Уайът Ерп – стрелецът от дивия запад без нито една рана
Легендите за дивия запад постоянно са печелили вниманието на аудиторията, а Холивуд не пропуща опция да употребява този запас, с цел да го филмира, което ни води до имена като Уайът Ерп. Историята или най-малко холивудските филми, описват, че е един от най-бързите стрелци (не най-бързият), само че истината е доста по-различна. Ерп е прочут шериф, хазартна персона, фен на проститутките, ловджия на бизони, притежател на салон, миньор, боксов рефер, надзирател на бардак и несъмнено – стрелец.
Според Артър Кинг, Ерп е бил относително бърз, само че скоростта му в никакъв случай не е впечатлявала. Разбира се, той е участник в прословутата 30-секундна престрелка в О.К. Корал. Случва се през октомври 1881 година и срещата е от една страна сред Върджил, Морган и Уайът, подкрепяни от Джон Хенри „ Док “ Холидей. Злодеите са по този начин наречените каубои Били Клейборн, братята Айк и Били Клантън и Том МакЛъри.
Напрежението ескалира, господата се срещат за бърз интелектуален диалог и малко повече барут от известните колтове. Макар и да са на относително близко разстояние, изстреляните патрони са към 20, а потърпевшите шерифи не са малко, само че Уайът напуща сражението без нито една дупка в тялото. Според разнообразни източници и инспекции, Уайът може да се похвали като един от дребното представители на дивия запад, който в никакъв случай не е прострелван в борба. Той доживява до 80-годишна възраст и умира от естествена гибел. Престрелките и дуелите, които сме виждали в кината са изключителна небивалица и нямат нищо общо с действителната картина. Обикновено такива спорове се организират сред повече хора и най-често са разследване на интелектуални разногласия.
Точно затова скоростта не е от изключително значение. Престрелките от дивия запад са на практика игра на акуратност, а Уайът е бил доста сполучлив. Бързите стрелци най-често са тези, които пропущат и затова умират, тъкмо затова нямало значение кой е най-бърз. Според Джим Дънхам от музея за западни изкуства, престрелките са били много стресово преживяване и тъкмо затова взетите решения са основни.
А за Уайът Ерп споделят, че е един от най-хладнокръвните хора в тази ера. Той не показвал никаква страст, суровият му взор можел да достави хладните тръпки по гръбнака на съперника, колтът довършвал срещата. Повечето публицисти и хора, които имали достойнството да го познават, декларират, че в най-хубавите си дни, шерифът бил ампутиран от боязън.
В описаната престрелка от 1881 година братята даже не са очаквали да водят престрелка, тяхната съществена концепция била да разоръжат съперника и всеки да се прибере вкъщи си. Когато се оказало, че съперниците имат друго желание, ароматът на барут почнал да се промъква. И до момента в който младежите, с които разменят изстрели, считали за по-ефикасно да, Ерп работил с прецизен мерник. Битката обаче не завършва до тук, бандата на каубоите вероятно съумява да се разплати, прострелвайки Върджил Ерп в края на декември, същата година.
Тумбстоун
Снимка: By C. S. Fly – Tombstone 1881, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=10515200
Осъзнавайки, че цялото семейство е под заплаха, семейството продава всичко, което има в именития Тумбстоун (буквално преведено „ Надгробен камък “) и взема решение да напусне града. Уайът написа писмо до Айк Клентън, с което се надява, че сметките им са изчистени, само че съгласно съперника, всичко едвам в този момент стартира. Междувременно събраните пари от продадените парцели и насъбраното от хазарта стартира да се влага във финансирането на едно от най-завладяващите вендета.
На 13 февруари Ерп ипотекира дома си при юриста Джеймс Хауърд за 365 $ (около 9670 $ днес) и по този начин и не съумява да се изплати и го губи през 1884 година На 18 март Морган Ерп е прострелян, до момента в който играе билярд с другари. Ден откакто Морган умира, Върджил отпътува с тялото при фамилията му в Колтън, Калифорния, където се чака да бъде заровен.
Междувременно със събраните пари, Ерп заплаща на своите нови другари братята Джеймс и Уорън, Док Холидей, Шърман МакМастър, Джак Джонсън, Чарли Смит, Дан Тъптън, Джак Вермилян и още доста други по 5 $ дневно, с цел да пазят фамилията му. До образуваната скромна войска доближава информацията, че на гарата има каубоу, които желаят да изпратят още едно тяло до фамилията в Калифорния. Франк Стилуел и още 5-6 индивида чакали в засада.
На идната заран тялото на Франк е открито на релсите и е покрито с огнестрелни рани. Когато фамилията отпътува, Ерп стартира да обикаля всички лагери на прословутите каубоу и един по един съумява да ги избие. При една от престрелките, Ерп има редица дупки по палтото си, само че не и по себе си. Докато борбите стават все по-епични и публиката чува за тях, жителите на Тумбстоун стартират да дават колкото се може повече пари, с цел да се завърши цялото крушение. Някои фермери дават нови коне, когато не могат да оказват помощ с парите.
Снимка: By Marine 69-71 at English Wikipedia, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=46093111
Последната престрелка се развива на територията на Ню Мексико, където към две седмици каубоите са преследвани и най-после организацията се разпуска, като всеки оживял се пробва да се дистанцира и отдалечи допустимо по-далече от предходната си популярност. Пред изявление за Хюбърт Хауи, Ерп споделя, че не се усеща нарушител, тъй като е избил дузина обирджии, убийци и крадци на добитък. Историята на един от водачите на въпросната организация – Джони Ринго, приключва своя живот надалеч не толкоз трагично, както се показва във филмите.
Ринго не излиза на двубой против Док Холидей, в никакъв случай не е бил прострелван и от Ерп. Истината е, че Ринго заплашвал доста пъти, че ще се самоубие и явно на 14 юли извършва заканата си. Тялото му е открито с дупка в главата, револверът е в ръката му и има още 5 непроизведени изстрела. Собственик на ранчо в покрай възвишението Чирикахуа чува единствено един изстрел и по-късно открива тялото му. Както се майтапят във кино лентата „ Тумбстоун “, Ринго в действителност не е издържал на напрежението. Уайът Ерп умира на 13 януари 1929 година в дома си в Лос Анджелис.
И до през днешния ден продължава да се счита, че е единственият стрелец, който в никакъв случай не е бил раняван в борба, само че при разглеждането на спорната му история и обстоятелството, че е лъгал доста пъти в биографиите си, в това число и за гибелта на Ринго, можем единствено да позволяваме какъв брой тъкмо същинска е цялата история.
