Липса на достатъчно данни за случаи на език на омраза,

Липса на задоволително данни за случаи на език на ненавист, нужда от законодателни промени, нужда от възстановяване на съдействието сред обществените институции, бизнеса, просветителните институции, неправителствените организации, правоохранителните и правораздавателните органи.
Това са единствено част от изводите от разбор осъществен в границите на плана Мандола - “Мониторинг и различаване на езика на омразата онлайн”.
Анализът е за няколко страни - България, Гърция, Ирландия, Испания, Кипър и Франция на четири равнища: държавни институции, правоохранителни органи, просветителни и проучвателен организации и неправителствени организации.
Той преглежда виновните организации и структури, осъществените действия и начинания, положителните практики, празнотите и провокациите, пред които са изправени страните.
Малък брой образования и акции за повишение на информираността и незадоволително изследвания – това са останалите пречки, които европейските страни срещат при противодействието и предварителната защита на езика на омразата онлайн.
Въпреки че има редица институции, които са ангажирани с предварителната защита и противодействието на езика на омразата онлайн и националното законодателство на страните до друга степен е обновено, анализът открива идентични проблеми във всяка една от страните.
Необходимо е по-добро съдействие за обмяна на опит сред другите страни в процеса (държавни институции, правоохранителни и правораздавателни органи, бизнес, просветителни и проучвателен институции и НПО) на национално и европейско равнище. Според специалистите, положителното съдействие е основно при предварителната защита и противодействието на езика на омразата онлайн.
В друга степен, всяка от страните се нуждае от смяна на законодателната рамка. Специално внимание би трябвало да се обърне на новите медии и услуги за връзка, като Фейсбук, Twitter и Youtube.
Няма задоволително данни и класифициран метод за събиране на информация за броя и вида на случаите, които биха могли да покажат равнището на разпространяване на феномена в обществото. Това е проблем, който се следи във всички страни и, значително, се дължи на по-ниското равнище на докладване на произшествия и неналичието на задоволително акции за повишение на информираността. Събирането и анализирането на данни за произшествия в региона на езика на омразата би спомогнало за намирането на по-ефикасни способи за противопоставяне.
Има голяма потребност от акции за повишение на информираността и образования в региона, ориентирани към разнообразни групи – от крайните консуматори до правоохранителните и правораздавателните органи, обществения и частния бранш, просветителните институции и неправителствения бранш.