Ани Цолова: Бойко Борисов продължава да контролира журналистите, иска ги мълчащи и непитащи
Лъжата и дезинформацията са се трансформирали в норма, Бойко Борисов продължава да припомня на публицистите, че съответни въпроси не би трябвало да бъдат задавани, споделя Анна Цолова в изявление, видя Narod.bg. Публикуваме цялостния текст:
– От няколко години се занимавате с обществена тирада. Кой от международните политици през днешния ден е образец за добър оратор?
– Хората, с които работя, постоянно ми задават този въпрос и постоянно ми е доста мъчно да отговоря. Все отново бих споделила, че има две речи на Володомир Зеленски от първите няколко седмици на войната, които вършат усещане. Едната е пред британския парламент, другата е пред Бундестага. В първата той прави препратки към тирада на Чърчил от 1941-а година, когато той е трябвало да стимулира хората да го поддържат във войната против Хитлер. Тя приключва с тавтология на Хамлетовия въпрос „ Да бъдеш или да не бъдеш “. Това е една добра политическа тирада. Зеленски явно умее да приказва, тъй че да стига до другите публики, към които се обръща.
Цялата му връзка в тази невиждана обстановка, в която е сложена страната му, може да бъде изследвана и в множеството случай давана като добър образец.
– Експерти споделят, че Украйна доста бързо съумя да завоюва информационната война, която е основна както за вътрешната готовност, по този начин и за външната поддръжка за Украйна.
– Комуникацията по време на рецесия, каквото е войната, е може би най-важното нещо след военните дейности. ПР експерти от целия свят изследват тази връзка, защото се намираме в невиждана обстановка – с изключение на война имаме и голям брой информационни канали. Те могат да бъдат употребявани както за достоверна информация, така и за дезинформация.
– Кои български политици споделят добре посланията и концепциите си?
– В последния месец ми направиха усещане двама млади политици. Единият е Явор Божанков, а другият – Крум Зарков. Явор Божанков умее да споделя истории посредством своето говорене, което е извънредно рядко срещано на българската политическа сцена. И двамата имат явен и съответен език. Наскоро Крум Зарков реагира доста добре информационно, когато жълто-кафяви уеб сайтове започнаха да популяризират обвинявания против него, че атакува почтени животни. Той даде изявление за един от тези уеб сайтове и се държа безупречно. Бавно и умерено изясни, че това са измислици. Атаката против него съответства и с внасянето на законопроект, който цели да вкара инструмент за следствие на основния прокурор, което идва да ни напомни, че към момента е в действие традицията неуместните да бъдат опозорявани и сплашвани.
– Тези образци са в контрастност с по-голямата част от публичния спор в България. Той прекомерно постоянно звучи нападателно, опростено, криво-ляво. Защо толкоз малко обществени фигури в България обръщат внимание на метода, по който споделят мислите и концепциите си?
– В българския политически хайлайф към момента продължава да се счита, че когато запълниш времето на изявлението с нищоговорене, си постигнал огромен триумф. Това е огромна неточност.
За страдание, българското обществено пространство е пренаситено и с дезинформация. Лъжите се трансформират в норма. По умря на Гьобелс лъжата, повторена 100 пъти, стартира да става истина, а неналичието на дейна четвърта власт е огромен проблем в това отношение.
– Минаха пет години, откакто слязохте от екран. Какви трендове наблюдавате от този момент насам?
– Има опити нещата да се вършат професионално и вярно. Но тези опити са единични и опитващите се много бързо биват плесвани през ръцете. Журналистите би трябвало да включат факти във въпросите, които задават на политиците, с цел да блокират лъжата още в зародиш, а не да я оставят да се развие и да заживее собствен живот.
Лъжата у нас е оставена да се трансформира в чудовище с големи размери. Ролята на четвъртата власт е да се бори с това страшилище. Продължавам да считам, че българската публицистика е обезоръжена, устата, ръцете и краката ѝ са завързани. Изключенията удостоверяват правилото. Честната и смела публицистика е натикана в дребни ниши.
– Какво може да е противодействието?
