Роби Кийн пред „Труд“: Играл съм с много звезди, но Бербатов е №1
Легендарният нападател Роби Кийн даде извънредно изявление за „ Труд “. Той е най-хубавият футболист Ейре за всички времена. Вкарал е 68 гола в 148 мача. Бил е капитан в продължение на 10 години. „ Ливърпул “, “ Тотнъм “ и „ Интер “ са единствено част от звездните отбори, в които е играл. Сега ще приключи кариерата си на едно извънредно място – индийското състезание, само че ще се събере още веднъж с Берба.
– Здравейте, Роби! Гостувахте в България по покана на Димитър Бербатов за неговия благотворителен мач. От по кое време имате другарски връзки?
– Сприятелихме се в „ Тотнъм “ преди десетина години. Бих определил връзките ни като фантастични. Наслаждавах се на всяка минута, в която бях на терена с Берба. И това не е единственото. След като пътищата ни се разделиха, ние си останахме близки другари. Не стопираме да се чуваме. Сподели ми концепцията за неговия мач и ме попита дали ще се съглася да играя. Естествено не се и замислих нито за момент.
– Кой е най-хубавият мач, който сте изиграли дружно с Бербатов?
– Не мога да дефинира единствено един мач. Цели три години водихме офанзивата на „ Тотнъм “ и това бяха щастливи времена. И двамата вкарахме доста голове. Нашето партньорство се харесваше на всички. Разбирахме се със затворени очи. Най-щастливият ни спомен беше, когато спечелихме Купата на Лигата против „ Челси “. Победихме с 2:1, а Берба вкара гол от дузпа. Ето, че ви избрах един мач. Но той сигурно не е най-хубавият ни на терена.
– Имал сте доста сътрудници. На кое място бихте сложили Бербатов?
– Номер едно е той! Наистина съм играл с доста сътрудници, само че с него беше най-добре.
– Какви са спомените ви от българския футбол? Няколко пъти сте се сблъсквали на терена с наши тимове.
– Преди доста години играх на същия стадион, на който беше и мачът на Бербатов. Завършихме 1:1 с националния тим на Ейре против България. Тогава против нас бяха и Бербатов, и двамата Петрови. Беше доста тежък и равносилен дуел, припомням си го. Българите сте известни като доста корави, не се давате елементарно. В интерес на истината, други дуели не мога да се сетя. Но този е един от тежките квалификационни мачове, които съм имал като ирландски национал. А за дуела на Бербатов мога да кажа, че той беше специфичен като страст и в никакъв случай няма да го не помни.
– Кои други играчи с изключение на Бербатов цените?
– На първо място Стоичков.
– Играл сте и със Стилиян Петров в „ Астън Вила “. Какви са спомените ви?
– Едно превъзходно момче и огромен експерт. Целият свят му стискаше палци в борбата с най-коварната болест и той я завоюва. Сигурно единствено човек с характера и силата на Стан би могъл да се оправи с това. Сега той стана образец за доста заболели хора по света, които ще имат вяра доста по-силно, че борбата не е изгубена. Невероятно корав темперамент е Петров. Да, за всички нас, за всички по трибуните би трябвало да е невероятна страст, че още веднъж можем да го виждаме с футболни обувки. Дори единствено за един благотворителен мач. Стилиян Петров ще остане вечно като нещо особено в историята на „ Астън Вила “.
– Четири години подред бяхте определен за футболист №1 на американската Мейджърлига. Станахте същинска легенда на „ Лос Анджелис Галакси “. Как се развива сокърът в Щатите?
– С всеки минал миг американците се пробват да станат по-добри и по-добри. Аз имах удоволствието да изкарам пет сезона в Мейджърлигата. Това е страна с доста висок стандарт, с отлични благоприятни условия за живот. Захванали са се да вършат сокър и ще го създадат. Всеки ден от ден на ден деца се възпламеняват по играта. Освен това, клубовете привлякоха много международни звезди, с цел да разпространяват футбола. Всички би трябвало да схванат едно простичко нещо – в случай че една Лига желае да е огромна, на нея ѝ трябват огромни звезди. Много е значимо американците да не престават да се развиват по този метод. И колкото може повече имена, известни по целия свят, да играят в техните тимове. Феновете желаят да отидат на стадиона, а долу на терена да видят суперзвезди. Затова са подготвени да заплащат и скъпи билети. Такъв тим бяхме ние в „ Лос Анджелис Галакси “. Ръководството на клуба искаше да сме като филмовия Холивуд.
