Вълко Червенков се опълчва на Сталин, Берия и Хрушчов
Личността на Вълко Червенков (1900-1980) от дълго време е превърната в етикет за фетиш и тоталитаризъм. Спомене ли се инцидентно името му, то незабавно са свързва със Сталин, с разправи и гнет и нито думичка за това какво той е отстоявал, какво е приключил и какво е постигнала България по негово време. Никой не загатва през днешния ден, че той не стартира, а приключва репресиите на Берия у нас, че избавя стотици, а може би и хиляди комунисти и партийни ръководители от изтезания и гибел, че затваря лагерите, които не са основани от него.
На 3 януари т.г. в обявата " За 30 години се построи България, за 30 я унищожиха " припомнихме по какъв начин Вълко Червенков безусловно възражда следвоенна България. Само един образец - междинният годишен растеж на промишленото произвеждане по негово време е 22.8%, връх, непостигнат и от китайците през днешния ден! (https://duma.bg/za-30-godini-se-postroi-balgariya-za-30-ya-sasipaha-n182122). Но справедливостта изисква и тук да се подсети, че без всеотдайната помощ на Съветския съюз това не е било допустимо да се случи.
Какво да се прави! Много постоянно в политиката медът върви с жилото.
Сега ви предлагаме няколко загатна, строго документални са, само че и доста персонално отношение блика от тях. Това, което ще прочетете, е съвсем забравено. А то, най-малко съгласно мен, би трябвало да бъде записано със златни букви в новата българска история. Защо не и да влезе в новите учебници за Х клас? Да се опълчиш на Сталин и Хрушчов, когато за такова нещо най-малкото са сваляли от власт и са пращали в лагери, е държание, за което днешните политически главанаци не смеят и да си помислят. А техните господари са не по-малки диктатори от тези в така наречен Сталински интервал. Но обективността постанова да се очертае и подвигът на неколцина доблестни ръководители от системата на Министерство на вътрешните работи, които с риск за живота си се добират до Червенков и му разкриват на какво са подложени изтъкнати партийни и държавни дейци под диктата на руските съветници Трифонов, Чернов и Филатов в килиите на следствието.
От през днешния ден, по концепция на Анжел Вагенщайн, в няколко изявления ще разкрием и " тъмни петна " в построяването на социализма у нас. (Правели сме го нееднократно и до момента.) Няколко от " същинските " комунисти, сред тях и съратници на Дядо Благоев и Георги Кирков, не " стоят спокойно " пред чийто и да било престиж, даже на Сталин, Берия и Хрушчов, на Георги Димитров и Васил Коларов. И някои нови и малко познати документи, колкото и от тях да боли, ще предложим на вашето внимание. Убедени сме, че от това лявата концепция няма да пострада, в противен случай - ще стане още по-силна.
Из проучването на доктор Добри Желев " За 6 години, 2 месеца и 15 дни ".
Тези страници са написани въз основа на стенограмите от Априлския и септемврийския пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия, извършени през 1956 година, секретни материали от Българска телеграфна агенция, документи от архива на Министерство на вътрешните работи и предаването на БиБиСи на 21 юли 1986 година за среща на Никита Хрушчов с Вълко Червенков, станала през август 1955 година в резиденция Евксиноград. Фактите са проверявани по няколко източника.
През 1955 година ръководителят на Комунистическа партия на Съветския съюз Никита Хрушчов приготвя ХХ конгрес на Комунистическа партия на Съветския съюз. Замисълът му е да сложи на разискване живота и активността на Сталин - дълготраен началник на Комунистическа партия на Съветския съюз и руската страна. Необходимо е било обаче въпросът за ролята на Сталин да бъде издигнат за разискване не персонално от него, а от различен държавен и партиен началник. Хрушчов е знаел за другите мнения по въпроса за репресиите на български политически дейци през 1949-1951 година сред Сталин и Червенков и се е ориентирал към него. Във връзка с това взема решение да се срещне с ръководителя на Министерския съвет Вълко Червенков...
Това са години, в които шпиономанията обгръща целия свят - и в капиталистическите страни процеси срещу действителни и мними шпиони вървят един след различен... При такава конюнктура на подозрителност и недоверчивост стартира следствието срещу Трайчо Костов. Сигналът идва извън - Трайчо Костов е арестуван по разпореждане на ръководителя на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на Съветския съюз Берия. Следствието е предоставено на Велчо Чанков, само че в действителност се управлява от основния консултант на Министерство на вътрешните работи Чернов, който изготвя и обвинителния акт. Червенков сложил въпроса за Трайчо Костов в Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия, само че никой не го защитил.
