Човешкият мозък е най-сложното нещо във Вселената - ТАТЯНА ЧЕРНИГОВСКАЯ
Лекцията на Татяна Черниговская , невролингвист, лекар филологическите и биологическите науки и професор в Санкт-Петербургския държавен университет дава отговор на въпроса „ Можем ли да се доверим мозъка си? “.
НАШИЯТ МОЗЪК МОЖЕ ДА НИ ИЗЛЪЖЕ. И НАИСТИНА Гражданско отделение ПРАВИ!
Нашата сетивна система (зрение, слух, подушване, усет, тактилна чувствителност) са прозорците, през които „ вижда “ мозъкът ни светът към нас.
Повечето от процесите, свързани с постъпващата информация от външния свят в мозъка ни, са автоматизирани и стават неумишлено. Ние нямаме никакъв надзор върху това. В цифрово изражение, това се равнява на минимум 80%.
Има процеси, които е добре, че не се занимаваме с управлението им като храносмилането да вземем за пример, само че процесите, свързани с мисленето, въпреки всичко се надяваме, че са под наш надзор.
Да, само че това е надалеч от истината. Повечето от решенията вземаме прекомерно бързо, импулсивно и се заблуждаваме, че нашето схващане взема някакво присъединяване в това.
Всъщност самото разбиране „ схващане “ е спекулативно – няма човек на земята, който би могъл да изясни какво е това схващане. Определенията за „ схващане “ са голямо количество – всеки го схваща и пояснява друго. Някои считат, че съзнанието е присъщо на всяко живо създание и даже на една клетка.
Но да речем, че в тази ситуация „ да действаме умишлено “ значи, че действаме с рефлексия (гледаме на самите себе си „ извън “), че считаме, че самите ние сме взели решение да действаме по този начин.
ПОВЕЧЕТО РЕШЕНИЯ съдебна експертиза ВЗИМАТ НЕСЪЗНАТЕЛНО
Има опити, още от 60-те години, само че в последните години се възроди ползата към тези проблеми. Експериментите демонстрират, че мозъкът взема решението за задоволително огромен откъслек време – стотици или десетки милисекунди – преди, както вие си мислите, че сте взели решение.
Има способи, с които може да се разбере какво става в мозъка (например с томограф). На участника в опита му дават задача с взимане на решение, да вземем за пример в случай че се появи зелено кръгче, да натиснат клавиш. Мозъкът подава сигнал копчето да се натисне, а то ще бъде натиснато след още някакво известно време. Какво се случва? Излиза, че решението вземаме не ние, а мозъкът ни.
„ Мозъкът взема решение “! А ние, нещо друго ли сме от мозъка си? Когато споделяме „ моят мозък “, това е прекомерно самоуверено, тъй като кой на кого е, още не е ясно. Ако мозъкът ни взема решения, които след това изпълняваме, то тогава се повдига един доста значим въпрос – въпросът за свободна воля.
Оказва се, че ние сме просто строго програмирани механизми, които си имат собствен стопанин – мозъкът.
В проучването „ The mind’s best trick: How we experience conscious will “ (Най-добрият трик на мозъка: Как претърпяваме умишлено волята) на Даниел Вегнер е открито, че мозъкът ни самичък взима решение, а след това дава сигнал, уведомявани, че сме взели това решение.
„ Това е възмутително! Той даже издевателства над нас – „ умерено – ти си взел това решение! “ Повтарям, че това е доста сложна и хлъзгава тематика, опитът може да се пояснява по друг метод, само че въпросът, до каква степен сме свободни е настоящ. “ – декларира проф. Черниговская.
КОЙ НОСИ ОТГОВОРНОСТ?
Има такава позиция, че съзнанието се включва единствено за инспекция. Мозъкът си свършва работата, а след това идва съзнанието и споделя: „ Като че ли всичко е наред, добре си постъпил “.
„ Мен, персонално тази обстановка ме плаши, тъй като се размива границата сред индивид и обект. Остава въпроса за нашата отговорност за постъпките ни. “ – споделя Черниговская.
„ Заради развиването на генетиката, поради развиването на проучванията на мозъка, се появи мода, в битовия смисъл на думата, за всичко да е виновен мозъкът. Има случаи, по време на правосъден развой, обвиненият споделя: „ Аз не съм отговорен, че мозъкът ми е подобен. Родил съм се подобен – с незаконен мозък. Аз не съм отговорен, че по този начин съм се родил “.
Това е страшна тематика, тъй като това значи, че се появила опция да се трансферира оговорността върху мозъчната, биологината тъкан. Аз съм доста срещу това, тъй като нас, хората ни вкарват в друга категория. Все отново, хората сме необикновен отряд, населяващ планетата, ние имаме умения, които другите нямат.
Ние живеем в два свята – физическия и духовния, основали сме голяма просвета, каквато никой различен тип не е основал на нашата планета.
Ние, хората сме същества, които могат да носят отговорност за постъпките си, умишлено да вършат избор сред положително и зло и да осъзнават, че би трябвало да дават отговор за този избор. И в случай че ние зачеркнем това и прехвърлим цялата отговорност върху мозъка, че всичко се взема решение от някакви кафези, аз изрично не съм съгласна “ – декларира проф. Черниговская.
ИМА ЛИ „ РЕАЛЕН “ СВЯТ?
Да, мозъкът ни може да ни излъже и по тази причина доказателство са психологичните болести. При шизофренията и други положения се случват халюцинации. В този случай мозъкът работи за себе си, създавайки облици, които не се основават на никаква външна информация, т.е. човек вижда облици, които в никакъв случай не са попадали в ретината му, звуци, които не са достигали ушите му и така нататък
И по този начин стигаме до въпроса: Защо се доверяваме на сигналите, които идват извън, не може ли и те да са основани от мозъкът ни?
И на този въпрос мъчно може да се отговори еднопосочно.
Някои може да възразят: „ Другите виждат същото. “ Но каква е гаранцията, че „ другите “ не са плод на илюзия?
Ако се изследва мозъкът на човек с халюцинации с модерните средства за картиране на мозъка (енцефалограми, томография или магнитен резонанс), то тогава се разкрива страшна картина – в неговия мозък в действителност се обработват облици. Един експерт, разглеждайки тези данни, би стигнал до извода, че всичко е наред, че се обработват същински сигнали от сетивните органи, т.е. пациентът в действителност вижда и в действителност чува „ нещо “.
Но по този начин или другояче – ние нямаме избор. Мозъкът ни е подобен, какъвто е и би трябвало да се примирим с този факт. И да му се доверим, надявайки се, че няма да ни лъже. Поне не постоянно.
„ Човешкият мозък е най-сложното нещо във Вселената и аз нямам доверие, че в миналото ще го разбираем “ – приключва проф. Черниговская.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
