Любо е на 60, безработен, в тежко положение. Баба Анастасия

Любо е на 60, незает, в тежко състояние. Баба Анастасия е на 83, парализирана е от кръста надолу. Надя е млада майка, наркозависима, живее в една изоставена постройка. Три истории от София по време на ковид.

Евелина Налбантова и водачът Иван Тасев

" Пандемията ни оказва помощ да си отворим очите за невидимите хора ", споделят Ани и Гергана от бистро " Каристо ". Те са част от екипа на " Каритас София ", който всекидневно готви топъл обяд за стотици хора в потребност. Ева и Иван пък разнасят порциите дружно с сътрудници и доброволци. Прекарах един ден с тях - с колата за спешна помощ на организацията посетихме няколко адреса.

11:50 Пристигаме при дирекция " Аварийна помощ и предварителна защита " в квартал Павлово, където натоварваме 65 порции топъл обяд. Той се подготвя по време на изключителното състояние в кухнята на верига супермаркети " Фантастико " по поръчка на Столична община.

" 45 порции са за хора в потребност, незрящи и възрастни. 20 порции ще предоставим на " Розовата къща ", която се грижи за хора със зависимости ", коментира ми Ева.

Докато пътуваме към идващите два адреса, си приказваме за зависимостите. " Има хора, които познавам от години, правила съм им доста операции, с цел да ги измъкна от гибелта ", споделя Ева, която по специалност е здравна сестра, " месеци наред не са се докосвали до своята уязвимост, само че сега, в който здравословно се почувстват добре, те още веднъж се връщат към това, което им е познато. Започваме още веднъж да се борим малко по малко, с цел да може тези хора да не се усещат изоставени. "

12:10 Следващият топъл обяд е за Любо. Той е на 60 години и е незает. Преди три месеца е паднал и е счупил тазобедрена става. " Наложило се е да му бъдат сложени пирони и след това постепенно и бавно да се раздвижва. " Няма близки и родственици. " Любо е пенсионер по болест, тъй като след дългогодишна приложимост на алкохол е почнал да получава припадъци. Мозъкът му към този момент не действа обикновено ", споделя Ева. " В тежко състояние е. Той има потребност от поддръжка, от топъл обяд, както и някой да почука на вратата и да го попита дали е добре. "

" Баба Анастасия споделя, че съм нейното слънце "

12:15 Баба Анастасия живее в същия блок като Любо. Тя е 83-годишна. Парализирана от кръста надолу. С туберкулоза на лимфните възли. " Не стопира да повтаря, че съм слънцето в живота ѝ. Това е изключителна отговорност ", споделя ми Ева. " Става въпрос за заболели хора, които имат въпиеща потребност от малко внимание, от две топли думи, да им покажеш, че разбираш болката им и се опитваш да окажеш помощ ". Баба Анастасия ни посреща с писмо, което е написала до обществената министърка Деница Сачева. Чете го и плаче:

" Уважаема госпожо Сачева,

Извинете за безпокойството, само че съм впечатлена от проявената изключителна отговорност и човещина от госпожа Мина Йовчева (директор на общинската дирекция " Социални действия " - б.р.) и госпожа Евелина Налбантова, съдружие " Каритас София ", към мен. Благодарение на тях аз съумях да оцелея от бедственото състояние, в което бях попаднала вследствие на бездушно, безконтролно държание на обществени чиновнички (…) Вече пета година съм изцяло неподвижна (…) През всички тези години обслужването си аз плащам от пенсията 257 лв., в този момент 283 лв. от 1.11.2019 година. "

Сега баба Анастасия има персонален помощник. Полагат ѝ се също по този начин антидекубитален дюшек и легло за неработоспособен, само че по този начин и не ги е получила. Ева дава обещание да ѝ откри: " Ще се борим да получи всичките си надбавки за човек, който е имобилен и подвластен от своя обществен помощник. "

13:00 Пристигаме в пенсионерския клуб в квартал " Илинден ", с цел да оставим порции храна. Вече няколко възрастни чакат начело. След това се насочваме към склада на " Каритас София ", с цел да търсим дюшек за баба Анастасия. Намираме. Намираме и тоалетен инвалиден стол. Ще ѝ ги занесат, в случай че от " Социални действия " не могат да ги обезпечат.

Евелина в деяние

13:30 Оставяме храна в центъра за работа със подвластни " Розовата къща ". На излизане Ева заговаря една от дамите, които получават помощ там - Надя. Пита я къде живее, тя дава отговор: " В една изоставена постройка насреща ". Надя има щерка. Ева ѝ споделя, че в случай че допустимо най-бързо не отиде да се настани в спешния център, ще се обърне към обществените и ще ѝ вземат детето. Жената дава обещание, че ще го направи. " Цялата работа е, че и тя, и бащата са подвластни ", споделя ми Ева, " не желаят да вървят в спешния център, тъй като там има правила ". С Надя се познават от три години: " Винаги сме водили спор с нея, че не се грижи за детето си и го е оставила на грижите на бабата ". Но въпреки всичко се вслушва. " Когато кажеш на някой родител, че ще докладваш с искане да се лишават родителските права, това несъмнено го стряска. Защото знае, че в случай че му лишават детето, по-късно доста мъчно ще си го вземе, а ще му спрат и детските. "

14:00 Връщаме се в склада. Иван потегля с колата за спешна помощ към квартал " Хаджи Димитър ", с цел да достави храна на още два адреса. Ева се захваща с организирането на изпращането на 20 компютъра и 10 преносимия компютър на деца в провинцията, които би трябвало да учат отдалечено, само че нямат опция да си закупят компютри. Техниката е дарена от една огромна компания. След като завърши с компютрите, Ева би трябвало да опакова хранителни пакети за две дами в потребност и да се уговори с тях къде и по какъв начин да се срещнат, с цел да си ги получат. " След като сътрудника се върне, би трябвало да занеса и още един хранителен пакет на адрес. "

" Всеки ден след работа мисля за хората, с които сме се срещнали "

Аз се усещам отпаднал, а Ева и Иван ми споделят, че през днешния ден е било доста умерено: " Утре е ден, в който се доставя топъл обяд и по план на община Триадица, и в действителност се надпреварваме с времето ". Колко адреса ще обикалят на следващия ден зависи и от доброволците, споделя ми Иван: " Но на множеството адреси хората желаят ние персонално да отидем, тъй като ни познават. "

Питам Ева какво прави, когато свърши работа и се прибере у дома. Казва ми, че мисли за хората, с които се среща. И се чуди да вземем за пример дали ще доближи възрастта на баба Маргарита, за която описах в първия материал, и няма ли да е по-добре следователно да отиде в старешки дом.