Лъчезар Богданов, ИПИ* Политическата криза и сформирането на коалиционно управление

Лъчезар Богданов, ИПИ* Политическата рецесия и сформирането на съдружно ръководство едвам в средата на декември разумно докара до съществено закъснение в графика за приемане на бюджета. Доколкото новото болшинство има известно съображение да желае да стъпи върху направена от собствен финансов министър фискална рамка, още в първите си обществени мнения министър Асен Василев вкара ново незнайно в уравнението. Накратко, държавното управление в този момент показва, по лично определение, „ базов бюджет “, а през юни ще внесе актуализация, която към този момент ще е отражение на новите политики, контрактувани от обединението. Иначе казано, както в действителност е посочено и в преамбюла към обновената средносрочна бюджетна прогноза до 2024 – аналитичния документ, представляващ претекстове зад плана за бюджет – не би трябвало да се чакат някакви обилни промени и промени. На този декор оповестените в плана на МФ параметри са, меко казано, шокиращи. Според плановете даже без обилни нови политики общите разноски ще доближат 63,2 милиарда лв., или 44,2% от упования размер на Брутният вътрешен продукт. По тези сметки, разноските нарастват с близо 7 милиарда лв. по отношение на предварителния доклад за 2021 година, или с към 12,3%. Само че даже това не дава цялостната картина – помним, че през декември бяха заделени към 2,9 милиарда лв. за бъдещи разноски. Това продължи традицията да се търсят механически хитрости за прекачване на непохарчени средства от една година за идната. Ако „ изгладим “ този резултат, ще се окаже, че народните представители ще би трябвало да одобрят в действителност 66 милиарда предел за харчене през 2022 година, което при фактически разплатени малко над 53 милиарда през 2021 година съставлява близо 13 милиарда растеж, или 25% нарастване. И настрана от това – обещана, само че още недоговорена скица за отплата на цените на ток и газ с „ отворен край “. Иначе казано, не знаем какъв брой милиарда спомагателни разноски ще бъдат ориентирани за обезщетения и дали те ще бъдат прекъснати в края на март, както най-малко досега е оповестено. Трудно бихме приели, че това е фискална рамка при „ базов сюжет без промени в политиките “. Използването на инструментите на сметките за непознати средства за сходни запаси и прехвърляния е изначално непрозрачна процедура. Освен близо 3 милиарда в края на 2021 година знаем, че за последните три години общо към такива сметки са ориентирани близо 7,8 милиарда лева; не знаем какъв брой от тях са били действително изхарчени или върнати в бюджета. На идващ слой пък идват държавните предприятия, които също се употребяват за „ касичка “ – без значение дали става дума за нарастване на капитала или предплатено заплащане по контракти. Така от бюджета излизат обилни средства, които обаче не се харчат в настоящата година, а остават разполагаем в държавни компании сякаш за бъдещи вложения и разноски. Колко тъкмо, къде и за какви планове – мъчно е да се разбере от бюджетните документи, които са публичнодостъпни. Дългосрочното решение, както сме коментирали и преди, е въвеждане на многогодишно финансово бюджетиране. Краткосрочното – цялостна бистрота и отчетност за придвижванията по тези сметки. Защо вършим това отклоняване? Ами тъй като резултатът от тези „ игри с числата “ е невъзможността да се открои ясна посока на фискалната политика. Ако някой попита „ какъв брой е бюджетният недостиг “ сигурно даже специалистите на МФ ще се затруднят да отговорят, и без подозрение ще посочат най-малко няколко стойности. В плана на бюджет е заложен касов недостиг от 5,9 милиарда лв., или 4,1% от Брутният вътрешен продукт. Ако прибавим обаче „ скритите “ 2,9 милиарда лв., които ще бъдат изхарчени, действителната разлика сред доходи и разноски ще е 8,8 милиарда – само че пък от МФ ще кажат, че тези 2,9 милиарда към този момент са регистрирани като касов недостиг през 2021 година Аритметиката по какъв начин съумяваме да си „ заделим “ недостиг от една година, който да ни разреши да си харчим идната, само че да не го отчитаме на касова основа, може да сработва официално. Това обаче няма по какъв начин да не се види в недостига на начислена основа – а там държавното управление залага той да е 5,5% от Брутният вътрешен продукт. Следващото равнище на комплициране основава и разделянето на недостига на подобен поради Ковид-мерки и общ – с концепцията да се покаже, че в действителност „ същинският “ е невисок, само че поради пандемията е станал по-голям. Това също заплита дебата в безкрайни методологични разногласия. Още през 2020 година посочихме, че с такава дефиниция