Лихвите по заеми в лева по-ниски от тези в евро
Лихвите по заемите в лв. към този момент са по-ниски от тези на заемите в евро, заяви основният икономист на " Уникредит Булбанк " Кристофор Павлов.
Това е фундаментална смяна, която се считаше за невъзможна поради валутния ръб у нас. Обяснението е, че интензивността у нас не е поради политиките на Европейската централна банка, а заради вътрешни фактори - спестяванията през последните години доведоха до изобилна ликвидност.
Има забележителна смяна в салдото спестявания-инвестиции. Спестяванията са обилни, до момента в който вложенията през последните години съществено понижиха. Затова и търсенето на заеми от огромните компании е изненадващо ниско. Те разполагат със свои запаси, които ще влагат. Поради тази причина цената на заема за огромните корпорации у нас е стигнала до най-ниското си равнище. Ако лихвите не престават да вървят надолу и под 2 %, има заплаха да се подцени рискът от неплащане.
Прогнозите на Павлов са, че след година и половина у нас лихвите ще са по-ниски от тези в Чехия и Унгария. Същата е наклонността и при домакинските заеми. В България лихвите по заемите за тях бяха доста по-високи, в сравнение с в други страни от Европейски Съюз, само че към този момент стартира развой по конвергенция, който ще продължи и тази година. Домакинствата са и най-обещаващите клиенти за банките. А поради огромната конкуренция сред тях, лихвите по заемите ще не престават да падат.
Относно поръчката на финансовия министър Владислав Горанов България да кандидатства във валутния механизъм ERM ІІ - по този начин наречената " чакалня " на Еврозоната до юни 2018 година, Павлов сподели, че има окуражителни сигнали от Еврокомисията, само че надали тя ще вземе решение за приемането ни. Германия към момента няма държавно управление, а решенията на Берлин са основни във връзка с измененията в архитектурата на Еврозоната. При съществуващите правила явно няма предпочитание за приемане на нови членове, по тази причина е значимо да се знае какви промени ще се подхващат, сподели още Кристофор Павлов.
Това е фундаментална смяна, която се считаше за невъзможна поради валутния ръб у нас. Обяснението е, че интензивността у нас не е поради политиките на Европейската централна банка, а заради вътрешни фактори - спестяванията през последните години доведоха до изобилна ликвидност.
Има забележителна смяна в салдото спестявания-инвестиции. Спестяванията са обилни, до момента в който вложенията през последните години съществено понижиха. Затова и търсенето на заеми от огромните компании е изненадващо ниско. Те разполагат със свои запаси, които ще влагат. Поради тази причина цената на заема за огромните корпорации у нас е стигнала до най-ниското си равнище. Ако лихвите не престават да вървят надолу и под 2 %, има заплаха да се подцени рискът от неплащане.
Прогнозите на Павлов са, че след година и половина у нас лихвите ще са по-ниски от тези в Чехия и Унгария. Същата е наклонността и при домакинските заеми. В България лихвите по заемите за тях бяха доста по-високи, в сравнение с в други страни от Европейски Съюз, само че към този момент стартира развой по конвергенция, който ще продължи и тази година. Домакинствата са и най-обещаващите клиенти за банките. А поради огромната конкуренция сред тях, лихвите по заемите ще не престават да падат.
Относно поръчката на финансовия министър Владислав Горанов България да кандидатства във валутния механизъм ERM ІІ - по този начин наречената " чакалня " на Еврозоната до юни 2018 година, Павлов сподели, че има окуражителни сигнали от Еврокомисията, само че надали тя ще вземе решение за приемането ни. Германия към момента няма държавно управление, а решенията на Берлин са основни във връзка с измененията в архитектурата на Еврозоната. При съществуващите правила явно няма предпочитание за приемане на нови членове, по тази причина е значимо да се знае какви промени ще се подхващат, сподели още Кристофор Павлов.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