Алфа Рисърч: ГЕРБ и БСП запазват позиции, ВОЛЯ дърпа надолу
Липсата на резултати в борбата с корупцията, престъпността и несигурността го дърпат надолу.
Това сочат резултати от регулярното изследване на организация Алфа Рисърч на обществено-политическите настройки, извършено в интервала 13 – 20 септември 2017г., посредством директно стандартизирано изявление измежду представителна извадка от 1030 пълнолетни поданици от цялата страна.
Умереното икономическо раздвижване, съпроводено със спад на безработицата и растеж на приходите в по-големите градове, водят до намаляване на общественото напрежение, особено за последната година, в която бяха извършени два мощно поляризиращи обществото избора.
За най-успешни политики, наред с инфраструктурата (51%) българите дефинират още три други сфери - външната политика (43%), туризма (42%) и частично образованието (31%). Въпреки че към него има повече запаси, утвърждението в задатък се дава на първо място за нарастването на учителските заплати и напъните за понижаване на отпадащите от учебно заведение деца.
В дъното на класацията, като най-неуспешни, се дефинират правораздаването, опазването на здравето и битката с престъпността във всичките й измерения.
Икономическите индикатори и външно-политическата интензивност са тези, които образуват ядрото на поддръжката за кабинета „ Борисов 3” измежду към една пета от българите.
От друга страна, свадите към политици от ГЕРБ, както и неубедителните дейности за отстояване независимостта на правосъдната система и противопоставяне на корупцията, консолидират и съперниците на кабинета, които нарастват от 33% на 38%.
Безспорен водач измежду министрите в кабинета е Томислав Дончев с 16.4% положителен показател за активността си. Новост е второто място на представител на съдружния сътрудник - военния министър Красимир Каракачанов, следван от спортния - Красен Кралев и на четвърта позиция Лиляна Павлова като министър на председателството на България на Съвета на Европейски Съюз. Интензивните външно-политически обиколки извеждат на пета позиция външния министър Екатерина Захариева.
Президентът Румен Радев резервира преобладаващо публично доверие. Едва 13 на 100 декларират отрицателно отношение към него. Положителните оценки обаче също леко понижават, достигайки 54%.
Парламентът, прокуратурата и съдът не престават да бъдат с доста ниски равнища на доверие, допринасяйки за устойчивото публично чувство, че е налице голяма отдалеченост сред страната и елементарния жител. Този раздор усилва внезапно равнището на песимизъм към способността за решение на един от фундаменталните проблеми на прехода – битката с корупцията по високите етажи на властта. 45% въобще не имат вяра, че у нас тя е мечтана и допустима. За 18% нещата биха могли да се трансформират, в случай че ръководителят на новия профилиран орган се излъчва от президента, за 15% - в случай че се излъчва с квалифицирано болшинство от Народното събрание. Въпреки заявената непоносимост към корупцията, едвам 8% са склонни да подадат с името си сигнал за подкупен политик, 19% са на мнение, че след сигнала те самите могат да пострадат, 23% - не знаят, или се тормозят да отговорят на този въпрос.
Алфа Рисърч стартира да следи публичните упования, а в следствие – и оценки за резултата от българското председателство на Съвета на Европейски Съюз. Към момента преобладават позитивно-неутралните настройки. 25% са на мнение, че страната ни ще се оправи сполучливо, 56% - без триумфи, само че и без гафове, песимистите са 16 на 100.
Половин година след предварителните избори за 44-то Народно заседание съотношението на силите сред главните парламентарни партии остава без основни промени. ГЕРБ (25.1%) резервира електорална преднина от 6% пред Българска социалистическа партия (19.3%). Т.е., в случай че през днешния ден имаше избори, ГЕРБ и Българска социалистическа партия биха излъчили почти същия брой депутати. Обединените патриоти бележат лек спад, само че резервират третото си място. Няма основна динамичност и в позициите на Движение за права и свободи, само че в Народното събрание не би влезнала партията на Веселин Марешки – Воля (1.8%).
