Любо Ганев: В бизнеса успяваш само като се адаптираш и развиваш
Любо Ганев, шеф на „ Ремикс България “ и президент на БФВолейбол в изявление за спсание " Икономист "
Името на Любо Ганев изниква в съзнанието на множеството българи, когато става въпрос за волейбол и за метан. Един от най-популярните български спортисти отпътува да играе в Италия незабавно след измененията. Предприемачеството е заложено у него, а комерсиалният му усет го води през благоприятни условия от внасяне на дрехи за колоси през дистрибуция на кафе. Има триумфи и спадове, само че най-емблематичен остава бизнесът му с метанови уредби и съоръжения, който разви сполучливо освен у нас, само че и на Балканите. Към момента компанията му „ Ремикс България “ е измежду европейските водачи в производството на средства за превозване и предпазване на компресиран природен газ. През март бе определен за президент на Българската федерация по волейбол (БФВ). Минаваме незабавно на „ ти “, макар че не се познаваме, тъй като Ганев има способността да отстранява формалните граници, което може би е едно от обясненията за сполучливия му бизнес.
Кой беше моментът, в който реши да се занимаваш с бизнес?
Още като възпитаник пробвах всякакви бизнес инициативи, като да вземем за пример да групирам марки, които след това продавах. После като състезател, когато пътувахме, постоянно търсех неща, които мога да купя и да продам след това. Като професионален състезател живееш в неестествен свят, където всичко ти е подсигурено – не мислиш къде ще спиш, по какъв начин ще пътуваш, с каква екипировка ще играеш. Когато през 1999 година се отхвърлих от волейбола, бях известен и в спорта всички порти бяха отворени за мен. Даже можех незабавно да стартира като управител в „ Кунео “. С мой другар помагахме на разнообразни играчи при прехвърляния, при оформяне на контракти, тъй че можех да стана и сполучлив състезателен сътрудник. В този миг си споделих, че съм дал доста на волейбола, взел съм доста и не желая да спечелвам пари от този спорт. Но най-голяма тежест при взимане на решението имаше фактът, че като играч се забавлявах и в никакъв случай не съм го усещал като специалност. Като се отхвърлих, осъзнах, че няма да се развличам, а единствено ще изкарвам пари от волейбола, което не ми хареса. Да, постоянно ще оказвам помощ на волейбола, само че повече пари от него не мога да изкарвам.
Как ти оказа помощ за стартирането на бизнеса това, че игра в Италия още от 1990 година?
На първо място, се научих да мисля като „ западняк “, което в тези години си беше огромна разлика. Когато се прибрах в България, концепцията беше да върша бизнес по западен модел, само че в тогавашната българска реалност. На процедура не съм получил земи, нито съм бил реститут. Аз започнах с бизнеса през 2000 година от нулата и мисля, че съумях да взема най-хубавото от двете страни. Не единствено че започнах с нула лв. капитал, само че имах и да връщам пари на другари и познати, тъй като до момента в който играех волейбол, един мой другар избяга със сериозна сума пари и ме остави да връщам 1,5 млн. $. Но мен спортът ме е научил на доста неща като да вземем за пример, че като си удариш главата в стената, би трябвало да продължиш напред. Общото разбиране за правене на бизнес е пари – стока – пари. Аз, като се озовах в тази обстановка, започнах с друг метод – стока – пари – стока. Исках да видя какво търсят хората, забелязах няколко ниши и започнах да се занимавам с търговия. В началото хората идваха да си получават стоката непосредствено от камионите на митницата. Вярно е, че спортът ми даде опция да се срещам с разнообразни бизнес кръгове, само че всичко зависи от твоите благоприятни условия. Да, ти можеш да вземеш посланичество на дадена марка, тъй като си прочут, само че по-късно би трябвало да разрастваш бизнеса и да вдигаш всяка година оборотите с 10%, 20%, 30%. Това зависи напълно от теб.
.jpg )
В тимовете си беше неоспорим лидер, помогнаха ли ти тези лидерски качества в бизнеса?
Много. Едно е да имаш хрумвания, а друго е да ги предадеш, и то по подобен метод, че хората да ги възприемат като верни и да ги следват. Аз пристигам от групов спорт и знам, че самичък войнът не е войник. Над 50 индивида работят при мен все още. Опитах се да направя страховит колектив и се веселя, че съм съумял. Максимата ми е елементарна – аз като съм шеф, съм задължен да им осигуря работа, а те като чиновници са длъжни да я свършат. Ако на следващия ден нямате ангажираност, вие не сте отговорни, аз съм простак, че не съм ви намерил. За мен това не е мотив да бъдат намалявани заплати и съкращавани хора.
Беше прочут с доста мощен начален удар, което във волейбола се счита за съвсем извоювана точка. Така ли си подбираше бизнесите, да вземаш преимущество с първия ход?
Моята философия постоянно е била първо да диря какво мога да продам, а по-късно да диря канали, по които да го доставя. Първо съм осигурявал търсенето и по-късно съм подхождал към предлагането. Изискването ми постоянно е било да съм извънреден на пазара. Ако аз предлагам един артикул и го оферират още четири компании, няма никакъв смисъл. Давам ви образец. Когато през 2007 година започнахме да вършим ремаркета за метан, трябваше да закупувам бутилки и преговарях с италианци и австрийци. Австрийците даваха по-ниска цена, само че отхвърлиха да дават ексклузивитет. Воден от правилата си, отхвърлих и започнах да работя с италианците. Две години по-късно равносметката бе следната – австрийците бяха продали в България 500 бутилки, а аз бях продал от италианските 40 000 броя. Те пристигнаха по-късно и към този момент желаеха да ми дадат ексклузивитет, само че аз им споделям: „ Не става към този момент единствено за България, желая за целия Балкански полуостров “.
