Легендарният нападател Роби Кийн даде ексклузивно интервю за предаването Код

Легендарният нападател Роби Кийн даде извънредно изявление за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Той е най-хубавият футболист на Република Ирландия за всички времена. Вкарал е 68 гола в 148 мача. Бил е капитан в продължение на 10 години. Ливърпул, Тотнъм и Интер са единствено част от звездните отбори, в които е играл. А самичък признава, че най-хубавият му сътрудник в офанзива е бил Димитър Бербатов. Сега ще приключи кариерата си на едно извънредно място - индийското състезание, само че ще се събере още веднъж с Берба.

- Здравейте, Роби! Гостувахте в България по покана на Димитър Бербатов за неговия благотворителен мач. От по кое време имате другарски връзки?
- Сприятелихме се в Тотнъм преди десетина години. Бих определил връзките ни като фантастични. Наслаждавах се на всяка минута, в която бях на терена с Берба. И това не е единственото. След като пътищата ни се разделиха, ние си останахме близки другари. Не стопираме да се чуваме. Сподели ми концепцията за неговия мач и ме попита дали ще се съглася да играя. Естествено не се и замислих нито за момент. Щастлив съм, че бях част от неговото шоу. Всичко мина прелестно пред чудесна аудитория.

- Кой е най-хубавият мач, който сте изиграли дружно с Бербатов? Можете ли да си спомните нещо особено?
- Не мога да дефинира единствено един мач. Цели три години водихме офанзивата на Тотнъм и това бяха щастливи времена. И двамата вкарахме доста голове. Нашето партньорство се харесваше на всички. Разбирахме се със затворени очи. Най-щастливият ни спомен беше, когато спечелихме Купата на Лигата против Челси. Победихме с 2:1, а Берба вкара гол от дузпа. Ето, че ви избрах един мач. Но той сигурно не е най-хубавият ни на терена. Имаше още доста други. С Бербатов беше извънредно наслаждение да си сътрудник. Той е приказен нападател с впечатляващи качества. Много е интелигентен и по тази причина с него се играе елементарно.

- Имал сте доста сътрудници във вашата кариера. На кое място бихте сложили Бербатов?
- Номер едно е той! Наистина съм играл с доста сътрудници, само че с него беше най-добре.

- Какви са спомените ви от българския футбол? Няколко пъти сте се сблъсквали на терена с наши тимове.
- Преди доста години играх на същия стадион, на който беше и мачът на Бербатов. Завършихме 1:1 с националния тим на Ейре против България. Тогава против нас бяха и Бербатов, и двамата Петрови. Беше доста тежък и равносилен дуел, припомням си го. Българите сте известни като доста корави, не се давате елементарно. В интерес на истината, други дуели не мога да се сетя. Но този е един от тежките квалификационни мачове, които съм имал като ирландски национал. А за дуела на Бербатов мога да кажа, че той беше специфичен като страст и в никакъв случай няма да го не помни. Забавлявахме се - да, само че най-важното беше, че събрахме пари за щедрост. Затова и на драго сърце дойдохме толкоз доста футболисти от целия свят. Винаги е хубаво, когато можеш да си от изгода на тези, които имат потребност.

- Кои други играчи с изключение на Бербатов цените?
- На първо място Стоичков.

- Познавате ли го персонално?
- За страдание имах шанса да се срещна с него едвам преди мача на Бербатов. Но пък доста пъти съм го гледал в националния тим на България и в Барселона. Помня и международното състезание в Щатите. Тогава аз бях дете, а той беше суперзвезда на Барса. Рядко се среща една толкоз дребна страна като България да има толкоз популярен футболист като Стоичков. Всички го познават. Където и да попитате, несъмнено за него ви споделят, нали? Беше същинско наслаждение да бъда до него на терена в София.

- Играл сте и със Стилиян Петров в Астън Вила. Какви са спомените ви?
- Едно превъзходно момче и огромен експерт. Целият свят му стискаше палци в борбата с най-коварната болест и той я завоюва. Сигурно единствено човек с характера и силата на Стан би могъл да се оправи с това. Сега той стана образец за доста заболели хора по света, които ще имат вяра доста по-силно, че борбата не е изгубена. Невероятно корав темперамент е Петров. Да, за всички нас, за всички по трибуните би трябвало да е невероятна страст, че още веднъж можем да го виждаме с футболни обувки. Дори единствено за един благотворителен мач. Стилиян Петров ще остане вечно като нещо особено в историята на Астън Вила.

- Вие сте вкарали доста голове в кариерата си. Кой бихте сложили преди всичко?
- Следващият.

