Николай Иванов: Добрите технически умения дават увереност на играча
Легендата на българската волейбол Николай Иванов за това за какво да бъдеш разпределител е най-важната роля на игрището.
Спомняте ли си момента, в който стартира вашата „ любовна история “ с обичания ви спорт?
Спомням си доста добре моята. Или най-малко си припомням какво усещах.
Не си припомням точната дата и час, само че наподобява, че в случай че си затворя очите тъкмо в този момент, през 2021 година, ще бъда преместена мигновено в оня парещ летен ден, преди към 18 години, в хола на дома ни. Майка ми щеше да включи тв приемника, с цел да гледа мач на българския тим по волейбол, мъже, и аз щях да се причисля към нея дружно с татко си.
Това, което ще видя по-нататък, несъмнено ще промени живота ми.
Ще видя динамична игра и ще видя по какъв начин българският тим печели. Ще виждам екрана и няма да мога да спра да виждам. Ще видя и някои почитатели и съвсем ще се усещам там.
И щях да видя един човек, който камерата непрекъснато показваше.
По-късно ще науча името му. Николай Иванов. Капитанът на българския народен тим и негов разпределител.
През годините щях да продължа да го виждам, да играе в Италия, Турция, Русия, Полша, да води тимовете си към победи и да носи наслада на българските почитатели, дружно със съотборниците си.
Дори ще го виждам да играе онлайн един път или два пъти, като един от тях е незабравимата полуфинална среща за Купата на CEV в моя град.
И ето ме. Години по-късно повеждам много дълъг диалог за волейбола с същинска легенда.
Ако кажете на момичето, гледащо малкия екран преди 18 години, че това би било допустимо, най-вероятно тя няма да ви повярва. Но днешната Виктория знае, че е истина, тъй като откакто един път имате волейбола в живота си, всичко е допустимо и както споделя Николай, „ Волейболът отваря вашия свят и има силата да промени хода на живота ви “.
Вярно е както споделят хората, а в този момент е време да се задълбочим в диалога с Иванов.
Как да станете добър разпределител и кои са най-важните умения за капитан? На каква възраст би трябвало да стартират образованията и какъв е процесът на придобиване на нови умения?
Прочетете отговорите в специфичното изявление, което Иванов даде за:
Здравей, Ники! Как си? Какво правиш?
Добре съм, благодаря. През 2019 година приключих плана си с румънския тим по волейбол и от този момент не съм работил като треньор. Знаете ли, пандемията пристигна и промени живота ни. През миналата година обърнах повече внимание на фамилията си, на заниманията си, работя върху уеб страницата си VolleyComment и сътворявам наличие за подкаста, за трендовете в европейския и международния волейбол.
фотография:cev.eu
И по този начин, какво се случва във волейбола? Какво сте забелязали, че се е трансформирало през последните години?
В началото на века можеше да се каже, че има по-ясна разлика сред спортните системи в Европа, Азия и Северна Америка. Това, което се случи през последните 10-15 години, положително или неприятно, е, че имаме обединяване на играещите системи. По целия свят всички тимове употребяват почти идентични методологии на работа. 95-98% от тимовете, както на клубно, по този начин и на национално равнище, употребяват две системи за тактическа подготовка, същите системи са и за видео разбор.
Това, което прави разликата в днешно време, когато тимовете имат една и съща насочна точка, са персоналните качества на играча. Всичко се свежда до персоналната им мотивация и изискванията на работа.
Как стигнахте до тези изводи?
Ако гледаме и проучваме някои мачове, да речем от азиатските лиги или европейски мачове, и не обърнем внимание на името на клуба, ще забележим, че всички играчи повтарят едни и същи придвижвания на корта. Тогава още веднъж, качеството на вашето придвижване на корта и какъв е резултатът от него, това е въпрос на самостоятелни качества.
Как тази унификация оказва помощ на играчите?
Това оказва помощ доста, когато става въпрос за прехвърляния на играчи и адаптационен интервал в новия тим. Играчът се нуждае от две седмици до един месец, с цел да се приспособява, с цел да види по какъв начин да се настрои и да стартира да работи с разпределителя. Ако всичко е на мястото си с физическата подготовка на играча, един месец би трябвало да е задоволителен, с цел да откри ритъма и да отговори на условията на тима.
Как беше в предишното?
