръпнат, съобщи той.
Александър Симидчиев („ Продължаваме промяната-Демократична България “), който модерираше полемиката, разяснява, че резултатът върху туризма ще е или най-малък, или никакъв, тъй като перките няма да се виждат от брега. Думите му провокираха бурни реакции в залата.
Не очаквайте никой от туристическия отрасъл да ви поддържа, а нови избори рано или късно ще има, каза Ричард Алибегов, ръководител на Българската асоциация на заведенията. Този закон би трябвало да бъде изтеглен, да седнат всички хора, които са тук, да го напишат дружно, добави той.
Мартин Владимиров от Центъра за проучване на демокрацията посочи, че тяхно проучване от 2021 година демонстрира, че България има голям капацитет за развиване на вятърна сила в Черно море, само че до 2040 година не могат да бъдат издигнати централи от повече от 3 до 4 гигавата мощности.
Той уточни четири вероятни зони за разполагане на вятърни паркове – близко до Шабла, до Варна, до Обзор и надълбоко до българо-турската граница. България е единствената страна в Европейския съюз, която не е подхванала дейности за развиване на офшорна вятърна сила, означи Владимиров. Той сподели, че евентуалните зони се правят оценка на 22 милиарда евро и ще се основат към 27 хиляди работни места във Варна. Вятърните турбини са ситуирани на минимум 12 благи от брега и не би трябвало да се виждат от плажа, съобщи представителят на Центъра за проучване на демокрацията.
Според Калоян Стайков, основен икономист към Института за енергиен мениджмънт, плануванаъа дълготрайност на концесионния контракт до 30 година е доста огромна, а на всички места е сред 10-12 години. Народното събрание би трябвало да изиска разбор на приходите и разноските на Фонд " Сигурност на енергийната система " и уговорките за идващите години, предложи той. Стайков добави, че би трябвало да отпадне текстът, съгласно който регулаторът изготвя планирана цена на електрическата енергия от ветрогенератори на база на европейската енергийна борса.
От Министерство на туризма също са показали мнение по законопроекта, стана ясно по време на полемиката. Според ведомството би трябвало да се промени дефиницията за морско пространство, активността по създаване на вятърни електроцентрали да е единствено в предпочитаните области, а точката на присъединение към електропреносната мрежа би трябвало да е на суша. Освен това би трябвало да е обезпечена отговорността на концесионерите за вреди, които вероятно биха предизвикали при построяването на ветропарковете.
За отдръпване на законопроекта за силата от възобновими източници (ВЕИ) в морските пространства приканиха риболовци, природозащитници, хотелиери и ресторантьори на кръгла маса в Народното събрание.
Дискусията беше проведена от Ивайло Мирчев от „ Да България “, един от вносителите на Законопроекта за силата от възобновими източници в морските пространства, който обаче не участва на срещата, осведоми Българска телеграфна агенция.
Председателят на енергийната комисия Делян Добрев (ГЕРБ-СДС), който е съвносител на текстовете, увери, че до момента в който не видят всички мнения, няма да приключат с гледането на законопроекта на второ четене в комисията.
От „ Българска социалистическа партия за България “ и „ Възраждане “ също приканиха за отдръпване на законопроекта. В полемиката бяха изразени опасения за лобизъм, терзания за резултата върху туризма и за спад в цените на парцелите.
Законопроектът за силата от възобновими източници в морските пространства бе приет на първо четене от Народното събрание на 25 януари т.г., само че още тогава провокира доста разногласия в пленарната зала. С текстовете се урежда правно-административният път и правила за планирането, построяването, употребата и премахването в края на потребния им живот на електроенергийни централи в морските пространства на страната.
Ирина Матеева, отговорник по европейските политики на Българско сдружение за отбрана на птиците, уточни, че има европейска инструкция, която изисква авансово обмисляне и основаване на карта на ВЕИ накъде би трябвало да се насочи инвеститорският интерес. Тя настоя за отдръпване на законопроекта, а Народното събрание да се концентрира върху транспониране на директивата. Матеева означи, че ветрогенераторите директно убиват птиците, само че също по този начин губят местообитание. Те не вървят там, където се перките, посочи тя.