Изминалите три месеца демонстрират, че парламентарната съпротива не съумява да уплътни своята роля на опция на властта. За момента обаче няма индикации и извънпарламентарен индивид да съставлява електорална опасност за кабинета. Евентуални проблеми могат да зародят в следствие от напрежения вътре в самото болшинство. То управлява голям властови запас, а като предписание всеки подобен запас е съкрушен с голям брой евентуални спорове.
Доверие в държавното управление и министрите
През септември държавното управление резервира позитивните си оценки съвсем без смяна (21%). Те обаче са съпроводени от по-съществен растеж в каузи на неговите съперници: от 33% до 38%.
Твърдо зад кабинета застават само последователите на ГЕРБ (49%). Доста по-различна е картината измежду гласоподавателите на съдружния сътрудник „ Обединени патриоти “ – едвам 13% от тях изричат утвърждение за работата на кабинета, против 41% отрицание.
Както и при започване на мандата, позитивните оценки за премиера са 32% против 39% негативни. В личен проект той притегля главно гласоподаватели на ГЕРБ, а в по-малка степен - последователи на Обединените патриоти, Воля, извънпарламентарната десница.
Разгледана по сфери на активност и степен на осъществяване на предизборни цели, оценката за работата на държавното управление е по-диференцирана и демонстрира ясно както одобряваните, по този начин и дефицитните политики.
Според интервюираните се обрисуват четири сполучливи посоки в работата на кабинета: инфраструктура (51%) с подхванатите стъпки по построяването на автомагистралите „ Хемус”, „ Струма” и въвеждане на ТОЛ система; външна политика (43%) с интензивността за възстановяване на връзките с Македония и страните от Западните Балкани; туризъм (42%) с напъните за привличане на повече туристи и обезпечаване на по-добър туристически продукт; обучение (31%) с ограниченията за повишение на учителските заплати и понижаване на отпадналите от учебно заведение деца.
Втора група оформят сферите с по-ниска оценка за показаните досега резултати, само че с поддръжка за декларираните цели. Сред тях са: финанси – 25% считат, че държавното управление се оправя сполучливо със събираемостта на налозите и битката с контрабандата; земеделие (21%), защита (17%), енергетика (17%).
В дъното на класацията са три мощно проблематични сфери, които от години събират паниките и критичността на българските жители – вътрешен ред и сигурност (13%), опазване на здравето (9%), правораздаване (7%).
Отлагането или имитацията на промени в тези системи генерира неодобрение както към съответните отраслови министри, по този начин и към държавното управление като цяло. Половината от членовете на кабинета, най-вече ангажирани с оценени като сполучливи ресори, имат позитивен показател за активността си.
Във второ следващо изследване най-одобряван е вицепремиерът Томислав Дончев (индекс от 16.4). Следван е от военния министър Красимир Каракачанов (индекс 10.9), спортния Красен Кралев (индекс 10.2). След тях с по-ниски, само че преобладаващо позитивни оценки са министърът за българското европредседателство Лиляна Павлова (5.1), външния Екатерина Захариева (4.5), транспортния Ивайло Московски (4.0), министъра на туризма Николина Ангелкова (3.6), районния Николай Нанков (1.7), финансовия Владислав Горанов (0.3), енергийния Теменужка Петкова (0.1).
Тройката в дъното на таблицата попълнят министри, чиято работа през първите месеци на мандата бе придружена от кавги със мощен публичен отзив: министъра на околната среда Нено Димов (индекс от -10.3), икономическия Емил Караниколов (-10.5), правосъдния Цецка Цачева (-16.8). Липсата на съответни политики в най-критично оценените ресори от активността на кабинета е евентуален риск за неговата непоклатимост, само че все още този риск отстъпва на назад във времето пред терзанията от ескалацията на напрежението в света.
В съответствие 38% към 62% интервюираните възприемат обстановката в България като спокойна и постоянна, до момента в който във външно-политически проект паниките са доста по-високи – 20%:79%. Като резултат, макар рецензиите, цялостното предпочитание за нормализиране на обстановката у нас господства над устрема към усилване на политическата борба. Което намира израз в настройката на 61% от пълнолетните българи актуалното държавно управление да изкара цялостния си четиригодишен мандат, вместо провеждането на нови избори.