Спомням си, че през 90-те европейските тимове се мъчеха, когато играеха с азиатски тимове. Защо? Тъй като азиатските тимове бяха затворено общество, те използваха по-стари и разнообразни от нашите системи, с доста комбинации. В началото на мача имахме проблеми с намирането на играта си, само че нормално след първия гейм повеждахме с помощта на по-добрата физическа подготовка.
Италианците да вземем за пример прилагаха по-бърза и по-ясна система на игра през 90-те. През тези години руснаците разчитаха най-много на мощната си физика, мощното забиване и така нататък, само че видяха, че това не е задоволително за реализиране на резултати, тъй че те също започнаха да играят по-тактически.
Сърбите се появиха на хоризонта след 95-та и знаете, че към днешна дата те имат положителни резултати. България също беше на картата и към момента е – съперниците в никакъв случай не би трябвало да подценяват този тим.
Много добър образец е това, което се случи в полския волейбол – през 90-те те не бяха това, което са в този момент. Но от началото на века те започнаха да развиват волейбол с ясни политики, започнаха да образоват млади играчи, сложиха акцента върху техническата част. И виждате резултатите. Те са настоящите международни първенци.
Какво е значимо за развиването на играча тогава в светлината на тази волейболна глобализация?
Да, имаме тази глобализация, само че спортът е спорт и всичко стартира с доста добра техническа подготовка. Без техническо съвършенство не можете да надградите тактиката. Добрите механически умения дават убеденост на играча. Работейки с млади спортисти, постоянно съм им споделям, че би трябвало интензивно да подобрят техническата част.
Знам, че може да е скучно за състезателя, когато го адресирам да подава на стената, насочвайки топката към тъкмо един квадрат … Но това е доста значимо за по-нататъшното развиване на играча. Ако състезател пропусне тази част на 14-17 години, ще бъде доста мъчно да компенсира по-късно. Ще ви дам образец. Възможно е да започнете да се усъвършенствате физически, когато сте на 22, само че е доста по-трудно да започнете да се подобрявате механически на тази възраст, в случай че нямате основата. За да започнете да прилагате тактичност, би трябвало да имате и двете – с цел да сте в добра физическа форма и да имате положителни механически умения.
фотография:личен списък
Говорейки за тактичност, би трябвало ли децата да учат някои тактики, когато стартират да упражняват волейбол?
Според мен, когато децата занапред стартират със спорта, би трябвало да вървят постепенно с тактиката. Те би трябвало да стартират да построяват разбирането, само че да не навлизат в детайлности. Тактиката на образование би трябвало да бъде муден развой, същият като в учебно заведение. Първата година ще учим предмета X, идната година – предмета Y. Няма потребност от бързане. Качество пред количество.
Кога е подобаващият миг да започнете да играете?
Нашият метод на живот е друг спрямо предходния. Преди години не беше необичайно да се захванеш със спорта на 16-годишна възраст, в случай че имаш физически капацитет. В днешния свят ние постоянно бързаме. Искаме те (децата) да учат бързо, да станат първенци при юношите, да се показват постоянно добре. Това е нещо стресиращо за децата и не им оказва помощ да се развият с цялостния си капацитет.
Има някои проучвания, които демонстрират, че акселерациата в по-млада възраст в действителност има негативно влияние върху надарените деца. Акселерацията води до по-дълга фаза на обезценка. И по този начин, това, което се случва, е, че децата, които вършат разликата в юношеските лиги, изгарят прочувствено, душевен и от време на време физически. Така че, би трябвало да внимаваме с това.
Започнах да играя волейбол на 9-годишна възраст. Това обаче не беше волейбол, както го познаваме. Разбира се, имаше топката, мрежата, игрище. Въпреки това беше във формата на игри, игра, приятност и неспокойствие. Без напън.
Така че имам вяра, че даже децата да стартират да упражняват в доста ранна възраст, би трябвало да бъдем деликатни с тях. Дори с тези, които считаме за надарени. Особено към тях. Трябва постепенно, да помогнем на децата да стартират да построяват някаква физика, да опознаят телата и придвижванията си на корта. След това започването на проучването на някои от детайлите по-подробно идва естествено. Ако има качества и мотивация, развиването ще пристигна.
фотография:личен списък
Говорейки за непрестанно развиване и ролята на упованията, какъв съгласно вас би трябвало да бъде методът, в случай че тим или състезател минават през сложен интервал?
