Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е

Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в новата ни графа „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Юлия Димитрова е приключила медицина в МУ - Варна през 2020 година През същата година организира преддипломен стаж по Програма „ Еразъм+ “ в няколко лечебни заведения в Дрезден, в разнообразни клиники - по акушерство и гинекология, гастроентерология, нефрология и кардиология.

Членувала е в Асоциация на студентите-медици в България (АСМБ), по време на следването си взе участие в разнообразни начинания от региона на публичното здраве – в организирането на прояви в границите на отбелязването на Световния ден на диабета, Световния ден за битка със СПИН и други

След сполучливо изискан конкурс стартира специализация в Отделението по педиатрия в УМБАЛСМ „ Н. И. Пирогов “.

Д-р Димитрова, какво Ви накара да се посветите на педиатрията?

Още по време на стажа по педиатрия ми харесваше да съм заобиколена от деца. Въпреки че това е тежка компетентност, точно дребните пациенти ме зареждат положително. Имала съм своите двоумения. Не взех решението към каква компетентност да се насоча импулсивно. Това е безусловно съзнателен избор и макар съмненията първоначално, имам вяра, че педиатрията е специалността за мен.

След като започнах работа с деца, разбрах, че съм направила верния избор, тъй като всеки ден е голямо предизвикателство и имам опция да науча по нещо ново от всеки.

Дежурствата в незабавните кабинети на „ Пирогов “ са голямо предизвикателство, само че и голяма школа. Вярвам, че всеки случай, всяка обстановка ме построяват и доразвиват като експерт, а и като човек. За да лекуваш деца, би трябвало да отвориш сърцето си!

Как станахте част от екипа на „ Пирогов “?

Като човек считам себе си за отворена към провокации. Не ме е боязън от компликациите и откакто се дипломирах, започнах работа в незабавен детски кабинет. Започнах да премислям опциите за специализация точно към институции, където има късмет за по-добро развиване и образование, каквато е и болница „ Пирогов “ – това име е синоним на незабавна здравна грижа. Така се случи, че попаднах на оповестени места за специализация по педиатрия тъкмо в УМБАЛСМ „ Н. И. Пирогов “ и нито за момент не се поколебах в желанието си да се причисля към това лечебно заведение. Положих конкурсен изпит и след утвърждението ми станах част от екипа на доцент Ирен Цочева, която управлява педиатрията. Изключително щастлива съм, че ми бе оказано това доверие.

Носи ли Ви задоволство тази работа?

Абсолютно да, даже не се възнамерявам по този въпрос. Толкова е естествено, също като поемането на въздух – просто дишаш. Неописуемо е възприятието да знам, че точно аз с моите познания и умения съм помогнала на някое дете, което е имало незабавна потребност от здравна грижа. Много постоянно се случва при приемането в отделението децата да са тъжни, някои от тях даже се опасяват от нас. Физическият дискомфорт от признаците на заболяването, новото място и хора се отразяват стресиращо на дребните пациенти. Техните родители също са мощно обезпокоени и това неизбежно рефлектира и върху децата. Добрата дума и подкрепящото отношение са тези принадлежности, които ни оказват помощ да понижим напрежението у децата и техните родители, с цел да ни се доверят, с цел да им помогнем да преодолеят страданието. Обикновено, когато пристигна време за изписването на нашите дребни герои, към този момент сме станали другари.

Кои са най-честите болести при децата, които постановат незабавен банкет?

Спешните положения при децата са най-разнообразни, всяко положение е с друга степен на неотложност. Изключително огромен % от преминаващите през незабавните кабинети са с контузии, само че те не постоянно постановат незабавен банкет. Най-голям % са децата с респираторни болести, след тях такива с гастроинтестинални прояви, съществени инфекции и алергични реакции. Не толкоз постоянно идват деца с извънредно съществени болести, които постановат неотложно оказване на незабавна помощ. Такива са случаите на новооткрит диабет, който се демонстрира с диабетна кетоацидоза, деца, създали спазъм в хода на епилепсия или фебрилен спазъм, както и други систематични и хронични болести.

По какво се отличават болните деца от болните възрастни?

В огромен % от случаите при дребни деца, прегледът е много сложен и нескончаем заради изцяло разбираемо неявяване на подпомагане от страна на дребния пациент. Както към този момент загатнах, родителите също са подложени на голям стрес и от време на време дават подвеждаща информация. При напълно дребните отчитаме и невъзможността да обяснят по какъв начин тъкмо се усещат, което в допълнение затруднява нашата работа като педиатри. Всички тези фактори, в композиция с обективната опция положението на детето бързо да се утежни, вършат нашата работа още по-отговорна и даже заредена със мощни страсти.

Какви са упоритостите Ви за професионално развиване?

Все още съм напълно при започване на своята специализация. За мен е значимо да се оправям в работата си.

Ще споделите ли коя е най-голямата Ви фантазия – като доктор и човек?

Бих споделила, че все още в професионален проект фантазиите ми се сбъдват. Работя това, което желая, и работя с хора, които са прелестни експерти. Ние сме доста обединен колектив, което е извънредно значимо за по-младите сътрудници, тъй като намираме нужната поддръжка, когато имаме потребност от нея. Фактът, че съм част от екипа на университетска болница, каквато е „ Пирогов “, ми дава и вярата, че ще мога да специализирам в лечебни заведения със същия профил в чужбина. Вярвам, че наученото на открито ще мога да приложа по допустимо най-хубавия метод в ежедневната си процедура в Отделението по педиатрия на „ Пирогов “. Не ми остава доста свободно време, в което да не съм заета с медицина, само че при всяка опция обичам да пътувам и да извозвам времето си с околните ми.