– В Англия футболистите са може би най-големите звезди на обществото. А какво е за една футболна звезда да бъде сред холивудските артисти?
– Изпитвал съм и двете усеща. Дълго време бях част от Висшата лига. Бил съм и в Америка. Вижте – Висшата лига е най-хубавото състезание в света. Там играят най-големите футболисти. Стандартите, които слагат клубовете, са доста по-високи, в сравнение с другите места по света. Много съм горделив, че можах да бъдат част от това шоу. А Холивуд? Беше прелестно да се засичам със звездите от шоу бизнеса в Лос Анджелис.
– Мнозина биха споделили, че испанското състезание е по-силно от британското?
– Двата огромни испански тима евентуално са най-хубавите в света. Особено „ Реал “ сега. Английската лига обаче е доста по-силна, в случай че преглеждаме всички тимове взети дружно. Конкуренцията е доста по-сериозна. Само, че погледнете какво съставлява борбата за купата в Англия. Двата тима от Манчестър, „ Ливърпул “, „ Челси “, „ Арсенал “… Това прави тази Лига доста по-атрактивна и мощна. В Испания е невероятно някой да конкурира „ Барса “ и „ Реал “.
– По света признават, че ирландските почитатели, известни като „ момчетата в зелено “, са най-верните и най-големите джентълмени. Бихте ли ни разказали какво е възприятието да играеш пред тях и да се зарадваш на гол пред „ зеленото море “?
– Голям щастливец съм, че животът ми даде опцията да изпитам това ужасно възприятие. Те в действителност са извънредно специфични. Всички сте го виждали. В България също, нали? Няма значение къде играе ирландският народен тим, те постоянно са там. Неслучайно ги избраха за номер едно на европейското състезание във Франция през 2016-а. А мисля, че по този начин беше и на Евро 2012 в Полша и Украйна. Момчетата в зелено са известни със своята честност и възприятие за правдивост. Те постоянно почитат противниците си също толкоз мощно, колкото обичат своя тим. Аз съм играл 148 пъти пред тях. Наистина съм огромен щастливец!
– Какво значи за вас, че сте футболистът с най-вече голове и мачове за Ейре?
– Всяко малко момче мечтае един ден да показва своя народен тим по футбол. Говорили сме си с Бербатов. И той ми е разказвал същото. Стоичков несъмнено също е мечтаел за това. Пораснах, облякох зелената фланелка, взех фамозния номер 10. Дълго време бях капитан на моя тим. Вкарах 68 гола. Изпълних фантазията на един малчуган от преди доста години.
– Здравейте, Роби! Гостувахте в България по покана на Димитър Бербатов за неговия благотворителен мач. От по кое време имате другарски връзки?
– Сприятелихме се в „ Тотнъм “ преди десетина години. Бих определил връзките ни като фантастични. Наслаждавах се на всяка минута, в която бях на терена с Берба. И това не е единственото. След като пътищата ни се разделиха, ние си останахме близки другари. Не стопираме да се чуваме. Сподели ми концепцията за неговия мач и ме попита дали ще се съглася да играя. Естествено не се и замислих нито за момент.
– Кой е най-хубавият мач, който сте изиграли дружно с Бербатов?
– Не мога да дефинира единствено един мач. Цели три години водихме офанзивата на „ Тотнъм “ и това бяха щастливи времена. И двамата вкарахме доста голове. Нашето партньорство се харесваше на всички. Разбирахме се със затворени очи. Най-щастливият ни спомен беше, когато спечелихме Купата на Лигата против „ Челси “. Победихме с 2:1, а Берба вкара гол от дузпа. Ето, че ви избрах един мач. Но той сигурно не е най-хубавият ни на терена.
– Имал сте доста сътрудници. На кое място бихте сложили Бербатов?
– Номер едно е той! Наистина съм играл с доста сътрудници, само че с него беше най-добре.
– Какви са спомените ви от българския футбол? Няколко пъти сте се сблъсквали на терена с наши тимове.
– Преди доста години играх на същия стадион, на който беше и мачът на Бербатов. Завършихме 1:1 с националния тим на Ейре против България. Тогава против нас бяха и Бербатов, и двамата Петрови. Беше доста тежък и равносилен дуел, припомням си го. Българите сте известни като доста корави, не се давате елементарно. В интерес на истината, други дуели не мога да се сетя. Но този е един от тежките квалификационни мачове, които съм имал като ирландски национал. А за дуела на Бербатов мога да кажа, че той беше специфичен като страст и в никакъв случай няма да го не помни.
