Лев Гудков: Русия изобщо има големи проблеми със съвестта, руското общество е принципно аморално
Лев Гудков е социолог, теоретичен началник на независмия „ Левада център “.
- Г-н Гудков, можехте ли да си визиите преди няколко месеца, че страната е изправена пред подобен изострен завой в своето развиване, имам поради кървавата война с Украйна?
- Изследвал съм реакциите на обществото на анексирането на Крим, на това, по какъв начин пропагандата приготвяше публичното мнение за това. Това, че демагогията от страна на управляващите се засилваше, работеше доста мощна машина, на първо място малкия екран, ориентирана против преди всичко към едва образованите групи на популацията и възрастните хора. Това беше изцяло разбираемо.
И беше ясно, че възходящото неодобрение измежду народа, изключително след 2018 година, дифузното неспокойствие против властта, няма да се трансформира в разговор на върхушката с общество и връщане към някакви демократични процедури, а в противен случай, режимът ще се ожесточи и ще стартира гонение против всички недоволни.
Затова наклонността изглеждаше напълно явна, само че въпреки всичко се запазваше лека вяра, че няма да се стигне до подобен идиотизъм и авантюризъм.
- Действително ли болшинството от население поддържа кремълската външна политика даже в този момент?
- Според изследванията, 81 % утвърждават дейностите на управляващите, що се отнася до войната против Украйна. Това е напълно тъкмо. При това индикаторите на верноподаничеството порастват: през февруари-март бяха към 70 %.
Защо се случва това?
Първо, напоследък изцяло бяха премахнати остатъците от самостоятелни медии, закриха всички различни интернет запаси.
Още по-силно се усеща това в провинцията, където са запушени всички „ цепнатини “. В страната царува цялостна осведомителна изолираност.
В тези условия се чува единствено гласът на Кремъл, държавните малките екрани и останалите официози. В деяние е фактически доста мощна и нападателна пропагандна машина. Практически доста руснаци нямат други източници за това, което се случва отвън рамките на страната. Те се оказаха безусловно безпомощни пред масираните потоци на измама и откровени неистини.
На тях без отмора им внушават, че в Украйна са победили нацистите, че НАТО непреклонно доближава границите на Русия, че украинският нацизъм заплашва с геноцид съветското население.
И мнозина кълват на това.
Впрочем, тяхната поддръжка за властта, за разлика от това, което беше през 2014 година, след анексирането на Крим е много слаба и спорна. В този смисъл тя е съпроводена от набор от смесени усеща – отвращение, боязън, объркване…
При това, несъмнено, налице е, напълно очевиден напредък на имперските настроения.
Едновременно с това хората не желаят война, опасяват се от разширение на военните дейности и не схващат изцяло смисъла на тази война.
С две думи, в публичното мнение се следи комбинация от паника, утвърждение и нерешителност.
- А къде отидоха протестните настроения, гласът на здравия разсъдък?
- Много дребна част, едвам 14–15 %, най-вече млади, образовани хора, най-вече поданици на мегаполисите, на практика не гледат телевизия, до последно бяха в обществените мрежи, Интернет. Затова те имат други показа, друга картина за действителността и те внезапно негативно се отнасят към войната.
Това е напълно различен прочувствен декор: обезсърчение на ръба на нервна рецесия, меланхолия, позор, отвращение. Освен това се постанова възприятието, че нищо не може да се направи, нищо не може да се промени.
Затова точно от тази среда следим най-големия миграционен поток. Тези хора не желаят да живеят в наказателен режим, не свързват нищо хубаво с бъдещето си тук, очаквайки пагубните последици от военната случка.
- Може ли да се каже, че Путин умишлено пожертва тази част от страната, че е удовлетворен да се отърве от нея?
- Дори освен това. Той гледа на тази категория хора като на вътрешни врагове, предатели, непознати сътрудници. С тази част от обществото той е подготвен да се бори по всевъзможен начин. И най-новите закони сочат, че всички несъгласни с курса на Кремъл ще бъдат подложени на доста жестоки репресии и смазване. Вече се чуват предложение тези, които напущат страната да бъдат лишавани от поданство и други сходни.
