Вече предпочитам плажно, вместо открито море
ЛАТИНОСЕРИАЛ С КОРАБ „ БОТЕВ “
26.07.1982 година, Преминаване на Панама канал към Атлантика
07,45 часа Имаме цялостна подготвеност да се включим в ескорт за прекосяване на Панамския канал. Чакаме водач, само че преди него по щормтрапа на борда се покатери бригадата, която по система шлюзове би трябвало да качи кораба на съвсем 26 метра над равнището на Тихия океан. Все тъмнокожи момчета, които незабавно плъзнаха из канижелите на надстройката и проснаха на кърмата сергия с фотокартички и фланелки. Не им се получи търговията и се оказаха по-слаби експерти от сътрудниците си, с които преминахме канала в противоположна посока.
09,00 часа Най-малък напред. Понеже този път прекосяваме канала през деня, виждам около шлюзовете специфични места за туристи. Сред тях доминират дами, множеството от тях – млади. Гледат ни през камери и фотоапарати. В посока Атлантика небето е на неприятно, сред сивосиньо и черно. Над канала летят хеликоптери с структура на дипломатически куфари.
Езерото Гатун. Идеална база за спортни лодки, само че виждам единствено кораби и яхти. Педя островчета, а палмови горички върху тях. Гласовита фауна не крие наличието си. Пълним танкове с битова вода от езерото. Качва се следобедната бригада, с която би трябвало да слезем на равнището на Атлантика. Също напълно тъмнокожи. Откровено избирам контактите с перуанските докери, най-вече индианци.
Оставаха последните 250-300 метра от канала, когато по парлангото проехтя молбата на механиците да останем 15 минути без ход. От мостика настояха да устискат още няколко минути, до момента в който излезем на необятно в Лимонския залив. Устискаха. Приближи лодка по левия ръб. Качихме 5 варела машинно масло. Слезе водачът, изпратен от старпома. Достолепен възрастен американец, който през днешния ден на мостика намерил добра дума за всеки. Капитан далечно корабоплаване, към този момент 37 години на море. Той самият е един от общо 255 водачи – от Съединени американски щати, Англия, Норвегия, които работят на Панама канал. Провървя ни на водач и в двете направления.
При съвсем изцяло замрежен от снежинки ефирен екран въпреки всичко съумяваме да хванем кулминационната точка на „ Мис Универсо “, само че не и лицето на щастливата победителка. Сбогом, Панама.
27.07. – 15.08.1982 година Преход Панама – Варна
Най-после залезът е зад кърмата, само че в посока изток скоростта пада. Вятър 13 метра в секунда, това е 7 по Бофорт. Пръски трансферират палубата и мият финестрините на мостика, а понякога вълната по този начин блъска бака, че корабът за секунда стопира. Друса като във въздушни ями. Замествам болен рулеви и карам вахтата от 20,00 часа до среднощ, дружно с третия асистент. Сдавам при 55 градуса жирокомпас и 57 – магнитен. Най-после блещукат звезди, които малко разреждат мътния небосвод. За страдание, във вахтения вестник все по-популярна ремарка е „ Авариен стоп “.
Разиграха се много етюди заради феномен, присъщ за моряци – „ Страх от завръщане “. Боцманът стана по-напорист от вятъра. Да се слиза в хамбарите не може – фул товар чували рибено брашно. Да се шета из магазиите – пипкава работа. Остава ръждата и боята.
Вися на скоуша и мацам резеда под крилото на мостика – десен ръб. Не става за валяк. Една четка вятърът отнесе в океана. И забива блажни точици в лицето ми. Шапката ми е вързана под брадата като войнишка каска, другояче ще последва четката.
Цялата палубна команда блъска с чукчета по люковите закрития на хамбарите. Същински ковашки завод, въпреки всичко господства вятърът. Вятър, който надува главата като плондер. Оплакваме се един на различен от главоболие. Но когато върху грубата палуба се завърти бързоходната машинка, океанът оглушава. Зъболекарският стол е нищо. Вибрация, която стига до петите. Затова пък ръждата хвърчи на люспи като юфка.