– Лъжата и дезинформацията не са гледна точка, на която да се гледа като на достоверна теза. Правилата, които аз съм се опитвала до последно да съблюдавам, включват да вземем за пример да не прекъсваш програмата, с цел да излъчиш изказване на един съответен партиен водач. Следващо предписание – да не пускаш безрезервно изказвания и изказвания, които са елементарно проверими неистини и измислици. Част от работата на един публицист е да бъде квалифициран и да знае каква дезинформация популяризира един или различен политик, с цел да може, когато се изправи пред него, да сложи обстоятелствата на масата. И друго – да не пропускаш години наред тематики и въпроси, тъй като по този начин ти е казано. Това продължава. Да си сериозен към всички, когато имаш съображение да си сериозен. Да задаваш въпроси, които стъпват на обстоятелства. Да поставяш тези обстоятелства в подтекст, т.е. да имаш памет. И да реагираш и опровергаваш лъжите, когато стартират да се леят от ефира. Казвам всички тези неща не тъй като съм била безгрешна – в противен случай, правила съм неточности, учила съм се от тях и знам цената им. Но знам и какво става, когато някой се заинати да съблюдава тези правила. Или стопира самичък, тъй като знае какво може да последва, или го стопират не по негово предпочитание.
Наскоро водачът на ГЕРБ Бойко Борисов попита Мирослава Иванова от Нова телевизия „ Усещате ли по какъв начин затъвате с тези въпроси? “, когато тя напълно разумно се поинтересува от назначени деятели на ГЕРБ от служебния кабинет на Румен Радев. Поредно увещание, че съответни въпроси не би трябвало да има. Поредно увещание какъв си показват мощните на деня, че би трябвало да бъде журналистът – мълчащ и непитащ.
Реклама
Говорейки за изминаващата година, ролята на медиите е голяма и във връзка с дезинформацията. Руската експанзия в Украйна отприщи невиждана осведомителна война у нас. Не че не се водеше и преди, само че от февруари насам българският консуматор е бомбардиран доста интензивно с дезинформация, неистини и агитация. Водещите международни медии посветиха свои излъчвания на подправените вести и дезинформацията, сътвориха съответни рубрики за инспекция на обстоятелствата. Това у нас не се прави. И отново ще кажа – изключенията удостоверяват правилото.
– Виждате ли път назад към публицистиката?
– Краткият и еднопосочен отговор е не. Не виждам себе си в медиите сега. Има две аргументи – едната е, че с условията да се занимаваш с публицистика в огромните медии сме си взаимно несимпатични. Иначе самата аз се усещам извънредно добре, безпределно свободна да вземам решения с кого и по какъв начин да работя. Срещам се всеки ден с хора, от които има какво да изучавам, това е скъпо.
– Но в случай че през днешния ден още веднъж бяхте водеща, кого бихте интервюирали в края на тази година?
– Затруднявам се да отговоря на този въпрос. Мога да се върна към хората, с които не съумях да направя изявление. Така и не съумях да приказвам с Ахмед Доган, с Делян Пеевски. Това, несъмнено, не са изявленията, с които бих желала да затворя годината.
– Научихте ли някоя нова дума през 2022-а година?
– Не съм, само че доста постоянно като консуматор на информация в съзнанието ми излиза една страшна дума – човеконенавист. Пропагандният метод да противопоставяме едно човешко злощастие на друго човешко злощастие. Преди няколко месеца търсех къде тъкмо Христо Ботев беше споделил тези думи, че „ на първо място би трябвало да сме индивиди, после към този момент българи и патриоти “. Защото потреблението на патриотичните тематики с пропагандни похвати върви от години.
Не знам дали помните онази ужасна злополука, когато човек с гневна скорост на Околовръстното в София премаза един автомобил, в който пътуваха двама французи? Хората, които бяха спрели да оказват помощ на потърпевшите, споделиха, че същият този човек е споделил: „ Какво си се загрижил за чужденци? Ти българин ли си? “ . Това изречение кънти по изключително заплашителен метод, тъй като приказва за човеконенавистната агитация, която пада върху главите ни всеки ден – втълпяване на ненавист, псевдопатриотизъм и дезинформация с политически цели.
– А коя си пожелавате да е думата на 2023-а?
