Волен Сидеров откри галерия с шедьоври на модернизма
Лидерът на „ Атака “ Волен Сидеров към този момент има свое място, където може да направи малко бягство от връхлитащите вести и от клишетата, в които политиката от време на време вкарва живота. В сряда вечер ръководителят на парламентарната група на обединените патриоти откри своя художествена изложба на ул. „ Граф Игнатиев “ 31 и малко на брой от многочислените посетители на събитието разпознаха в елегантното пространство, декорирано с алени свещи и рози в тъмночервени вази, някогашния магазин за обувки на ъгъла с ул. „ Мальовица “.
Откриващата експозиция под наслов „ Художници без граници “, която Сидеров самичък показа, включва произведения на български създатели най-вече от първата половина на ХХ век, проучти по света, само че по-малко познати или недооценени у нас.
Сред тях е статуя на Асен Пейков, чиято скулптура на Леонардо краси летището в Рим. Жорж Папазов, чиито творби в чужбина се търгуват за големи суми, също попада с няколко работи, изпълнени в смесена техника, измежду които изпъкват мистичните „ Рицари “. „ Навремето той е желал да подари картините си на България, само че някакъв простак във властта оповестил, че са упадъчни “, напомни политикът галерист. Неговата дебютна селекция се е спряла още на Сирак Скитник, Борис Георгиев (творил основно в Италия, само че подписвал се цялостен живот Борис Георгиев ди Варна), конвертируемия на всички места в Европа Жул Паскин от Видин, пейзажиста Никола Танев, емблемата на българския сецесион Иван Милев, от който с изключение на емблематичните „ Пасторал “ и „ Ахинора “ е показан и необичаен сценографски план за операта „ Турандот “.
Присъстват и други имена от зараждащия се през 20-те български модернизъм. Много от тях са илюстрирали творбите на модерната градска прозаичност, създавана по това време от писатели като Георги Райчев, Владимир Полянов, Чавдар Мутафов, Светослав Минков, несправедливо изтласкани в „ долното чекмедже “ през социализма, посочи Волен Сидеров. Един от акцентите в залата е „ Катедрала “, рисунка с пастел от Христо Явашев-Кристо.
Тлидерът на „ Атака “ призна, че основаването на изложба за него не е инцидентен изблик, защото на млади години също е рисувал.
Сега в „ Стил “ са изложени 3 фоторепродукции на негови работи както и кадър с креативен миг в тогавашното му ателие на бул. „ Толбухин “.
Настоящата експозиция може да бъде прегледана до 15 декември. Картините от нея са предоставени от частни сбирки и не се продават, изясни съдружникът на Сидеров в арт начинанието Светлин Гугов. След това обаче концепцията на двамата е да оферират на междинния българин качествено изкуство на налични цени, които при родния стандарт се свеждат до няколкостотин лв..
„ През 90-те парвенюшкият интерес докара до това, че доста създатели бяха изкупувани и „ заключвани “ от новобогаташите, поради което и цените бяха надути до абсурдизъм. Самите художници биха се обърнали в гроба, в случай че знаят, че техните картини стоят на мрачно вместо да бъдат споделяни с хората “, разяснява Сидеров. Още преди Коледа изложба „ Стил “ ще извади за обмен работи на класици като Пенчо Балкански, Иван Ненов, Златю Бояджиев, Сирак Скитник и други Ще се дава територия и на живи модерни създатели, дават обещание от мениджмънта на галерията.
Източник: Monitor
Снимка Булфото
Откриващата експозиция под наслов „ Художници без граници “, която Сидеров самичък показа, включва произведения на български създатели най-вече от първата половина на ХХ век, проучти по света, само че по-малко познати или недооценени у нас.
Сред тях е статуя на Асен Пейков, чиято скулптура на Леонардо краси летището в Рим. Жорж Папазов, чиито творби в чужбина се търгуват за големи суми, също попада с няколко работи, изпълнени в смесена техника, измежду които изпъкват мистичните „ Рицари “. „ Навремето той е желал да подари картините си на България, само че някакъв простак във властта оповестил, че са упадъчни “, напомни политикът галерист. Неговата дебютна селекция се е спряла още на Сирак Скитник, Борис Георгиев (творил основно в Италия, само че подписвал се цялостен живот Борис Георгиев ди Варна), конвертируемия на всички места в Европа Жул Паскин от Видин, пейзажиста Никола Танев, емблемата на българския сецесион Иван Милев, от който с изключение на емблематичните „ Пасторал “ и „ Ахинора “ е показан и необичаен сценографски план за операта „ Турандот “.
Присъстват и други имена от зараждащия се през 20-те български модернизъм. Много от тях са илюстрирали творбите на модерната градска прозаичност, създавана по това време от писатели като Георги Райчев, Владимир Полянов, Чавдар Мутафов, Светослав Минков, несправедливо изтласкани в „ долното чекмедже “ през социализма, посочи Волен Сидеров. Един от акцентите в залата е „ Катедрала “, рисунка с пастел от Христо Явашев-Кристо.
Тлидерът на „ Атака “ призна, че основаването на изложба за него не е инцидентен изблик, защото на млади години също е рисувал.
Сега в „ Стил “ са изложени 3 фоторепродукции на негови работи както и кадър с креативен миг в тогавашното му ателие на бул. „ Толбухин “.
Настоящата експозиция може да бъде прегледана до 15 декември. Картините от нея са предоставени от частни сбирки и не се продават, изясни съдружникът на Сидеров в арт начинанието Светлин Гугов. След това обаче концепцията на двамата е да оферират на междинния българин качествено изкуство на налични цени, които при родния стандарт се свеждат до няколкостотин лв..
„ През 90-те парвенюшкият интерес докара до това, че доста създатели бяха изкупувани и „ заключвани “ от новобогаташите, поради което и цените бяха надути до абсурдизъм. Самите художници биха се обърнали в гроба, в случай че знаят, че техните картини стоят на мрачно вместо да бъдат споделяни с хората “, разяснява Сидеров. Още преди Коледа изложба „ Стил “ ще извади за обмен работи на класици като Пенчо Балкански, Иван Ненов, Златю Бояджиев, Сирак Скитник и други Ще се дава територия и на живи модерни създатели, дават обещание от мениджмънта на галерията.
Източник: Monitor
Снимка Булфото
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