- Четири години подред бяхте определен за футболист №1 на американската Мейджърлига. Станахте същинска легенда на Лос Анджелис Галакси. Как се развива сокърът в Щатите?
- С всеки минал миг американците се пробват да станат по-добри и по-добри. Аз имах удоволствието да изкарам пет сезона в Мейджърлигата. Това е страна с доста висок стандарт, с отлични благоприятни условия за живот. Захванали са се да вършат сокър и ще го създадат. Всеки ден от ден на ден деца се възпламеняват по играта. Освен това, клубовете привлякоха много международни звезди, с цел да разпространяват футбола. Всички би трябвало да схванат едно простичко нещо – в случай че една Лига желае да е огромна, на нея ѝ трябват огромни звезди. Много е значимо американците да не престават да се развиват по този метод. И колкото може повече имена, известни по целия свят, да играят в техните тимове. Феновете желаят да отидат на стадиона, а долу на терена да видят суперзвезди. Затова са подготвени да заплащат и скъпи билети. Такъв тим бяхме ние в Лос Анджелис Галакси. Ръководството на клуба искаше да сме като филмовия Холивуд. Хората да ни обичат, да ни гледат, да ни се радват. В продължение на години тъкмо такава бе политиката на ЛА Галакси. Стадионът непрестанно беше цялостен. Какво по-хубаво? А и по този начин футболистът се радва на внимание. Покрай мегазвездите се развиват и локалните. Големите играчи са образец за тях. И в случай че Щатите желаят да станат действителна международна мощ, би трябвало освен да продължат, само че и да засилят тази наклонност.

- В Англия футболистите са може би най-големите звезди на обществото. А какво е за една футболна звезда да бъде сред холивудските артисти?
- Изпитвал съм и двете усеща. Дълго време бях част от Висшата лига. Бил съм и в Америка. Вижте – Висшата лига е най-хубавото състезание в света. Там играят най-големите футболисти. Стандартите, които слагат клубовете, са доста по-високи, в сравнение с другите места по света. Много съм горделив, че можах да бъдат част от това шоу. А Холивуд? Беше прелестно да се засичам със звездите от шоу бизнеса в Лос Анджелис.

- Мнозина биха споделили, че испанското състезание е по-силно от британското?
- Двата огромни испански тима евентуално са най-хубавите в света. Особено Реал (Мадрид) сега. Английската лига обаче е доста по-силна, в случай че преглеждаме всички тимове взети дружно. Конкуренцията е доста по-сериозна. Но още веднъж дублирам, че е реалност – мъчно се борят с Реал и Барселона, които в този момент са на върха във футболната подчиненост. Само, че погледнете какво съставлява борбата за купата в Англия. Двата тима от Манчестър, Ливърпул, Челси, Арсенал... Това прави тази Лига доста по-атрактивна и мощна. В Испания е на процедура невероятно някой да конкурира Барса и Реал.

- А по какъв начин приемате, че във Висшата лига към този момент съвсем не останаха английски футболисти? Големите звезди са все от чужбина.
- Истината е, че най-големите звезди желаят да дойдат и да играят в британската Висша лига. И тя няма по какъв начин да ги отхвърли. Там се акумулират необикновено доста пари. Безспорно това ще навреди още по-силно в бъдеще на британския народен тим. Но това пък не трансформира обстоятелството, че всеки желае да играе във Висшата лига. Мечтае да е част от това невиждано другаде шоу. Казах ви го към този момент и за американското състезание. Ако искаш да си номер едно, то би трябвало да доведеш артистите, които са номер едно на пазара. Висшата лига от дълго време има тази привилегия.

- По света признават, че ирландските почитатели, известни като „ момчетата в зелено “, са най-верните и най-големите джентълмени. Бихте ли ни разказали какво е възприятието да играеш пред тях и да се зарадваш на гол пред „ зеленото море “?
- Голям щастливец съм, че животът ми даде опцията да изпитам това ужасно възприятие. Те в действителност са извънредно специфични. Всички сте го виждали. В България също, нали? Няма значение къде играе ирландският народен тим, те постоянно са там. Неслучайно ги избраха за номер едно на европейското състезание във Франция през 2016-а. А мисля, че по този начин беше и на Евро 2012 в Полша и Украйна. Момчетата в зелено са известни със своята честност и възприятие за правдивост. Те постоянно почитат противниците си също толкоз мощно, колкото обичат своя тим. Аз съм играл 148 пъти пред тях. Наистина съм огромен щастливец!

- Какво значи за вас, че сте футболистът с най-вече голове и мачове за Ейре?
- Всяко малко момче мечтае един ден да показва своя народен тим по футбол. Говорили сме си с Бербатов. И той ми е разказвал същото. Стоичков несъмнено също е мечтаел за това. Пораснах, облякох зелената фланелка, взех фамозния номер 10. Дълго време бях капитан на моя тим. Вкарах 68 гола. Изпълних фантазията на един хлапак от преди доста години. И съм сигурен, че всеки дребен почитател желае да му се случи всичко това.

- Как вие като водач на Ейре и по какъв начин най-големите джентълмени на трибуните минахте през оня бараж в Париж, когато Тиери Анри вкара гол с ръка и ви изхвърли от международното?
- Мина доста време. За мен това е една от дълго време завършила история.
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+