– Светлина. Отново на дневен ред е огромният избор – сред цивилизацията, която почита човешкия живот, свободата да избираш, и диктатурата, която храни личните си ползи. Изборът през днешния ден е сред светлината и мрака. Понеже си приказваме за годината, се сещам за Кристиан Таков, който в последно време е представен постоянно поради чудесния филм „ Моралът е положителното “, който направиха за него.
Той споделя, че в България не се дава път на положителните, а се дава път на комфортните , и цитира Желю Желев от „ Фашизмът ” за това какъв брой подвластни един от различен са некадърникът и тоталитарната система. Некадърникът я поддържа, тъй като знае, че при никоя друга система няма шансове, а тоталитарната система се опира на него, тъй като знае, че в един можещ човек не може да откри своята опора. За страдание, от години сме очевидци на това.
– Откъде черпите вяра?
– От случките, които ми дават светлина. Например стотиците доброволци, които дадоха времето и труда си в потопените села в Карловско. Държавата едвам мърдаше, а те дни наред помагаха на хората, които бяха застигнати от нещастието. Или пък стотиците, които отвориха домовете си за бягащите майки с деца от Украйна. В последните дни следя това, което прави Манол Пейков. Той събра близо един милион лв. за генератори за живеещите без ток украинци.
Виждам и другите реакции: „ Защо не дарявате за българи? Защо не помагате на този или оня? “ Смятам, че хората, които са станали жертва на тази пропагандна война, не би трябвало да бъдат посочени с пръст. Един от методите на пропагандата е да опълчва едно човешко злощастие на друго човешко злощастие, с цел да основава врагове, врагове на народа. Приемаме, че те са се подали на тази пропагандна машина. Опитвам се да подобавам с схващане към това, тъй като когато си изгубил доверие в обществената, здравната, правосъдната и медийната система, търсиш информация в други канали и там пропагандната машина те посреща с цялата си свирепост и целенасоченост.
Анна Цолова е журналистка, някогашна дългогодишна водеща на утринните блокове на Би Ти Ви и Нова телевизия, създателка на плана „ Говори, с цел да те видят “ и преподавателка в Нов български университет.
Интервюто е на Александър Детев за
Заглавието е на редакцията.
– От няколко години се занимавате с обществена тирада. Кой от международните политици през днешния ден е образец за добър оратор?
– Хората, с които работя, постоянно ми задават този въпрос и постоянно ми е доста мъчно да отговоря. Все отново бих споделила, че има две речи на Володомир Зеленски от първите няколко седмици на войната, които вършат усещане. Едната е пред британския парламент, другата е пред Бундестага. В първата той прави препратки към тирада на Чърчил от 1941-а година, когато той е трябвало да стимулира хората да го поддържат във войната против Хитлер. Тя приключва с тавтология на Хамлетовия въпрос „ Да бъдеш или да не бъдеш “. Това е една добра политическа тирада. Зеленски явно умее да приказва, тъй че да стига до другите публики, към които се обръща.
Цялата му връзка в тази невиждана обстановка, в която е сложена страната му, може да бъде изследвана и в множеството случай давана като добър образец.
– Експерти споделят, че Украйна доста бързо съумя да завоюва информационната война, която е основна както за вътрешната готовност, по този начин и за външната поддръжка за Украйна.
– Комуникацията по време на рецесия, каквото е войната, е може би най-важното нещо след военните дейности. ПР експерти от целия свят изследват тази връзка, защото се намираме в невиждана обстановка – с изключение на война имаме и голям брой информационни канали. Те могат да бъдат употребявани както за достоверна информация, така и за дезинформация.
– Кои български политици споделят добре посланията и концепциите си?
– В последния месец ми направиха усещане двама млади политици. Единият е Явор Божанков, а другият – Крум Зарков. Явор Божанков умее да споделя истории посредством своето говорене, което е извънредно рядко срещано на българската политическа сцена. И двамата имат явен и съответен език. Наскоро Крум Зарков реагира доста добре информационно, когато жълто-кафяви уеб сайтове започнаха да популяризират обвинявания против него, че атакува почтени животни. Той даде изявление за един от тези уеб сайтове и се държа безупречно. Бавно и умерено изясни, че това са измислици. Атаката против него съответства и с внасянето на законопроект, който цели да вкара инструмент за следствие на основния прокурор, което идва да ни напомни, че към момента е в действие традицията неуместните да бъдат опозорявани и сплашвани.