Още от 1937-1938 година, когато ставали репресиите в Съюз на съветските социалистически републики, Червенков знаел за неприятната популярност на офицерите от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) Трифонов и Чернов. Като ги видял през 1949 година като съветници в Министерство на вътрешните работи, изтръпнал. Понеже познавал техните способи, това му помогнало да не се поддаде на натиска им. Трудностите идвали от събитието, че Димитров и Коларов, които имали огромен престиж пред Сталин и можели да се опълчват на Берия, не били в положение да създадат това. Георги Димитров е тежко болен и се намира на лекуване в Москва. Той умира на 2 юли 1949 година За ръководител на Министерския съвет е определен Васил Коларов, който също е тежко болен. Коларов умира на 23 януари 1950 година
Цялата тежест по управлението на партията и страната пада на Вълко Червенков - секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия, а на 3 февруари 1950 година - определен за ръководител на Министерския съвет.
След Трайчо Костов са задържани Иван Стефанов - министър на финансите, Петко Кунин - министър на промишлеността, Манол Секеларов - министър на градежите и други От апарата на Централен комитет на Българска комунистическа партия са задържани Никола Павлов-Комара, Иван Масларов и други, а от Държавна сигурност - Георги Ганев, Каприел Каприелов, Стефан Богданов, Никола Загоров, Борис Николов. Задържани са общо 60 души. Всички те се упрекват, че са свързани с британското и югославското разузнаване и готвят боен прелом в България със съдействието на маршал Тито.
Международното състояние на България е извънредно тежко, с напрежение, комплицирано. Разузнавателните служби на западните страни, на южните ни съседки и Югославия интензивно работят срещу България. Те непрестанно трансферират на наша територия групи с разследващи и диверсионни задания. На западната и южната ни граница постоянно се водят яростни престрелки - единствено през 1950 година воините на Гранични войски имат над 100 въоръжени стълкновения. В някои случаи ситуацията стига до ръба на войната.
При тази конюнктура още преди осъществяването на арестите Берия убедил Сталин и Червенков в нуждата да се вкара в България една дивизия на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), която да се употребява за удар срещу трансферирани югославски елементи в помощ на заговора.
Министърът на вътрешните работи Руси Христозов е налегнат от смут - той спи в кабинета си и рядко се прибира в къщи. Съпругата му е задържана с обвиняване, че е била агент-провокатор. В Министерство на вътрешните работи е основана комплицирана конюнктура. Служителите имат вяра повече на съветниците от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) и гледат с съмнение към управлението на министерството. Христозов бързо се ориентира в ситуацията. Въпреки че съветниците си надвишават правата и от ден на ден се стремят да го изолират от следствието, той открива, че се правят извращения. Прави се опит посредством принуждение да се изтръгнат показания от арестуваните след Трайчо Костов. Христозов незабавно отива при Червенков, осведоми го за тези обстоятелства и желае помощ за секване на извращенията.
Червенков се свързва със Сталин и упорства за евакуиране на групата на Чернов, тъй като си надвишават правата. Сталин приема претекстовете на Червенков за основателни и разпорежда групата на Чернов да бъде върната от България. На [нейно] място през юли 1949 година е изпратена групата на военачалник Филатов. Освен това Червенков наредил причинителите на извращения да бъдат уволнени от Министерство на вътрешните работи, а ръководителят на следствието Исидор Зеев да бъде даден под съд. Той е наказан на 10 години затвор...
Със единодушието на Филатов са арестувани Славчо Трънски, Денчо Знеполски, Здравко Георгиев и генералите Тошев, Лекарски и Вранчев... После Филатов предложил да бъдат задържани Югов, Добри Терпешев, Георги Чанков и Цола Драгойчева, само че Червенков уверено се противопоставил. Той декларирал: " Нашата партия не може да се състои единствено от агент-провокатори ", и се застъпил за тях пред Сталин. Това направило положително усещане на Хрушчов.
До 10 юни 1951 година по времето на Цанков като министър на вътрешните работи са задържани нови 10 души. Общо арестуваните стават 70. Имало насъбрани материали за още 700 души.
