Лили МАРИНКОВА, легендарната водеща в БНР, бе възстановена в началото

Лили МАРИНКОВА, именитата водеща в БНР, бе възобновена при започване на юли т.г. от Върховния касационен съд на работа в радиото, откакто на 6 юни 2016 година бе скандално уволнена от Александър Велев в първия му работен ден като общоприет шеф. Тогава Велев назначи нов човек на длъжността й шеф на "Хоризонт " и на това съображение я уволни. На 10 юли т.г. тя получи по едно и също време заповед от Велев за възобновяване, само че и още една - за освобождението й с претекст "придобито право на пенсия ".
Маринкова е приключила публицистика в СУ, в БНР е била водещ на предаванията "Разговор с вас ", "Хоризонт преди всички " и "Неделя 150 ". Работила е в предаванията "Открита линия " и "Очевидци " в "Ефир 2 " на Българска национална телевизия, по-късно води авторското предаване "Вън от парадайса " по Канал 3. Носител е на премиите "Репортер на годината ", "Сирак Скитник " за радиожурналистика, на "Голямата премия на Българската медийна коалиция за повсеместен принос към независимостта на медиите и одобряването на правилата на гражданското общество ".

"Който държи цялото медийно пространство, го чака увисналата физиономия на Тодор Живков "

- Когато стана ясно, че съдът възвръща на работа в БНР Лили Маринкова, мнозина подозираха, че генералният шеф няма да те посрещне с рози. Но всички са потресени, че в деня на връщането ти към този момент те чакаше заповед за освобождението ти още веднъж.
- Щом Върховният касационен съд не може да накара този админ да се замисли за дейностите и грешката си - едно неприемливо отношение към публицист, кой може? С този нов жест - да се освободи от мен, той демонстрира, че и в този момент отново би постъпил както преди две години. В решението си съдът доста ясно споделя какво е публичната институция, какво наличие чакат от нея, кое е уникалността й. Става дума не за персонално дружество, а за социална институция. Ако съдът не може да го накара да проучва това обръщение, кой е в положение да го направи?
Много благодаря на сътрудниците, на преподавателите от Факултета по публицистика, на доста хора, които ми се обадиха. За тях решението на съда беше остров на вярата - че повече няма да е допустимо да бъдат отстранени експерти, да се предизвикват такива беди и да се кадрува по този метод.
- Факт е обаче, че с поправката от 2015 година в член 328 на Кодекса на труда стана процедура добитото право на пенсия да се употребява като принуда против неуместни. Трябва да се борим този текст да се отстрани, от него към този момент мнозина пострадаха. Но за какво съгласно теб у нас стана допустимо хора, настанили се на някакъв пост, да унижават известни публицисти, които стоят глави над тях във всяко отношение?
- Това стана допустимо посредством Закона за радио и телевизия, с неговата дисторция и опорочаване в годините. Стана допустимо посредством един еднороден във всеки смисъл състав на Съвета за електронни медии. В него имат мандати хора, посочени от ГЕРБ, и хора, посочени от Плевнелиев, Радев в този момент участва с едно новоназначение - само че те по този начин или другояче са регулатор, който е пронизан от политическата воля на ръководещите. В един доста дълъг интервал. Защото окопаването във властта не става елементарно.
- Това се отнася еднообразно и за публицистите, работещи във вестниците. Те също са мачкани от хора с много скромни благоприятни условия.
- Казвам, че става дума за окопаване във властта, което значи слепване и с тайната власт. И това е покрай политическата полиция. Ако се замислим, няма основна разлика в използването на тайната власт по времето на тоталитаризма и в този момент. Това е детайлът, който пронизва всяко деяние на Съвета за електронни медии. Те даже не са в положение да провеждат качествена полемика, не съм чула да полемизират даже. Отварям скоби - такова предизвикателство имаха да вземем за пример в тематиката, обвързвана с рекламата и хазарта, с същинското покваряване на публиката. Дори това не бе отразено от тях по някакъв метод, с експертно говорене, да кажем, или по какъв начин е в другите страни и за какво сме доведени до състояние, в което ни съпоставят с южноамериканските страни, когато са били по-изостанали.
- Съвет за електронни медии не е ли трансфорат в действителност в политически орган над медиите?