Ще ви дам образец с България. През 2019 година мъжкият тим се провали на доста значима олимпийска подготовка. Веднага по-късно играчите трябваше да играят на EuroVolley 2019. Имаше доста огромни упования за това по какъв начин ще се показа тимът на европейското състезание. И това оказа огромен напън върху тима. Вярвам, че в такива моменти, когато тимът не е съумял да покаже най-хубавото от себе си, това, което е належащо, е, несъмнено, добър разбор, само че и опит да се освободи напражението. Започнете да имате по-малки цели: „ Добре, дано спечелим този гейм. Добре, дано спечелим два гейма. Добре, дано спечелим мача ”. Запазете успокоение и не се обвинявайте. Това не би довело до никакъв триумф.
Вярвам, че ние в Европа можем да научим доста за това от северноамериканците. Много одобрявам тяхната философия. Когато играят, те в действителност се любуват на действието. Те „ четат “ грешката, загубата по друг метод. Те не търсят отговорния. Можете да наблюдавате държанието им по време на мач; в най-критичната обстановка те са в положение да поддържат положителния дух жив. Разбира се, това е въпрос на манталитет; още веднъж можем да научим доста от тях.
Нека поговорим за вашата кариера. Как стартира с волейбола и за какво?
Както доста други деца, първо започнах с футбол. Майка ми беше срещу. Преместих се на баскетбол и не ми хареса поради треньора. И по този начин, започнах с волейбола.
Никога не съм си представял, че ще стигна до такива висоти, да играя толкоз години. Играх професионално до 40-годишна възраст и имах достойнството да играя с някои от най-талантливите играчи по света. Толкова съм признателен на ориста за тези шансове!
Израснал като състезател, аз се развивах в друга политическа система (България беше социалистическа република преди 1989 г.). Когато настъпиха демократичните промени, бях на 17 години, младеж. Спортът в тези сложни времена на преход и нови въздействия ми оказа помощ доста. Волейбол беше избавление. Загубих другари по пътя заради нови неприятни въздействия. По една или друга причина другари, избрали неверния път.
Волейболът беше моето лекуване. Моето лекарство и горещо го предлагам.
Това споделям на родителите, които се чудят дали децата им въобще би трябвало да стартират да упражняват.
„ Добре, не е належащо детето ви да стане първенец, супер звезда. Ако се случи това, отлично! Но също така спортът ще приготви децата ви за самия живот. Спортът ще помогне на децата ви да се оправят по-добре с победи и загуби. Защото би трябвало да знаете по какъв начин да се издигнете, откакто сте изгубили. И както във волейбола, и в живота от време на време ще губите. Да знаете по какъв начин да се справите с провалите е главно качество.
фотография:личен списък
Защо избрахте да бъдете разпределител?
Бях нападател до 17-годишна възраст, добър. Иван Сеферинов, който по това време беше треньор на ЦСКА, ми сподели: „ Виж, би трябвало да станеш разпределител, или можеш просто да си вземеш чантата и да се прибереш у дома. “
фотография:sportal.bg
Бях шокиран, тъй като по това време в действителност имах вяра, че мога да се трансформира в топ нападател. Сеферинов обаче, явно гледайки в вероятност и с помощта на богатия си опит, беше видял, че в случай че желая да стана нещо огромно, би трябвало да избера друга роля. Ако бях траял да играя като нападател, можех да доближи единствено до някакво приблизително равнище. Разпределител беше друга история.
Това беше сложна трансформация; Трябваше да положа доста, доста старания, с цел да стана това, което в последна сметка станах. Но бях упорит, работих интензивно и се причислих към юношеския народен тим като разпределител. Спечелихме бронзов орден на международното състезание в Дубай ’89, и това също доста ме стимулира.
Каква е същинската роля на разпределителя на игрището?
О, мога да приказвам с дни за ролята на разпределителя, даже написах дипломната си работа на тази тематика.
Разпределителят е скритият водач. Той или тя е най-важната фигура. Ако се върнем обратно във времето и проверим тимовете, които са достигнали първите места, можем да забележим, че техните разпределители постоянно са били най-хубавите.
Разпределителят е индивидът, който „ превежда “ тактиката на треньора на корта. Това е индивидът, който би трябвало да бъде най-хубавият психолог и да „ усеща “ своите сътрудници. Като разпределител би трябвало да развиете това качество, с цел да видите какво е настоящото въодушевление на нападателя, дали те биха могли да поемат отговорността на значимите топки, да затворят гейма, мача.