Последните арести по рекомендация на Филатов провокират скандал в Министерство на вътрешните работи. Министър Цанков отишъл при Червенков и споделил: " Не мога повече да работя в тази конюнктура. Аз ли съм министър или Филатов? " Тогава си подал оставката, само че Червенков отказал да я одобри. Взел телефона, обадил се на Сталин и настоял да го одобри незабавно. На срещата със Сталин Червенков споделил: " Няма обстоятелства, аз не мога да схвана по какъв начин могат да се приготвят процеси единствено въз основа на признания. " Сталин дал отговор: " Разбира се, по този начин не може. Когато се арестува някой, би трябвало авансово да има задоволително улики. "
След тези ограничения напрежението понижава. Така Червенков избавя партията от погром.
Тези обстоятелства били известни на Хрушчов, той се възползвал от държанието на Червенков пред Сталин и по тази причина решил да го употребява в разобличаването му. През август 1955 година пристигнал на отмора в Евксиноград и предложил на Червенков да излезе със публикация срещу Сталин. Червенков се позамислил и споделил: " Сталин е огромна персона. Той бе началник на Комунистическа партия на Съветския съюз и руската страна, само че има и огромно въздействие в интернационалното комунистическо и работническо придвижване. Аз съм доста дребен да пиша за Сталин. Ако питате мен, бих предложил въпросите към Сталин да бъдат разисквани на интернационално заседание на комунистическите и работническите партии. "
Хрушчов останал сюрпризиран от този отговор и неудовлетворен от държанието на Червенков. До този миг мнението било Червенков да остане началник на България. След срещата обаче Хрушчов стартира да търси метод за неговата промяна. Той желал да работи с послушни, а не със независими персони.
Из спомените на военачалник Лукан Варадинов
Шест години и нещо бях шеф на персоналната защита на Вълко Червенков. Това постановяваше да бъда покрай него, както в дома му, по този начин и на работните му места - в Централния комитет на българската комунистическа партия и в Министерския съвет... Това, което ми е предписание изключително усещане, съм записвал. Тогава и дълго време по-късно с никого не съм споделял. Записките съм съхранявал в служебната си каса като свръхсекретни материали.
В персонален проект за Червенков бих споделил единствено няколко думи: той беше човек високообразован, с необятна просвета, извънредно етичен. Толкоз...
На 8 март 1950 година инцидентно зърнах отдавнашния мой другар Антон Кирилов, който работеше в следствения отдел на Министерство на вътрешните работи. В комфортен миг се срещнахме за минутка, две. В скоропоговорка Антон изрече: " Искам среща с други Червенков. В следствието стават страшни неща. Гинат почтени хора... " Имаше желание да ми каже още нещо, само че аз нямах време да го чувам. Доложих още същата вечер на Червенков, като цитирах Кирилов. " Ти познаваш ли този мъж? ", запита ме Червенков. " Да - беше отговорът ми, - зная, че е правилен приятел и почтен човек. " " Утре в 9 часа да бъде при мене. Аз ще извикам и Руси Христозов, и Христо Боев. "
Срещата се състоя. На излизане Христозов (тогава министър на вътрешните работи ) ми сподели, че следобяд при Червенков ще се състои заседание, на което ще участват персоналният състав на следствения отдел и управлението на министерството...
В началото на 1951 година управлението на Министерството на вътрешните работи беше заменено. За министър бе назначен Георги Цанков, дотогавашен секретар по организационните въпроси на Централен комитет на Българска комунистическа партия... Бяха сменени и редица длъжностни лица в Държавна сигурност... В следствения отдел се направиха съществени промени. За нарушаване на законността бяха задържани няколко следователи и началникът на отдела Дворянов...
...Уведомих Червенков, че управлението на министерството желае незабавна среща. " Цанков и заместниците му Кумбилиев и Колчев бързо дойдоха... Срещата с тримата продължи към 20 минути. Двамата зам.-министри излязоха. Кумбилиев беше доста укротен и дори се усмихна. Попитах го дали всичко е наред и по коя линия е неуспехът: " Следствието. Бай Вълко даде обещание поддръжката си. Това ме успокои. "
По-късно ми стана ясна същината на случая. Със своята аналитична мисъл и острия си разум Кумбилиев схванал, че в обвинителния акт против Югов и Чанков има неистини и клюки и се изправил против военачалник Филатов. Разбирайки, че не може да наложи правдата, потърсил помощта на Цанков и Червенков. И я намира. В писменото сведение, което Кумбилиев ми даде по моя молба, когато започнах да пиша мемоари за Вълко Червенков, се споделя.: " В началото на 1951 година новото управление на Министерство на вътрешните работи завари в следствения отдел редица следствени каузи на лица, упрекнати по трайчокостовските каузи. Такива обвинявания имаше и за редица виновни приятели, които не бяха арестувани. При по-нататъшното разследване някои от арестуваните бяха освободени, защото се оказаха погрешни обвиняванията против тях, а за други съдът издаде неоправдателни присъди. За страдание и при новото управление на Министерство на вътрешните работи бяха арестувани някои приятели, за които имаше обвиняване. По-късно в следствието се откри, че обвиняванията са погрешни и те бяха освободени.
