Любовта е съдба. И не се вълнувайте, че ще пропуснете своята и няма да я познаете
Любовта е познаване. Познаваме се един различен в този живот. Така е считал Платон, а преди него и други антични мислители.
Душите се срещат и се познават един различен. И още веднъж желаят да бъдат дружно. Макар и това не всеки път да се получава. Но както постоянно в разказите се среща репликата: „ Видях я и разбрах — това е моята жена “. Или „ Срещнах го и разбрах — това е моят мъж “. Мъжете, колкото и да е необичайно, познават по-често. Макар по принцип да са надалеч от мистичното.
Братът на дядо ми в своята книга за войната написа по какъв начин отишъл доброволец на седемнайсет години. И ешелонът стоял на гара Кузино. И едно бяло момиче ученичка му дала котлет с картофи. А той на нея — сапун. И на фронта той знаел, че няма да го убият.
Как могат да го убият, в случай че на станция Кузино си има бялата госпожица? И стигнал до Берлин, а след това постъпил в университет.. И на стълбите тази бяла госпожица. Разбрал, че я назовават Зоя. И, несъмнено, се оженил за нея.
Защото любовта е орис. И не би трябвало да се вълнувате, че ще пропуснете и няма да познаете своята обич. Ще я познаете. Обещавам твърдо. И възрастта също не е значима. Случвало се и на шейсет да я познават. И на повече. Времето играе такава значима роля единствено в земния живот. Това го знаел мъдрият Платон. И се удостоверява от актуалните физици.
И аз се причислявам към тази позиция. Важното е да бъдете деликатни и да се доверявате на своите усеща. И да вярвате в любовта. И тези, които към този момент са познали обичания човек, схващат какво имам поради. А на тези, на които им е занапред съдено, ще схванат след това.
А аз от цялата си душа ви искам да обичате и да бъдете обичани. Заради това си коства да живееш.
Автор: Анна Кирянова