- Това споделям и аз. Това е пагубният неуспех освен на този регулатор. Пълен неуспех. Ние сме на стадий, в който няма регулация. Това, което се назовава регулация, организира на процедура волята на единствената власт.
- Защо водещ публицист като теб, който е обичан от обществото, става нежелателен за шефа на радиото?
- Не мога да проникна в дебрите на съзнанието на този чиновник - тъй като той в действителност е един върховен чиновник, не е публицист, не е новинар, не желае да има персонален имидж. Предполагам, че желае да му бъде умерено в края на мандата, има още 11 месеца, не желае безредици или брожения. Разбирам, че той е паникьосан от разпадането на неговия екип, от сгромолясването на рейтинга на медията, което е потвърдено посредством успоредни проучвания на две организации и показано в класацията на "Медия клуб ". Има проблем с целостта на този екип, тъй като не усеща поддръжка.
- Но той те уволни и преди две години, когато едвам започваше мандата си. Наши сътрудници от радиото тогава непосредствено ми споделяха: "Той махна Маринкова, тъй като не е задоволително сервилна. "
- Когато отстраняваш хора от значими рубрики или с някаква позиция, има и вътрешен интерес от това разбъркване. Много хора си показват, че могат да заемат това място, че могат да получат по-благодатна позиция и че това разбъркване ще им разреши да бъдат по-ценени. Не проучвам тази сърцевина, само че знам сигурно, че от вътрешната страна се завладява крепостта. Още преди да заеме поста, шефът има някакви ангажименти, подсигурява си свои хора. Хлъзгавата почва, от която се е страхувал, е "Хоризонт " - поради систематичните митинги там. В последния мандат на Янкулов те бяха обосновани и чисто финансово. Т.е. митингите там са значително систематични и той може да бъде неодобрен. Затова си е обезпечил ядро за поддръжка. Въобще не става дума за административната страна - че съм имала функционалността на шеф на "Хоризонт ", а става дума за публицистиката на "Хоризонт ". Тя би трябвало да бъде обхваната в надзор, да бъде безвредна, безобидна, беззъба.
Защото в очите на ръководещите от ГЕРБ "Хоризонт " би трябвало да бъде минимализиран. Това се направи с други средства към този момент, може би с прословутите публични поръчки или фондове на министерствата за европрограмите. Това несъмнено лимитира опциите на радиото, вкарва го в сериозна обстановка, по-критична, в сравнение с е била. Но "Хоризонт " би трябвало да бъде спретнат, сгънат до минимални размери, да бъде стеснен ареалът на въздействието му. За сметка на наливането в други направления, които са значими за тях - малкия екран, проправителствени медии и прочие
- Твои сътрудници при митинга пред БНР предходната седмица споделиха: "Подслушват ни - в стаите и в коридорите, ние не смеем към този момент да приказваме между тях. " Това какво е?
- Трябва да кажем, че методът, по който се ръководи радиото, напълно не е по предписаното от Закона за радио и телевизия. То се ръководи по някакви други правила за сигурност. Това е доста необичайно, тъй като от параноя се разболяваха и други шефове. Има едно непрекъснато дебнене. Разрушава се това, което съставлява демократичната общественост на публицистите. Журналистите би трябвало да полемизират, да бъдат дейни, да бъдат остри - такава е тяхната общественост. Но непрекъснато желаят да я подстригват, да я вършат безвредна. Не е било по този начин в никакъв случай. Всеки новоназначен общоприет шеф идва надали не със лист на лицата за премахване - като хора неуместни, хора "не от моята група ", като непознати тела. Нали сякаш беше друго правилото - ще те чуя, без значение от това, че мислиш иначе.
- В целия свят можещият публицист се цени най-вече, най-добре е заплатен, основават му се условия да работи, а у нас точно можещите ги "подстригват ".
- Това е към този момент битие и работене отвън същността, отвън директното наименование "журналистика ". Като че фактически някакъв изкуствен интелект се е настанил в медиите. Какво съставляват проправителствените медии? Те са цялостен неуспех. Дали правиш взаимни отстъпки в дейната си журналистическа работа - това постоянно проличава и не може да бъде прикрито. На кого е належащо това? А в действителност, когато постъпваш по този метод с нещо, което принадлежи на обществото, лишаваш хората от информация, от опцията да бъдат рефлективни, да бъдат аналитични, да бъдат себе си. Това е огромното посягане. Ти преграждаш пътя на публиката, опцията й да се добере до наличие, камо ли да мисли върху него.