– Кои други играчи с изключение на Бербатов цените?
– На първо място Стоичков.
– Играл сте и със Стилиян Петров в „ Астън Вила “. Какви са спомените ви?
– Едно превъзходно момче и огромен експерт. Целият свят му стискаше палци в борбата с най-коварната болест и той я завоюва. Сигурно единствено човек с характера и силата на Стан би могъл да се оправи с това. Сега той стана образец за доста заболели хора по света, които ще имат вяра доста по-силно, че борбата не е изгубена. Невероятно корав темперамент е Петров. Да, за всички нас, за всички по трибуните би трябвало да е невероятна страст, че още веднъж можем да го виждаме с футболни обувки. Дори единствено за един благотворителен мач. Стилиян Петров ще остане вечно като нещо особено в историята на „ Астън Вила “.
– Четири години подред бяхте определен за футболист №1 на американската Мейджърлига. Станахте същинска легенда на „ Лос Анджелис Галакси “. Как се развива сокърът в Щатите?
– С всеки минал миг американците се пробват да станат по-добри и по-добри. Аз имах удоволствието да изкарам пет сезона в Мейджърлигата. Това е страна с доста висок стандарт, с отлични благоприятни условия за живот. Захванали са се да вършат сокър и ще го създадат. Всеки ден от ден на ден деца се възпламеняват по играта. Освен това, клубовете привлякоха много международни звезди, с цел да разпространяват футбола. Всички би трябвало да схванат едно простичко нещо – в случай че една Лига желае да е огромна, на нея ѝ трябват огромни звезди. Много е значимо американците да не престават да се развиват по този метод. И колкото може повече имена, известни по целия свят, да играят в техните тимове. Феновете желаят да отидат на стадиона, а долу на терена да видят суперзвезди. Затова са подготвени да заплащат и скъпи билети. Такъв тим бяхме ние в „ Лос Анджелис Галакси “. Ръководството на клуба искаше да сме като филмовия Холивуд.
– В Англия футболистите са може би най-големите звезди на обществото. А какво е за една футболна звезда да бъде сред холивудските артисти?
– Изпитвал съм и двете усеща. Дълго време бях част от Висшата лига. Бил съм и в Америка. Вижте – Висшата лига е най-хубавото състезание в света. Там играят най-големите футболисти. Стандартите, които слагат клубовете, са доста по-високи, в сравнение с другите места по света. Много съм горделив, че можах да бъдат част от това шоу. А Холивуд? Беше прелестно да се засичам със звездите от шоу бизнеса в Лос Анджелис.
– Мнозина биха споделили, че испанското състезание е по-силно от британското?
– Двата огромни испански тима евентуално са най-хубавите в света. Особено „ Реал “ сега. Английската лига обаче е доста по-силна, в случай че преглеждаме всички тимове взети дружно. Конкуренцията е доста по-сериозна. Само, че погледнете какво съставлява борбата за купата в Англия. Двата тима от Манчестър, „ Ливърпул “, „ Челси “, „ Арсенал “… Това прави тази Лига доста по-атрактивна и мощна. В Испания е невероятно някой да конкурира „ Барса “ и „ Реал “.
– По света признават, че ирландските почитатели, известни като „ момчетата в зелено “, са най-верните и най-големите джентълмени. Бихте ли ни разказали какво е възприятието да играеш пред тях и да се зарадваш на гол пред „ зеленото море “?
– Голям щастливец съм, че животът ми даде опцията да изпитам това ужасно възприятие. Те в действителност са извънредно специфични. Всички сте го виждали. В България също, нали? Няма значение къде играе ирландският народен тим, те постоянно са там. Неслучайно ги избраха за номер едно на европейското състезание във Франция през 2016-а. А мисля, че по този начин беше и на Евро 2012 в Полша и Украйна. Момчетата в зелено са известни със своята честност и възприятие за правдивост. Те постоянно почитат противниците си също толкоз мощно, колкото обичат своя тим. Аз съм играл 148 пъти пред тях. Наистина съм огромен щастливец!
– Какво значи за вас, че сте футболистът с най-вече голове и мачове за Ейре?
– Всяко малко момче мечтае един ден да показва своя народен тим по футбол. Говорили сме си с Бербатов. И той ми е разказвал същото. Стоичков несъмнено също е мечтаел за това. Пораснах, облякох зелената фланелка, взех фамозния номер 10. Дълго време бях капитан на моя тим. Вкарах 68 гола. Изпълних фантазията на един малчуган от преди доста години.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