Доверие в институциите
Оценката за активността на институциите удостоверява констатациите от предходни изследвания: преобладаващо доверие към президента и преобладаващо съмнение към законодателната и правосъдна управляващи. Президентът Румен Радев продължава да се употребява с утвърждението на болшинството от българските жители (54% против 13% неодобрение). След месеци на еволюционен растеж обаче, мониторингът на публичните настройки записва първи отрицателни индикации: от юни до септември позитивните оценки за активността му спадат от 57% на 54%, като идващите месеци ще покажат какъв ще бъде развоя в персоналния му рейтинг. Подкрепата си за президента стартират да отдръпват най-вече десни гласоподаватели, дали му заем на доверие при встъпването в служба.
Първите дейности на Народното събрание за есенния политически сезон задълбочават рецензията към неговата работа. Положителните оценки за 44-то Народно събрание спадат от 15% до 12%, а негативните нарастват от 39% до 44%. Малко по-високо е доверието към неговия ръководител Димитър Главчев - 17% позитивни против 33% негативни оценки.
Установеният преди месеци позитивен тренд в оценката за работата на полицията също стопира развиването си. Въпреки, че остава с по-висок заем на доверие от съда и прокуратурата, утвърждението за работата й спада от 26% на 22%, против 38% негативни оценки.
Както и в предходни месеци, активността на правосъдната система е придружена с най-висока социална рецензия. Тя доминира както за работата на съда (10% позитивни против 58% негативни оценки), по този начин и за тази на обвиняването в лицето на основния прокурор Сотир Цацаров (9% позитивни против 49% негативни оценки).
Доверие в партии и водачи
Половин година след предварителните избори за 44- то Народно заседание съотношението на силите сред главните парламентарни партии остава без основни промени.
ГЕРБ (25.1%) резервира електорална преднина от 6% пред Българска социалистическа партия (19.3%), което значи че при нови избори през днешния ден, двете партии биха разполагали с почти сегашния си брой депутати.
Малко по-голяма е динамичността в отношението към техните водачи. Бойко Борисов резервира 32% утвърждение, само че спрямо юни нараства и делът на критиците му - от 35% на 39%.
Въпреки дейното настъпателното държание на Корнелия Нинова по редица въпроси, Българска социалистическа партия не съумява да уплътни опозиционната си роля, което коства 3% от персоналния рейтинг на водача й (от 27% до 24%), както и лек растеж в отрицателните оценки.
Обединените патриоти бележат прочут електорален спад спрямо юни (от 7.2% на 5.9%). Ако сходен тренд е присъщ за тях в интервалите, когато липсва предизборна готовност, то в персоналното отношение към водачите е налице нетипична наклонност. Всеки един от тримата е най-малко на двойна отдалеченост от другия. Красимир Каракачанов резервира високия си партиен рейтинг (29% одобрение) и остава твърдо на втора позиция след Бойко Борисов. Валери Симеонов покачва с 1% последователите си (до 14 на сто), само че генерира и сериозен растеж на неодобрението. Волен Сидеров остава на 5% утвърждение и с едни от най-високите равнища на отрицание.
Електоралната динамичност на Движение за права и свободи (4.8%) и неговия водач по обичайному е слаба, като за момента позициите на Движението измежду гласоподавателите му не наподобяват разтърсени.
Най-сериозна смяна записва изследването при партия Воля и нейния водач Веселин Марешки, които бързо вървят по стъпките на ББЦ и Бареков от предходния парламент. За три месеца персоналният рейтинг на Веселин Марешки е понижен със 7 на 100, а с 1.8% електорална поддръжка партията му би останала под чертата, в случай че през днешния ден имаше избори за Народно заседание.
Фрагментираната извънпарламентарна съпротива в лицето на Реформаторския блок, „ Да, България” и „ Нова република”, се употребява със сумарната поддръжка на към 4.5% от гласоподавателите в страната, само че нито една от тях не се откроява като любимец. Относително високият дял интервюирани (7.9%), твърдящи, че биха избрали "друга " политическа мощ идват главно от младото и приблизително потомство отвън столицата, подкрепили на последните избори някоя от по-малките партии и разочаровани от неналичието на свое политическо посланичество.
