Летаргията е особено състояние на организма, което се изразява с

Летаргията е изключително положение на организма, което се показва с умствена и физическа тромавост, безучастие и апатия, от време на време граничещо с безсъзнание. Тя води до застой и пасивност. При някои скотски типове летаргията се демонстрира като латентен сън. Той им разрешава да преживеят интервала с ниски температури. Жизнените процеси на животните се забавят и по този начин те съумяват да се оправят с неподходящите условия. Летаргията е метод да се премине през избран сложен интервал от живота. Но дали е най-хубавият метод?

Причините за летаргията са многочислени и разнородни. Най-често срещаната е, когато нещо не се случва по този начин, както сме желали ние. Това ни кара да се съмняваме в смисъла и същността на направеното. Натрупаните отрицателни страсти водят до отчаяние, а то понижава интензивността ни. Ако на работното място има застой, той безусловно се отразява и на нас самите. Когато мозъкът и тялото не са заети с някакъв тип активност, елементарно можем да се оставим на инерцията. Неяснотата към някакви покупко-продажби, към персоналната ни кариера и бъдещето на компанията, ни карат да се отпуснем и да станем апатични. Приключването на избран интервал от живота също може да стане причина за заспалост. Обикновено това са краят на календарната година, краят на бременността или пък краят на отпуската. Преходът от едно към друго време може да бъде сложен. Склонни сме да виждаме края на интервала, само че не и началото на другия. Ако нямаме провокации и новости в живота си, бързо привикваме с откритото движение и повтарящия се темп.

Как да избегнем летаргията?
Летаргията е като тресавище, в което човек постепенно потъва. Основно предписание за оцеляване, в случай че попаднете в същинско тресавище или плаващи пясъци, е да не вършиме внезапни придвижвания, а да се опитате да се измъкнете гладко, като въртите цялото си тяло ту наляво, ту надясно. С летаргията обаче е тъкмо противоположното. За да й противостоите, са нужни отривисти придвижвания. Действието е най-важното, без значение дали на мозъка или на тялото.

Абстрахирайте се от говоренето на други хора, изпаднали в заспалост. Ако доста хора към вас непрекъснато повтарят, че нещата не вървят и че нищо положително не се случва, най-после и вие самите ще повярвате в това. Най-лесно е просто безучастно да оставите събитията и думите да ви смачкат. Ако обаче усещате потенциал и сили във вас самите, с които да противостоите, пробвайте се да съхраните силата им колкото се може по-дълго. Когато сте в компанията на такива хора, „ издигайте ” стена към себе си, през която техните думи не могат да влязат.

Правете нещо друго. Ако в работата имате застой, пробвайте да отделите повече време на заниманието си. Нищо чудно, в случай че се усъвършенствате задоволително, точно то да се трансформира във вашия главен източник на приходи и да промените целите си.
Учете нещо в допълнение. Ако нещата не се случва по този начин, както си ги представяте, може би имате потребност от още малко познания. Постарайте се да откриете слабото звено във веригата и вместо да го съзерцавате, бездействайки, по-добре се пробвайте да му въздействате.

Спортувайте. Физическото придвижване е изключително значимо. Тонусът на тялото непроменяемо се отразява и на духа.