Резултатът от мача зависи доста от техническите благоприятни условия на разпределителите, от актуалната им форма и от тяхната психическа резистентност. Вашите нападатели могат да бъдат феномените през днешния ден, само че в случай че вашият разпределител загуби контрола върху нещата, ще бъде доста по-трудно да се върнете в мача и да обърнете нещата.
Вие бяхте капитан на тим България, тъй че бяхте освен скритият водач, само че и „ забележимият “. Как се подготвяхте за мач? Как поддържахте равнището?
Преди мач, постоянно се пробвах да затворя страстите и да се съсредоточа единствено върху значимите неща; да не изгубвам никаква сила. Имам други сътрудници, които са по-екстровертни, обичат да има хора в близост, да вървят на кафе, в случай че разпоредбите го разрешават. Бях друг, търсех успокоение.
По пътя към залата постоянно се пробвах да следя сътрудниците си. За да видят какво е тяхното прочувствено положение сега. Да диря нещо, което да ми даде джокер. Това би ми разрешило да имам по-ясна визия за „ прочувствената форма “ на моите сътрудници. Вярвам, че положителният разпределител би трябвало да може да планува по какъв начин тази форма ще повлияе на успеваемостта на нападателите.
Разпределителя би трябвало да се опита да откри способи да увеличи увереността на нападателя. Например, когато играех в Полша, имах млад сътрудник Игор Юдин. За него беше доста значимо по какъв начин ще стартира в мача. Какво имам поради? Когато не стартираше добре, с 2-3 неотиграни топки, той губеше религия и в тези моменти му беше мъчно да се изправи на крайници. Реших, че с него постоянно ще стартира по-лесен метод. Само с блок от един човек, или на раздрана обсада на съперника. За да съм сигурен, че Игор ще завоюва точката. За да усети мача, да влезе в играта стимулиран.
Как научихте всичко това?
Няма човек, който да ми е казвал тези неща. Може би, в случай че някой беше пристигнал при мен, разказвайки ми тези „ секрети “, щях да доближи още по-високо равнище.
За мен всичко е обвързвано със слушане и наблюдаване.
Имаше миг от кариерата ми, когато бях разпределител на българския народен тим и играех в българската лига. Моите сътрудници отиваха да играят в чужбина и когато се събирахме през лятото в националния тим, те споделяха с мен какво се е случило. Само слушах и питах.
Едно е несъмнено, постоянно съм се опитвал, когато съм разговарял с треньорите, да извлека значимото за мен и какво мога да употребявам и ползвам. И постоянно да оставам правилен на характера си.
По пътя имаше хора, които, несъмнено, ми помагаха доста. Въпросът е на баланс сред слушането и запазването на верността на това, което сте.
фотография:личен списък
Колко е значимо за разпределителя да завоюва престиж в тима? И по какъв начин го направихте?
Авторитетът в този случай би означавал, че сътрудниците ви се доверяват и разчитат на вас. Много е значимо.
Това е композиция от държание, работа, поредност. Играете мач или два през седмицата. Но другата работа би трябвало да я извършите от понеделник до петък. Имате две тренировки всеки ден и по време на целия развой би трябвало да покажете на останалите, че сте виновни, че сте непрекъснат в работата си.
фотография:личен списък
Трябва да имате верния метод към процеса (подход към мача, тренировките, сътрудниците, треньорския личен състав, отвън залата, метод към почитателите, публицистите, даже и към хората които чистят залата, към всички).
Да, това са някои съществени човешки качества, морал и полезности.
Точно по този начин. Виждал съм това през целия си живот; Имах шанса да приказвам с доста сътрудници през 90-те, топ играчи. И виждате, че тези, които са достигнали висините като сполучливи волейболисти, също са страхотни хора, които се отнасят към другите по друг метод и с почитание. Освен това те притеглят и други да последват образеца им.
Това ли е един от ключовете за триумф във волейбола?
Успехът е композиция от доста фактори. Да бъдеш сполучлив водач е едно от тях, само че това е и композиция от точния миг, шанс и най-важното, да сте работили интензивно за това. Победата зависи от това какъв брой добре сте готови. Ако сте създали нещата, които би трябвало, тогава ще имате повече шансове да спечелите.
Но волейболът е освен това от това. Може да ви даде доста. Можете да станете състезател, управител, треньор. Или можете да бъдете почитател, който отива да види мача и да има някои позитивни страсти.