- Да се върнем към одобряващите политиката на Кремъл. Загиват хора, деца…може ли непознатата тъга да остави безучастен естествен човек? Какво ще вършим със съвестта, с историческата памет?
- Това е болна тематика. Русия въобще има огромни проблеми със съвестта. Руското общество, съгласно мен, е кардинално аморално. То избира да си затваря очите. Подкрепяйки властта хората се включват в формалната политика и ставата съучастници в закононарушенията на страната, само че не желаят да дават отговор за тях и споделят: ние нямаме нищо общо, ние не вземаме решенията.
Но има и нещо друго, за което пиша в книгата си „ Възвратният тоталитаризъм “. Това, прочее, доста едва се схваща от демократичната общественост, от демократите. Те подлагат на критика политиката на властта, корупцията, некомпетентността, а властта в отговор приказва за друго – за групови полезности, за национална горделивост, извращавайки освен това понятията и поставяйки акцента върху знаците и достолепията на груповото цяло. И за дребния, смачкан, унизен от произвола на властта човек, който се опасява от всичко на света, тези дума са изключително значими.
Те компенсират в неговото схващане възприятието за беззащитност и взаимозависимост от властта. Те разсъждават по този начин: да, ние сме небогати, страната ни е скапана, властта е неприятна, само че по тази причина пък сме духовни, обичайните ни полезности са мощни, имаме героично минало. И това издига дребния човек в личните му очи.
Затова ужасната информация за зверствата, за мародерството, изнасилванията от съветските бойци в Украйна се блокират и не се възприемат съответно. Като назовава украинското общество нацистко, кремълската агитация един тип го дехуманизира, лишава го от човешки качества. А щом е по този начин, значи всичко е допустимо…
- Но това е лудост…
- А в Кремъл настояват, че ние сме принудени да се пазиме от фашистите, от експанзията на НАТО, че сме били принудени да създадем тази крачка, както сподели и Путин.
И цялата тази измама се възприема от публичното схващане, въпреки и със подозрения.
Затова тъй като хората пазят не толкоз Путин, колкото своето възприятие за принадлежност към една мощна страна.
Виктор Владимиров, The Voice of America
- Г-н Гудков, можехте ли да си визиите преди няколко месеца, че страната е изправена пред подобен изострен завой в своето развиване, имам поради кървавата война с Украйна?
- Изследвал съм реакциите на обществото на анексирането на Крим, на това, по какъв начин пропагандата приготвяше публичното мнение за това. Това, че демагогията от страна на управляващите се засилваше, работеше доста мощна машина, на първо място малкия екран, ориентирана против преди всичко към едва образованите групи на популацията и възрастните хора. Това беше изцяло разбираемо.
И беше ясно, че възходящото неодобрение измежду народа, изключително след 2018 година, дифузното неспокойствие против властта, няма да се трансформира в разговор на върхушката с общество и връщане към някакви демократични процедури, а в противен случай, режимът ще се ожесточи и ще стартира гонение против всички недоволни.
Затова наклонността изглеждаше напълно явна, само че въпреки всичко се запазваше лека вяра, че няма да се стигне до подобен идиотизъм и авантюризъм.
- Действително ли болшинството от население поддържа кремълската външна политика даже в този момент?
- Според изследванията, 81 % утвърждават дейностите на управляващите, що се отнася до войната против Украйна. Това е напълно тъкмо. При това индикаторите на верноподаничеството порастват: през февруари-март бяха към 70 %.
Защо се случва това?
Първо, напоследък изцяло бяха премахнати остатъците от самостоятелни медии, закриха всички различни интернет запаси.
Още по-силно се усеща това в провинцията, където са запушени всички „ цепнатини “. В страната царува цялостна осведомителна изолираност.
В тези условия се чува единствено гласът на Кремъл, държавните малките екрани и останалите официози. В деяние е фактически доста мощна и нападателна пропагандна машина. Практически доста руснаци нямат други източници за това, което се случва отвън рамките на страната. Те се оказаха безусловно безпомощни пред масираните потоци на измама и откровени неистини.