– Тези образци са в контрастност с по-голямата част от публичния спор в България. Той прекомерно постоянно звучи нападателно, опростено, криво-ляво. Защо толкоз малко обществени фигури в България обръщат внимание на метода, по който споделят мислите и концепциите си?
– В българския политически хайлайф към момента продължава да се счита, че когато запълниш времето на изявлението с нищоговорене, си постигнал огромен триумф. Това е огромна неточност.
За страдание, българското обществено пространство е пренаситено и с дезинформация. Лъжите се трансформират в норма. По умря на Гьобелс лъжата, повторена 100 пъти, стартира да става истина, а неналичието на дейна четвърта власт е огромен проблем в това отношение.
– Минаха пет години, откакто слязохте от екран. Какви трендове наблюдавате от този момент насам?
– Има опити нещата да се вършат професионално и вярно. Но тези опити са единични и опитващите се много бързо биват плесвани през ръцете. Журналистите би трябвало да включат факти във въпросите, които задават на политиците, с цел да блокират лъжата още в зародиш, а не да я оставят да се развие и да заживее собствен живот.
Лъжата у нас е оставена да се трансформира в чудовище с големи размери. Ролята на четвъртата власт е да се бори с това страшилище. Продължавам да считам, че българската публицистика е обезоръжена, устата, ръцете и краката ѝ са завързани. Изключенията удостоверяват правилото. Честната и смела публицистика е натикана в дребни ниши.
– Какво може да е противодействието?
– Лъжата и дезинформацията не са гледна точка, на която да се гледа като на достоверна теза. Правилата, които аз съм се опитвала до последно да съблюдавам, включват да вземем за пример да не прекъсваш програмата, с цел да излъчиш изказване на един съответен партиен водач. Следващо предписание – да не пускаш безрезервно изказвания и изказвания, които са елементарно проверими неистини и измислици. Част от работата на един публицист е да бъде квалифициран и да знае каква дезинформация популяризира един или различен политик, с цел да може, когато се изправи пред него, да сложи обстоятелствата на масата. И друго – да не пропускаш години наред тематики и въпроси, тъй като по този начин ти е казано. Това продължава. Да си сериозен към всички, когато имаш съображение да си сериозен. Да задаваш въпроси, които стъпват на обстоятелства. Да поставяш тези обстоятелства в подтекст, т.е. да имаш памет. И да реагираш и опровергаваш лъжите, когато стартират да се леят от ефира. Казвам всички тези неща не тъй като съм била безгрешна – в противен случай, правила съм неточности, учила съм се от тях и знам цената им. Но знам и какво става, когато някой се заинати да съблюдава тези правила. Или стопира самичък, тъй като знае какво може да последва, или го стопират не по негово предпочитание.
Наскоро водачът на ГЕРБ Бойко Борисов попита Мирослава Иванова от Нова телевизия „ Усещате ли по какъв начин затъвате с тези въпроси? “, когато тя напълно разумно се поинтересува от назначени деятели на ГЕРБ от служебния кабинет на Румен Радев. Поредно увещание, че съответни въпроси не би трябвало да има. Поредно увещание какъв си показват мощните на деня, че би трябвало да бъде журналистът – мълчащ и непитащ.
Реклама
Говорейки за изминаващата година, ролята на медиите е голяма и във връзка с дезинформацията. Руската експанзия в Украйна отприщи невиждана осведомителна война у нас. Не че не се водеше и преди, само че от февруари насам българският консуматор е бомбардиран доста интензивно с дезинформация, неистини и агитация. Водещите международни медии посветиха свои излъчвания на подправените вести и дезинформацията, сътвориха съответни рубрики за инспекция на обстоятелствата. Това у нас не се прави. И отново ще кажа – изключенията удостоверяват правилото.
– Виждате ли път назад към публицистиката?