Виктория Георгиева,
Превод:
Спомняте ли си момента, в който стартира вашата „ любовна история “ с обичания ви спорт?
Спомням си доста добре моята. Или най-малко си припомням какво усещах.
Не си припомням точната дата и час, само че наподобява, че в случай че си затворя очите тъкмо в този момент, през 2021 година, ще бъда преместена мигновено в оня парещ летен ден, преди към 18 години, в хола на дома ни. Майка ми щеше да включи тв приемника, с цел да гледа мач на българския тим по волейбол, мъже, и аз щях да се причисля към нея дружно с татко си.
Това, което ще видя по-нататък, несъмнено ще промени живота ми.
Ще видя динамична игра и ще видя по какъв начин българският тим печели. Ще виждам екрана и няма да мога да спра да виждам. Ще видя и някои почитатели и съвсем ще се усещам там.
И щях да видя един човек, който камерата непрекъснато показваше.
По-късно ще науча името му. Николай Иванов. Капитанът на българския народен тим и негов разпределител.
През годините щях да продължа да го виждам, да играе в Италия, Турция, Русия, Полша, да води тимовете си към победи и да носи наслада на българските почитатели, дружно със съотборниците си.
Дори ще го виждам да играе онлайн един път или два пъти, като един от тях е незабравимата полуфинална среща за Купата на CEV в моя град.
И ето ме. Години по-късно повеждам много дълъг диалог за волейбола с същинска легенда.
Ако кажете на момичето, гледащо малкия екран преди 18 години, че това би било допустимо, най-вероятно тя няма да ви повярва. Но днешната Виктория знае, че е истина, тъй като откакто един път имате волейбола в живота си, всичко е допустимо и както споделя Николай, „ Волейболът отваря вашия свят и има силата да промени хода на живота ви “.
Вярно е както споделят хората, а в този момент е време да се задълбочим в диалога с Иванов.
Как да станете добър разпределител и кои са най-важните умения за капитан? На каква възраст би трябвало да стартират образованията и какъв е процесът на придобиване на нови умения?
Прочетете отговорите в специфичното изявление, което Иванов даде за:
Здравей, Ники! Как си? Какво правиш?
Добре съм, благодаря. През 2019 година приключих плана си с румънския тим по волейбол и от този момент не съм работил като треньор. Знаете ли, пандемията пристигна и промени живота ни. През миналата година обърнах повече внимание на фамилията си, на заниманията си, работя върху уеб страницата си VolleyComment и сътворявам наличие за подкаста, за трендовете в европейския и международния волейбол.
фотография:cev.eu
И по този начин, какво се случва във волейбола? Какво сте забелязали, че се е трансформирало през последните години?
В началото на века можеше да се каже, че има по-ясна разлика сред спортните системи в Европа, Азия и Северна Америка. Това, което се случи през последните 10-15 години, положително или неприятно, е, че имаме обединяване на играещите системи. По целия свят всички тимове употребяват почти идентични методологии на работа. 95-98% от тимовете, както на клубно, по този начин и на национално равнище, употребяват две системи за тактическа подготовка, същите системи са и за видео разбор.
Това, което прави разликата в днешно време, когато тимовете имат една и съща насочна точка, са персоналните качества на играча. Всичко се свежда до персоналната им мотивация и изискванията на работа.
Как стигнахте до тези изводи?
Ако гледаме и проучваме някои мачове, да речем от азиатските лиги или европейски мачове, и не обърнем внимание на името на клуба, ще забележим, че всички играчи повтарят едни и същи придвижвания на корта. Тогава още веднъж, качеството на вашето придвижване на корта и какъв е резултатът от него, това е въпрос на самостоятелни качества.
Как тази унификация оказва помощ на играчите?
Това оказва помощ доста, когато става въпрос за прехвърляния на играчи и адаптационен интервал в новия тим. Играчът се нуждае от две седмици до един месец, с цел да се приспособява, с цел да види по какъв начин да се настрои и да стартира да работи с разпределителя. Ако всичко е на мястото си с физическата подготовка на играча, един месец би трябвало да е задоволителен, с цел да откри ритъма и да отговори на условията на тима.
Как беше в предишното?