Емил Милев от „ Черноморски изгрев “ изиска да бъде отдръпнат законопроектът в този му тип. Той уточни, че като риболовец, не го интересува дали ветрогенераторите ще се виждат, а какъв брой ще бъде нарушено екологичното равновесие в морето. Милев разяснява, че с построяването на вятърни паркове ще бъдат лимитирани рибните полета. Три-четири офшорни парка ще ни вземат над 20 % от територията на морето, означи той. По думите му, където се построи подобен парк, където минава кабел, там лов на риба няма.
Атанас Карагеоргиев от Съюза на хотелиерите в „ Златни пясъци “ и „ Свети Константин и Елена “ разяснява, че вносителите обричат целия отрасъл на крах. Вятърни паркове има в Северно море, само че там няма развъртян туризъм, означи той. По думите му с 10 % понижават цените на парцелите, единствено като се заприказва за перки, а с 50-70 %, когато стартират да се строят. Става въпрос за лобистки ползи, счита Карагеоргиев.
Красимира Катинчарова от екосдружение „ Човек - природа - живот “ отбеляза, че третото заплащане по Плана за възобновяване и резистентност зависи от няколко законопроекта и законопроектът за ветрогенераторите в морските пространства е един от тях.
Борислав Гуцанов („ Българска социалистическа партия за България “) коментира, че към 250 хиляди души са заети в туризма и най-вероятно този дял от стопанската система ще бъде подложен на риск. Вятърните паркове ще бъдат ситуирани покрай брега, в 6-милната зона, това е по-малко от 12 км. Ако ги разположиш по-навътре в морето, ще коства на вложителите доста пари, уточни той. Оттеглете го този рисков и неприличен закон, прикани Гуцанов.
Коста Стоянов („ Възраждане “) коментира, че на процедура перките в морето ще унищожат бранш „ Рибарство “. Това е специфичен закон, който трябваше да бъде импортиран от Министерския съвет, а не през народни представители, откакто се вземат всички мнения, уточни той. Къде са кметовете, локалните общности, за какво ги няма, попита Стоянов. Този законопроект в действителност е лобистки и съгласно нас той би трябвало да бъде отдръпнат, съобщи той.
Александър Симидчиев („ Продължаваме промяната-Демократична България “), който модерираше полемиката, разяснява, че резултатът върху туризма ще е или най-малък, или никакъв, тъй като перките няма да се виждат от брега. Думите му провокираха бурни реакции в залата.
Не очаквайте никой от туристическия отрасъл да ви поддържа, а нови избори рано или късно ще има, каза Ричард Алибегов, ръководител на Българската асоциация на заведенията. Този закон би трябвало да бъде изтеглен, да седнат всички хора, които са тук, да го напишат дружно, добави той.
Мартин Владимиров от Центъра за проучване на демокрацията посочи, че тяхно проучване от 2021 година демонстрира, че България има голям капацитет за развиване на вятърна сила в Черно море, само че до 2040 година не могат да бъдат издигнати централи от повече от 3 до 4 гигавата мощности.
Той уточни четири вероятни зони за разполагане на вятърни паркове – близко до Шабла, до Варна, до Обзор и надълбоко до българо-турската граница. България е единствената страна в Европейския съюз, която не е подхванала дейности за развиване на офшорна вятърна сила, означи Владимиров. Той сподели, че евентуалните зони се правят оценка на 22 милиарда евро и ще се основат към 27 хиляди работни места във Варна. Вятърните турбини са ситуирани на минимум 12 благи от брега и не би трябвало да се виждат от плажа, съобщи представителят на Центъра за проучване на демокрацията.
Според Калоян Стайков, основен икономист към Института за енергиен мениджмънт, плануванаъа дълготрайност на концесионния контракт до 30 година е доста огромна, а на всички места е сред 10-12 години. Народното събрание би трябвало да изиска разбор на приходите и разноските на Фонд " Сигурност на енергийната система " и уговорките за идващите години, предложи той. Стайков добави, че би трябвало да отпадне текстът, съгласно който регулаторът изготвя планирана цена на електрическата енергия от ветрогенератори на база на европейската енергийна борса.
От Министерство на туризма също са показали мнение по законопроекта, стана ясно по време на полемиката. Според ведомството би трябвало да се промени дефиницията за морско пространство, активността по създаване на вятърни електроцентрали да е единствено в предпочитаните области, а точката на присъединение към електропреносната мрежа би трябвало да е на суша. Освен това би трябвало да е обезпечена отговорността на концесионерите за вреди, които вероятно биха предизвикали при построяването на ветропарковете.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