Това сочат резултати от регулярното изследване на организация Алфа Рисърч на обществено-политическите настройки, извършено в интервала 13 – 20 септември 2017г., посредством директно стандартизирано изявление измежду представителна извадка от 1030 пълнолетни поданици от цялата страна.
Умереното икономическо раздвижване, съпроводено със спад на безработицата и растеж на приходите в по-големите градове, водят до намаляване на общественото напрежение, особено за последната година, в която бяха извършени два мощно поляризиращи обществото избора.
За най-успешни политики, наред с инфраструктурата (51%) българите дефинират още три други сфери - външната политика (43%), туризма (42%) и частично образованието (31%). Въпреки че към него има повече запаси, утвърждението в задатък се дава на първо място за нарастването на учителските заплати и напъните за понижаване на отпадащите от учебно заведение деца.
В дъното на класацията, като най-неуспешни, се дефинират правораздаването, опазването на здравето и битката с престъпността във всичките й измерения.
Икономическите индикатори и външно-политическата интензивност са тези, които образуват ядрото на поддръжката за кабинета „ Борисов 3” измежду към една пета от българите.
От друга страна, свадите към политици от ГЕРБ, както и неубедителните дейности за отстояване независимостта на правосъдната система и противопоставяне на корупцията, консолидират и съперниците на кабинета, които нарастват от 33% на 38%.
Безспорен водач измежду министрите в кабинета е Томислав Дончев с 16.4% положителен показател за активността си. Новост е второто място на представител на съдружния сътрудник - военния министър Красимир Каракачанов, следван от спортния - Красен Кралев и на четвърта позиция Лиляна Павлова като министър на председателството на България на Съвета на Европейски Съюз. Интензивните външно-политически обиколки извеждат на пета позиция външния министър Екатерина Захариева.
Президентът Румен Радев резервира преобладаващо публично доверие. Едва 13 на 100 декларират отрицателно отношение към него. Положителните оценки обаче също леко понижават, достигайки 54%.
Парламентът, прокуратурата и съдът не престават да бъдат с доста ниски равнища на доверие, допринасяйки за устойчивото публично чувство, че е налице голяма отдалеченост сред страната и елементарния жител. Този раздор усилва внезапно равнището на песимизъм към способността за решение на един от фундаменталните проблеми на прехода – битката с корупцията по високите етажи на властта. 45% въобще не имат вяра, че у нас тя е мечтана и допустима. За 18% нещата биха могли да се трансформират, в случай че ръководителят на новия профилиран орган се излъчва от президента, за 15% - в случай че се излъчва с квалифицирано болшинство от Народното събрание. Въпреки заявената непоносимост към корупцията, едвам 8% са склонни да подадат с името си сигнал за подкупен политик, 19% са на мнение, че след сигнала те самите могат да пострадат, 23% - не знаят, или се тормозят да отговорят на този въпрос.
Алфа Рисърч стартира да следи публичните упования, а в следствие – и оценки за резултата от българското председателство на Съвета на Европейски Съюз. Към момента преобладават позитивно-неутралните настройки. 25% са на мнение, че страната ни ще се оправи сполучливо, 56% - без триумфи, само че и без гафове, песимистите са 16 на 100.
Половин година след предварителните избори за 44-то Народно заседание съотношението на силите сред главните парламентарни партии остава без основни промени. ГЕРБ (25.1%) резервира електорална преднина от 6% пред Българска социалистическа партия (19.3%). Т.е., в случай че през днешния ден имаше избори, ГЕРБ и Българска социалистическа партия биха излъчили почти същия брой депутати. Обединените патриоти бележат лек спад, само че резервират третото си място. Няма основна динамичност и в позициите на Движение за права и свободи, само че в Народното събрание не би влезнала партията на Веселин Марешки – Воля (1.8%).
Изминалите три месеца демонстрират, че парламентарната съпротива не съумява да уплътни своята роля на опция на властта. За момента обаче няма индикации и извънпарламентарен индивид да съставлява електорална опасност за кабинета. Евентуални проблеми могат да зародят в следствие от напрежения вътре в самото болшинство. То управлява голям властови запас, а като предписание всеки подобен запас е съкрушен с голям брой евентуални спорове.