Нещата загрубяха при следващия спешен стоп. Шеф механикът предизвести мостика – най-малко 5-6 часа. Боци незабавно изиска позволение да се боядиса огледалото (лицевата страна на надстройката от основна палуба до мостика). Сложна организация с съгласуваност сред товарен кран, панер за повдигане на 8-9 метра над палубата и осигурителни въжета. И двама за рисковата работа. Единият е явен, само че интонацията на Боци ми прозвуча като молба. Всички останали отхвърлиха и се изпокриха. Събудиха Бобсън, който спеше след нощната вахта на руля. Дойде с полузалепнали клепачи и скочи в коша, като че ли яха мотоциклет.
Вира. Стрелата на крана се тресе в неравномерни и неконтролирани придвижвания по посока на часовниковата стрелка. Въжетата се опват, всяко в своята посока, както в баснята за орела, рака и щуката. При 7-8 градуса крен набираме няколко метра височина, кошът се тресе и люлее, само че остава надалеч от огледалото. Горе на крилото на мостика старпомът е жълт от боязън да не ни изсипят на палубата. Долу треперят шефът и капитанът. Решение да се приключи рисковата игра взе барото. Бобсън незабавно потегли да си доспи. Позволих си да прегледам една по една моряшките физиономии, по които се чете вина. Взех от домакина бутилка сливова и вечерта почерпих тайфата за рождения ден на щерка ми. И нито дума за приключението денем.
Осигурявам Ачо, които виси на скоуша. В един миг валякът се измъкна от щока, от към три метра полетя надолу и одраска до кръв носа на боцмана. И чак тогава палубното шефство заключи метафизичен:
- Неделя, майка му остаряла, не се работи.
Странен човек. Знае, че министерски постановления не се извършват, а желае той каквото каже да става точ в точ.
Корабните партенки към този момент не ме разтреперват от терзание. Приказката е, че оставаме на ремонт в Лас Палмас, а по-късно ще разтоварваме в Тартус. Кораб да влезе в цех с цялостен товар? На излизане от Панамския канал получих радиограма от фамилията: „ Чакаме те за морето. “ Много се надявам, че Нептун няма да ми попречи да хвана края на лятото не в намерено, а на плажно море.
Това са мемоари в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 автобуса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото съществуване на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.
Нейко ДАМЯНОВ
26.07.1982 година, Преминаване на Панама канал към Атлантика
07,45 часа Имаме цялостна подготвеност да се включим в ескорт за прекосяване на Панамския канал. Чакаме водач, само че преди него по щормтрапа на борда се покатери бригадата, която по система шлюзове би трябвало да качи кораба на съвсем 26 метра над равнището на Тихия океан. Все тъмнокожи момчета, които незабавно плъзнаха из канижелите на надстройката и проснаха на кърмата сергия с фотокартички и фланелки. Не им се получи търговията и се оказаха по-слаби експерти от сътрудниците си, с които преминахме канала в противоположна посока.
09,00 часа Най-малък напред. Понеже този път прекосяваме канала през деня, виждам около шлюзовете специфични места за туристи. Сред тях доминират дами, множеството от тях – млади. Гледат ни през камери и фотоапарати. В посока Атлантика небето е на неприятно, сред сивосиньо и черно. Над канала летят хеликоптери с структура на дипломатически куфари.
Езерото Гатун. Идеална база за спортни лодки, само че виждам единствено кораби и яхти. Педя островчета, а палмови горички върху тях. Гласовита фауна не крие наличието си. Пълним танкове с битова вода от езерото. Качва се следобедната бригада, с която би трябвало да слезем на равнището на Атлантика. Също напълно тъмнокожи. Откровено избирам контактите с перуанските докери, най-вече индианци.
Оставаха последните 250-300 метра от канала, когато по парлангото проехтя молбата на механиците да останем 15 минути без ход. От мостика настояха да устискат още няколко минути, до момента в който излезем на необятно в Лимонския залив. Устискаха. Приближи лодка по левия ръб. Качихме 5 варела машинно масло. Слезе водачът, изпратен от старпома. Достолепен възрастен американец, който през днешния ден на мостика намерил добра дума за всеки. Капитан далечно корабоплаване, към този момент 37 години на море. Той самият е един от общо 255 водачи – от Съединени американски щати, Англия, Норвегия, които работят на Панама канал. Провървя ни на водач и в двете направления.