В тази конюнктура напълно изненадващо за мен един ден през месец септември 1951 година основният руски консултант Филатов прекомерно изрично ми сложи въпроса за арестуване на Антон Югов и Георги Чанков. Това доста ме изненада и смути. Силно угрижен незабавно отидох при министър Георги Цанков, оповестих му и споделих, че това не трябва да се прави. Афектиран, заявих на Г. Цанков, че аз не мога да остана на работа в Министерство на вътрешните работи нито ден повече и помолих незабавно да доложи в Политбюро за това. Тогава Цанков предложи да отидем незабавно при Вълко Червенков... "
...Червенков изиска да го свържа по телефона със Сталин. Осигурих връзката и незабавно излязох от кабинета. Това беше следобяд... Някъде след среднощ излезе като мрачен облак от кабинета си, спря за момент, изгледа ме и рече: " Утре, т.е. през днешния ден към 6 часа летим за Москва. "
...Най-после кацнахме на московското летище. Там ни чакаха, и то на пистата, две коли. Посрещнаха ни двама руски приятели, единият от които беше остарелият мой прочут Пьотр Демичев, с който не веднъж сме седели на чай и сме развързвали приказки защо ли не. По това време той беше асистент на Сталин... На другия ден след срещата издебнах комфортен миг и попитах Демичев по какъв начин е предходна тя. Той се усмихна, повдигна очилата си, стисна ме леко за лакътя и стартира:
- Чудесно. Герой е другарят Червенков. Щастливи сте, че имате подобен началник. Не съм виждал различен по този начин самоуверено и почтено да се държи пред Сталин. Блестящо отбрани Югов и Чанков...
След срещата със Сталин Червенков беше просто отпаднал. С попривдигната глава издекламира: " Не им мина грошът. Спасихме партията. "
За първи път го виждах по този начин изтощен и толкоз благополучен.
Из спомените на секретарката на Червенков Надя Донева " Щрихи към портрета на Вълко Червенков "
Веднъж от " Пропуски " ми позвъни Веса Тошева, позната персонално на Вълко Червенков. Беше политемигрантка, репресирана през 1937 година Жена над четиридесетте, с лице с напрежение и измъчено, само че запазило чертите на тогавашна красота. " Вие не знаете каква хубавица, каква интелигентна и радостна госпожица беше... " е разказвал за нея Червенков. Тошева смутена, трепереща от неспокойствие и яд, не просто влезе, а влетя като хала в кабинета, без да дочака да доложа. После разбрах, че е срещнала на улицата своя следовател от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) Митя Трифонов, персонално взел участие в инквизициите на доста български емигранти. От неговото наличие в България тя очакваше единствено несгоди. Много скоро, по гледище на Червенков, Митя Трифонов, консултант в Министерство на вътрешните работи, беше отзован от България. Също по този начин бе предотвратил арестуването на Югов, Чанков и Терпешев. За срещата си със Сталин по този мотив ми е разказвал няколко пъти... Съобщил му, че е наредил инспекция на следствието против Славчо Трънски, Денчо Знеполски и другите. Проверката посочила, че има извращения при следствието, хората са почтени и ще бъдат освободени... " Казах му, че имам цялостно доверие в Чанков, Югов и Терпешев - може да вършат неточности, само че са предани на партията. Не смятах, че демонстрирам мъжество и кой знае каква храброст да се явя пред Сталин и да пазя обективна идея, както мислят Хрушчов и някои други. "
Разговорът траял много дълго, говорили и по други въпроси. Към 4 часа сутринта Сталин наредил да пристигна Хрушчов. " Вратата се отвори и в кабинета се изтърколи една топка. Триеше сънените си очи и дълго не можа да разбере кой съм и защо става дума " - по този начин живописно описваше Червенков влизането на Хрушчов. Още същата заран Червенков си тръгнал за София и към този момент не заварил Филатов в България - бил отзован безусловно тутакси.