- Като че ли за похлупак преди дни видяхме по какъв начин създателите на така наречен законопроект "Пеевски " скочиха против декларацията на Съюз на българските журналисти да се спре гаврата с публицистите. Как ще коментираш?
- Това е върхът: което не ти харесва - долу, вън! Доскоро чак по този начин не беше допустимо. Този законопроект би трябвало да е мотив да бъде извършено придвижване на нашето сливане.
Това е закон, пренебрегнат от публицистите, закон, който не е предопределен за тях, и по този начин безсрамно, по този начин брутално се прави вкарването му в Народното събрание. Когато следя изключителната свадлива несдържаност на създателите на този законопроект, обвързван с Движение за права и свободи, си мисля, че е осуетен някакъв техен опит да се пречистят като един от играчите на медийния пазар - не в очите на българското общество, а за външна показност пред европейските институции, с цел да се очистят поради пагубното състояние, в което се намира България в класацията на свободата на словото. Друго разумно пояснение не намирам.
- Според мен в днешната обстановка всеки закон за медиите би се извратил в закон за цензурата и унищожаването на медии. Нужен е различен закон - за отбрана на публицистите и журналистическата специалност.
- Като колегия имаме доста елементарна и ясна цел - би трябвало да се предложи в действителност закон за отбрана на публицистиката, или каквото там заглавие се избере, с цел да бъде показана тази воля. Защото в този момент "парашутисти " унищожават публицистиката. Това са същества, които нямат даже елементарен стаж в медията, не познават разпоредбите, не познават събитията, не познават личностите. Те са прикрепвани там, с цел да бъдат украса. Провеждам посредством "мой човек " действието. Това е обратно, отречено е, презирано е от работещите хора.
- Искаш да кажеш, че самата публицистика се изпразва от наличие по този метод?
- Да, има медии, само че от тях е изгонена публицистиката. Това би трябвало да се назовава по някакъв различен метод.
- В полемиката в Съюз на българските журналисти за положението на публицистиката тези дни ти цитира Адам Михник: "Който държи държавните медии, губи изборите... "
- А който държи цялото медийно пространство? В съпоставяне с демократичната обстановка при започване на прехода в този момент е доста по-трагично. Имаме едно обезличено, залиняло, обезсилено общество, има една по-скоро фасадна народна власт. Обществото е доведено до ръба не на нервна рецесия, а... Така се трови човек, когато стои до нещо, което гние. С всеки минал ден поглъщаш отрова. Нямаш съпротивителни сили. Такова общество не може да роди естествена реакция. И с тези неща се привиква, те доста добре знаят, че се привиква с това.
Но през днешния ден възхваляването на една персона е някакъв тип извратена насмешка. Тези, които построиха модела на рупорите по този начин, че един човек да бъде по този начин удобно медийно обслужван, осъзнават, че го подриват и го подлагат на нещо унищожително. И когато виждат неговата наслада, са още по-доволни. Последиците за обгрижвания ще бъдат много тъжни. Същите, които провеждат рупорите в този момент, в един миг ще го изоставят. Той ще повтори ориста на увисналата физиономия на Тодор Живков.
- По моите наблюдения обаче, има хора, които са щастливи, когато добре са се поставили и добре са изпълнили поръчката на някой управник. А други са щастливи, в случай че добре са си свършили работата в интерес на обществото.
- Това са доста разнообразни неща. Журналистиката е най-неспокойното нещо на света, когато би трябвало да изпълниш своя дълг. Но има доста движимости хора, които на драго сърце одобряват подлизурството, премълчаването, заобикалянето на значителното. При младите по-скоро става дума за несъзнаване - те не могат да разграничат двете неща. Винаги ме шокира, когато се срещна с претенденти за работа в нашата специалност, които споделят: "О, аз не желая да си го предизвиквам, желая да се занимавам с културна тема и с пиар. "
- Надявам се, че като публицист в силата си няма да се откажеш от дейна активност. Защото обществото губи от заличаването на такива публицисти.
- Да избираш, това е нещо доста първокласно. Не сме изправени пред такава обстановка.