– Краткият и еднопосочен отговор е не. Не виждам себе си в медиите сега. Има две аргументи – едната е, че с условията да се занимаваш с публицистика в огромните медии сме си взаимно несимпатични. Иначе самата аз се усещам извънредно добре, безпределно свободна да вземам решения с кого и по какъв начин да работя. Срещам се всеки ден с хора, от които има какво да изучавам, това е скъпо.
– Но в случай че през днешния ден още веднъж бяхте водеща, кого бихте интервюирали в края на тази година?
– Затруднявам се да отговоря на този въпрос. Мога да се върна към хората, с които не съумях да направя изявление. Така и не съумях да приказвам с Ахмед Доган, с Делян Пеевски. Това, несъмнено, не са изявленията, с които бих желала да затворя годината.
– Научихте ли някоя нова дума през 2022-а година?
– Не съм, само че доста постоянно като консуматор на информация в съзнанието ми излиза една страшна дума – човеконенавист. Пропагандният метод да противопоставяме едно човешко злощастие на друго човешко злощастие. Преди няколко месеца търсех къде тъкмо Христо Ботев беше споделил тези думи, че „ на първо място би трябвало да сме индивиди, после към този момент българи и патриоти “. Защото потреблението на патриотичните тематики с пропагандни похвати върви от години.
Не знам дали помните онази ужасна злополука, когато човек с гневна скорост на Околовръстното в София премаза един автомобил, в който пътуваха двама французи? Хората, които бяха спрели да оказват помощ на потърпевшите, споделиха, че същият този човек е споделил: „ Какво си се загрижил за чужденци? Ти българин ли си? “ . Това изречение кънти по изключително заплашителен метод, тъй като приказва за човеконенавистната агитация, която пада върху главите ни всеки ден – втълпяване на ненавист, псевдопатриотизъм и дезинформация с политически цели.
– А коя си пожелавате да е думата на 2023-а?
– Светлина. Отново на дневен ред е огромният избор – сред цивилизацията, която почита човешкия живот, свободата да избираш, и диктатурата, която храни личните си ползи. Изборът през днешния ден е сред светлината и мрака. Понеже си приказваме за годината, се сещам за Кристиан Таков, който в последно време е представен постоянно поради чудесния филм „ Моралът е положителното “, който направиха за него.
Той споделя, че в България не се дава път на положителните, а се дава път на комфортните , и цитира Желю Желев от „ Фашизмът ” за това какъв брой подвластни един от различен са некадърникът и тоталитарната система. Некадърникът я поддържа, тъй като знае, че при никоя друга система няма шансове, а тоталитарната система се опира на него, тъй като знае, че в един можещ човек не може да откри своята опора. За страдание, от години сме очевидци на това.
– Откъде черпите вяра?
– От случките, които ми дават светлина. Например стотиците доброволци, които дадоха времето и труда си в потопените села в Карловско. Държавата едвам мърдаше, а те дни наред помагаха на хората, които бяха застигнати от нещастието. Или пък стотиците, които отвориха домовете си за бягащите майки с деца от Украйна. В последните дни следя това, което прави Манол Пейков. Той събра близо един милион лв. за генератори за живеещите без ток украинци.
Виждам и другите реакции: „ Защо не дарявате за българи? Защо не помагате на този или оня? “ Смятам, че хората, които са станали жертва на тази пропагандна война, не би трябвало да бъдат посочени с пръст. Един от методите на пропагандата е да опълчва едно човешко злощастие на друго човешко злощастие, с цел да основава врагове, врагове на народа. Приемаме, че те са се подали на тази пропагандна машина. Опитвам се да подобавам с схващане към това, тъй като когато си изгубил доверие в обществената, здравната, правосъдната и медийната система, търсиш информация в други канали и там пропагандната машина те посреща с цялата си свирепост и целенасоченост.
Анна Цолова е журналистка, някогашна дългогодишна водеща на утринните блокове на Би Ти Ви и Нова телевизия, създателка на плана „ Говори, с цел да те видят “ и преподавателка в Нов български университет.
Интервюто е на Александър Детев за
Заглавието е на редакцията.
Източник: narod.bg
КОМЕНТАРИ