Сборник със мемоари " Вълко Червенков през погледа на негови съвременници ", изд. " Европреса ", 2000 г.
На 3 януари т.г. в обявата " За 30 години се построи България, за 30 я унищожиха " припомнихме по какъв начин Вълко Червенков безусловно възражда следвоенна България. Само един образец - междинният годишен растеж на промишленото произвеждане по негово време е 22.8%, връх, непостигнат и от китайците през днешния ден! (https://duma.bg/za-30-godini-se-postroi-balgariya-za-30-ya-sasipaha-n182122). Но справедливостта изисква и тук да се подсети, че без всеотдайната помощ на Съветския съюз това не е било допустимо да се случи.
Какво да се прави! Много постоянно в политиката медът върви с жилото.
Сега ви предлагаме няколко загатна, строго документални са, само че и доста персонално отношение блика от тях. Това, което ще прочетете, е съвсем забравено. А то, най-малко съгласно мен, би трябвало да бъде записано със златни букви в новата българска история. Защо не и да влезе в новите учебници за Х клас? Да се опълчиш на Сталин и Хрушчов, когато за такова нещо най-малкото са сваляли от власт и са пращали в лагери, е държание, за което днешните политически главанаци не смеят и да си помислят. А техните господари са не по-малки диктатори от тези в така наречен Сталински интервал. Но обективността постанова да се очертае и подвигът на неколцина доблестни ръководители от системата на Министерство на вътрешните работи, които с риск за живота си се добират до Червенков и му разкриват на какво са подложени изтъкнати партийни и държавни дейци под диктата на руските съветници Трифонов, Чернов и Филатов в килиите на следствието.
От през днешния ден, по концепция на Анжел Вагенщайн, в няколко изявления ще разкрием и " тъмни петна " в построяването на социализма у нас. (Правели сме го нееднократно и до момента.) Няколко от " същинските " комунисти, сред тях и съратници на Дядо Благоев и Георги Кирков, не " стоят спокойно " пред чийто и да било престиж, даже на Сталин, Берия и Хрушчов, на Георги Димитров и Васил Коларов. И някои нови и малко познати документи, колкото и от тях да боли, ще предложим на вашето внимание. Убедени сме, че от това лявата концепция няма да пострада, в противен случай - ще стане още по-силна.
Из проучването на доктор Добри Желев " За 6 години, 2 месеца и 15 дни ".
Тези страници са написани въз основа на стенограмите от Априлския и септемврийския пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия, извършени през 1956 година, секретни материали от Българска телеграфна агенция, документи от архива на Министерство на вътрешните работи и предаването на БиБиСи на 21 юли 1986 година за среща на Никита Хрушчов с Вълко Червенков, станала през август 1955 година в резиденция Евксиноград. Фактите са проверявани по няколко източника.
През 1955 година ръководителят на Комунистическа партия на Съветския съюз Никита Хрушчов приготвя ХХ конгрес на Комунистическа партия на Съветския съюз. Замисълът му е да сложи на разискване живота и активността на Сталин - дълготраен началник на Комунистическа партия на Съветския съюз и руската страна. Необходимо е било обаче въпросът за ролята на Сталин да бъде издигнат за разискване не персонално от него, а от различен държавен и партиен началник. Хрушчов е знаел за другите мнения по въпроса за репресиите на български политически дейци през 1949-1951 година сред Сталин и Червенков и се е ориентирал към него. Във връзка с това взема решение да се срещне с ръководителя на Министерския съвет Вълко Червенков...
Това са години, в които шпиономанията обгръща целия свят - и в капиталистическите страни процеси срещу действителни и мними шпиони вървят един след различен... При такава конюнктура на подозрителност и недоверчивост стартира следствието срещу Трайчо Костов. Сигналът идва извън - Трайчо Костов е арестуван по разпореждане на ръководителя на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на Съветския съюз Берия. Следствието е предоставено на Велчо Чанков, само че в действителност се управлява от основния консултант на Министерство на вътрешните работи Чернов, който изготвя и обвинителния акт. Червенков сложил въпроса за Трайчо Костов в Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия, само че никой не го защитил.