се прави опит да се маскира дълготрайно раздуване на разноските, освен това такива, които нямат никаква връзка с пандемията. Дори с всички сделки и разяснения, държавното управление предлага касов недостиг от 4,1% през 2022, 3,3% през 2023 и 3% през 2024 година На начислена основа дефицитът по плановете в средносрочната рамка ще бъде 5,5% през 2022г, 3,6% през 2023 година и 2,8% през 2024 година Това слага две групи въпроси. От една страна, даже да се простим с краткотрайното прекратяване на фискалните правила в Европейски Съюз за 2022 година, България ще е сигурно в нарушаване през 2023 година Защо държавното управление върви по този тъничък лед не е ясно. Също по този начин, това внася в допълнение комплициране в поръчките за участие в еврозоната – надали ЕЦБ и по-дисциплинираните страни членки ще се разчувстван от описаните нагоре рационализации и извинения, когато таблото „ светне в алено “ от дефицити над 3% от Брутният вътрешен продукт. Ако държавното управление е съществено в желанията си за приемане на еврото е безусловно несъмнено, че оправянето с бюджетния недостиг би трябвало да е приоритет. От друга страна, и обвързвано с предходния подтекст, простата логичност е, че в случай че има рецесия бюджетният баланс може да се утежни, а когато стопанската система пораства, дефицитът се свива, а при бърз напредък даже би трябвало да се реализира остатък. Казано другояче – след мощното възобновяване през 2021 година и предстоящ действителен растеж от близо 5% за 2022 година и 3,7% за 2023 година е необяснимо за какво държавното управление не може да влезе в рамките на 3-процентния недостиг. Когато имаме напредък – измерен като нарастване на Брутният вътрешен продукт, растеж на износа, растеж на индустриалното произвеждане, растеж на потреблението, растеж в вложенията, рекордно ниска безработица и увеличаващи се заплати и чисти приходи, растеж на заема както за бизнеса, по този начин и за семействата, и още доста знаци – би следвало дефицитът да понижава, а скоро и да бъде отстранен. Към това би трябвало да прибавим още един риск – поръчката за огромна актуализация в средата на годината. Като че или има консенсус в обединението, че занапред ще се създават нови политики, а от чутото до момента това са все такива, увеличаващи разноските. Знаем обаче, че финансовите разноски мъчно се усвояват в реалност – занапред би трябвало да се вършат планове, процедури за възлагане на публични поръчки, а по-късно и самото действително осъществяване. Заедно с това, държавното управление към този момент е заложило извънреден растеж в капиталовите разноски – от 3,7 до 8,2 милиарда лв.. Така че остават „ бързите разходи “ – това са дотации, заплати или обществени. При дотациите и все още имаме препоръчани нарастване с 2 милиарда, настрана чакаме да забележим плановете за обезщетенията за енергийните цени. Нови стратегии и растеж по съществуващите обаче от ден на ден основава взаимозависимост на бизнеса от държавни помощи. При обществените разноски съвсем безспорни са другите хрумвания за ново съществено нарастване на пенсиите. В момента са планувани единствено 850 млн. лв. добавки и 6,1% растеж по швейцарското предписание от юли – само че това надали ще остане по този начин, още повече, че надали болшинството ще има политическа воля да понижи прихода на пенсионерите при прекъсване на добавките. Енигма обаче остава визията в региона на общественото подкрепяне и финансирането на обществените услуги – към този момент виждаме опазване на сегашните стратегии за подкрепяне, като при обществените услуги има изразителен растеж на разходните стандарти. С други думи, рисковете от нови обилни разноски след юли са обилни. От позиция на бюджетния баланс финансовият министър може да се надява на инфлацията – по-високите цени могат да доведат до преизпълнение на данъчните доходи. Както постоянно, остава немалка и вероятността капиталовите планове да се забавят, което ще „ спести “ в перото финансови разноски към края на годината. Доколко обаче тези буфери ще компенсират самодейностите за по-високи разноски към този момент не е ясно. Може ли България да има друга рамка - без недостиг и повишаване на дълга, с ниски налози, насърчаващи растежа, и с по-ефективни разноски посредством промени? За следващ път ИПИ предложи различен бюджет, който дава мощен тласък за вложения, преструктуриране на стопанската система, растеж на приходите и изсветляване на заетостта. Предлагаме понижение на осигурителната тежест с 12 процентни пункта и нулев налог за реинвестираната облага, като балансиране на приходите и разноските на равнища от към 55 милиарда лв., или малко над 38% от Брутният вътрешен продукт.