Спомням си, че през 90-те европейските тимове се мъчеха, когато играеха с азиатски тимове. Защо? Тъй като азиатските тимове бяха затворено общество, те използваха по-стари и разнообразни от нашите системи, с доста комбинации. В началото на мача имахме проблеми с намирането на играта си, само че нормално след първия гейм повеждахме с помощта на по-добрата физическа подготовка.
Италианците да вземем за пример прилагаха по-бърза и по-ясна система на игра през 90-те. През тези години руснаците разчитаха най-много на мощната си физика, мощното забиване и така нататък, само че видяха, че това не е задоволително за реализиране на резултати, тъй че те също започнаха да играят по-тактически.
Сърбите се появиха на хоризонта след 95-та и знаете, че към днешна дата те имат положителни резултати. България също беше на картата и към момента е – съперниците в никакъв случай не би трябвало да подценяват този тим.
Много добър образец е това, което се случи в полския волейбол – през 90-те те не бяха това, което са в този момент. Но от началото на века те започнаха да развиват волейбол с ясни политики, започнаха да образоват млади играчи, сложиха акцента върху техническата част. И виждате резултатите. Те са настоящите международни първенци.
Какво е значимо за развиването на играча тогава в светлината на тази волейболна глобализация?
Да, имаме тази глобализация, само че спортът е спорт и всичко стартира с доста добра техническа подготовка. Без техническо съвършенство не можете да надградите тактиката. Добрите механически умения дават убеденост на играча. Работейки с млади спортисти, постоянно съм им споделям, че би трябвало интензивно да подобрят техническата част.
Знам, че може да е скучно за състезателя, когато го адресирам да подава на стената, насочвайки топката към тъкмо един квадрат … Но това е доста значимо за по-нататъшното развиване на играча. Ако състезател пропусне тази част на 14-17 години, ще бъде доста мъчно да компенсира по-късно. Ще ви дам образец. Възможно е да започнете да се усъвършенствате физически, когато сте на 22, само че е доста по-трудно да започнете да се подобрявате механически на тази възраст, в случай че нямате основата. За да започнете да прилагате тактичност, би трябвало да имате и двете – с цел да сте в добра физическа форма и да имате положителни механически умения.
фотография:личен списък
Говорейки за тактичност, би трябвало ли децата да учат някои тактики, когато стартират да упражняват волейбол?
Според мен, когато децата занапред стартират със спорта, би трябвало да вървят постепенно с тактиката. Те би трябвало да стартират да построяват разбирането, само че да не навлизат в детайлности. Тактиката на образование би трябвало да бъде муден развой, същият като в учебно заведение. Първата година ще учим предмета X, идната година – предмета Y. Няма потребност от бързане. Качество пред количество.
Кога е подобаващият миг да започнете да играете?
Нашият метод на живот е друг спрямо предходния. Преди години не беше необичайно да се захванеш със спорта на 16-годишна възраст, в случай че имаш физически капацитет. В днешния свят ние постоянно бързаме. Искаме те (децата) да учат бързо, да станат първенци при юношите, да се показват постоянно добре. Това е нещо стресиращо за децата и не им оказва помощ да се развият с цялостния си капацитет.
Има някои проучвания, които демонстрират, че акселерациата в по-млада възраст в действителност има негативно влияние върху надарените деца. Акселерацията води до по-дълга фаза на обезценка. И по този начин, това, което се случва, е, че децата, които вършат разликата в юношеските лиги, изгарят прочувствено, душевен и от време на време физически. Така че, би трябвало да внимаваме с това.
Започнах да играя волейбол на 9-годишна възраст. Това обаче не беше волейбол, както го познаваме. Разбира се, имаше топката, мрежата, игрище. Въпреки това беше във формата на игри, игра, приятност и неспокойствие. Без напън.
Така че имам вяра, че даже децата да стартират да упражняват в доста ранна възраст, би трябвало да бъдем деликатни с тях. Дори с тези, които считаме за надарени. Особено към тях. Трябва постепенно, да помогнем на децата да стартират да построяват някаква физика, да опознаят телата и придвижванията си на корта. След това започването на проучването на някои от детайлите по-подробно идва естествено. Ако има качества и мотивация, развиването ще пристигна.
фотография:личен списък
Говорейки за непрестанно развиване и ролята на упованията, какъв съгласно вас би трябвало да бъде методът, в случай че тим или състезател минават през сложен интервал?