Още от 1937-1938 година, когато ставали репресиите в Съюз на съветските социалистически републики, Червенков знаел за неприятната популярност на офицерите от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) Трифонов и Чернов. Като ги видял през 1949 година като съветници в Министерство на вътрешните работи, изтръпнал. Понеже познавал техните способи, това му помогнало да не се поддаде на натиска им. Трудностите идвали от събитието, че Димитров и Коларов, които имали огромен престиж пред Сталин и можели да се опълчват на Берия, не били в положение да създадат това. Георги Димитров е тежко болен и се намира на лекуване в Москва. Той умира на 2 юли 1949 година За ръководител на Министерския съвет е определен Васил Коларов, който също е тежко болен. Коларов умира на 23 януари 1950 година
Цялата тежест по управлението на партията и страната пада на Вълко Червенков - секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия, а на 3 февруари 1950 година - определен за ръководител на Министерския съвет.
След Трайчо Костов са задържани Иван Стефанов - министър на финансите, Петко Кунин - министър на промишлеността, Манол Секеларов - министър на градежите и други От апарата на Централен комитет на Българска комунистическа партия са задържани Никола Павлов-Комара, Иван Масларов и други, а от Държавна сигурност - Георги Ганев, Каприел Каприелов, Стефан Богданов, Никола Загоров, Борис Николов. Задържани са общо 60 души. Всички те се упрекват, че са свързани с британското и югославското разузнаване и готвят боен прелом в България със съдействието на маршал Тито.
Международното състояние на България е извънредно тежко, с напрежение, комплицирано. Разузнавателните служби на западните страни, на южните ни съседки и Югославия интензивно работят срещу България. Те непрестанно трансферират на наша територия групи с разследващи и диверсионни задания. На западната и южната ни граница постоянно се водят яростни престрелки - единствено през 1950 година воините на Гранични войски имат над 100 въоръжени стълкновения. В някои случаи ситуацията стига до ръба на войната.
При тази конюнктура още преди осъществяването на арестите Берия убедил Сталин и Червенков в нуждата да се вкара в България една дивизия на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), която да се употребява за удар срещу трансферирани югославски елементи в помощ на заговора.
Министърът на вътрешните работи Руси Христозов е налегнат от смут - той спи в кабинета си и рядко се прибира в къщи. Съпругата му е задържана с обвиняване, че е била агент-провокатор. В Министерство на вътрешните работи е основана комплицирана конюнктура. Служителите имат вяра повече на съветниците от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) и гледат с съмнение към управлението на министерството. Христозов бързо се ориентира в ситуацията. Въпреки че съветниците си надвишават правата и от ден на ден се стремят да го изолират от следствието, той открива, че се правят извращения. Прави се опит посредством принуждение да се изтръгнат показания от арестуваните след Трайчо Костов. Христозов незабавно отива при Червенков, осведоми го за тези обстоятелства и желае помощ за секване на извращенията.
Червенков се свързва със Сталин и упорства за евакуиране на групата на Чернов, тъй като си надвишават правата. Сталин приема претекстовете на Червенков за основателни и разпорежда групата на Чернов да бъде върната от България. На [нейно] място през юли 1949 година е изпратена групата на военачалник Филатов. Освен това Червенков наредил причинителите на извращения да бъдат уволнени от Министерство на вътрешните работи, а ръководителят на следствието Исидор Зеев да бъде даден под съд. Той е наказан на 10 години затвор...
Със единодушието на Филатов са арестувани Славчо Трънски, Денчо Знеполски, Здравко Георгиев и генералите Тошев, Лекарски и Вранчев... После Филатов предложил да бъдат задържани Югов, Добри Терпешев, Георги Чанков и Цола Драгойчева, само че Червенков уверено се противопоставил. Той декларирал: " Нашата партия не може да се състои единствено от агент-провокатори ", и се застъпил за тях пред Сталин. Това направило положително усещане на Хрушчов.
До 10 юни 1951 година по времето на Цанков като министър на вътрешните работи са задържани нови 10 души. Общо арестуваните стават 70. Имало насъбрани материали за още 700 души.
Последните арести по рекомендация на Филатов провокират скандал в Министерство на вътрешните работи. Министър Цанков отишъл при Червенков и споделил: " Не мога повече да работя в тази конюнктура. Аз ли съм министър или Филатов? " Тогава си подал оставката, само че Червенков отказал да я одобри. Взел телефона, обадил се на Сталин и настоял да го одобри незабавно. На срещата със Сталин Червенков споделил: " Няма обстоятелства, аз не мога да схвана по какъв начин могат да се приготвят процеси единствено въз основа на признания. " Сталин дал отговор: " Разбира се, по този начин не може. Когато се арестува някой, би трябвало авансово да има задоволително улики. "
След тези ограничения напрежението понижава. Така Червенков избавя партията от погром.