Доверие в държавното управление и министрите
През септември държавното управление резервира позитивните си оценки съвсем без смяна (21%). Те обаче са съпроводени от по-съществен растеж в каузи на неговите съперници: от 33% до 38%.
Твърдо зад кабинета застават само последователите на ГЕРБ (49%). Доста по-различна е картината измежду гласоподавателите на съдружния сътрудник „ Обединени патриоти “ – едвам 13% от тях изричат утвърждение за работата на кабинета, против 41% отрицание.
Както и при започване на мандата, позитивните оценки за премиера са 32% против 39% негативни. В личен проект той притегля главно гласоподаватели на ГЕРБ, а в по-малка степен - последователи на Обединените патриоти, Воля, извънпарламентарната десница.
Разгледана по сфери на активност и степен на осъществяване на предизборни цели, оценката за работата на държавното управление е по-диференцирана и демонстрира ясно както одобряваните, по този начин и дефицитните политики.
Според интервюираните се обрисуват четири сполучливи посоки в работата на кабинета: инфраструктура (51%) с подхванатите стъпки по построяването на автомагистралите „ Хемус”, „ Струма” и въвеждане на ТОЛ система; външна политика (43%) с интензивността за възстановяване на връзките с Македония и страните от Западните Балкани; туризъм (42%) с напъните за привличане на повече туристи и обезпечаване на по-добър туристически продукт; обучение (31%) с ограниченията за повишение на учителските заплати и понижаване на отпадналите от учебно заведение деца.
Втора група оформят сферите с по-ниска оценка за показаните досега резултати, само че с поддръжка за декларираните цели. Сред тях са: финанси – 25% считат, че държавното управление се оправя сполучливо със събираемостта на налозите и битката с контрабандата; земеделие (21%), защита (17%), енергетика (17%).
В дъното на класацията са три мощно проблематични сфери, които от години събират паниките и критичността на българските жители – вътрешен ред и сигурност (13%), опазване на здравето (9%), правораздаване (7%).
Отлагането или имитацията на промени в тези системи генерира неодобрение както към съответните отраслови министри, по този начин и към държавното управление като цяло. Половината от членовете на кабинета, най-вече ангажирани с оценени като сполучливи ресори, имат позитивен показател за активността си.
Във второ следващо изследване най-одобряван е вицепремиерът Томислав Дончев (индекс от 16.4). Следван е от военния министър Красимир Каракачанов (индекс 10.9), спортния Красен Кралев (индекс 10.2). След тях с по-ниски, само че преобладаващо позитивни оценки са министърът за българското европредседателство Лиляна Павлова (5.1), външния Екатерина Захариева (4.5), транспортния Ивайло Московски (4.0), министъра на туризма Николина Ангелкова (3.6), районния Николай Нанков (1.7), финансовия Владислав Горанов (0.3), енергийния Теменужка Петкова (0.1).
Тройката в дъното на таблицата попълнят министри, чиято работа през първите месеци на мандата бе придружена от кавги със мощен публичен отзив: министъра на околната среда Нено Димов (индекс от -10.3), икономическия Емил Караниколов (-10.5), правосъдния Цецка Цачева (-16.8). Липсата на съответни политики в най-критично оценените ресори от активността на кабинета е евентуален риск за неговата непоклатимост, само че все още този риск отстъпва на назад във времето пред терзанията от ескалацията на напрежението в света.
В съответствие 38% към 62% интервюираните възприемат обстановката в България като спокойна и постоянна, до момента в който във външно-политически проект паниките са доста по-високи – 20%:79%. Като резултат, макар рецензиите, цялостното предпочитание за нормализиране на обстановката у нас господства над устрема към усилване на политическата борба. Което намира израз в настройката на 61% от пълнолетните българи актуалното държавно управление да изкара цялостния си четиригодишен мандат, вместо провеждането на нови избори.