Името на Любо Ганев изниква в съзнанието на множеството българи, когато става въпрос за волейбол и за метан. Един от най-популярните български спортисти отпътува да играе в Италия незабавно след измененията. Предприемачеството е заложено у него, а комерсиалният му усет го води през благоприятни условия от внасяне на дрехи за колоси през дистрибуция на кафе. Има триумфи и спадове, само че най-емблематичен остава бизнесът му с метанови уредби и съоръжения, който разви сполучливо освен у нас, само че и на Балканите. Към момента компанията му „ Ремикс България “ е измежду европейските водачи в производството на средства за превозване и предпазване на компресиран природен газ. През март бе определен за президент на Българската федерация по волейбол (БФВ). Минаваме незабавно на „ ти “, макар че не се познаваме, тъй като Ганев има способността да отстранява формалните граници, което може би е едно от обясненията за сполучливия му бизнес.
Кой беше моментът, в който реши да се занимаваш с бизнес?
Още като възпитаник пробвах всякакви бизнес инициативи, като да вземем за пример да групирам марки, които след това продавах. После като състезател, когато пътувахме, постоянно търсех неща, които мога да купя и да продам след това. Като професионален състезател живееш в неестествен свят, където всичко ти е подсигурено – не мислиш къде ще спиш, по какъв начин ще пътуваш, с каква екипировка ще играеш. Когато през 1999 година се отхвърлих от волейбола, бях известен и в спорта всички порти бяха отворени за мен. Даже можех незабавно да стартира като управител в „ Кунео “. С мой другар помагахме на разнообразни играчи при прехвърляния, при оформяне на контракти, тъй че можех да стана и сполучлив състезателен сътрудник. В този миг си споделих, че съм дал доста на волейбола, взел съм доста и не желая да спечелвам пари от този спорт. Но най-голяма тежест при взимане на решението имаше фактът, че като играч се забавлявах и в никакъв случай не съм го усещал като специалност. Като се отхвърлих, осъзнах, че няма да се развличам, а единствено ще изкарвам пари от волейбола, което не ми хареса. Да, постоянно ще оказвам помощ на волейбола, само че повече пари от него не мога да изкарвам.
Как ти оказа помощ за стартирането на бизнеса това, че игра в Италия още от 1990 година?
На първо място, се научих да мисля като „ западняк “, което в тези години си беше огромна разлика. Когато се прибрах в България, концепцията беше да върша бизнес по западен модел, само че в тогавашната българска реалност. На процедура не съм получил земи, нито съм бил реститут. Аз започнах с бизнеса през 2000 година от нулата и мисля, че съумях да взема най-хубавото от двете страни. Не единствено че започнах с нула лв. капитал, само че имах и да връщам пари на другари и познати, тъй като до момента в който играех волейбол, един мой другар избяга със сериозна сума пари и ме остави да връщам 1,5 млн. $. Но мен спортът ме е научил на доста неща като да вземем за пример, че като си удариш главата в стената, би трябвало да продължиш напред. Общото разбиране за правене на бизнес е пари – стока – пари. Аз, като се озовах в тази обстановка, започнах с друг метод – стока – пари – стока. Исках да видя какво търсят хората, забелязах няколко ниши и започнах да се занимавам с търговия. В началото хората идваха да си получават стоката непосредствено от камионите на митницата. Вярно е, че спортът ми даде опция да се срещам с разнообразни бизнес кръгове, само че всичко зависи от твоите благоприятни условия. Да, ти можеш да вземеш посланичество на дадена марка, тъй като си прочут, само че по-късно би трябвало да разрастваш бизнеса и да вдигаш всяка година оборотите с 10%, 20%, 30%. Това зависи напълно от теб.
В тимовете си беше неоспорим лидер, помогнаха ли ти тези лидерски качества в бизнеса?
Много. Едно е да имаш хрумвания, а друго е да ги предадеш, и то по подобен метод, че хората да ги възприемат като верни и да ги следват. Аз пристигам от групов спорт и знам, че самичък войнът не е войник. Над 50 индивида работят при мен все още. Опитах се да направя страховит колектив и се веселя, че съм съумял. Максимата ми е елементарна – аз като съм шеф, съм задължен да им осигуря работа, а те като чиновници са длъжни да я свършат. Ако на следващия ден нямате ангажираност, вие не сте отговорни, аз съм простак, че не съм ви намерил. За мен това не е мотив да бъдат намалявани заплати и съкращавани хора.
Беше прочут с доста мощен начален удар, което във волейбола се счита за съвсем извоювана точка. Така ли си подбираше бизнесите, да вземаш преимущество с първия ход?
Моята философия постоянно е била първо да диря какво мога да продам, а по-късно да диря канали, по които да го доставя. Първо съм осигурявал търсенето и по-късно съм подхождал към предлагането. Изискването ми постоянно е било да съм извънреден на пазара. Ако аз предлагам един артикул и го оферират още четири компании, няма никакъв смисъл. Давам ви образец. Когато през 2007 година започнахме да вършим ремаркета за метан, трябваше да закупувам бутилки и преговарях с италианци и австрийци. Австрийците даваха по-ниска цена, само че отхвърлиха да дават ексклузивитет. Воден от правилата си, отхвърлих и започнах да работя с италианците. Две години по-късно равносметката бе следната – австрийците бяха продали в България 500 бутилки, а аз бях продал от италианските 40 000 броя. Те пристигнаха по-късно и към този момент желаеха да ми дадат ексклузивитет, само че аз им споделям: „ Не става към този момент единствено за България, желая за целия Балкански полуостров “.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