Тези обстоятелства били известни на Хрушчов, той се възползвал от държанието на Червенков пред Сталин и по тази причина решил да го употребява в разобличаването му. През август 1955 година пристигнал на отмора в Евксиноград и предложил на Червенков да излезе със публикация срещу Сталин. Червенков се позамислил и споделил: " Сталин е огромна персона. Той бе началник на Комунистическа партия на Съветския съюз и руската страна, само че има и огромно въздействие в интернационалното комунистическо и работническо придвижване. Аз съм доста дребен да пиша за Сталин. Ако питате мен, бих предложил въпросите към Сталин да бъдат разисквани на интернационално заседание на комунистическите и работническите партии. "
Хрушчов останал сюрпризиран от този отговор и неудовлетворен от държанието на Червенков. До този миг мнението било Червенков да остане началник на България. След срещата обаче Хрушчов стартира да търси метод за неговата промяна. Той желал да работи с послушни, а не със независими персони.
Из спомените на военачалник Лукан Варадинов
Шест години и нещо бях шеф на персоналната защита на Вълко Червенков. Това постановяваше да бъда покрай него, както в дома му, по този начин и на работните му места - в Централния комитет на българската комунистическа партия и в Министерския съвет... Това, което ми е предписание изключително усещане, съм записвал. Тогава и дълго време по-късно с никого не съм споделял. Записките съм съхранявал в служебната си каса като свръхсекретни материали.
В персонален проект за Червенков бих споделил единствено няколко думи: той беше човек високообразован, с необятна просвета, извънредно етичен. Толкоз...
На 8 март 1950 година инцидентно зърнах отдавнашния мой другар Антон Кирилов, който работеше в следствения отдел на Министерство на вътрешните работи. В комфортен миг се срещнахме за минутка, две. В скоропоговорка Антон изрече: " Искам среща с други Червенков. В следствието стават страшни неща. Гинат почтени хора... " Имаше желание да ми каже още нещо, само че аз нямах време да го чувам. Доложих още същата вечер на Червенков, като цитирах Кирилов. " Ти познаваш ли този мъж? ", запита ме Червенков. " Да - беше отговорът ми, - зная, че е правилен приятел и почтен човек. " " Утре в 9 часа да бъде при мене. Аз ще извикам и Руси Христозов, и Христо Боев. "
Срещата се състоя. На излизане Христозов (тогава министър на вътрешните работи ) ми сподели, че следобяд при Червенков ще се състои заседание, на което ще участват персоналният състав на следствения отдел и управлението на министерството...
В началото на 1951 година управлението на Министерството на вътрешните работи беше заменено. За министър бе назначен Георги Цанков, дотогавашен секретар по организационните въпроси на Централен комитет на Българска комунистическа партия... Бяха сменени и редица длъжностни лица в Държавна сигурност... В следствения отдел се направиха съществени промени. За нарушаване на законността бяха задържани няколко следователи и началникът на отдела Дворянов...
...Уведомих Червенков, че управлението на министерството желае незабавна среща. " Цанков и заместниците му Кумбилиев и Колчев бързо дойдоха... Срещата с тримата продължи към 20 минути. Двамата зам.-министри излязоха. Кумбилиев беше доста укротен и дори се усмихна. Попитах го дали всичко е наред и по коя линия е неуспехът: " Следствието. Бай Вълко даде обещание поддръжката си. Това ме успокои. "
По-късно ми стана ясна същината на случая. Със своята аналитична мисъл и острия си разум Кумбилиев схванал, че в обвинителния акт против Югов и Чанков има неистини и клюки и се изправил против военачалник Филатов. Разбирайки, че не може да наложи правдата, потърсил помощта на Цанков и Червенков. И я намира. В писменото сведение, което Кумбилиев ми даде по моя молба, когато започнах да пиша мемоари за Вълко Червенков, се споделя.: " В началото на 1951 година новото управление на Министерство на вътрешните работи завари в следствения отдел редица следствени каузи на лица, упрекнати по трайчокостовските каузи. Такива обвинявания имаше и за редица виновни приятели, които не бяха арестувани. При по-нататъшното разследване някои от арестуваните бяха освободени, защото се оказаха погрешни обвиняванията против тях, а за други съдът издаде неоправдателни присъди. За страдание и при новото управление на Министерство на вътрешните работи бяха арестувани някои приятели, за които имаше обвиняване. По-късно в следствието се откри, че обвиняванията са погрешни и те бяха освободени.