Доверие в институциите
Оценката за активността на институциите удостоверява констатациите от предходни изследвания: преобладаващо доверие към президента и преобладаващо съмнение към законодателната и правосъдна управляващи. Президентът Румен Радев продължава да се употребява с утвърждението на болшинството от българските жители (54% против 13% неодобрение). След месеци на еволюционен растеж обаче, мониторингът на публичните настройки записва първи отрицателни индикации: от юни до септември позитивните оценки за активността му спадат от 57% на 54%, като идващите месеци ще покажат какъв ще бъде развоя в персоналния му рейтинг. Подкрепата си за президента стартират да отдръпват най-вече десни гласоподаватели, дали му заем на доверие при встъпването в служба.
Първите дейности на Народното събрание за есенния политически сезон задълбочават рецензията към неговата работа. Положителните оценки за 44-то Народно събрание спадат от 15% до 12%, а негативните нарастват от 39% до 44%. Малко по-високо е доверието към неговия ръководител Димитър Главчев - 17% позитивни против 33% негативни оценки.
Установеният преди месеци позитивен тренд в оценката за работата на полицията също стопира развиването си. Въпреки, че остава с по-висок заем на доверие от съда и прокуратурата, утвърждението за работата й спада от 26% на 22%, против 38% негативни оценки.
Както и в предходни месеци, активността на правосъдната система е придружена с най-висока социална рецензия. Тя доминира както за работата на съда (10% позитивни против 58% негативни оценки), по този начин и за тази на обвиняването в лицето на основния прокурор Сотир Цацаров (9% позитивни против 49% негативни оценки).
Доверие в партии и водачи
Половин година след предварителните избори за 44- то Народно заседание съотношението на силите сред главните парламентарни партии остава без основни промени.
ГЕРБ (25.1%) резервира електорална преднина от 6% пред Българска социалистическа партия (19.3%), което значи че при нови избори през днешния ден, двете партии биха разполагали с почти сегашния си брой депутати.
Малко по-голяма е динамичността в отношението към техните водачи. Бойко Борисов резервира 32% утвърждение, само че спрямо юни нараства и делът на критиците му - от 35% на 39%.
Въпреки дейното настъпателното държание на Корнелия Нинова по редица въпроси, Българска социалистическа партия не съумява да уплътни опозиционната си роля, което коства 3% от персоналния рейтинг на водача й (от 27% до 24%), както и лек растеж в отрицателните оценки.
Обединените патриоти бележат прочут електорален спад спрямо юни (от 7.2% на 5.9%). Ако сходен тренд е присъщ за тях в интервалите, когато липсва предизборна готовност, то в персоналното отношение към водачите е налице нетипична наклонност. Всеки един от тримата е най-малко на двойна отдалеченост от другия. Красимир Каракачанов резервира високия си партиен рейтинг (29% одобрение) и остава твърдо на втора позиция след Бойко Борисов. Валери Симеонов покачва с 1% последователите си (до 14 на сто), само че генерира и сериозен растеж на неодобрението. Волен Сидеров остава на 5% утвърждение и с едни от най-високите равнища на отрицание.
Електоралната динамичност на Движение за права и свободи (4.8%) и неговия водач по обичайному е слаба, като за момента позициите на Движението измежду гласоподавателите му не наподобяват разтърсени.
Най-сериозна смяна записва изследването при партия Воля и нейния водач Веселин Марешки, които бързо вървят по стъпките на ББЦ и Бареков от предходния парламент. За три месеца персоналният рейтинг на Веселин Марешки е понижен със 7 на 100, а с 1.8% електорална поддръжка партията му би останала под чертата, в случай че през днешния ден имаше избори за Народно заседание.
Фрагментираната извънпарламентарна съпротива в лицето на Реформаторския блок, „ Да, България” и „ Нова република”, се употребява със сумарната поддръжка на към 4.5% от гласоподавателите в страната, само че нито една от тях не се откроява като любимец. Относително високият дял интервюирани (7.9%), твърдящи, че биха избрали "друга " политическа мощ идват главно от младото и приблизително потомство отвън столицата, подкрепили на последните избори някоя от по-малките партии и разочаровани от неналичието на свое политическо посланичество.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