На тях без отмора им внушават, че в Украйна са победили нацистите, че НАТО непреклонно доближава границите на Русия, че украинският нацизъм заплашва с геноцид съветското население.
И мнозина кълват на това.
Впрочем, тяхната поддръжка за властта, за разлика от това, което беше през 2014 година, след анексирането на Крим е много слаба и спорна. В този смисъл тя е съпроводена от набор от смесени усеща – отвращение, боязън, объркване…
При това, несъмнено, налице е, напълно очевиден напредък на имперските настроения.
Едновременно с това хората не желаят война, опасяват се от разширение на военните дейности и не схващат изцяло смисъла на тази война.
С две думи, в публичното мнение се следи комбинация от паника, утвърждение и нерешителност.
- А къде отидоха протестните настроения, гласът на здравия разсъдък?
- Много дребна част, едвам 14–15 %, най-вече млади, образовани хора, най-вече поданици на мегаполисите, на практика не гледат телевизия, до последно бяха в обществените мрежи, Интернет. Затова те имат други показа, друга картина за действителността и те внезапно негативно се отнасят към войната.
Това е напълно различен прочувствен декор: обезсърчение на ръба на нервна рецесия, меланхолия, позор, отвращение. Освен това се постанова възприятието, че нищо не може да се направи, нищо не може да се промени.
Затова точно от тази среда следим най-големия миграционен поток. Тези хора не желаят да живеят в наказателен режим, не свързват нищо хубаво с бъдещето си тук, очаквайки пагубните последици от военната случка.
- Може ли да се каже, че Путин умишлено пожертва тази част от страната, че е удовлетворен да се отърве от нея?
- Дори освен това. Той гледа на тази категория хора като на вътрешни врагове, предатели, непознати сътрудници. С тази част от обществото той е подготвен да се бори по всевъзможен начин. И най-новите закони сочат, че всички несъгласни с курса на Кремъл ще бъдат подложени на доста жестоки репресии и смазване. Вече се чуват предложение тези, които напущат страната да бъдат лишавани от поданство и други сходни.
- Да се върнем към одобряващите политиката на Кремъл. Загиват хора, деца…може ли непознатата тъга да остави безучастен естествен човек? Какво ще вършим със съвестта, с историческата памет?
- Това е болна тематика. Русия въобще има огромни проблеми със съвестта. Руското общество, съгласно мен, е кардинално аморално. То избира да си затваря очите. Подкрепяйки властта хората се включват в формалната политика и ставата съучастници в закононарушенията на страната, само че не желаят да дават отговор за тях и споделят: ние нямаме нищо общо, ние не вземаме решенията.
Но има и нещо друго, за което пиша в книгата си „ Възвратният тоталитаризъм “. Това, прочее, доста едва се схваща от демократичната общественост, от демократите. Те подлагат на критика политиката на властта, корупцията, некомпетентността, а властта в отговор приказва за друго – за групови полезности, за национална горделивост, извращавайки освен това понятията и поставяйки акцента върху знаците и достолепията на груповото цяло. И за дребния, смачкан, унизен от произвола на властта човек, който се опасява от всичко на света, тези дума са изключително значими.
Те компенсират в неговото схващане възприятието за беззащитност и взаимозависимост от властта. Те разсъждават по този начин: да, ние сме небогати, страната ни е скапана, властта е неприятна, само че по тази причина пък сме духовни, обичайните ни полезности са мощни, имаме героично минало. И това издига дребния човек в личните му очи.
Затова ужасната информация за зверствата, за мародерството, изнасилванията от съветските бойци в Украйна се блокират и не се възприемат съответно. Като назовава украинското общество нацистко, кремълската агитация един тип го дехуманизира, лишава го от човешки качества. А щом е по този начин, значи всичко е допустимо…
- Но това е лудост…
- А в Кремъл настояват, че ние сме принудени да се пазиме от фашистите, от експанзията на НАТО, че сме били принудени да създадем тази крачка, както сподели и Путин.
И цялата тази измама се възприема от публичното схващане, въпреки и със подозрения.
Затова тъй като хората пазят не толкоз Путин, колкото своето възприятие за принадлежност към една мощна страна.
Виктор Владимиров, The Voice of America
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