Ще ви дам образец с България. През 2019 година мъжкият тим се провали на доста значима олимпийска подготовка. Веднага по-късно играчите трябваше да играят на EuroVolley 2019. Имаше доста огромни упования за това по какъв начин ще се показа тимът на европейското състезание. И това оказа огромен напън върху тима. Вярвам, че в такива моменти, когато тимът не е съумял да покаже най-хубавото от себе си, това, което е належащо, е, несъмнено, добър разбор, само че и опит да се освободи напражението. Започнете да имате по-малки цели: „ Добре, дано спечелим този гейм. Добре, дано спечелим два гейма. Добре, дано спечелим мача ”. Запазете успокоение и не се обвинявайте. Това не би довело до никакъв триумф.
Вярвам, че ние в Европа можем да научим доста за това от северноамериканците. Много одобрявам тяхната философия. Когато играят, те в действителност се любуват на действието. Те „ четат “ грешката, загубата по друг метод. Те не търсят отговорния. Можете да наблюдавате държанието им по време на мач; в най-критичната обстановка те са в положение да поддържат положителния дух жив. Разбира се, това е въпрос на манталитет; още веднъж можем да научим доста от тях.
Нека поговорим за вашата кариера. Как стартира с волейбола и за какво?
Както доста други деца, първо започнах с футбол. Майка ми беше срещу. Преместих се на баскетбол и не ми хареса поради треньора. И по този начин, започнах с волейбола.
Никога не съм си представял, че ще стигна до такива висоти, да играя толкоз години. Играх професионално до 40-годишна възраст и имах достойнството да играя с някои от най-талантливите играчи по света. Толкова съм признателен на ориста за тези шансове!
Израснал като състезател, аз се развивах в друга политическа система (България беше социалистическа република преди 1989 г.). Когато настъпиха демократичните промени, бях на 17 години, младеж. Спортът в тези сложни времена на преход и нови въздействия ми оказа помощ доста. Волейбол беше избавление. Загубих другари по пътя заради нови неприятни въздействия. По една или друга причина другари, избрали неверния път.
Волейболът беше моето лекуване. Моето лекарство и горещо го предлагам.
Това споделям на родителите, които се чудят дали децата им въобще би трябвало да стартират да упражняват.
„ Добре, не е належащо детето ви да стане първенец, супер звезда. Ако се случи това, отлично! Но също така спортът ще приготви децата ви за самия живот. Спортът ще помогне на децата ви да се оправят по-добре с победи и загуби. Защото би трябвало да знаете по какъв начин да се издигнете, откакто сте изгубили. И както във волейбола, и в живота от време на време ще губите. Да знаете по какъв начин да се справите с провалите е главно качество.
фотография:личен списък
Защо избрахте да бъдете разпределител?
Бях нападател до 17-годишна възраст, добър. Иван Сеферинов, който по това време беше треньор на ЦСКА, ми сподели: „ Виж, би трябвало да станеш разпределител, или можеш просто да си вземеш чантата и да се прибереш у дома. “
фотография:sportal.bg
Бях шокиран, тъй като по това време в действителност имах вяра, че мога да се трансформира в топ нападател. Сеферинов обаче, явно гледайки в вероятност и с помощта на богатия си опит, беше видял, че в случай че желая да стана нещо огромно, би трябвало да избера друга роля. Ако бях траял да играя като нападател, можех да доближи единствено до някакво приблизително равнище. Разпределител беше друга история.
Това беше сложна трансформация; Трябваше да положа доста, доста старания, с цел да стана това, което в последна сметка станах. Но бях упорит, работих интензивно и се причислих към юношеския народен тим като разпределител. Спечелихме бронзов орден на международното състезание в Дубай ’89, и това също доста ме стимулира.
Каква е същинската роля на разпределителя на игрището?
О, мога да приказвам с дни за ролята на разпределителя, даже написах дипломната си работа на тази тематика.
Разпределителят е скритият водач. Той или тя е най-важната фигура. Ако се върнем обратно във времето и проверим тимовете, които са достигнали първите места, можем да забележим, че техните разпределители постоянно са били най-хубавите.
Разпределителят е индивидът, който „ превежда “ тактиката на треньора на корта. Това е индивидът, който би трябвало да бъде най-хубавият психолог и да „ усеща “ своите сътрудници. Като разпределител би трябвало да развиете това качество, с цел да видите какво е настоящото въодушевление на нападателя, дали те биха могли да поемат отговорността на значимите топки, да затворят гейма, мача.