При съвсем изцяло замрежен от снежинки ефирен екран въпреки всичко съумяваме да хванем кулминационната точка на „ Мис Универсо “, само че не и лицето на щастливата победителка. Сбогом, Панама.
27.07. – 15.08.1982 година Преход Панама – Варна
Най-после залезът е зад кърмата, само че в посока изток скоростта пада. Вятър 13 метра в секунда, това е 7 по Бофорт. Пръски трансферират палубата и мият финестрините на мостика, а понякога вълната по този начин блъска бака, че корабът за секунда стопира. Друса като във въздушни ями. Замествам болен рулеви и карам вахтата от 20,00 часа до среднощ, дружно с третия асистент. Сдавам при 55 градуса жирокомпас и 57 – магнитен. Най-после блещукат звезди, които малко разреждат мътния небосвод. За страдание, във вахтения вестник все по-популярна ремарка е „ Авариен стоп “.
Разиграха се много етюди заради феномен, присъщ за моряци – „ Страх от завръщане “. Боцманът стана по-напорист от вятъра. Да се слиза в хамбарите не може – фул товар чували рибено брашно. Да се шета из магазиите – пипкава работа. Остава ръждата и боята.
Вися на скоуша и мацам резеда под крилото на мостика – десен ръб. Не става за валяк. Една четка вятърът отнесе в океана. И забива блажни точици в лицето ми. Шапката ми е вързана под брадата като войнишка каска, другояче ще последва четката.
Цялата палубна команда блъска с чукчета по люковите закрития на хамбарите. Същински ковашки завод, въпреки всичко господства вятърът. Вятър, който надува главата като плондер. Оплакваме се един на различен от главоболие. Но когато върху грубата палуба се завърти бързоходната машинка, океанът оглушава. Зъболекарският стол е нищо. Вибрация, която стига до петите. Затова пък ръждата хвърчи на люспи като юфка.
Нещата загрубяха при следващия спешен стоп. Шеф механикът предизвести мостика – най-малко 5-6 часа. Боци незабавно изиска позволение да се боядиса огледалото (лицевата страна на надстройката от основна палуба до мостика). Сложна организация с съгласуваност сред товарен кран, панер за повдигане на 8-9 метра над палубата и осигурителни въжета. И двама за рисковата работа. Единият е явен, само че интонацията на Боци ми прозвуча като молба. Всички останали отхвърлиха и се изпокриха. Събудиха Бобсън, който спеше след нощната вахта на руля. Дойде с полузалепнали клепачи и скочи в коша, като че ли яха мотоциклет.
Вира. Стрелата на крана се тресе в неравномерни и неконтролирани придвижвания по посока на часовниковата стрелка. Въжетата се опват, всяко в своята посока, както в баснята за орела, рака и щуката. При 7-8 градуса крен набираме няколко метра височина, кошът се тресе и люлее, само че остава надалеч от огледалото. Горе на крилото на мостика старпомът е жълт от боязън да не ни изсипят на палубата. Долу треперят шефът и капитанът. Решение да се приключи рисковата игра взе барото. Бобсън незабавно потегли да си доспи. Позволих си да прегледам една по една моряшките физиономии, по които се чете вина. Взех от домакина бутилка сливова и вечерта почерпих тайфата за рождения ден на щерка ми. И нито дума за приключението денем.
Осигурявам Ачо, които виси на скоуша. В един миг валякът се измъкна от щока, от към три метра полетя надолу и одраска до кръв носа на боцмана. И чак тогава палубното шефство заключи метафизичен:
- Неделя, майка му остаряла, не се работи.
Странен човек. Знае, че министерски постановления не се извършват, а желае той каквото каже да става точ в точ.
Корабните партенки към този момент не ме разтреперват от терзание. Приказката е, че оставаме на ремонт в Лас Палмас, а по-късно ще разтоварваме в Тартус. Кораб да влезе в цех с цялостен товар? На излизане от Панамския канал получих радиограма от фамилията: „ Чакаме те за морето. “ Много се надявам, че Нептун няма да ми попречи да хвана края на лятото не в намерено, а на плажно море.
Това са мемоари в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 автобуса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото съществуване на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