В тази конюнктура напълно изненадващо за мен един ден през месец септември 1951 година основният руски консултант Филатов прекомерно изрично ми сложи въпроса за арестуване на Антон Югов и Георги Чанков. Това доста ме изненада и смути. Силно угрижен незабавно отидох при министър Георги Цанков, оповестих му и споделих, че това не трябва да се прави. Афектиран, заявих на Г. Цанков, че аз не мога да остана на работа в Министерство на вътрешните работи нито ден повече и помолих незабавно да доложи в Политбюро за това. Тогава Цанков предложи да отидем незабавно при Вълко Червенков... "
...Червенков изиска да го свържа по телефона със Сталин. Осигурих връзката и незабавно излязох от кабинета. Това беше следобяд... Някъде след среднощ излезе като мрачен облак от кабинета си, спря за момент, изгледа ме и рече: " Утре, т.е. през днешния ден към 6 часа летим за Москва. "
...Най-после кацнахме на московското летище. Там ни чакаха, и то на пистата, две коли. Посрещнаха ни двама руски приятели, единият от които беше остарелият мой прочут Пьотр Демичев, с който не веднъж сме седели на чай и сме развързвали приказки защо ли не. По това време той беше асистент на Сталин... На другия ден след срещата издебнах комфортен миг и попитах Демичев по какъв начин е предходна тя. Той се усмихна, повдигна очилата си, стисна ме леко за лакътя и стартира:
- Чудесно. Герой е другарят Червенков. Щастливи сте, че имате подобен началник. Не съм виждал различен по този начин самоуверено и почтено да се държи пред Сталин. Блестящо отбрани Югов и Чанков...
След срещата със Сталин Червенков беше просто отпаднал. С попривдигната глава издекламира: " Не им мина грошът. Спасихме партията. "
За първи път го виждах по този начин изтощен и толкоз благополучен.
Из спомените на секретарката на Червенков Надя Донева " Щрихи към портрета на Вълко Червенков "
Веднъж от " Пропуски " ми позвъни Веса Тошева, позната персонално на Вълко Червенков. Беше политемигрантка, репресирана през 1937 година Жена над четиридесетте, с лице с напрежение и измъчено, само че запазило чертите на тогавашна красота. " Вие не знаете каква хубавица, каква интелигентна и радостна госпожица беше... " е разказвал за нея Червенков. Тошева смутена, трепереща от неспокойствие и яд, не просто влезе, а влетя като хала в кабинета, без да дочака да доложа. После разбрах, че е срещнала на улицата своя следовател от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) Митя Трифонов, персонално взел участие в инквизициите на доста български емигранти. От неговото наличие в България тя очакваше единствено несгоди. Много скоро, по гледище на Червенков, Митя Трифонов, консултант в Министерство на вътрешните работи, беше отзован от България. Също по този начин бе предотвратил арестуването на Югов, Чанков и Терпешев. За срещата си със Сталин по този мотив ми е разказвал няколко пъти... Съобщил му, че е наредил инспекция на следствието против Славчо Трънски, Денчо Знеполски и другите. Проверката посочила, че има извращения при следствието, хората са почтени и ще бъдат освободени... " Казах му, че имам цялостно доверие в Чанков, Югов и Терпешев - може да вършат неточности, само че са предани на партията. Не смятах, че демонстрирам мъжество и кой знае каква храброст да се явя пред Сталин и да пазя обективна идея, както мислят Хрушчов и някои други. "
Разговорът траял много дълго, говорили и по други въпроси. Към 4 часа сутринта Сталин наредил да пристигна Хрушчов. " Вратата се отвори и в кабинета се изтърколи една топка. Триеше сънените си очи и дълго не можа да разбере кой съм и защо става дума " - по този начин живописно описваше Червенков влизането на Хрушчов. Още същата заран Червенков си тръгнал за София и към този момент не заварил Филатов в България - бил отзован безусловно тутакси.
Сборник със мемоари " Вълко Червенков през погледа на негови съвременници ", изд. " Европреса ", 2000 г.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