Резултатът от мача зависи доста от техническите благоприятни условия на разпределителите, от актуалната им форма и от тяхната психическа резистентност. Вашите нападатели могат да бъдат феномените през днешния ден, само че в случай че вашият разпределител загуби контрола върху нещата, ще бъде доста по-трудно да се върнете в мача и да обърнете нещата.
Вие бяхте капитан на тим България, тъй че бяхте освен скритият водач, само че и „ забележимият “. Как се подготвяхте за мач? Как поддържахте равнището?
Преди мач, постоянно се пробвах да затворя страстите и да се съсредоточа единствено върху значимите неща; да не изгубвам никаква сила. Имам други сътрудници, които са по-екстровертни, обичат да има хора в близост, да вървят на кафе, в случай че разпоредбите го разрешават. Бях друг, търсех успокоение.
По пътя към залата постоянно се пробвах да следя сътрудниците си. За да видят какво е тяхното прочувствено положение сега. Да диря нещо, което да ми даде джокер. Това би ми разрешило да имам по-ясна визия за „ прочувствената форма “ на моите сътрудници. Вярвам, че положителният разпределител би трябвало да може да планува по какъв начин тази форма ще повлияе на успеваемостта на нападателите.
Разпределителя би трябвало да се опита да откри способи да увеличи увереността на нападателя. Например, когато играех в Полша, имах млад сътрудник Игор Юдин. За него беше доста значимо по какъв начин ще стартира в мача. Какво имам поради? Когато не стартираше добре, с 2-3 неотиграни топки, той губеше религия и в тези моменти му беше мъчно да се изправи на крайници. Реших, че с него постоянно ще стартира по-лесен метод. Само с блок от един човек, или на раздрана обсада на съперника. За да съм сигурен, че Игор ще завоюва точката. За да усети мача, да влезе в играта стимулиран.
Как научихте всичко това?
Няма човек, който да ми е казвал тези неща. Може би, в случай че някой беше пристигнал при мен, разказвайки ми тези „ секрети “, щях да доближи още по-високо равнище.
За мен всичко е обвързвано със слушане и наблюдаване.
Имаше миг от кариерата ми, когато бях разпределител на българския народен тим и играех в българската лига. Моите сътрудници отиваха да играят в чужбина и когато се събирахме през лятото в националния тим, те споделяха с мен какво се е случило. Само слушах и питах.
Едно е несъмнено, постоянно съм се опитвал, когато съм разговарял с треньорите, да извлека значимото за мен и какво мога да употребявам и ползвам. И постоянно да оставам правилен на характера си.
По пътя имаше хора, които, несъмнено, ми помагаха доста. Въпросът е на баланс сред слушането и запазването на верността на това, което сте.
фотография:личен списък
Колко е значимо за разпределителя да завоюва престиж в тима? И по какъв начин го направихте?
Авторитетът в този случай би означавал, че сътрудниците ви се доверяват и разчитат на вас. Много е значимо.
Това е композиция от държание, работа, поредност. Играете мач или два през седмицата. Но другата работа би трябвало да я извършите от понеделник до петък. Имате две тренировки всеки ден и по време на целия развой би трябвало да покажете на останалите, че сте виновни, че сте непрекъснат в работата си.
фотография:личен списък
Трябва да имате верния метод към процеса (подход към мача, тренировките, сътрудниците, треньорския личен състав, отвън залата, метод към почитателите, публицистите, даже и към хората които чистят залата, към всички).
Да, това са някои съществени човешки качества, морал и полезности.
Точно по този начин. Виждал съм това през целия си живот; Имах шанса да приказвам с доста сътрудници през 90-те, топ играчи. И виждате, че тези, които са достигнали висините като сполучливи волейболисти, също са страхотни хора, които се отнасят към другите по друг метод и с почитание. Освен това те притеглят и други да последват образеца им.
Това ли е един от ключовете за триумф във волейбола?
Успехът е композиция от доста фактори. Да бъдеш сполучлив водач е едно от тях, само че това е и композиция от точния миг, шанс и най-важното, да сте работили интензивно за това. Победата зависи от това какъв брой добре сте готови. Ако сте създали нещата, които би трябвало, тогава ще имате повече шансове да спечелите.
Но волейболът е освен това от това. Може да ви даде доста. Можете да станете състезател, управител, треньор. Или можете да бъдете почитател, който отива да види мача и да има някои позитивни страсти.
Виктория Георгиева,
Превод:
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