Може ли да се „мръдне Альоша и колко ще ни струва?
Любопитен факт от архивите е, че Сергей Скурлатов, който се счита за първообраз на Альоша, е притежател на " Почетен знак на град Пловдив ". Знае се, че той е родом от Алтай (Република в Западен Сибир) и е взел участие във възобновяване на телефонната линия сред Пловдив и София.А кръстникът на Альоша е основният боен консултант на Българската войска ген. Сергей Бирюзов, който идва на инспекция по време на градежа, дружно с министър-председателя на България Антон Югов.
10 милиона остарели лв. е коствало издигането на паметникана Бунарджика, публично открит през 1957 година. За това свидетелства Протоколът от съвещанието на Временната общинска администрация на Пловдив от 18 февруари1948 година. Решението е включено като т.3 от дневнияред и се пази в Дирекция " Регионален държавен списък " - Пловдив.
Вътрешността на монумента е запълнена с 46 тона бетон и 2 тона желязо, а съгласно спомените на строителите, е вградена и специфична " гръмоотводна тел ". Главата на Альоша е 7 тона, а оръжието, което държи (картечен револвер " Шпагин " ) - 2 тона. Това, което въобще не се харесало на Никита Хрушчов (генералниятсекретар на Централен комитет на КПСС), когато се качил " на ревизия " до върха на Бунарджика, е че Альошадържи оръжието надолу, което решение най-вероятно са взели по неразбираеми аргументи архитектите в екипа.
Работата по издигането на паметника е почнала 6 години и половина след решението на Временната общинска администрация.
Факт е, че строителният процеси докладът на разходванитесредства, е придружен от голям брой кавги, за които свидетелстват записките на Никола Тотев. Оказва се, че от общинския бюджет на Пловдив се отпускат едвам 2 млн.лв. от цялата гласувана сума, 1 млн.лв. дава Министерство на защитата, а 6,5 млн.лв. са събрани от дарения от целия българскинарод.
След формалното разкриване на паметника - на 5 ноември 1957 година - е имало специфичен церемониален обяд в " Тримонциум ", за който Тотев написа: " Не бях награден с нищо. Имам виновност, че не съм партиец. Здраве да е, аз каквото можах, умеене и сили дадох. "
Каква забавна информация ни дават още архивите документи, може да чуете от Григор Христов - основен специалист в Дирекция " " Регионален държавен списък " - Пловдив.
Едно е ясно, в случай че се стигне до този казус в историята на Пловдив, техническото осъществяване на задачата ще е огромно предизвикателство.
Дали Кристо ще дадепо-добра концепция в какво да се преобрази Альоша или ще бъде отстранен само надписът - " Слава на непобедимата Съветска войска освободителка " от монумента - дебатът занапред следва.
10 милиона остарели лв. е коствало издигането на паметникана Бунарджика, публично открит през 1957 година. За това свидетелства Протоколът от съвещанието на Временната общинска администрация на Пловдив от 18 февруари1948 година. Решението е включено като т.3 от дневнияред и се пази в Дирекция " Регионален държавен списък " - Пловдив.
Вътрешността на монумента е запълнена с 46 тона бетон и 2 тона желязо, а съгласно спомените на строителите, е вградена и специфична " гръмоотводна тел ". Главата на Альоша е 7 тона, а оръжието, което държи (картечен револвер " Шпагин " ) - 2 тона. Това, което въобще не се харесало на Никита Хрушчов (генералниятсекретар на Централен комитет на КПСС), когато се качил " на ревизия " до върха на Бунарджика, е че Альошадържи оръжието надолу, което решение най-вероятно са взели по неразбираеми аргументи архитектите в екипа.
Работата по издигането на паметника е почнала 6 години и половина след решението на Временната общинска администрация.
Факт е, че строителният процеси докладът на разходванитесредства, е придружен от голям брой кавги, за които свидетелстват записките на Никола Тотев. Оказва се, че от общинския бюджет на Пловдив се отпускат едвам 2 млн.лв. от цялата гласувана сума, 1 млн.лв. дава Министерство на защитата, а 6,5 млн.лв. са събрани от дарения от целия българскинарод.
След формалното разкриване на паметника - на 5 ноември 1957 година - е имало специфичен церемониален обяд в " Тримонциум ", за който Тотев написа: " Не бях награден с нищо. Имам виновност, че не съм партиец. Здраве да е, аз каквото можах, умеене и сили дадох. "
Каква забавна информация ни дават още архивите документи, може да чуете от Григор Христов - основен специалист в Дирекция " " Регионален държавен списък " - Пловдив.
Едно е ясно, в случай че се стигне до този казус в историята на Пловдив, техническото осъществяване на задачата ще е огромно предизвикателство.
Дали Кристо ще дадепо-добра концепция в какво да се преобрази Альоша или ще бъде отстранен само надписът - " Слава на непобедимата Съветска войска освободителка " от монумента - дебатът занапред следва.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